№ 319
гр. Варна, 06.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:П. Ив. П.
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500242 по описа за 2022 година
намира следното:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от Г.М.Г. и П.
ИВ. Г. и двамата от гр. Варна, чрез адв. Т. Г. от АК-Варна, против
определение № 105/26.04.22г. по ч.т.д. № 184/21г. на ОС-Добрич, с което е
била отхвърлена молбата им с вх. рег. № 1584/23.03.2021г. за отмяна на
допуснатото с определение № 162/10.11.2021г. по същото дело обезпечение
на бъдещ иск на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД гр. София, с
правно основание чл. 135 ЗЗД срещу Д.И.Д. и Д.И.И. за обявяване
относителната недействителност по отношение на банката на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт № 20, том I, дело № 16/2019 г. по описа на
нотариус с рег. № 109 на НК, вписан в АВ-СВ-Балчик вх. рег. №
59/17.01.2019 г. , вх. рег. 59, том 1, акт 30, сключен между ответниците. Счита
се, че определението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
допуснати нарушения на съществени процесуални правила, противоречие със
закона и задължителната практика на ВКС, а освен това е и необосновано.
Сочи се, че жалбоподателите са придобили на 07.02.20г. недвижимите имоти
от втория ответник по предявения от банката иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, а
вписването на възбраната върху имотите, предмет на обезпечението е станало
на 16.11.21г., а вписването на самата искова молба е било осъществено на
04.02.22г. Освен това жалбоподателите не са страни по образуваното по
Павловия иск т.д. № 203/21г. на ДОС, поради което и дори да бъде уважен
същият срещу посочените ответници, те няма да бъдат обвързани от
решението и банката няма да може да се удовлетвори от възбранените имоти
(в подкрепа на становището е цитирано определение на ВКС). По този начин
обжалваното определение противоречи на материалния закон. Поддържа се,
че жалбоподателите като трети лица, чиято правна сфера е накърнена, имат
1
правен интерес да искат отмяна на неоснователно наложеното обезпечение по
арг. от т. 6 от ТР № 6/14.03.14г. по т.д. № 6/13г. на ОСГТК на ВКС.
Претендира се отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата
за отмяна на обезпечението.
В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от
насрещната страна „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД гр. София, с
който същата е оспорена като недопустима (поради нейната нередовност, тъй
като не е посочено в какво се състои порочността на обжалвания съдебен акт)
и неоснователна. Счита се, че за жалбоподателите е налице възможност да се
присъединят към производството по иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, за да
доказват своите твърдения за добросъвестно придобиване на имотите, но това
не лишава кредитора от интерес да обезпечи бъдещото си удовлетворяване
срещу своите длъжници, които са се разпоредили с имотите си, за да осуетят
удовлетворяването. Счита се, че цитираното в частната жалба определение на
ВКС е неотносимо към настоящия казус. Излага се становище, че се споделя
изразеното от съдии от ВКС особено мнение към т. 6 от ТР № 6/14.03.14г. по
т.д. № 6/13г. на ОСГТК на ВКС. Освен това се поддържа, че няма
доказателства, обосноваващи твърдението, че възбраната накърнява правната
сфера на третите лица – това, че са имали кандидат-купувач за част от
възбранените имоти. Претендира се частната жалба да бъде оставена без
уважение.
Частната жалба е подадена в срок, от страни с правен интерес от
обжалването и при удовлетворяване изискванията за нейната редовност,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
С подадената пред обезпечителния съд молба от „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД гр. София е твърдяла, че по силата на Договор за
банков кредит – овърдрафт „Малки и средни предприятия“ от 28.12.2016 г.,
изменен и допълнен с анекси от 19.12.2017г. и от 15.01.2019 г., е
предоставила на кредитополучателя „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД с. Дъбрава,
при съдлъжници И.Д.И. и Д.И.Д., банков кредит под формата на овърдрафт за
оборотни средства в размер на 800 000.00 лв. Вземането на банката е било
обезпечено с ипотека върху недвижими имоти, собственост на длъжниците
„ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД, Д.И.Д. и ипотекарния длъжник Й.Н.Д.. Към
14.08.2019г. размерът на обезпеченото вземане на банката по цитирания
договор възлизало на 603 187.35 лв. и на 21.08.2019 г. банката е обявила
предсрочната изискуемост на цялата кредитна експозиция, за която
длъжниците са уведомени по надлежен ред. По реда на заповедното
производство банката се снабдила със Заповед за незабавно изпълнение №
123/27.09.2019 г. по ч. гр. д. № 765/2019 г. по описа на РС-Балчик и
изпълнителен лист за дължимите суми срещу длъжниците „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“
ЕООД, И.Д.И. и Д.И.Д..
