Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.10.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на двадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Алина Тодорова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1677 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - „К.т.б.“ АД - в
несъстоятелност, твърди, че е кредитор на ответника - „Р.п.” ЕАД, тъй като има
вземания към него, които са възникнали от търговска сделка, представляваща
сключен договор за банков кредит от 12.12.2013 г., по силата на който на
последното дружество е предоставен кредит в размер на 49 000 000 евро, срещу
поемане на задължение да го върне, да заплати възнаградителна лихва в размер на
9 % годишно върху фактически усвоените средства, както и неустойки върху
просрочената главница по чл. 12 от договора и върху неплатената в срок лихва по
чл. 13 от договора. Молителят посочва, че ответникът не е изпълнил точно така
възникналите в негова тежест задължения, поради което и кредитът е обявен за
изцяло предсрочно изискуем с изявление, което е получено от кредитополучателя
на 14.11.2014 г. Твърди, че към момента на сезиране на съда с молбата по чл.
625 ТЗ непогасените задължения на ответника по договора за кредит от 12.12.2013
г. възлизат: на сумата от 49 000 000 евро, представляваща неплатени в срок и
предсрочно изискуеми вноски по кредита; на сумата от 2 045 337, 67 евро,
представляваща неплатена в срок възнаградителна лихва, изчислена за периода от
25.06.2014 г. до 25.11.2014 г.; на сумата от 2 637 833, 33 евро, представляваща
неплатена в срок неустойка върху просрочена главница, дължима съгласно чл. 12
от договора за кредит, за периода от 25.11.2014 г. до 25.02.2014 г.; на
сумата от 568 944, 44 евро, представляваща текуща лихва върху просрочена
главница за периода от 25.02.2015 г. до 17.03.2015 г., на сумата от 63 718, 76 евро, представляваща неплатена в
срок неустойка върху просрочените лихви, дължима съгласно чл. 13 от договора за
кредит, изчислена за периода от 25.06.2014 г. до 17.03.2015 г. Молителят счита,
че след като кредитополучателят „Р.П.” ЕАД не е погасил нито едно от описаните
изискуеми задължения, възникнали по търговската сделка за банков кредит, то е
налице хипотезата на чл. 608, ал. 2 ТЗ и това дружество е неплатежоспособно.
Предвид изложеното, иска от съда да обяви неплатежоспособността на „Р.П.” ЕАД и
да открие производство по несъстоятелност по отношение на него. В случай, че
съдът счете, че „Р.П.” ЕАД не е неплатежоспособен търговец, молителят иска
съдът да обяви, че това дружество е свръхзадължено по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на това
основание.
Ответникът по молбата по чл. 625 ТЗ - „Р.п.” ЕАД, не заявява становище по нейната основателност.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба по чл. 625 ТЗ, следва да бъде доказано на първо място, че лицето, което е сезирало съда има качеството на негов кредитор по търговска сделка. Наред с това следва да бъде установено и настъпване на едно от двете установени в закона основания за откриване на производство по несъстоятелност, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
С оглед на изложеното на първо място следва да се отговори на въпроса дали „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност /„КТБ” АД /н// има качеството на кредитор на „Р.п.” ЕАД по търговска сделка, както и дали в тежест на последното дружество са възникнали парични задължения по тази търговска сделка, които да са изискуеми. При съобразяване на това и на фактите, посочени от молителя, на които той основава активната си легитимация да поиска откриване на производство по несъстоятелност, се налага изводът, че в случая съдът следва да се произнесе дали в тежест на ответника по силата на сключен договор за кредит са възникнали задължения да върне на молителя получената в заем парична сума, както и да му заплати, възнаградителна лихва и неустойки за забавено плащане на задълженията за главница и за възнаградителна лихва.
