№ 376
гр. Бургас, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20232100501932 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Д. И. И.,
ЕГН: **********, с адрес: с. М., община Бургас, ул. „С. И.“ № * чрез адв.
Детелина Потерова от БАК със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Сливница“ №
31, ет.1, против Решение №1869 от 15.09.2023г., постановено по гр.дело
№4079/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е отхвърлил
иска на въззивника против Г. С. И., ЕГН: **********, от гр. Б., ул. „К. Ф.“ №
**, ет. *, за изменение на всички мерки установени с решение по гр.д.
№6427/2021 г. на БРС, относно упражняването на родителските права,
личните отношения и издръжката по отношение на малолетното им дете М.
Д.ва И.а с ЕГН: **********, родена на **.**.**** г., като родителските права
да бъдат предоставени на бащата, да бъде определено местоживеенето на
детето при бащата и да бъде определен режим на лични контакти и издръжка
с майката. Предоставил е упражняването на родителските права по отношение
на малолетното дете М. Д.ва И.а, с ЕГН: **********, родена на **.**.**** г.,
на майката като е определил местоживеенето на детето да бъде при нейната
м.. Съдът е определил режим на лични контакти между бащата и детето,
както следва – всяка първа седмица от месеца за времето от неделя в 10 часа
1
до събота в 18 часа с приспиване в тази седмица в дома на бащата, като в
учебните дни от седмицата бащата следва да води и взема детето от
съответното учебно заведение; всяка трета седмица от месеца в събота за
времето от 10 часа до 18 часа, като бащата ще взема и връща детето от дома
на майката; както и 30 дни през лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск. Съдът е постановил, че родителите ще редуват помежду си
Великденските, Коледните и Новогодишните празници, като всяка четна
година по време на Великденските и Новогодишните празници детето ще
бъде при бащата, а по време на Коледните празници - при майката и обратно,
всяка нечетна година по време на Великденските и Новогодишните празници
детето ще бъде при майката, а по време на Коледните празници детето ще
бъде при бащата.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който счита същото за неправилно, постановено в нарушение с
материалния и процесуалния закон, както и противоречащо на събраните по
делото доказателства, които не са обсъдени правилно от съда. Счита, че съдът
изцяло е игнорирал емоционалните преживявания на детето и желанието му
да бъде при баща си. Първоинстанционният съд е подценил фактите свързани
с престоя на детето в кризисния център за деца през юли 2023 г., влошените
отношения с м. му, а също и привързаността му към бащата. Посочва, че е
ограничено времето за контакт с бащата до всяка първа и трета събота и
неделя и съвсем нелогично на бащата е вменено задължението в учебните дни
от седмицата да води и взема детето от учебното заведение, когато той няма
право на контакт. Сочи, че практически това е неизпълнимо, тъй като бащата
живее в друго населено място и няма как, след като детето не живее при него,
да го води и взема от училище във време когато не може да има контакт с
него. Счита, че по този начин не се спазват изискванията на чл.124 от СК и
общите принципи залегнали в Конвенцията за правата на детето на ООН,
както формално се сочи в решението. Съдът не се е съобразил с най-добрия
интерес на детето съгласно ДР на §1, т.5 от ЗЗДт. Направените изводи за
наличие на „синдром на родителското отчуждение“ не се споделят от
страната, която твърди, че именно с баща си детето се чувства най-щастливо,
а съдът не е взел това предвид, предоставяйки родителските права на майката.
Моли съда за отмяна на решението и предоставяне на родителските права на
бащата. Представя писмена защита.
2
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
Г. С. И., ЕГН: **********, от гр. Б., ул. „К. Ф.“ № **, ет. * чрез адв. Йорданка
М. Йорданова с адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ № 9,
ет.1, ап.ляв, с който оспорва твърденията във въззивната жалба. Излага
подробни съображения. Счита, че не е в интерес на детето то да бъде
отчуждавано от неговата м., както и да й се подронва родителския авторитет,
в следствие манипулациите на бащата. Моли съда да постанови решение, с
което да потвърди обжалвания съдебен акт. Представя писмени бележки.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано
лице и е допустима.
Районен съд – Бургас е разгледал иск с правно основание чл.127, ал.2
във връзка с чл.59, ал.9 от СК.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори по делото, че страните са бивши съпрузи, бракът между
които е прекратен със съдебно решение №1372/15.11.2021 г. по гр.д.
