Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по глава ХХV-та, БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО С Решение № 457 от 10.05.2013 година, постановено по Гр.д.№ 33 по описа за 2013 година В. районен съд, е отхвърлил предявеният от М. Н. М.,с ЕГН * от гр.В.Т.,ул.”О.”,№ 2 иск против „Л. ЪФ У.”О.,ЕИК *************,със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.”В. Л.”,№1.,.2,представлявано от управителя Р. Ф. за присъждане на сумата от 1266 лв. представляваща дължимо за периода 01.11.2012 г. - 03.12.2012 год. трудово възнаграждение като неоснователен.Осъден е ищецът да заплати на ответника направените разноски по делото в размер на 300 лв. Постъпила е въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на ищеца М. М.,адвокат Т. Т.. Обжалва се решението в неговата цялост. Изложени са твърдения в какво се счита, че се състои порочността на решението и доводи във връзка с тези твърдения. Направено е искане да бъде отменено обжалваното решение и постановено друго уважаващо исковата претенция. Претендират се разноски. Връчен е препис от въззивната жалба на насрещната страна. В законовия срок е постъпил отговор на въззивната жалба. Въззивният съдкато взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на въззивното производство,по наведените с жалбата оплаквания , е предявен по реда на чл128 от КТ иск за осъждане на ответника за заплащане на дължимо,но незаплатено на ищеца трудово възнаграждение. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1от ГПК и съобразявайки се с правомощията си на въззивна инстанция съдът констатира, че решението е валидно и допустимо. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си като въззивна инстанция съдът намира решението за неправилно по следните съображения: Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи: Предявен е иск по чл.128 от КТ за заплащане на сума в размер на 1266 лв.,представляваща дължимо за периода 01.11.2012 г. - 03.12.2012 год. трудово възнаграждение,който иск настоящата инстанция намира за основателен и доказан по следните съображения: Установява се от събраните доказателства и не се спори,че страните са били в трудово -договорни отношения.Между страните е бил сключен срочен трудов договор, ,от 03.07.2013 год.,с шест месечен срок за изпитване,уговорен в полза на работодателя. Видно от договора ищецът е заемал длъжността „ръководител,земеделие” при ответника./л.6/.Не е спорно по делото,че трудовите правоотношения между страните са прекратени.Спорно е дължи ли работодателя-ответник на ищеца претендираните с исковата молба суми - трудово възнаграждение за м.ноември в размер на 1 200 лв. и един работен ден за 03.12. 2012 год. в размер на 66,60 лв.Сумите се претендират като нетно възнаграждение ,с приспаднати удръжки за сметка на работника.Отговорът на този въпрос е свързан с момента на прекратяване на трудовия договор. Настоящият състав на въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд ,че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение в рамките на исковия период - до 03.12.2012 год.Възраженията на ответника,че трудовия договор с ищеца е прекратен ,считано от 21.11.2012 год.са опровергани от събраните по делото доказателства.Изводите на първата инстанция досежно момента на прекратяване на трудовия договор се споделят напълно от въззивния съд,който на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на решението. При напълно изяснена фактическа обстановка ,съдът е направил неправилни правни изводи свързани с изпълнение на трудовите функции на ищеца за исковия период.По делото е приложена длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност”ръководител земеделие” при ответника,подписана от страните.Видно от същата ищецът е отговарял за производствената дейност в лозовия масив.За изпълнение на тази си длъжност е бил в пряко взаимодействие с ръководителите на бригадата,с шофьорите,с отдел счетоводство.Никъде в длъжностната характеристика не е посочено ,че ищецът е бил длъжен да осъществява трудовите си задължения на полето - в лозовия масив.На следващо място според длъжностната характеристика,изпълнението на трудовите функции от ищеца не приключват с прибиране на гроздето от полето.Тава може да се отнася са работниците,но за неговата длъжност като ръководител, изпълнението на трудовите функции е продължило.В тази насока съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели А. Г. и В. Б..Първият установява пред съда,че до 28-29 ноември 2012 год. са извършвали работа по зазимяване на базата./л.75/,свидетелката Б. установява,че през м.ноември е правила инвентаризация във фирмата .Срещала се е с ищеца по повод на тази инвентаризация,заедно са комуникирали чрез имейли с работодателя в С..Съдът кредитира показанията на свидетелите,т.к. кореспондират с приложените писмени доказателства.Показанията на свидетеля С. настоящия състав цени при хипотезата на чл.172 ГПК,счита го за заинтересован свидетел,с оглед на трудовата му обвързаност с ответника.На следващо място следва да се отбележи,че работодателят е задължен да осигури на работника работа за изпълнение на трудовите му функции по длъжностната характеристика.Ако през даден период от време по производствмени причини не е можел да осигури работа,то КТ е регламентирал как се уреждат отношенията работодател - работник.Изложеното по -горе обосновава извод на съда,че за исковия период - месец ноември и 3-ти декември 2012 год. ищецът е изпълнявал трудовите си функции,поради което работодателят му дължи претендираното трудово възнаграждение. Предявеният иск се явява основателен и подлежащ на уважаване. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в двете инстанции разноски в размер на 900 лв..В това производство ищецът е освободен от заплащане на ДТ към съда,поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати ДТ в размер на 50,64 лв. Въззивният съд не споделя изводите на първата инстанция.Решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон,поради което следва да бъде отменено и постановено друго уважаващо предявения иск. Водим от горното въззивният съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение № 457 от 10.05.2013 год. по гр.д. № 33 по описа за 2013 год.на ВТРС,вместо което постановява: ОСЪЖДА „Л. ЪФ У.”О.,ЕИК *************,със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.”В. Л.”,№1.,.2,представлявано от управителя Ромина Франко да заплати на М. Н. М.,с ЕГН * от гр.В.Т.,ул.”О.”,№ 2 сумата от 1266 лв.,представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от 01.11.2012 год. - до 03.12.2012 год. ,както и сумата от 900 лв. разноски. ОСЪЖДА „Л. ЪФ У.”О.,ЕИК *************,със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.”В. Л.”,№1.,.2,представлявано от управителя Р. Ф. да заплати по с/ка на ВТОС ДТ в размер на 50,64 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Председател : Членове : |