От представените в производството писмени доказателства се установява, че между „КТБ” АД, от една страна, и „Р.п.” ЕАД, от друга, са валидно възникнали облигационни отношения по сключен договор за банков кредит от 12.12.2013 г. Това е видно от представения по делото писмен договор от 12.12.2013 г., който е подписан от представители на банката и на кредитополучателя и обективира насрещните им волеизявления за съгласие по отношение на всички съществени елементи от съдържанието на банковата сделка за кредит. С него кредитополучателят „Р.п.” ЕАД е поел задължение да върне предоставената му в заем парична сума в размер на 49 000 000 евро на 60 месечни вноски, всяка една от които е платима на 20-то число на всеки месец в периода от 20.01.2015 г. до 20.12.2019 г. С чл. 10 от договора за кредит страните са постигнали съгласие, че в тежест на ответника възниква задължение да заплаща възнаградителна лихва върху предоставените му за ползване средства в размер на 9 % годишно върху фактически ползваните суми по кредита, която се начислява ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на кредитополучателя и е платима на 25-то число на съответния месец. По силата на този договор за кредит в тежест на ответника са възникнали и задължения да заплаща на „КТБ” АД неустойка за забава при неизпълнение в срок на задълженията за заплащане на главницата, както и при неточно във времево отношение изпълнение на задължението за заплащане на възнаградителна лихва /чл. 12 и чл. 13 от договора за кредит от 12.12.2013 г./.
Договорът за банков кредит следва да се определи като търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 ТЗ вр. чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ, поради което и задълженията, възникнали въз основа на него в тежест на ответника към молителя за връщане на получената в заем парична сума, за заплащане на лихви и неустойки, са от вида на тези, предвидени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, които могат да легитимират кредиторът по тях да иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника.
Задължението на „Р.п.” ЕАД да върне на банката предоставените му в заем парични средства на месечни вноски, платими на определени дати за периода на действие на сделката, възниква от момента на нейното сключване. Следователно към 12.12.2013 г. в тежест на ответника е възникнало задължението да върне на „КТБ” АД получените парични средства в пълния размер от 49 000 000 лв. Това задължение е срочно, доколкото в чл. 16.2. от съдържанието на сключения договор, страните са уговорили изрично датите, на които то следва да бъде изпълнено. Падежът на първата вноска от главницата е 20.01.2015 г., а на последната е 20.12.2019 г.
Задължението на кредитополучателя да заплати възнаградитена лихва възниква подневно за целия период, през който това лице ползва предоставените му парични средства, който е от момента на усвояване на кредита до момента на връщане на получената в заем сума на банката. По делото няма представени документи, от които да е видно точно на коя дата ответното дружество е извършило усвояване на кредита, предоставен в изпълнение на договора от 12.12.2013 г. Въпреки това, съдът намира, че от приетия по делото годишен финансов отчет към 31.12.2013 г. и от анализа на записванията, направени в този счетоводен документ от вещото лице в заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза, се установява, че към 31.12.2013 г. дружеството „Р.п.” ЕАД е усвоило част от отпуснатите в заем парични средства, които са в размер на 94 897 000 лв., с равностойност в евро от 48 520 065 евро. Това е така, тъй като към тази дата ответникът е осчетоводил възникнало в негова тежест задължение към банката в посочения размер. След като „Р.п.” ЕАД е осчетоводило задължение към „КТБ” АД до посочената сума, то с това свое действие дружеството е признало извънсъдебно неговото възникване, което включва и признание на факта, че е получил част от уговорената парична сума, защото само при неговото настъпване за кредитополучателя възниква задължение за връщане на предоставените за ползване парични средства. От годишния финансов отчет на ответника за 2014 г. се установява, че към 31.12.2014 г. той е осчетоводил задължение към „КТБ” АД в по-голям размер от този, който е бил към 31.12.2013 г., а именно в размер от 95 837 000 лв., чиято еврова равностойност е 49 000 000 евро, на колкото възлиза и пълния размер на отпуснатия от банката кредит. Ето защо съдът намира, че към тази дата кредитът, отпуснат по силата на договора от 12.12.2013 г., е усвоен изцяло от „Р.п.” ЕАД. Доколкото ответникът е получил уговорените парични средства почти в пълен размер към 31.12.2013 г., то от този момент той е имал възможност да ги ползва и следователно дължи възнаграждение на банката за това, какъвто характер има уговорената в договора лихва от 9 % годишно.