№6427/2021 г. на БРС. Със същото решение съдът е одобрил споразумение
между страните, с което упражняването на родителските права върху
малолетното дете М. Д.ва И.а, родена на **.**.**** г. в гр. Б. от родители:
майка – Г. С. И. и баща – Д. И. И., е предоставено на майката, а на бащата е
определен режим на лични контакти с детето - всяка събота и неделя, както и
един месец през лятото, когато майката не ползва годишен отпуск.
Пред първата съдебна инстанция са приети писмени доказателства,
включително и изготвени доклади от Дирекция „Социално подпомагане“ –
Бургас, изслушани са четирима свидетели – И. З., М. Р., Д. И. и Я. П.,
допусната и приета е съдебно-психологическа експертиза. Районният съд е
изяснил делото от фактическа страна и е достигнал до правни изводи, които
се споделят от настоящата инстанция, която на основание чл.272 от ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Няма спор, че отношенията между страните са крайно обострени, като
липсва нормален контакт помежду им. Това води допълнително до проблеми
както между тях, така и по повод отглеждането на детето. От своя страна
3
детето се възползва от конфликтите между бившите родители, отстоявайки
своето желание да живее при баща си. Пред настоящата съдебна инстанция са
представени писмени доказателства, социален доклад, изслушано е детето
пред състава на съда, допусната е допълнителна съдебно-психологическа
експертиза. Първоначално въззивният съд е отказал изслушване на детето с
доклада по делото, тъй като е счел, че евентуалното му повторно изслушване
би довело до допълнително травмиране на детето. В последствие, по повод
постъпила молба от процесуалния представител на въззиваемата Г. И.
свързана със затруднения на майката да се справя с агресията на детето
спрямо нея, за което последната обвинява ответната страна, както и
представен амбулаторен лист от 28.09.2023 г. изготвен от д-р Сабина
Андреева Стоянова – детски психиатър, съдът е задължил Дирекция
„Социално подпомагане“ Бургас да изготви обстоятелствен социален доклад с
изслушване на родителите и детето, като е постановил изслушване на детето
М. И.а пред съда. Докладът е постъпил на 26.01.2024 г., а в проведеното
съдебно заседание на 30.01.2024 г. пред въззивната инстанция е изслушано
детето на основание чл.15 от Закона за закрила на детето.
Пред настоящата инстанция са представени 3 броя картички изготвени
от детето М. за нейната майка за Коледа и за именния ден на нейния партньор
Милен. При изслушване на детето в съдебно заседание, последното е заявило
желанието си да живее при своя баща. Посочва, че не се чувства добре при
майка си защото тя я бие, псува и обижда – „Бие или с чехъл или ми удря
шамари по лицето и тялото, понякога ме рита с крак“. Посочва, че баща й не я
бие никога, прави й забележка ако има слаба оценка. Детето посочва, че не е
писало и рисувало на майка си картички и рисунки. Посочва, че тези рисунки,
които майка й е показала на социалните работници, не са от нея, както и че не
й е правила подаръци.
По делото са представени и приети за сведение: писмо от М. за Дядо
Коледа, два броя рисунки за б. й П. – м. на баща й и поздравление за Първа
пролет за баща й, както и 16 броя снимки на детето от с. Маринка.
От заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-
психологична експертиза се установява, че е налице не толкова манипулация
от някой от родителите спрямо детето, колкото манипулация от страна на
детето М.. Вещото лице обяснява това с използване желанието на баща й да
4
получи родителските права върху детето М. и конфликта между родителите,
което води до подсилване на истината от страна на детето и преувеличаване и
изкривяване в тази насока. Детето показва гняв и яд към майка си и желание
да живее при баща си едновременно. Според вещото лице, виждайки, че баща
й реагира на „системно физическо насилие“, тя променя съдържанието и
реалната ситуация, за да получи желания краен резултат – да се премести да
живее при баща си в с. Маринка. Що се отнася до твърденията за упражнено
физическо или друго насилие над детето, вещото лице не установява такова.
Същевременно счита, че детето не осъзнава последствията от своите действия
и тъй като баща й я подкрепя в нейните усилия да изрази недоволство от
майка си и нейния партньор, това води до създаване образ на добър и
грижовен родител в лицето на бащата и отхвърляне или омаловажаване на
усилията полагани от нейната майка. Детето използва разногласията между
двамата родители относно отглеждането и възпитанието на детето и
последното манипулира ситуацията. Вещото лице препоръчва посещение на
ресурс за индивидуална психотерапия за всеки от двамата родители и
медиация.
