№ 172
гр. Пловдив, 26.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300503335 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл. 121 от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 19122/30.12.2021г. от ЗАД „Булстрад Виена иншурънс
груп“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5,
представлявано от изп. директори Н.Ч. и И.Г. чрез юрисконсулт Н.З против определение №
8845 от 28.10.2021г., постановено по гр. д. № 14536/2021г. по описа на Районен съд
Пловдив, XX гр. с., с което се оставя без уважение възражението на ЗК „Булстрад Виена
иншурънс груп“ АД, ЕИК ********* за местна неподсъдност на повдигнатия спор.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
определението.Моли се същото да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново,
с което да бъде уважено искането за препращане на делото на местно компетентния съд –
Софийски районен съд.Претендират се разноски за настоящето производство.
С отговора на частната жалба ответникът по нея изразява становище за
неоснователността й.Моли да се остави без уважение и делото да се върне на РС Пловдив за
продължаване на съдопроизводствените действия по него.Претендира разноски за
настоящето производство.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по
делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима.Разгледана по същество, тя е и основателна.
Районният съд е сезиран с искова молба от Т.М.И., като управител на СД „ИЛИЕВИ –
ТД – ИЛИЕВ С-ИЕ“, ЕИК ********* чрез адв. М.М.-Т. от Старозагорска АК против
Застрахователна компания „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, пл. „Позитано“ № 5,
представлявано от К.Р.,Н.Д.Ч.,И.И.Г.,П.А.Ч., с която са предявени искове по чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл. 86 от ЗЗД.Твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба са, че
дружеството е собственик на МПС – трактор, марка: Zetor, модел Forterra 140 HSX, с рег. №
РВ 10168, с рама: 000F5G5:42SN02022, който се използвал за обработка на собствената им
или взета под аренда земеделска земя.На 13.05.2021г. процесното МПС било управлявано от
Б.Д.Ч. на полето в землището на гр. Съединение, когато настъпило застрахователно събитие
при описаната в исковата молба фактическа обстановка.За МПС-то имало застраховка
„Каско Стандарт“ с номер на полица 4704201200004375, сключена с ответното дружество,
която покривала настъпилото застрахователно събитие, със срок на валидност от
03.11.2020г. до 11.11.2021г. вкл.Застрахователят бил уведомен още на другия ден за
настъпилия инцидент, като били представени всички необходими документи.В тази връзка
1
бил направен оглед на МПС-то и опис на претенцията.Въпреки това на 18.05.2021г. ищецът
получил отказ изх. № 1901 за заплащане на застрахователно обезщетение, който счита за
неоснователен.Предявеният иск е за заплащане на сумата от 1250 лева, представляваща
обезщетение за претърпените вреди по отношение на застрахованото имущество,
собственост на ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху тази сума от
13.09.2021г. до окончателното й изплащане.
С писмения отговор на ответника в срока по чл. 131 от ГПК е направено възражение за
местна неподсъдност на делото на основание чл. 105 от ГПК на Пловдивския районен съд,
тъй като седалището на ответника е в гр. София.
С обжалваното определение районният съд е приел, че в случая не намира приложение
разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК, тъй като претенцията на ищеца се основава на
сключен между страните договор за застраховка „Каско Стандарт“, като дължимостта на
застрахователното обезщетение произтича не от непозволено увреждане, а от поетите от
страните задължения и тяхното изпълнение.Изложени са съображения, че особената местна
подсъдност по цитирания законов текст не се прилага по отношение на всички искове по
КЗ, а само по тези, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане, а активно
процесуално легитимиран по тях е увреденото лице.Независимо от това районният съд е
приел, че в случая следва да намери приложение чл. 113 от ГПК, като се е позовал на
разясненията на т. 6 от Тълкувателно решение № 1/2014г. от 23.12.2015г., постановено по
тълкувателно дело № 1/2014г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които потребител на
застрахователни услуги е застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице,
другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и
физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите,
предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му
на дейност, като израз на защита на потребителите в специфичната област на
застраховането.Следователно районният съд е заключил, че претенцията на ищеца има
характер на потребителски иск по см. на чл. 113 от ГПК, предявен по неговото седалище и
адрес на управление, съотв. същият е местно подсъден на РС Пловдив, а възражението по
чл. 119, ал. 3 от ГПК е неоснователно.
Изложените съображения от първостепенния съд досежно приложението на чл. 115, ал.