Задължението на ответника да заплаща възнаградителна лихва на „КТБ” АД /н/ е срочно, тъй като с чл. 10 от договора е уговорено, че то трябва да бъде изпълнявано ежемесечно в срок до 25-то число на съответния месец. Към 25.11.2014 г. – крайната дата, до която се претендира, че такова вземане е възникнало в полза на молителя, са настъпили падежите на задълженията за заплащане на възнаградителна лихва, които е следвало да бъдат изпълнени до 25-то число в периода от 25.01.2014 г. до 25.11.2014 г., поради което те са станали изискуеми. Съдът намира, че дължимата за посочения период възнаградителна лихва възлиза на сумата от 2 045 337, 67 евро, който факт се твърди от „КТБ” АД /н/ и не се оспорва от ответника. От „Р.п.” ЕАД няма представени доказателства да е погасил тези свои задължения нито на падежа, нито към момента, поради което съдът намира, че те не са изпълнени в срок.
Предвид позоваването на молителя на настъпила предсрочна изискуемост на целия дължим остатък от кредита, съдът следва да разгледа въпроса дали по делото се установява това да се е осъществило и кога, доколкото посоченото обстоятелство е от значение за извода кога е станало изискуемо вземането за главница, което е възникнало в полза на „КТБ” АД /н/ по договора за кредит.
В тази връзка на първо място следва да се посочи, че за да отговори на въпроса дали е настъпила предсрочната изискуемост на целия дължим остатък от кредита, съдът съобразява указанията, дадени с т. 18 от Тълкувателно решение № 4/ 2013 г. от 18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/ 2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че при вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. При съобразяване на това, както и на клаузата на чл. 39, б. „ж” от договора, съдът приема, че в процесния случай настъпването на предсрочната изискуемост на цялата неиздължената част от кредита, е обусловено, както от настъпване на обективния факт, предвиден в цитираната уговорка – забава в плащане на вноска от главницата или лихвата, така и е поставено в зависимост от осъществяване на още едно обстоятелство - реализирането на субективното право на банката да трансформира неиздължената част от кредита в предсрочно изискуем, което става чрез отправяне на нарочно волеизявление от кредитора до длъжника за отнемане преимуществото на срока и достигане на това изявление до последния.
В случая, както беше посочено, по делото е доказано, че кредитополучателят „Р.п.” ЕАД не е погасил възникналите в негова тежест задължения за възнаградителна лихва, дължима на месечни вноски с падежи, настъпили на 25-то число в периода от 25.01.2014 г. до 25.11.2014 г. следователно към 13.11.2014 г. вече са настъпили тези обективни факти, които страните са се съгласили, че са предпоставка за възникване на правото на банката-кредитор да превърне целия неплатен остатък от кредита в предсрочно изискуем съгласно чл. 39, б. „ж” от процесния договор. Освен това, по делото се установява, че от страна на „КТБ” АД /н/ е направено нарочно волеизявление до длъжника за отнемане преимуществото на срока му съгласно уговорената възможност. Такова изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем се съдържа в писмо с изх. на „КТБ” АД № 8468/ 13.11.2014 г., адресирано до кредитополучателя. От отбелязванията, направени в обратна разписка за връчване на посоченото писмо, е видно, че то е получено от представител на „Р.п.” ЕАД на 14.11.2014 г.