Следва да се отбележи, че след като в хода на първоинстанционното
производство детето, под влияние на своя баща Д. И., е подало сигнал, довел
до прилагане на спешна мярка и настаняване в център за „Спешен прием“ към
ЦОП, пред настоящата инстанция е последвало второ обаждане от страна на
детето за извършено домашно насилие спрямо него и към момента на
висящността на производството детето е отново е настанено в „Спешен
прием“ към ЦОП. По повод на това обстоятелство вещото лице е
коментирало, че при извършване на експертизата детето е било в кризисния
център, като е счело, че детето не се чувства добре там, тъй като при
наличието на две обособени жилища при всеки от двамата родители, е
логично детето да живее в семейна среда, а не в „Спешен прием“ към ЦОП.
На зададени въпроси вещото лице в съдебно засадание е отговорило,
че не следва да се ограничава режима на лични отношения с бащата, тъй като
това би довело до допълнително озлобяване на детето срещу майка му. От
друга страна експертът не препоръчва промяна на местоживеенето на детето
при баща му, тъй като, както е констатирало в експертизата пред първата
съдебна инстанция, е налице „синдром на родителско отчуждение“ в лека
степен с предпоставки за развитие в тази насока. Констатирано е, че
5
отчуждения родител е майката, а бащата от своя страна подсилва
недоволството на детето към другия родител.
С оглед на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира
постановения първоинстанционен акт за правилен и законосъобразен.
Действително, желанието на детето е от значение и следва да бъде взето
предвид при решаване на делото, при кого да живее детето при разведени
родители. Същевременно обаче, от значение са и останалите фактори, които
са обуславящи в случая. Основният е свързан с интересите на детето и
задължението на съда да съблюдава спазването му. Става дума за дете на **
години и ** месеца, което е ученик в п. клас в ОУ „П. Р. С.“ гр. Б.. Безспорно
се установява по делото, че майката е тази която се опитва да въведе правила
и задължения, да настоява за спазване на изискванията, за постигане на по-
добри резултати в учебната дейност на детето. От друга страна, ярко е
подчертана любовта на детето към бащата, когото то свързва предимно с
почивка, забавления и игри. Налице е и роднинска привързаност към
близките от страна на бащата – братовчеди и лели, живеещи в с. Маринка,
както и подчертана любов към животните. От представените социални
доклади и другите писмени доказателства се установява, че именно бащата е
този, който неглижира представянето на детето в училище. В тази възраст е
особено важно придобиването на навици и умения, които в последствие ще
дадат възможност на М. да се справя с предизвикателствата в живота, което
не може да стане без спазване на правила и норми, включително и по
отношение на учебния процес. Това, както и обстоятелството, че детето е от
женски пол, налага същото да живее при своята майка, която да полага преки
грижи за нея след настъпилата раздяла в семейството. Постановеният от БРС
разширен режим на лични отношения с бащата следва да се запази по
предписание на вещото лице, с оглед обтегнатите отношения между майка и
дъщеря. Възможността бащата да се включи в подпомагане на детето в
училищното му обучение, би допринесло за по-голямата му ангажираност в
тази процес.
По отношение на родителския капацитет на двете спорещи страни,
съдът намира, че първата инстанция правилно е счела, че и двамата родители
притежават добри родителски качества и са готови да подкрепят и
подпомагат детето,но тъй като детето има нужда от постоянна, сигурна и
стабилна среда, следва да работят върху повишаване на родителския
6
капацитет. По-доброто разбирателство помежду им би било основа за
цялостно задоволяване на нуждите на детето и би избегнало
манипулативното поведение както по отношение на детето от страна на
родителите, така и по отношение на двамата родители, провокирано от
детето, възползващо се от неразбирателството помежду им.
С оглед на изложеното съдът намира постановеното пред първата
инстанция решение за правилно и законосъобразно, което налага същото да
бъде потвърдено. На Г. С. И. се дължи сумата от 500 лева – разноски пред
въззивната инстанция, които следва да бъдат заплатени от въззивника Д. И..
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1869 от 15.09.2023г., постановено по
гр.дело №4079/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Д. И. И., ЕГН: **********, с адрес: с. М., община Бургас, ул.
„С. И.“ № * чрез адв. Детелина Потерова от БАК със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Сливница“ № 31, ет.1, да заплати на Г. С. И., ЕГН: **********, от
гр. Б., ул. „К. Ф.“ № **, ет. *, сумата от 500 лева – разноски за въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване препис от решението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7