РЕШЕНИЕ
№ 721
гр. Пловдив, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20245300500619 по описа за 2024 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по жалба на Община Пловдив , представлявана от
Кмета К. Д. чрез гл. юриск.И. Д. против Решение № 113/ 05.01.2024г. постановено по гр.д.№
9061/ 2022г. по описа на ПРС – ХІІ гр.с., с което жалбоподателят е осъден да заплати на
„ДЗИ –Общо застраховане“ ЕАД , ЕИК ********* сумата общо 427, 36 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на ИМ – 22.06.2022г. до
окончателното изплащане, представляващо регресно вземане по щета № 44001*** и договор
за застраховка „Каско Плюс“ с полица № 4401**, изплатена за ликвидация на вреди по лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „И30“, с държавен контролен номер *** от ПТП на дата
26.11.2020г. и обикновени разноски за ликвидационната щета. Обжалваното решение се
оспорва като неправилно и необосновано с възраженията и доводите, че с постановеното
решение не са подложени на анализ и не са изградени правни изводи на база на съвкупния
доказателствен материал, като избирателно е бил преценен и анализиран само част от него.
Оспорват се като недоказани по безспорен начин заявените за настъпили увреждания по
застрахования автомобил, техния размер и твърдяната причинно-следствена връзка между
настъпилите увреди и поведението на привлечената по делото Община Пловдив. Оспорено
е обстоятелството относно конкретното местопроизшествие, на което ищецът е заявил
настъпването на процесното ПТП; оспорва се вината на Община Пловдив като обективна и
принципна, съобразно която нейната отговорност да се реализира при неяснота относно
1
мястото на твърдението за настъпилото ПТП, което оспорване е в насока на
обстоятелството, че общината е собственик на пътищата на територията й, което следва да
може да се провери относно конкретното място къде се е движил процесният автомобил,
което се намира, че не може да се установи и от представения Протокол за ПТП. В тази
насока от жалбоподателя били представени доказателства относно заявеното място на ПТП
да е била въведена временна организация на движение, чрез спиране на движение на МПС,
като е била налична и заповед за такава организация на движението и спиране на
движението, последната която е била удължавана с последваща заповед, в сила до ***,
поради което се възразява, че липсва основание за търсене на отговорност от общината за
ПТП, настъпило на ***. В тази връзка се сочат и обстоятелства в насока на това, че за
въведената организация е бил съставен Протокол за приемане на временна организация и
безопасността на движение, подписан от представители на Община Пловдив, представител
на КАТ – гр.Пловдив и на дружеството-изпълнител във връзка с извършени строителни
работи в района, с приложение на справка за пътните знаци, въведени в района, вкл.
забранителния знак – В2. В насока на оспорването наличието на условия за ангажиране на
отговорността на жалбоподателя се навеждат обстоятелства за наличие на извършвани
строително-ремонтни работи от ВИК за реконструкция на ВИК мрежата, в която насока от
гласните доказателства се допуска процесната дупка да е образувана на кръстовището в
резултат на това, доколкото от дупката извирала вода. За това се счита, че САТЕ по
делото е хипотетична и не установява вида на увредите, техния размер и причинно-
следствената връзка. За това се намира, че вина за настъпилото ПТП носи и водачът на
лекия автомобил, поради което се иска да се уважи възражението на жалбоподателя за
съпричиняване в тази насока. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на
такова, с което да се отхвърли предявеният иск по чл.410, ал.1 КЗ, като се присъди
юриск.възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК за двете съдебни инстанции.
Постъпил отговор по въззивната жалба от „ДЗИ –Общо застраховане“ ЕАД , в който се
оспорва жалбата като неоснователна, по изложени в отговора подробни съображения, като
се иска потвърждаване на обжалваното решение, присъждане на разноски по делото, за
което са представени писмени доказателства към ОВЖ.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери
следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с регресен иск по чл.410 КЗ от „ДЗИ –Общо застраховане“ ЕАД против
Община Пловдив за заплащане на сумата общо 427, 36 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на ИМ – 22.06.2022г. до окончателното изплащане,
представляващо регресно вземане по щета № 44001*** и договор за застраховка „Каско
Плюс“ с полица № 44012***, изплатена за ликвидация на вреди по лек автомобил марка
„Хюндай“, модел „И30“, с държавен контролен номер *** от ПТП на дата 26.11.2020г. и
обикновени разноски за ликвидационната щета. Обстоятелствата, на които е основан иска са
2
наличие на изплащане на застрахователно обезщетение от ищеца на увреден поради
нанесени в резултат на ПТП от ****в гр.Пловдив щети за повредено МПС , описани в
Констативен протокол за ПТП № ** , уведомление за щета, опис-заключение и калкулация
по щета, ремонтът на който автомобил бил възложен на доверен сервиз на ищеца и
извършено отремонтиране, удостоверено с издадена фактура от 10.02.2021г. за сумата
412,37 лева с ДДС. С това е обоснован правният интерес от предявяване на иск по чл.410 КЗ
против ответната община в размер на посочената сума заедно с ликвидационните разходи от
15 лева, с възлизащ размер на иска в общ размер от 427,36 лева. Ангажирани са
доказателства.