Освен това, по силата на Договор за банков кредит – овърдрафт от
2
11.01.2018г. банката е предоставила на кредитополучателя „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“
ЕООД с. Дъбрава, при съдлъжници И.Д.И. и Д.И.Д. друг банков кредит под
формата на овърдрафт за оборотни средства в размер на 329 520 лв., с краен
срок на погасяване 30.06.2019г. Поради неизпълнение на задълженията на
длъжниците за погасяване на банковия кредит, по реда на заповедното
производство банката се снабдила със Заповед за незабавно изпълнение №
15/30.01.2020г. по ч. гр. д. № 40/2020г. по описа на РС-Балчик и изпълнителен
лист за дължимите суми срещу длъжниците „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД, И.Д.И.
и Д.И.Д..
Банката е присъединила вземанията по двата изпълнителни листа по
висящо срещу длъжниците изпълнително дело, по което тя е била
конституирана като взискател. В хода на изпълнителните действия се
установило, че длъжникът Д.И.Д. и съпругата му Й.Н.Д. са се разпоредили с
притежаваното от тях имущество в полза на трето лице – внука им Д.И.И.,
като по силата на договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу
задължение за издръжка и гледане, са прехвърлили свои недвижими имоти,
находящи се в с. Дъбрава, общ. Балчик, област Добрич и в гр. Балчик,
запазвайки си правото на ползване върху имотите, като впоследствие с
декларация за отказ от вещно право на ползване, прехвърлителите се отказали
от това ограничено вещно право.
Поради изложеното банката като кредитор на Д.И.Д. е обосновала
наличието на правен интерес от обезпечаването на бъдещ иск по чл. 135, ал. 1
от ЗЗД за обявяване за недействителни спрямо нея на действието на
длъжника, изразяващо се в сключването на разпоредителна възмездна сделка,
която го уврежда – договора прехвърляне на имоти срещу задължението за
издръжка и гледане, сключен на 17.01.19г., чрез налагане на възбрана върху
недвижимите имоти, предмет на атакуваната сделка.
С определение № 162/10.11.21г. по ч.т.д. № 184/21г. ДОС е допуснал
обезпечение на бъдещ иск на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, гр.
София срещу Д.И.Д. и Д.И.И. за обявяване относителната недействителност
по отношение на банката на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 20, том I,
дело № 16/2019 г. по описа на нотариус с рег. № 109 на НК, вписан в АВ-СВ-
Балчик вх. рег. № 59/17.01.2019г., вх. рег. 59, том 1, акт 30, изменен с
нотариален акт за поправка на нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане № 64, том II, рег № 1043, дело
№ 157/2021 г. по описа на нотариус с рег. № 109 на НК, вписан в АВ-СВ-
Балчик вх. рег. № 939/19.04.2021г., том 3, акт 18, чрез налагане на следната
ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА МЯРКА: ВЪЗБРАНА върху следните недвижими имоти:
½ ид. ч. от поземлен имот – дворно място с площ 1 153 кв.м. находящо се
на ул. „Първа“ № 7, в с. Дъбрава, общ. Балчик, имот с идентификатор
24387.501.135 по кадастрална карта, одобрена със заповед № 300-5-
3
96/06.11.2003 г. на ИД на АК, ведно с построената в описания имот
търговски обект – масивна едноетажна сграда със застроена площ 311 кв.
