№ 2061
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110166592 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
16.03.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 66592/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу АЛБ. ИВ. Т., като се твърди, че
ответницата е потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София,
.........................., аб. № 404036. Поддържа, че е доставил топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия на стойност 266,66 лева за
периода от м.10.2018 г. до м.04.2019 г. Навежда доводи, че ответника не била заплатила
топлинната енергия, поради което била изпаднала в забава и дължала мораторна лихва в
размер на 51,75 лева за периода от 03.03.2019 г. до 04.10.2021 г. Излага съображения, че
била предоставена услугата дялово разпределение, като се дължала сумата от 10,44 лева,
представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до
м.02.2020 г., а освен това се дължала и мораторна лихва върху тази главница в размер на
1
сумата от 1,64 лева за периода от 31.10.2019 г. до 04.10.2021 г.. Сочи, че била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, но ответницата била
възразила, поради което имал правен интерес от предявения иск. Иска да бъде признато за
установено, че ответницата дължи претендираната сума, както и присъждането на
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се заявява, че
не се оспорва размера на претенциите, но оспорва, че именно ответника дължи сумите.
Поддържа, че за процесния период не е имала качеството потребител на топлинна енергия,
което аргументира, тъй като не била собственик или вещен ползвател на имота. Навежда
доводи, че страните не се намирали в облигационни отношения. Прави възражение за
погасителна давност. Иска отхвърляне на предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на предявените искове.
С Определение от 18.01.2022 г., съдът на основание чл. 247 ГПК е допуснал поправка
на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Заповед за изпълнение на парично
задължение от 15.10.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 58187/2021 г. по описа на СРС, II Г. О.,
156-ти състав, като вместо неправилно изписаното „Магазин № 2“ да се чете правилно
„Магазин № 32“, както и вместно неправилно изписания период на услугата дялово
разпределение „м.09.2019 г. до м.09.2021 г.“ да се чете правилно „м.09.2019 г. до м.02.2020
г.“.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Представен е Договор № 41193/404036/ 16.01.2019 г., сключен между „ТС“ ЕАД от
една страна, в качеството на продавач и АЛБ. ИВ. Т. от друга страна, в качеството на
купувач. По силата на договора продавачът се задължава да доставя и да прехвърля правото
на собственост на топлинна енергия на купувача до недвижим имот находящ се в гр. София,
.........................., аб. № 404036, а купувачът се задължава да заплаща покупната цена за
доставените количества топлинна енергия, съобразно уговореното в договора.
Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, като при
липса на доказателства за неговата неавтентичност последният обвързва страните във връзка
с обективираните в договора изявления и произтичащите от това права и задължения – арг.
чл. 180 ГПК.
Съгласно правилото на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
В правилото на § 1, т. 43 ДРЗЕ (отм., ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е
регламентирано, че „Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е
2
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Следователно, съдът намира, че доколкото и между страните не се спори в случая
процесният недвижим имот е такъв касаещ стопанско ползване, поради което с оглед
дадената дефиниция и доколкото са налице доказателства за сключен писмен договор, като
валидно правно основание за доставка на топлинна енергия, то страните следва да се уредят
на основата на договорните източници на облигационни отношения.
Договорът за покупко-продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
3
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
установява, че за процесния период не е потребявана топлинна енергия за отопление на имот
и БГВ, а е начислена само топлинна енергия за сградна инсталация. Вещото лице е
посочило, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на
232,11 лева.
От заключението на ССчЕ се изяснява, че за процесния период са извършени
плащания на 16.01.2019 г. за сумата от 66,66 лева – лихва = 0,11 лева. Вещото лице е
посочило, че съобразно счетоводните записвания на ищеца за процесния период е дължима
сумата от 123,24 лева – главница, сумата от 29,52 лева – мораторна лихва, сумата от 10,44
лева – сума за дялово разпределение и сумата от 1,64 лева – мораторна лихва
представляващи мораторна лихва върху сумата за дяловото разпределение. Посочено е, че
общият размер на дължимата мораторна лихва за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. е в
размер на 1,02 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са извършени
обективни, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на
поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертите са
недобросъвестни или заинтересовани от изхода на правния спор.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко
различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия. Въпреки това, съдът следва да отчете и факта на извършеното
плащане, което следва да се вземе предвид. Въпреки това, настоящият съдебен състав
намира, че при определяне на дължимите суми следва да отчете и размера на извършените
погасявания чрез плащане, които се установяват от кредитираното заключение на ССчЕ.
Освен това, съдът счита, че предвид счетоводните записвания извършени едностранно от
ищеца в собственото му счетоводство, то последният е обективирал извънсъдебно
признание на факти, че му се дължат суми по-малки от претендираните, респ. установените
от заключението на САТЕ. А извънсъдебното признание на факти е едно от най-сигурните
доказателствени средства в гражданския процес, което преценено в съвкупност с останалите
доказателствени средства води до изясняване на действителното фактическо и правно
положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
Следователно с оглед изложеното и предвид принципа на диспозитивното начало
(арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), съдът намира, че претенцията за главница за цената на доставената
топлинна енергия е основателна за сумата от 123,24 лева за периода м.10.2018 г. до
м.04.2019 г., като за разликата до пълния предявен размер от 266,66 лева, искът следва да
бъде отхвърлен, тъй като е неоснователен.