С отговора по исковата молба ответната община е възразила против така предявения иск по
аналогични съображения, формулирани с настоящата жалба, част от които поддържа пред
въззивната инстанция, вкл. относно липсата конкретизацията на процесното
местопроизшествие и наличието на обстоятелства за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на процесния автомобил поради неспазване на изисквания по
ЗДвП.
Към ИМ е представен Констативен протокол за ПТП № 1768706/ 26.11.2020г за процесното
ПТП относно попадането на участник №2 физическото лице Г. Н. З. по пътното платно в
необезопасен дупка и необозначена, с описание на схемата относно местанохождението на
произшествието на кръстовището между ул.“***“ и ул.“***“ в гр.П., вследствие на което на
управлявания от нея автомобил марка „Хюндай“, модел „Ай 30“ са нанесени щети,
удостоверени с представените по делото писмени доказателства, вкл. Опис-заключение по
щета 44011512007924/30.11.2020г. и Калкулация към претенцията от същата дата. С
Приемо-предавателен протокол от 29.01.2021г. на доверен на ищеца сервиз „****“ ЕООД с
приложение на фактура от 10.02.2021г. е удостоверено извършването на ремонта на
процесния автомобил на стойност, възлизаща на 412,37 лв. С Ликвидационен акт от
11.02.2021г.и удостоверително писмо изх.№ 3000/0070/ 22.03.2023г. на „Юробанк България“
АД-ЦУ е установено наличието на заплащане на процесната сума за отремонтиране на
процесния автомобил по банков път от страна на ищцовото дружество. По ангажираната по
делото САТЕ с депозираното заключение по делото на в.л. инж. Т. П. П., прието като
компетентно изготвено и неоспорено от страните, при изследване на механизма на
произшествието от техническа гледна точка причините за настъпилото произшествие са
свързани с наличие на необозначена и необезопасена неравност „дупка“ на платното за
движение, както и техническа невъзможност на водача на л.а. „***“ при движение със
скорост близка до разрешената на населено място / 50 км/h/ да избегне „дефекта“ на
платното за движение - необозначената неравност „дупка“ , доколкото възможността за
преодоляване на произшествието не е функция на поведението на водача, а на
сигнализиране на препятствието и на състоянието на пътното покритие. При
определяне на щетите във връзка с установени механизъм на произшествието е установено,
че при попадането в необезопасената „дупка“ е последвало динамично движение „лягане“
на елементи от долната предна част на автомобила, които са контактували с пътното
3
покритие, поради което вследствие на „пропадането“ на предно ляво колело във
„вдлъбнатината“ на пътното платно се е увредила предната броня, спойлер предна броня,
подкалник преден ляв, подкалник преден десен и конзоли предна броня. От техническа
гледна точка е удостоверено наличието на причинно-следствена връзка между щетите на
процесния автомобил и най-вероятният механизъм на настъпилото ПТП, като посочените
повреди на автомобила съответстват по характер и големина на механизма и повредите,
описани Протокола за ПТП от 26.11.2020г., заявлението за изплащане на обезщетението по
застраховка „Каско“ и в Описа на претенция, изготвена от представител на ЗК.
При разпита на св.Г.Н.З. са депозирани показания приблизително за времето, през което е
преминала през процесния участък – надвечер с наличие на валеж и мокра настилка, при
което не се е забелязвало препятствието, дочула удар и цялата кола кимнала на ляво, а от
дупката започнало да извира вода. Това създало невъзможност за излизане от шофьорската
врата, събрали се съседи и извадили свидетелката. По улицата не е имало знаци за неравност
и нещо, което да забранява навлизането в улицата, нито забранителен знак за влизане,
улицата не била еднопосочна, не си спомня за ремонти по време на ПТП-то, такива имало в
целия квартал. Свидетелят допуска да не е невъзможно да е било авария от водопроводна
тръба , имало често такива аварии, пред нея не е имало други автомобили, движела се със
скорост около 30 км/ч.
По делото също така са приобщени към доказателствения материал заповеди на кмета на
община Пловдив за СМР на обект:“Воден цикъл на гр.Пловдив, етап1, кв.3 , район
„Северен“, гр.Пловдив, както следва заповед № 200А-867/ 14.05.2020г. за въвеждане на
Временна организация по безопасност на движението със спиране на движението, съгласно
одобрен и съгласуван проект / ВОБД/ по: ул.“****“ от кръстовището с бул.“****“ до
кръстовището на ул.“***“ на етапи от дата *** до ***., за което приемане и премахване на
ВОБД съгласно чл.81, ал.1 от Наредба №3 от 16.08.2010г. на МРРБ за Община Пловдив е
определена комисия, към която заповед е приложен и Протокол за приемане на временна
организация и безопасност на движението с дата 14.05.2020г. Представена е и последваща
заповед № 200А-1579/ 17.08.2020г. във връзка с въведената ВОБД с определен нов период
на действие от 18.08.2020г до 15.10.2020г. , относно участъка – ул.“*** от кръстовище с
ул.“***“ до кръстовище с ул.“**“ на етапи, както и аналогична заповед № 200А 1918/
28.09.2020г. за удължаване на срока на действие на заповедта от 14.08.2020г за ВОБД, а
относно участъка ул.“***“ от кръстовище с бул.“***“ до кръстовище с ул.“***“ на етапи от
датата 30.09.2020г до 30.11.2020г., ведно с приложена и Заповед № 200А 1997/ 06.10.2020г.
за удължен срок на действие на заповед № 200А-1579/ 17.08.2020г. , съответно за участъка
ул.“***“ от кръстовище с ул.“***“ до кръстовище с ул.“***“ на етапи до ****. Във връзка с
така описаните заповеди, издадени от кмета на гр.П. , е представено и Разрешение за строеж
№160/ 19.06.2018г. на ДД “СМСТИ“ за разрешаване на строеж съгласно чл.149 ЗУТ на :
„Реконструкция на канализационна и водопроводна мрежа на гр.Пловдив, етап 1, участък 2
и участък 3“, с Протокол за откриване на строителна площадка от 29.08.2020г. към
посочените административни актове е приложена и графична част във връзка с въведената
4
временна организация на движението по описаните участъци.
При постановяване на обжалваното решение, изхождайки от фактическия състав на
разпоредбата на чл.410 КЗ, районният съд е кредитирал заключението по САТЕ с оглед
установения най-вероятен механизъм на увреждащото събитие и гласните доказателства
чрез разпита на св. З., последната незаинтересована поради наличието на заплатено
обезщетение, както и отчетен е безспорният по делото факт относно собствеността на
процесния участък по силата на разпоредбата на пар.7, т.4 ЗМСМА, представляваща улична
регулация, поради което обуславяща предпоставките за ангажиране на отговорността за
вреди, причинени от дефекти на пътната настилка.
При интерпретацията на въведените от ответната страна възражения е съобразена така
представената графична част към описаните заповеди в частта на затворения участък –
ул.“** ***“от кръстовището с ул.“****“ до кръстовището с ул.“***“, за която част
движението се е осъществявало през обходни маршрути в квартала с ограничение на
скоростта от 30 кв/ч. От тези доказателства е установено, че кръстовището на „*** и „****“
не е било затворено, през него се е преминавало, а именно мястото, където се е намирала
процесната неравност/ дупка, което е било потвърдено и от св. З.. Не е установена и нарочна
маркировка, която да обозначава наличието на конкретно препятствие на пътното платно,
съответно знаци А12, които обозначават неравности по платното специални или знак А39-
за шофиране при повишено внимание.
Въз основа на така анализирания доказателствен материал е прието от районния съд за
установено обстоятелството за наличие на необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно като причина за произшествието, поради което и не е прието възражението
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на участника №2 / З./.
