№ 373
гр. Русе, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20224500500559 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
П. Г. Г. чрез пълномощника си адв.Ю. Н. обжалва Решение № 789 от
08.06.2022г, постановено по гр.д.№ 6267/21 по описа на РРС в частта му, в
която П. Г. е осъдена да заплати на М. К. В. сумата от 450.12лв на основание
чл.346 ГПК, както и 261лв разноски по делото и по сметка на РРС държавна
такса в размер на 50лв върху искането по сметки. Счита, че претенциите по
сметки по т.11 в размер на 3.62лв платен данък недвижим имот за сметка на
П. Г.,т.12 в размер на 296.50лв заплатено за сметка на Г. за изработване на
паметник и изливане на ограда за гроб за наследодателят им и т.13-сумата от
150лв частта на Г. за извършване на погребение на наследодателят им, не
представляват искания по сметки и не могат да бъдат разглеждани в
производството за съдебна делба. Счита в жалбата си, че няма основание за
присъждане на разноски, тъй като липсват доказателства, че същите са във
връзка с искането по сметки, в това число и адвокатско възнаграждение. Иска
от съда да постанови решение, с което да обезсили първоинстанционното
решение в обжалваните части и да прекрати производството по претенциите,
предявени по реда на чл.346 ГПК. В съдебно заседание пълномощникът на
жалбоподателя уточнява, че в условията на евентуалност иска от въззивния
съд да отмени решението в обжалваните части като неправилно. Претендира
разноските за въззивното производство.
Въззиваемата М. К. В. в писмен отговор счита жалбата за
неоснователна, а постановеното от първоинстанционния съд решение в
обжалваните части за правилно. Претендира разноските във въззивното
производство.
1
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Производството по гр.д.№ 6267/2021г по описа на РРС е за съдебна
делба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
63668.151.1134 с площ 948кв.м. и построената в него жилищна сграда с
идентификатор 63668.151.1134.1 със застроена площ 97кв.м. и мазе с площ
26кв.м., находящ се в с.Р., община С. п., обл.Р. при права по 1/2ид.ч. за М. К.
В. и за П. Г. Г..
Във втората фаза на съдебна делба М. К. В. е предявила по реда на
чл.346 ГПК искания по сметки. Първоинстанционният съд е приел с
определение от съдебно заседание на 01.06.2022г за съвместно разглеждане
предявеното искане по сметки. С обжалваното съдебно решение № 789 от
08.06.2022г, постановено по гр.д.№ 6267/2021 по описа на РРС, съдът е
уважил исканията по сметки до размер на 450.12лв и е отхвърлил претенцията
в останалата част до 614.77лв. Първоинстанционният съд е уважил искането
по сметки по т. 11, представляваща разход за платен данък недвижим имот и
такса битови отпадъци в размер на 3.62лв, дължима от ответницата за 2021г,
както и искането по сметки по т. 12 и т.13, а именно от разходите за
погребение на наследодателя, заплатени изцяло от М. В. в размер на 893лв, от
който 593лв за изработка на паметник и изливане ограда на гроб и 300лв,
разходи по самото погребение,за сумата от 446.50лв, представляваща частта
от тези разходи за П. Г..
В делбеното производство се разглеждат и исканията на съделителите
по сметки помежду им. Тъй като основният предмет на производството е
прекратяване на съществуващата съсобственост, съделителите могат да
предявяват искания само за такива сметки,които имат връзка с общността,
предмет на делбата / т.4 А от ППВС 7/73/ Според съдебната теория и
практика в това число влизат и вземанията от платен данък за недвижимият
имот, предмет на съдебната делба, с оглед което възражението в жалбата, че
заплатеното от единият съделител вместо другия задължение за данък
недвижим имот и такса битови отпадъци в размер на 3.62лв не представлява
искане по сметки.
Настоящият въззивен състав намира, че платените само от единият
наследник разходи за погребение на наследодателя, както и за изработване на
паметник и изливане ограда на гроб, не представляват искане по сметки,
което следва да се разгледа по реда на чл.346 ГПК. Заплащането на разходите
по погребение, изграждане на паметник и други подобни, касаещи смъртта на
наследодателя на страните, няма връзка със съсобствеността върху имота,
предмет на съдебната делба. Според съдебната теория и практика обаче, ако в
производството за съдебна делба бъде неправилно прието за съвместно
разглеждане вземане, което не представлява искане по сметки, респективно
съдът се произнесе с решението си относно него, това не води до
недопустимост на съдебното решение в какъвто смисъл е оплакването във
въззивната жалба. Ако съдът неправилно е приел като искане по сметки
такова, което няма такъв характер в хода на производството, може да раздели
разглеждането му в отделно съдебно производство, но ако не е сторил това, а
се е произнесъл със съдебното се решение и по това искане, то този
недостатък се счита за отстранен и допускането му не води до недопустимост
на съдебното решение по отношение произнасянето по искането по сметки. / в
2
този смисъл Венедиков - Съсобственост.Правни въпроси,, изд.2000г,стр.126/.