С оглед на изложеното, съдът намира, че молителят е реализирала правото си да трансформира цялата неиздължена част от кредита по договора, сключен на 12.12.2013 г., в предсрочно изискуем, като този факт е осъществен на 14.11.2014 г. Считано от тази дата е настъпила изискуемостта на цялата непогасена част от главницата по сделката за банков кредит, която възлиза на сумата от 49 000 000 евро съгласно изводите на вещото лице, изготвило заключението на изслушаната съдебно-икономическа експертиза, и ответникът дължи нейното заплащане. От „Р.п.” ЕАД не се твърди и не се представят доказателства да е погасил задължението си за връщане на получената в заем сума в размер на 49 000 000 евро, нито на датата, на която то е станало предсрочно изискуемо, нито след това, включително след датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност в хода на настоящото производство.
След като в производството се доказа, че в тежест на „Р.п.” ЕАД са възникнали парични задължения към молителя за заплащане на сума в размер на 49 000 000 евро, представляваща неплатена и предсрочно изискуема главница, както и за заплащане на сума в размер на 2 045 337, 67 евро, представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 25.01.2014 г. до 25.11.2014 г., всяко от които е възникнало от търговска сделка – договор за банков кредит, изискуемо е към момента и не се установява да е погасено, то следва да се приеме, че „КТБ” АД /н/ е легитимиран да подаде молба по чл. 625 ТЗ, както и че е налице първата от необходимите предпоставки, за да се приеме, че по отношение на ответника „Р.п.” ЕАД може да се открие производство по несъстоятелност.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе дали търговецът „Р.п.” ЕАД е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, което основание е заявено от молителя като главно такова за откриване на производство по несъстоятелност.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
Изложеното означава, че в случая съдът трябва да извърши преценка за това дали ответното дружество притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да заплати както така възникналите в негова тежест парични задължения по търговската сделка от 12.12.2013 г., сключена с молителя, а така също и всички други свои краткосрочни, съответно текущи задължения. За да бъде направен извод за това, следва да бъде съобразена, от една страна, презумпцията, предвидена в чл. 608, ал. 3 ТЗ в редакцията на разпоредбите към приключване на устните състезания пред настоящата инстанция и към момента, от друга страна - събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника, които в случая са представените по делото счетоводни документи, сред които и годишни финансови отчети на ответника, както и заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно дадено и съдържащо пълен анализ на проверената счетоводна документация. Освен това съдът трябва да приложи и правилата за разпределение на доказателствената тежест за установяване в процеса на фактите, определящи това състояние на ответника и съответно за възлагане на неблагоприятните последици от непредставяне на достатъчно доказателства за това на страната, която не е доказала обстоятелствата, от които черпи изгодни правни последици.
В тази връзка съдът съобразява първо уредената в чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция, на приложението на която се позовава молителя. В посочената норма е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен тогава, когато е спрял плащанията. При тълкуване на разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ във връзка с тази на чл. 608, ал. 1 ТЗ, съдържаща легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се заключи, че под спиране на плащанията трябва да се разбира не спиране на изпълнението от длъжника на всякакви негови парични задължения, а само на тези негови задължения, които са от категорията на изчерпателно изброените такива в чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Доколкото по делото се доказа, че длъжникът „Р.п.” ЕАД не е изпълнил на падежа парични задължения, които са възникнали в негова тежест към молителя „КТБ” АД /н/ по силата на сключена между тези дружества търговска сделка, т.е. имат характер на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, то следва да се приеме, че в случая е налице спиране на плащанията по смисъла на чл. 608, ал. 3 ТЗ от този субект, като това състояние съществува от момента, в който те са станали изискуеми, което е най-късно от 14.11.2014 г. – датата на която е настъпила предсрочната изискуемост на целия неплатен остатък от кредита, и продължава до настоящия. Ето защо в случая е приложима презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ и въз основа на нея трябва да се приеме, че „Р.п.” ЕАД е неплатежоспособен търговец.
Оборването на въведената с чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция за неплатежоспособност, която е приложима в настоящия случай, е поставено в доказателствена
тежест на ответника, който следва да установи, че неговото
финансово-икономическо състояние, определено на база икономически и финансови
показатели, сред които основен е коефициентът за обща ликвидност, е такова,
което му дава обективна възможност да погасява своите краткосрочни задължения
към кредиторите с наличните краткотрайни активи.