Настоящото производство е образувано при условията на чл. 422, ал. 1 ГПК, като с
оглед предвидената в посочената разпоредба фикция настоящата искова молба се счита
предявена на 11.10.2021 г.
При това положение с оглед приложение на нормите на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116,
б. „б“ ЗЗД от този момента давността се счита спряна и прекъсната. С оглед направеното
възражение за давност в случая следва да се приложи правилото за изтекла погасителна
4
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на
ОСГТК на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. , „понятието
„периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали
от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви”…”Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност”. Следователно при съобразяване на момента на подаване на исковата
молба и кратката тригодишна погасителна давност, следва, че всички вземания преди
11.10.2018 г. са погасени по давност. Ето защо, предвид факта на момента на предявяването
на процесния иск, перемпторното възражение за перпетуиране на претенцията (погасяване
на иска по давност) е неоснователно.
По отношение претенцията за припадащата се част от цената на услугата дялово
разпределение, съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и представените от третото
лице-помагач писмени доказателствени средства безспорно е установено, че цената на
услугата се дължи. Тоест, претенцията следва да бъде уважена за периода м.09.2019 г. до
м.09.2021 г. в пълния предявен размер от 10,44 лева, включително като съдът взема предвид
и установеното от заключението на ССчЕ. Въпреки това, доколкото е установено, че
услугата дялово разпределение е предоставена от третото лице-помагач, а нито в договора,
нито в общите условия за доставка на топлинна енергия за стопански са предвидени клаузи,
че цената на услугата дялово разпределение се дължи на ищеца, то съдът намира, че
вземането не е възникнало за ищеца, а за трето лице, поради което претенцията следва да
бъде отхвърлена. В този смисъл, трябва да се спомене, че в случая не е налице хипотезата на
чл. 26, ал. 2 ГПК – предявяване на чужди права, доколкото тази процесуална предпоставка
се преценява с оглед твърденията на ищеца. А в случая ищеца твърди, че именно той е
носител на материалното право, поради което спорът следва да се разреши по същество, а не
на базата на процесуалната предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск – да
не се упражняват чужди права.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Общите условия към договор за покупко-продажба на
топлинна енергия за стопански нужди – купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими
суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката,
след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. При тълкуване на посочената
клаузата от общите условия по договор, съобразно чл. 20 ЗЗД, може да се направи извод, че
в случая по делото липсват доказателства, че ответника е изпълнил надлежно и
своевременно задълженията си, като с оглед клаузата от общите условия и предвид нормата
на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се
направи извод, че ответника е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Въпреки това в клаузата на чл. 40,
ал. 1 от ОУ in fine е предвидено още едно условие - след получаване на издадена от
продавача данъчна фактура. Тоест, настъпването на изискуемостта изисква не само
изтичането на 20-дневния срок на месеца, следващ месеца на доставката, но и получаване на
издадена от продавача данъчна фактура от страна на купувача. В случая по делото
доказателства по отношение издаване и получаване на данъчна фактура от страна на
ответника не са сочени и не са ангажирани, поради което и настоящият съдебен състав
намира, че са налице предпоставките на чл. 84 ЗЗД, поради което и ответника не е изпадал в
забава и не дължи претендираната мораторна лива върху главницата за цената на
доставената топлинна енергия. Следователно акцесорната претенция следва да бъде
5
отхвърлена изцяло.
С оглед неоснователността на главния иск – за заплащане цената на услугата дялово
разпределение, то неоснователна се явява и обусловената, акцесорна претенция за
заплащане на мораторна лихва върху главницата. Следователно иска за мораторна лихва
върху главницата за цената на услугата дялово разпределение следва да бъде отхвърлен.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да кредитира представените и
приети в откритото съдебно заседание писмени доказателствени средства от ответника, тъй
като същите касая заплатени суми извън процесния период, което е неотносимо към
предмета на правния спор. Тоест, основателен е довода на ищеца от открити съдебно
заседание, че са заплатени суми извън процесния период, за което съдът прави заключение и
предвид кредитираната ССчЕ.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират деловодно
разноски разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, поради което съобразно уважената част от претенциите и на основание чл.
78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му
се присъди сумата от 316,97 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинтанцинното производство.
Ответникът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално
е сторил такива, поради което съобразно отхвърлената част от исковете следва да му се
присъди сумата от 188,13 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АЛБ. ИВ. Т., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ..................., че дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ...................., със седалище и адрес на
управление: гр. ........................., на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС, сумата от 123,24 лева,
представляващи цена на доставена топлинна енергия по Договор № 41193/404036/
16.01.2019 г. за покупко-продажба на топлинна енергия за стопански нужди за недвижим
имот, находящ се в гр. София, .........................., аб. № 404036 за периода м.10.2018 г. до
м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 11.10.2021 г. (датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата
над 123,24 лева до пълния предявен размер от 266,66 лева, както и за сумата от 51,75
лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на незаплатената
топлинна енергия за периода 03.03.2019 г. до 04.10.2021 г., както и за сумата от 10,44 лева,
представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до
м.02.2020 г., както и за сумата от 1,64 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода 31.10.2019 г. до
04.10.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 15.10.2021 г. по ч. гр. д. № 58187/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
6
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП АЛБ. ИВ. Т., ЕГН: ********** да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК:
...................., сумата от 316,97 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинтанцинното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТС“ ЕАД, ЕИК: .................... да заплати
на АЛБ. ИВ. Т., ЕГН: **********, сумата от 188,13 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановени при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страна на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7