м. по документ за собственост, а по скица 312 кв. м. с идентификатор
24387.501.135.1;
½ ид. ч. от апартамент № 3, разположен на етаж 2 в жилищна сграда на
ул. „Черно море“ № 5 в гр. Балчик, със застроена площ от 89.49 кв.м.,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
02508.86.44.2.3 по кадастрална карта, одобрена със заповед № 300-5-
5/04.02.2004 г. на ИД на АК, при граници и съседи на имота: на етажа –
обект с идентификатор № 02508.86.44.2.4, под обекта - идентификатор №
02508.86.44.2.1, обект с идентификатор № 02508.86.44.2.7; над обекта -
идентификатор № 02508.86.44.2.5, разположен в сграда № 2, построена в
ПИ идентификатор № 02508.86.44, както и 17.215 % ид. ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, където е
построена сградата;
¼ ид. ч. от поземлен имот – дворно място, цялото с площ 2 812 кв. м.,
находящо се на ул. „Струма“ № 2, в гр. Балчик, представляващо имот с
идентификатор № 02508.69.140 по кадастрална карта, одобрена със
заповед № 300-5-5/04.02.2004 г. на ИД на АК, при граници и съседи на
имота: имот с идентификатор № 02508.69.139, имот с идентификатор №
02508.69.154, имот с идентификатор № 02508.69.150 и имот с
идентификатор № 02508.69.104, ведно с построените в имота едноетажна
сграда с идентификатор № 02508.69.140.1 със застроена площ 682 кв. м.,
едноетажна сграда с идентификатор № 02508.69.140.2 със застроена
площ 66 кв. м., едноетажна сграда с идентификатор № 02508.69.140.3
със застроена площ 158 кв. м., едноетажна сграда с идентификатор №
02508.69.140.4 със застроена площ 81 кв. м., едноетажна сграда с
идентификатор № 02508.69.140.5 със застроена площ 72 кв. м.,
едноетажна сграда с идентификатор № 02508.69.140.6 със застроена
площ 10 кв. м.;
½ ид. ч. от търговски обект – магазин за промишлени стоки, със
застроена площ 73.50 кв. м. по документ за собственост, а по скица – 79
кв. м., представляващо имот с идентификатор № 02508.77.116.1 по
кадастрална карта, ободрена със заповед № 300-5- 5/04.02.2004 г. на ИД
на АК, находящ се на ул. „Желязко Бончев“ № 10 в гр. Балчик, попадащ
4
в сграда 1 в поземлен имот идентификатор № 02508.77.116, при граници
и съседи на имота: имот идентификатор № 02508.77.117, имот
идентификатор № 02508.77.5, имот идентификатор № 02508.77.115, имот
идентификатор № 02508.77.59, ведно с прилежащите идеални части ог
правото на строеж;
¼ ид. ч. от масивна стопанска сграда – овчарник, целият с площ 1 198
кв. м., находящ се в местността „Стопански двор“ в с. Дъбрава, общ.
Балчик, област Добрич, с идентификатор № 24387.36.14.29, построен в
поземлен имот с площ 4 498 кв. м. с идентификатор № 24387.36.14 по
кадастрална карта, одобрена със заповед № 300-5-96/06.11.2003 г. на ИД
на АК,при граници и съседи на имота: имот с идентификатор №
24387.36.11, имот с идентификатор № 24387.36.19, имот с
идентификатор № 24387.36.6, имот с идентификатор № 24387.36.10,
както и с ¼ ид. ч. от правото на собственост върху гореописания
поземлен.
В указания от обезпечителния съд 1-месечен срок банката е представила
доказателства за предявяването на обезпечения иск на 08.12.21г.
Видно от представения с молбата за обезпечение на бъдещия иск на
банката, че с НА за учредяване на договорна ипотека № 4/30.12.16г. на
нотариус Обретенов, рег. № 109 на НК, гр. Балчик, сключен между
„СИБАНК“ ЕАД, гр. София като кредитор и И.Д.И. като управител на
„ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ООД като кредитополучател и ипотекарен длъжник и
лично за себе си като ипотекарен длъжник и съдлъжник, Д.И.Д. като
ипотекарен длъжник и съдлъжник и Й.Н.Д. като ипотекарен длъжник, в
изпълнение на задължението по договора за банков кредит-овърдрафт „Малки
и средни предприятия“, № MS16-00065/28.12.16г., са учредили договорна
ипотека върху имоти, които са различни от посочените в искането за
обезпечителната възбрана.