За
установяване на финансово-икономическото състояние на ответника „Р.п.” ЕАД и за
определяне на база на него на това дали той е в състояние да посреща своите
краткосрочни задължения чрез притежаваните от него краткотрайни активи е
допусната съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, по която вещото лице е
работило единствено върху годишния финансов отчет на дружеството към 31.12.2013
г. и към 31.12.2014 г., които са представени пред НАП /в НАП не са представени
годишни финансови отчети за нито една от отчетните години след 2014 г., а
именно от 2015 г. до 2016 г./.
От
изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че
към 31.12.2013 г. балансовата стойност на всички притежавани от „Р.п.” ЕАД
краткотрайни активи е 113 933 000 лв. Същевременно вещото лице е констатирало,
че към тази дата ответникът е има краткосрочни задължения в размер от само 1
000 лв., който е много по-малък от този на притежаваните за този период
краткотрайни активи. По делото няма представени доказателства, от които да е
видно, че към 31.12.2013 г. в тежест на „Р.п.” ЕАД са съществували и други неплатени
краткосрочни задължения, които да не са осчетоводени, като това не е
констатирано и от вещото лице, изследвало финансово-икономическото състояние на
това дружество. С оглед на тези факти, следва да се заключи, че към 31.12.2013
г. ответникът е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати своите
краткосрочни съответно текущи задължения, поради което не е бил в състояние на
неплатежоспособност.
При
изследване на възможността на ответното дружество да посреща възникналите в
негова тежест и изискуеми задължения към всички кредитори за следващата отчетна
година, която е тази, приключваща на 31.12.2014 г., към която година при
прилагане на презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ се установява, че то е
неплатежоспособен търговец, съдът взема предвид балансовата стойност на
притежаваните от него краткотрайни активи, която е посочена в годишния финансов
отчет за 2014 г. и е в размер на 109 789 000 лв. По делото не са представени
доказателства, от които да може да се заключи, че „Р.п.” ЕАД е придобило и
други краткотрайни активи към посочената дата, както и такива, от които да се
установи, че някаква част от осчетоводените кат краткотрайни активи не са
реално реализуеми, т.е. че краткосрочните вземания, които формират изцяло актива
на този търговец, не могат да бъдат преобразувани в парични средства чрез
събирането им от длъжниците. Ето защо и няма основание съдът да извършва
корекция на балансовата стойността на всички краткотрайни активи, които
ответникът притежава съгласно записванията във финансовите му отчети, при
изследване на способността му да погасява своите краткосрочни съответно текущи
задължения към 31.12.2014 г.
Вещото лице, извършило допуснатата в производството СИЕ, е констатирало, че от записванията в счетоводните документи, съставени от ответното дружество, е видно, че към 31.12.2014 г. то не е имало никакви краткосрочни задължения. Съдът намира, обаче, че от събраните по делото доказателства се установява, че това осчетоводяване е неправилно, тъй като към 31.12.2014 г. в тежест на „Р.п.” ЕАД са възникнали задължения към финансови предприятия, чийто падеж е настъпил именно през тази отчетна година и те е трябвало да бъдат отразени като краткосрочните задължения в изготвения от дружеството годишен финансов отчет за 2014 г. Това са тези задължения, които се доказа, че са възникнали към „КТБ” АД по силата на договор за кредит от 12.12.2013 г. – задължение за връщане на предоставената в заем сума в размер на 49 000 000 евро, което е изискуемо в пълен размер от 14.11.2014 г., на която дата е настъпила предсрочната изискуемост на целия неплатен остатък от кредита, както и задължение за заплащане на сума в