По тези съображения, въззивният съд следва да се произнесе относно
правилността на съдебното решение в тази обжалвана част. Съобразно
правомощията на въззивния съд, визирани в 269 ГПК, а именно по отношение
правилността на решението на първоинстанционния съд, въззивния е
ограничен от оплакванията в жалбата. В жалбата на П. Г. Г. липсва каквото и
да било оплакване в какво се състои неправилността на обжалваното решение
в тази част. Единствените оплаквания са за недопустимост на съдебното
решение, но липсват конкретни оплаквания за неговата неправилност по
отношение на исканията по сметки в т.12 и т.13. В този смисъл решението на
съда в тази му част е правилно и законосъобразно. Касае е се за заплащане на
част от разноските за погребение, изграждане на паметник и изливане на
гроб, на наследодателя на страните. Морален дълг на наследниците му е всеки
от тях да участва в разходите, съобразно наследствените си права. В този
смисъл е и постановеното от първоинстанционния съд решение.
Въззивният съд намира оплакванията в жалбата за неправилност на
съдебното решение в частта за държавната такса, която П. Г. е осъдена да
плати за исканията по сметки в размер на 50лв, както и за заплащане на
другата съделителка на разноски в размер на 261лв за неоснователни. С оглед
основателността на претенцията по сметки в обжалваните части на съдебното
решение, Г. дължи съответната държавна такса, която съдът правилно е
определил в размер на 50лв.
Съгласно изричната норма на чл.355 ГПК страните заплащат разноски
съобразно стойността на дяловете си,а по присъединените искове в делбеното
производство, в случая искания по сметки по чл.346 ГПК, разноските се
определят по чл.78 ГПК. В този смисъл П. Г. дължи на М. В. половината от
направените от нея разноски, касаещи производството по съдебна делба в
двете й фази- държавни такси, други съдебни такси, възнаграждение за вещо
лице. Според мотивите на съдебното решение това е сума в размер на 59.65лв.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция пълномощникът на
жалбоподателката П. Г. е конкретизирал, че не обжалва тази сума, а само
сумата от 201.35лв присъдена за процесуално представителство. С оглед
обстоятелството, че разноските са присъдени в решението като обща сума,
счита, че този порок води до недопустимост на съдебното решение,
евентуално за неговата неправилност. Въззивният съд намира, че
обстоятелството, че първоинстанционният съд се е произнесъл с общ
диспозитив за съдебните разноски за производството, които дължи Г. на
другата съделителка, и тези за адвокатско възнаграждение, не води до
недопустимост на съдебното решение. Решението и Определението, с което е
оставено без уважение искането на Г. за изменение на решението в частта за
разноските, в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение е
правилно. Съдът правилно е преценил, че адвокатско възнаграждение се
дължи само във връзка с искането по сметки и същото следва да бъде
определено по правилата на чл.78 ГПК, респективно правилно е определил
размера на това адвокатско възнаграждение като е преценил каква част от
него следва да се определи като такова, касаещо исканията по сметки и е
редуцирал неговият размер съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част
от искането по сметки.
По изложените съображения, първоинстанционното Решение №
789/08.06.2022, постановено по гр.д.№ 6267/21 по описа на РРС в
обжалваните части, както и Определение № 2880/05.08.2022, постановено по
3
реда на чл.248 ГПК, са правилни и следва да бъдат потвърдени от въззивния
съд.
В тежест на жалбоподателката са направените от въззиваемата разноски
във въззивната инстанция, които са в размер на 600лв, заплатено адвокатско
възнаграждение. Пълномощникът на жалбоподателката е направил
възражение за прекомерност на същото и иска да бъде намалено. Съгласно
нормата на чл.7,ал.4 от Наредба № 1 от 2004 за минималните адвокатски
възнаграждение, за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на
представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600 лв.
за всяка фаза. В този смисъл договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение от въззиваемата е предвиденият от наредбата минимум и
като такъв не е прекомерен и липсва основание за намаляването му.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 789 от 08.06.2022г, постановено по гр.д.
№ 6267/21 по описа на РРС в частта, в която П. Г. Г. е осъдена да заплати на
М. К. В., на основание чл.346 ГПК, сумата от 450.12лв, както и сумата от
261лв разноски по делото, както и в частта, в която П. Г. е осъдена да заплати
държавна такса в размер на 50лв върху претенцията по сметки.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2880 от 05.08.2022, постановено по
гр.д.№ 6267/21 по описа на РРС, по реда на чл.248 ГПК.
Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА П. Г. Г., ЕГН ********** от с.Р., община С. п., обл.Р. да
плати на М. К. В., ЕГН ********** от с.К., община С. п., обл.Р. сумата от
600лв, представляваща разноски за адвокат във въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4