С изпратената по пощата на 18.03.22г. (регистрирана на 23.03.22г. в
съда) молба от ГГ.. и П. Г.и е било посочено, че същите са придобили в
режим на СИО недвижимите имоти, върху които е допуснато налагането на
възбрана като обезпечение на иска на банката чрез договор за покупко-
продажба, сключен с продавача Д.И.И. и оформен с НА № 39/07.02.20г. на
нотариус С.И., рег. № 314, гр. Балчик. Посочено било, че възбраната върху
имотите въз основа на допуснатото по делото обезпечение е била вписана на
16.11.21г., а подадената от банката искова молба, с която е бил предявен
обезпечения иск, е била вписана на 04.02.22г. Поради всичко това се
поддържа, че молителите са станали собственици на тези имоти и възбраната
им неоснователно ограничава правната им сфера, още повече, че те не са
страна по делото, имащо за предмет иска по чл. 135 от ЗЗД. Отправеното
5
искане е било да се отмени обезпечението.
В предвидения срок „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, гр.
София е депозирала възражение, с което е посочила, че е налице хипотезата,
при която се иска обявяване на относителната недействителност на цялата
поредица от увреждащи кредитора сделки, а не на отделни искове за
обявяването на всяка сделка за недействителна. Поради това и с оглед ТР №
2/09.07.19г. по т.д. № 2/17г. на ОСГТК на ВКС банката е депозирала
допълнителна искова молба по образуваното вече т.д. № 203/21г. на ДОС, с
която е било отправено искане за конституиране като ответници по делото на
Г.М.Г. и П. ИВ. Г. с искане да бъде обявена за относително недействителна по
отношение на банката и втората от поредицата сделки, с които длъжникът
Д.И.Д. е намалил имуществото си, а именно – сключеният между Д.И.И. и
ГГ.. и П.П. договор за покупко-продажба, оформен с НА № 39/07.02.20г. на
нотариус С.И., рег. № 314, гр. Балчик. Поради това се счита, че молбата за
отмяна на обезпечението е неоснователна. Към възражението е представено
заверено копие на допълнителната искова молба по т.д. № 203/21г., в която е
било посочено, че се претендира обвявяването на недействителността на
цялата поредица от сделки, с които длъжникът уврежда банката в качеството
й на кредитор, тъй като по аргумент за противното от чл. 135, ал. 1, изр. 3 от
ЗЗД извършеното последно прехвърляне на имотите не може да се
противопостави на кредитора, защото приобретателят е недобросъвестен.
Видно от представените от ГГ.. и П. Г.и доказателства, че с НА №
39/07.02.20г. Д.И.И. е продал на Г. М. Г. (твърдението, че това е станало по
време на брака му с П. ИВ. Г. не е оспорено) недвижими имоти, измежду
които и тези, върху които е било допуснато обезпечение на бъдещия иск (като
допуснатото обезпечение чрез налагането на възбрана е в обема само от ½
ид.ч. от общия прехвърлен обем на права на Д.И.Д., които той е продал на Г.Г.
(имотите са описани в т. 4, 5, 6, 7 и 8 от този НА).
Освен това е видно още, че обезпечителната заповед, издадена по ч.т.д.
№ 184/21г. на ДОС е била вписана в СВ-Балчик на 16.11.21г., а исковата
молба по предявения обезпечен иск е била вписана на 04.02.22г.