размер на 2 045 337, 67 евро, представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 25.01.2014 г. до 25.11.2014 г. Към тях следва да се прибавят и задълженията на кредитополучателя за заплащане на неустойки за забава върху просрочената главница и върху неплатената в срок възнаградителна лихва, които са възникнали на основание чл. 12 и чл. 13 от договора за кредит от 12.12.2013 г. и които съдът намира, че са в размер на 2 637 833, 33 евро – неустойка върху неплатена в срок главница, начислена за периода от 25.11.2014 г. до 25.02.2015 г., и в размер на 63 718, 76 евро – неустойка върху неплатена в срок възнаградителна лихва, начислена за периода от 25.06.2014 г. до 11.03.2015 г., съгласно изчисленията на вещото лице в отговора на задача 18 от заключението на изготвената СИЕ. Следователно всички задължения на „Р.п.” ЕАД към „КТБ” АД /н/, които са възникнали по договора за кредит от 12.12.2013 г. и са с настъпил падеж към 31.12.2014 г. са в общ размер на 53 746 889, 76 евро, чиято левова равностойност възлиза на 105 119 779, 40 лв. Това са задължения, които към 31.12.2014 г. са станали изискуеми, поради което и те са такива, които имат характер на краткосрочни и следва да се вземат предвид при извършване на анализ за това дали притежаваните от дружеството-длъжник активи са достатъчни за погасяване на всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения.
Следователно стойността на краткосрочните задължения на ответника към 31.12.2014 г. е 105 119 779, 40 лв. При съпоставяне на тази стойност със стойността на притежаваните от дружеството към тази дата краткотрайни активи, която е 109 789 000 лв., е видно, че първата е в по-нисък размер, което означава, че към този момент „Р.п.” ЕАД е притежавало достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, което намира отражение и в стойностите на показателите за ликвидност и особено на основния такъв за извършване на преценка за неплатежоспособност, а именно този на обща ликвидност, който е на стойност от 1, 0444, която е над минималните референтни такива. Това означава, че презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ се считат оборена за така изследвания период от време и следва да се приеме, че към 31.12.2014 г. ответникът не е бил в състояние на неплатежоспособност.
Констатациите на вещото лице относно наличните краткотрайни активи на „Р.п.” ЕАД и стойността на показателите за ликвидност, обаче, обхващат период, който е повече от две години преди края на устните състезания пред настоящата инстанция, към който момент съдът трябва да установи способността на ответника да погасява своите краткосрочни задължения, за да заключи дали той е неплатежоспособен търговец или не. Ето защо и настоящият съдебен състав, счита, че фактите, които са установени от заключението на съдебно-икономическата експертиза към 31.12.2014 г., по никакъв начин не отразяват актуалното финансово-икономическо състояние на длъжника и следователно не са такива, които да оборват установената в закона презумпция за наличието на състояние на неплатежоспособност на ответника към релевантния момент, към който следва да се направи извод дали то съществува – края на устните състезания по делото, към който все още е налице спиране на плащанията, тъй като няма доказателства задълженията към молителя по договора за кредит да са погасени. От „Р.п.” ЕАД няма представени никакви други доказателства, от които да е видно, че към посочения момент притежава активи, с които да погасява своите задължения към кредиторите и с които да се оборва въведеното в закона предположение.
С оглед на изложеното, следва да се заключи, че при прилагане на презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, която не е оборена от ответника, в производството е установено, че последният е неплатежоспособен търговец.