2 от ГПК се споделят и от настоящия състав на съда.От систематичното място на тази
разпоредба и от нейното съдържание се извежда необходимост от установяване на
фактическия състав на непозволеното увреждане, с оглед на който е уредена възможността
на увреденото лице да предяви иск срещу застрахователя на деликвента за обезщетяване на
вредите при преференциално определена местна подсъдност – по неговото местоживеене,
респ. по местоосъществяване на ПТП.Когато се претендира обезщетение по щета, свързана с
изпълнението на застрахователен договор от страна по него, във връзка с осъществено
застрахователно събитие, то не е налице непозволено увреждане, независимо че
застрахователното събитие може да бъде реализирано като ПТП.В този см. при застраховка
„Каско“ е налице сключен застрахователен договор, по който страните поемат определени
задължения, като дължимостта на застрахователното обезщетение произтича не от
непозволено увреждане, а от поетите от страните задължения по застрахователния договор и
тяхното изпълнение, както е приел и районния съд.
В разглеждания случай обаче разпоредбата на чл. 113 от ГПК също не намира
приложение, като доводите на районния съд в тази насока не може да бъдат споделени.С
изменението на ГПК със ЗИДГПК /обн. ДВ бр. 65 от 07.08.2018г./ законодателят предвиди,
че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира
настоящия адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.Целта на
законодателя с посоченото изменение на разпоредбата на чл. 113 от ГПК, е да бъде осигурен
възможно най-лесен и евтин достъп до правосъдие на икономически по-слабия субект в
спорното правоотношение – потребителя, да бъде постигната равномерна натовареност на
съдилищата в страната, оптимизиране на съдебната ката и по-бързо
правораздаване.Направеното през 2018г. с този законопроект предложение, особената
подсъдност по чл. 113 от ГПК да намери логично приложение и по отношение на
юридическите лица, притежаващи качеството на потребител по силата на закон /напр. КЗ/,
като местната подсъдност се определя по седалището на потребителя, не бе възприето от
законодателя, а се прие изменението в действащата сега редакция на чл. 113, изр. 1 от
ГПК.Съобразявайки направените изменения и допълнения в чл. 113 и чл. 115, ал. 2 от ГПК и
отчитайки мотивите на законодателя за приемането на ЗИДГПК /обн. ДВ бр. 65 от
07.08.2018г./ и ЗИДГПК /обн. ДВ бр. 100 от 20.12.2019г./, следва да се приеме, че
2
законодателят е ограничил приложението на разпоредбата на чл. 113 до ГПК до споровете,
образувани по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна
в правоотношението, т. е. потребители по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.В хипотезата на
сключен договор за застраховка на МПС „Каско“ между търговско дружество в качеството
му на застрахован, от една страна и застраховател, от друга страна, търговското дружество
не се явява икономически по-слаба страна в застрахователното правоотношение, тъй като
застраховката на МПС-то е с цел извършване на стопанската дейност на дружеството /в.
този см. определение 0 69 от 29.01.2021г. на ВКС по ч. т. д. № 1049/2020г., II т. о. на ВКС/.
С оглед данните по делото за седалището и адреса на управление на ответника,
своевременно направения отвод за местна неподсъдност на делото на Пловдивският районен
съд, се явява основателен.
Предвид изложеното обжалваното определение е неправилно като краен резултат,
поради което следва да бъде отменено, а делото да се изпрати по подсъдност на местно
компетентния съд – Софийски районен съд, след като се прекрати производството пред
Пловдивския районен съд.
Предвид изхода на настоящето производство и направеното искане от жалбоподателя
за присъждане на разноски, в негова полза следва да се присъдят сторените такива в общ
размер 115 лв., от които 100 лева за юрисконсултско възнаграждение и 15 лв. ДТ.
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 8845 от 28.10.2021г. на РС – Пловдив, XХ гр. с.,
постановено по гр. д. № 14536 по описа на съда за 2021г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 14536 по описа за 2021г. на Пловдивския
районен съд, пред този съд.
ИЗПРАЩА гр. д. № 14536 по описа за 2021г. на Пловдивския районен съд за
разглеждане по подсъдност на Софийския районен съд.
ОСЪЖДА СД „ИЛИЕВИ – ТД – ИЛИЕВ С-ИЕ“, ЕИК *********, представлявано от
Т.М.И., със седалище и адрес на управление: гр. Съединение, ул. „Хан Крум“ № 14 да
заплати на ЗК „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Триадица, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от
К.Р.,Н.Д.Ч.,И.И.Г.,П.А.Ч., сумата от 115 лева направени в производството разноски.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3