Молбата на Г.и за отмяна на обезпечението, допуснато в полза на
банката чрез налагането на възбрана върху имоти, за които третите лица
твърдят, че са придобили от приобретателя на банковия длъжник преди
налагането на възбраната, е допустима – в тази хипотеза същите имат правен
интерес не само да обжалват определението за допускане на обезпечението
съгласно приетото в т. 6 от ТР № 6/14.03.2014 г. по тълк. дело № 6/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, но и да искат отмяна на обезпечението на осн. чл. 402, ал. 1
от ГПК (защото налагането на обезпечителната възбрана върху чужд имот не
ограничава правната сфера на ответника по иска, длъжник по изпълнението, а
правната сфера на трето за обезпечението лице – виж Определение № 299 от
8.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1339/2016 г., I т. о., ТК).
Същевременно обаче настоящата хипотеза е идентична на обсъжданата
6
в мотивите на т. 3 от ТР № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г.,
ОСГТК – когато е налице поредица от прехвърляния на имуществото от
страна на длъжника и неговия приобретател, тогава кредиторът е увреден не
чрез една, а чрез поредица от сделки. Правилото на чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД
дава защита на кредитора и спрямо последващите приобретатели, придобили
права върху имуществото от лицето, с което длъжникът е договарял, ако са
били недобросъвестни или са се облагодетелствали безвъзмездно от
праводател, по отношение на когото искът може да бъде уважен. И това е
така, дори когато приобретателят, с когото длъжникът е договарял, се е
разпоредил с имота преди вписването на исковата молба по иска по чл. 135
ЗЗД, защото и в този случай по аргумент за противното от чл. 135, ал. 1 изр. 3
ЗЗД извършеното прехвърляне ще бъде непротивопоставимо /относително
недействително/ спрямо кредитора, ако приобретателят е недобросъвестен
или е придобил безвъзмездно от праводател, по отношение на когото искът
може да бъде уважен. Решаващият мотив на ВКС в тази хипотеза е, че
правилото на чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД урежда конкуренцията между интереса
на кредитора, който е увреден от извършените сделки, и сигурността на
гражданския оборот, изхождайки от два критерия - възмездността или
безвъзмездността на разпореждането в полза на третото за облигационното
отношение кредитор-длъжник лице и добросъвестността на това лице.
Интересите на кредитора, увреден от извършените прехвърляния, следва да
бъдат предпочетени пред интереса на приобретателя, който е знаел за
увреждането на кредитора, и пред интереса на приобретателя, който се е
облагодетелствал безвъзмездно и е придобил от праводател, по отношение на
когото искът може да бъде уважен. Тези трети лица следва да търпят
принудително изпълнение върху придобитото от тях имущество поради
участието им в увреждането на кредитора, знаейки за това увреждане или
поради безвъзмездното им облагодетелстване в резултат на увреждащото
действие на длъжника. Поради това и ВКС в т. 3 от ТР № 2 от 9.07.2019 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК е заключил, че защитата на кредитора по
чл. 135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в
чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване
на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не
само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на
последващите сделки, които го увреждат, като исковете могат да бъдат
предявени и самостоятелно, но при наличие на предпоставките на чл. 213
ГПК следва да бъдат разгледани в едно производство.
Видно от материалите по първоинстанционното дело е, че най-късно с
депозиране на възражението на 11.04.22г. банката е депозирала по висящото
т.д. № 203/21г. на ДОС и допълнителна искова молба, с което е предявила
иска си по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД и спрямо страните по последващата
разпоредителна сделка с имуществото на банковия длъжник, претендирайки,
че при сключването на възмездния договор от 07.02.20г. приобретателите са
били недобросъвестни (знаели са за увреждането на кредитора) и
7
разпоредителната сделка е част от поредицата увреждащи го действия. Няма
данни по делото относно начина на произнасяне на съда по тази молба.
При това положение следва да се приеме, че все още е налице
причината, поради която е допуснато обезпечението на бъдещия (вече
предявен) иск по чл. 135 от ЗЗД - да се обезпечи възможността при
основателност на предявения конститутивен иск, кредиторът да се
удовлетвори принудително от имуществото, което ще се счита за част от
патримониума на неговия кредитор. Поради това и молбата за отмяната му,
подадена от приобретателите на имотите, е неоснователна. Обжалваното
определение следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 105/26.04.22г. по ч.т.д. № 184/21г. на
ОС-Добрич.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8