Освен горното, съдът счита, че по делото следва да се приложат неблагоприятните последици, предвидени в чл. 161 ГПК спрямо „Р.п.” ЕАД, което дружество създава пречки за събиране на допуснати от съда доказателства, и да се приеме за доказано обстоятелството, че към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г., както и към момента то вече не е притежавало краткотрайните активи, които е имало към 31.12.2014 г. съгласно съставените към тази дата счетоводни документи. В случая се установява, че вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза не е успяло да направи проверка на годишните финансови отчети на ответника към 31.12.2015 г. и към 31.12.2016 г. и да даде заключение за финансово-икономическото състояние на дружеството към тези дати, включително за вида и размер на притежаваните от него към този момент парични средства и други краткотрайни активи, тъй като не са му предоставени необходимите документи и достъп до неговото счетоводство, въпреки положените от експерта и усилия да осъществи връзка с негови представители, които да му съдействат. Ответникът изрично е задължен и от съда да представи всички съставени от него годишни финансови отчети за 2015 г. и за 2016 г., които са били необходими на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, за да даде заключение по поставените задачи, като наред с това са му указани и неблагоприятните последици, предвидени по чл. 161 ГПК при неизпълнение на това задължение и възпрепятстване на доказването по делото. Тази страна, обаче, не е изпълнила това свое процесуално задължение съгласно изрично постановения акт на съда. Описаното поведение на ответника, означава, че той е създал пречки за изготвяне на СИЕ, която да установи финансово-икономическото му състояние към 31.12.2015 г. и към 31.12.2016 г. и конкретно дали този търговец притежава към тази дата на краткотрайни активи, включително парични средства, които да са достатъчни за погасяване на неговите краткосрочни задължения, поради което и на основание чл. 161 ГПК съдът следва да приеме за доказани следните факти, а именно: 1) че към 31.12.2015 г. „Р.п.” ЕАД вече не притежава краткотрайните активи, които е имало към 31.12.2014 г., към който момент е последния изготвен от дружеството финансов отчет, както и 2) че този търговец не притежава такива активи към 31.12.2016 г. и към датата на изготвяне на заключенията на допуснатата по делото СИЕ.
Следователно, по делото е установено, че към 31.12.2015 г. ответникът няма никакви краткотрайни активи, като същевременно към тази дата, той има възникнали и изискуеми парични задължения, които са в размер от поне 105 929 058, 39 лв. – това е размерът на неговите задължения, възникнали по силата на процесния договор за кредит. При съпоставяне на тези данни за стойността на активите и задълженията, следва да се заключи, че към 31.12.2015 г. „Р.п.” ЕАД не е притежавало достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, което безспорно показва влошеното финансово - икономическо състояние на дружеството към този момент.
След като ответникът не притежава никакви краткотрайни активи към 31.12.2015 г., с които да погаси всички възникналите в негова тежест краткосрочни задължения, то съдът намира, че именно това е причината то да не изпълнява последните, в които се включват и изискуемите такива, които има към молителя „КТБ” АД /н/, тъй като е очевидно, че дори и този субект да е имал воля да ги погаси, обективно не е притежавал средства, за да стори. Ето защо и така установената невъзможност на „Р.п.” ЕАД да изпълнява своите изискуеми задължения към 31.12.2015 г. е обективно състояние, което стои извън неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното нежеланието на този субект да направи това.
Доколкото не са представени доказателства това състоянието на неспособност на ответника да изпълни своите краткосрочни задължения да е преодоляно, съдът приема, че то продължава и към момента, поради което следва да се определи като трайно. С оглед на това, се налага изводът, че по делото се доказа, че по отношение на „Р.п.” ЕАД са налице всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което и по отношение на това юридическо лице трябва да се открие производство по несъстоятелност на посоченото основание.
Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на ответника по молбата, следва да бъде определена и началната й дата.
В тази връзка съдът съобразява, че по въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. № 1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на неплатежоспособността на „Р.п.” ЕАД, следва да се установи кой е първият момент, в който са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка между тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.