Така изведените фактически и правни изводи на районния съд се споделят от настоящата
инстанция като изведени въз основа на описания по-горе и от въззивния съд доказателствен
материал, който е анализиран от първоинстанционния съд по отношение на правно
релевантните факти и обстоятелства по него. В този смисъл правилно е отчетено, че е
изпълнен фактическият състав за реализиране на регресната отговорност на застрахователя
на основание чл.410 КЗ за установена увреда на застраховано по имуществена застраховка
имущество, причинени от недостатъци на вещ, собственост на ответника, за репарирането
на които настъпили вреди ищцовият застраховател е заплатил обезщетение в доказания по
делото размер от така описаните по-горе писмени доказателства, подкрепени от САТЕ по
делото.
Така събраният описан доказателствен материал обуславя неоснователност на доводите на
жалбоподателя пред въззивната инстанция, вкл. несъстоятелно възражението относно
начина на изписване в ИМ на улицата „***, като „*****“, при най-допустима вероятност за
техническа грешка при изписването. Известно е, че на територията на гр.П. е съществуваща
улицата „****“ , както и кръстовище с ул.“***“, така както това е описано в съставения
Протокол за ПТП № ***/ **2020г., на което кръстовище компетентният орган е отразил
наличието на необезопасена и необозначена дупка. Така поради събраните доказателства е
5
постигната яснота у ответника относно участъка, в който е настъпило процесното ПТП,
поради което и в тази връзка са ангажирани доказателства във връзка с извършвани
ремонтни работи, част от които попадат в този участък с твърдение за наличие на забрана за
придвижване на автомобили поради ограничено движение по него. От комплектованите
административни актове в тази насока обаче действително, видно от последваща заповед №
200А-1579/ 17.08.2020г. във връзка с въведената ВОБД с определен нов период на действие
от 18.08.2020г до 15.10.2020г. , се установява, че ограничението на движението относно
участъка – ул.“***“ на кръстовище с ул.“***“ е било в посочения период от 18.08. до
15.10.2020г., като следователно към процесната дата на ПТП – *** посоченото ограничение
се намира да не е било вече действащо. С оглед на това не може да се приеме за
основателно възражението на ответника като основателно за извършени от водача на
процесния автомобил противоправни действия, изразяващи се в предприето преминаване по
участък, по отношение на който е установено и надлежно обозначено спиране на
движението на пътно-превозни средства, като причина за съпричиняване на вредоносния
резултат. Отговорността на ответника като собственик на урегулираната територия по
уличната регулация е гаранционно – обезпечителна , обективна отговорност, поради което
се явява надлежен адресат на насочената спрямо тази страна регресна претенция на
ищцовия застраховател. Обстоятелствата, които са наведени от тази страна относно
причината за наличието на необезопасена и необозначена дупка в процесния участък,
свързващи се действия/ бездействия на трето лице, неучастващо по делото / ВиК/, в каквато
насока са и част от показанията на разпитаната по делото св. З*, не се свързват с надлежно
проведено доказване от страна на ответника чрез ангажиране на посоченото трето лице в
надлежно процесуално качество по делото при обвързваща сила на мотивите, поради което
не е налице вътрешно-процесуалното условие за произнасяне от съда по така наведените
възражения на ответника в тази насока въз основа на необходим доказателствен материал.
По така изложените съображения от въззивната инстанция жалбата се намира за
неоснователна, а обжалваното решение ще се потвърди като правилно обосновано.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят направените
разноски за настоящата инстанция в размер на 168 лв с ДДС по ДПЗС от 25.01.2024г. с
приложена фактура № **********/ 25.01.2024г.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 пр.І ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 113/ 05.01.2024г. постановено по гр.д.№ 9061/ 2022г.
по описа на ПРС – ХІІ гр.с., с което Община Пловдив, ЕИК: ********* е осъдена да заплати
на „ДЗИ –Общо застраховане“ ЕАД , ЕИК ********* сумата общо 427, 36 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на ИМ – *** до окончателното
изплащане, представляващо регресно вземане по щета № *** и договор за застраховка
„Каско Плюс“ с полица № ***, изплатена за ликвидация на вреди по лек автомобил марка
6
„Хюндай“, модел „И30“, с държавен контролен номер ***** от ПТП на дата **** и
обикновени разноски за ликвидационната щета.
Осъжда Община Пловдив, ЕИК: ********* да заплати на „ДЗИ –Общо застраховане“ ЕАД ,
ЕИК ********* сумата 168 лева / сто шестдесет и осем лева/ , направени разноски за
адв.възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7