Както беше посочено, по делото се установи, че към 14.11.2014 г. цялото задължение за главница в размер на 49 000 000 евро, което е възникнало в тежест на „Р.п.” ЕАД по договора за кредит от 12.12.2013 г. вече е изцяло изискуемо с упражняване на правото на кредитора „КТБ” АД /н/ да превърне целия остатък от кредита в предсрочно изискуемо. Към 24.11.2014 г. е настъпила изискуемостта и на цялото начислено задължение на ответника за заплащане на възнаградителна лихва по тази банкова сделка, което е в размер на 2 045 337, 67 евро. Към месец 03.2015 г. е настъпила изискуемостта и на задълженията на ответника за неустойка по чл. 12 и чл. 13 от договора за кредит от 12.12.2013 г. в пълния им размер, който е от 3 051 611, 11 евро на неустойката, начислена върху неплатена в срок главница, за периода от 25.11.2014 г. до 11.03.2015 г., и от 63 718, 76 евро на неустойката върху неплатена в срок възнаградителна лихва, начислена за периода от 25.06.2014 г. до 11.03.2015 г.
Описаните задължения, които както беше посочено, произтичат от търговска сделка, са на значителна стойност, поради което и възможността на търговеца да ги погаси е определяща за извода за цялостното му финансово състояние и съответно за това дали той може да посреща своите краткосрочни задължения към всички кредитори.
При прилагане на чл. 161 ГПК съдът приема за установено, че „Р.п.” ЕАД не е притежавало никакви краткотрайни активи, с които да може да покрие своите изискуеми задължения към кредиторите си, който факт е настъпил към 31.12.2015 г., тъй като представянето от това дружество на годишния му финансов отчет за 2015 г., което то не е направило и за което понася неблагоприятните последици, би доказало дали то притежава някакви активи именно към тази дата. В производството не са представени доказателства, от които да се определи по - ранен момент между 31.12.2014 г., към която дата показателите за ликвидност са над референтните стойности, и 31.12.2015 г., в който да се установи, че „Р.п.” ЕАД не е притежавал достатъчно краткотрайни активи за заплащане на изискуемите си парични задължения към молителя и другите свои кредитори. Ето защо следва да се направи извод, че 31.12.2015 г. е най-ранният момент, към който по делото се установява, че ответникът има изискуеми задължения към кредитори в значителен размер, и същевременно е във влошено финансово състояние, като не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни задължения, поради което и тази дата следва да бъде определена като начална такава на неплатежоспособността на това дружество.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че ответникът е неплатежоспособен търговец, като по отношение на него съдът следва да открие производство по несъстоятелност на това основание, което е заявено от молителя като главно. Решението, което съдът ще постанови трябва да има съдържанието, определено в чл. 630, ал. 1 ТЗ, а именно да бъде обявена неплатежоспособността на „Р.п.” ЕАД, да се определи началната й дата, да се открие производство по несъстоятелност по отношение на това дружество, да се назначи временен синдик, както и да се определи датата на първото събрание на кредиторите.
Доколкото в процеса се установи, че е осъществено главното основание за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника, то съдът не дължи произнасяне по евентуално заявеното такова от молителя, а именно дали това дружество е свръхзадължен търговец по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
По присъждане на направените по делото
разноски:
От страна на молителя не е направено искане за присъждане на направените разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Р.п.” ЕАД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността 31.12.2015 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на „Р.п.” ЕАД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „Р.п.” ЕАД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, В.П.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, като определя месечно възнаграждение в размер на 700 лева.
ОПРЕДЕЛЯ дата за встъпване на синдика в
длъжност – в едноседмичен срок от получаване на съобщението, в който срок
синдикът следва да представи и писмена декларация с
нотариална заверка на подписа по чл. 656, ал. 2 вр. чл. 655 ТЗ и писмено
съгласие съгласно чл. 666 ТЗ.
СВИКВА първо събрание на кредиторите на „Р.п.” ЕАД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, което ще се проведе на 15.11.2017 г. от 10:00 часа в сградата на Съдебната палата, находяща се на адрес: гр. София, бул. „********в залата за провеждане на съдебните заседания на СГС, Търговско отделение, VІ- 17 състав, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 ТЗ, а именно: 1. Изслушване на доклада на временния синдик по чл. 668, т. 2 ТЗ; 2. Избор на постоянен синдик и предлагане на съда назначаването му; 3. Избор на комитет на кредиторите.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението
да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по
реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
СЪДИЯ: