№ 173
гр. София, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Пламен Колев
Никола Чомпалов
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Въззивно гражданско дело
№ 20211100514888 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.463 ГПК. Подадена е жалба от „***Ч.“ ЕООД, който е
длъжник по изпълнението, срещу разпределение от 14.10.2021 г. на ЧСИ Л.М. по изп.дело
N 20217850400675. Според жалбоподателя разпределението е незаконосъобразно, защото
публичният изпълнител е издал разпореждане от 14.10.2021 г. за временно разрешение за
неотложни плащания на основание чл.229 ал.1 ДОПК, с което е разпоредено 85% от
постъпващите суми по сметка на длъжника през периода 14.10.2021 г. – 15.11.2021 г. да се
оставят на негово разположение, но това не е взето предвид от съдебния изпълнител при
изготвяне на разпределението. Съдебният изпълнител е разпределил сумата от 728,43 лв. за
частично погасяване на задължението от 3 482 426,30 лв. по удостоверение на НАП N
3109/07.10.2021 г. в разрез с разпореждането по чл.229 ал.1 ДОПК, а и не е отчел, че не е
налице възлагане за събиране на публичното вземане по чл.163 ал.4 ДОПК. Навеждат се
съображения, че сумата от 87 442,22 лв. – такса по т.26 от ТЗЧСИ е неоправдано
определена, защото не е възложена да се събира от съдебния изпълнител по реда на чл.163
ал.4 ДОПК. Сочи се, че разноските за такси по т.26 не са били внесени от взискателя и не се
ползват с привилегия по чл.136 ал.1, т.1 ЗЗД, с което са нарушени правата на взискателя
„М.Г. 24“ ЕООД. Иска се от жалбоподателя да се отмени обжалваното разпределение на
сумата от 3 302,28 лв. и тази сума да се отреди за погасяване на задълженията, посочени в
поканата за доброволно изпълнение.
Ответникът по жалбата „М.Г. 24“ ЕООД, който има качеството на взискател в
изпълнението, че подал становище, с което оспорва жалбата с довода, че удостоверението на
НАП е депозирано на 03.11.2021 г., а разпределението е изготвено на 14.10.2021 г.
1
Ответникът по жалбата НАП не е подал възражения.
Съдебният изпълнител е изготвил мотиви, в които сочи, че Държавата на основание
чл.458 ГПК се смята за присъединен взискател по отношение на публичните задължения на
длъжника. Освен това се сочи, че неплащането на разноски от длъжника не би довело до
опасност от спиране на неговата издателска и разпространителна дейност.
Изп.дело N 20217850400675 на ЧСИ Л.М. е образувано по молба на „М.Г. 24“ ЕООД въз
основа на изп.лист от 31.08.2021 г. на ВАС по адм.дело N 14368/18 г., с който „***Ч.“
ЕООД е осъден да заплати съдебни разноски от 2150 лв.
Със съобщение от 07.10.2021 г. съдебният изпълнител е уведомил длъжника, че
държавата е конституирана като присъединен взискател по изп.дело по отношение на
публични вземания в размер на 3 482 426,30 лв.
С протокол от 14.10.2021 г. на ЧСИ Л.М. по изп.дело N 20216850400657 е извършено
разпределение на сумата от 3 302,28 лв., платена от длъжника на 13.10.2021 г., според което
за взискателя „***Ч.“ ЕООД е отредена сумата от 2 227 лв., а за присъединения взискател
НАП е отредена сумата от 747,19 лв.; за покриване на разноски на ЧСИ е отредена сумата от
328,09 лв., която е част от дължимата такса по т.26 от ТЗЧСИ в размер на 87 442,22 лв.
Представено е разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания на
основание чл.229 ал.1 ДОПК от 14.10.2021 г. на публичния изпълнител при НАП, с което е
разпоредено 85 на сто от постъпващите суми по запорираните банкови сметки на длъжника
да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с
дейността му – за плащане на работна заплата, ел.енергия, вода, гориво и задължения към
доставчици. С молба от 03.11.2021 г. длъжникът е депозирал по изп.дело разпореждането.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на производството пред съда е жалба по чл.463 ГПК срещу извършено от
съдебния изпълнител разпределение по чл.460 ГПК.
Жалбата е подадена на 08.11.2021 г., а длъжникът е бил уведомен на 01.11.2021 г., че на
05.11.2021 г. ще се предяви разпределението, поради което преклузивният тридневен срок
по чл.462 ал.2 ГПК е спазен. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
По същество. Според съда жалбата е неоснователна, защото съдебният изпълнител е
извършил законосъобразно разпределение на постъпилата на 13.10.2021 г. сума.
Повдигнатите от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на разпределението са
неоснователни, доколкото Държавата на основание чл.458 ГПК има качеството на
присъединен по право взискател, а жалбоподателят, който има качеството на длъжник в
изпълнението, няма право да навежда възражения за нарушени права на другия взискател.
2
По довода, че разпределението е извършено в разрез с разпореждане за временно
разрешение за неотложни плащания по чл.229 ал.1 ДОПК от 14.10.2021 г. на публичния
изпълнител при НАП. Съдебният изпълнител е изготвил на 14.10.2021 г. процесното
разпределение, което е било предявено на страните в изпълнителното производство на
05.11.2021 г., а длъжникът едва с молба от 03.11.2021 г. е депозирал по изп.дело
разпореждането на публичния изпълнител от 14.10.2021 г. След като разпределението е
изготвено на 14.10.2021 г., невъзможно е било съдебният изпълнител да се съобрази с
разпореждането на публичния изпълнител по чл.229 ДОПК, което е било депозирано от
длъжника на 03.11.2021 г. по изпълнителното дело.
На следващо място – нормата на чл.229 ал.1 ДОПК е приложима само в производството
по принудително изпълнение по ДОПК. В случая обаче производството по принудително
изпълнение се развива по реда на ГПК, а органът по изпълнение е ЧСИ - публичният
изпълнител няма качеството на орган по изпълнение. В този смисъл съдът приема, че
разпореждането на публичния изпълнител по чл.229 ал.1 ДОПК не обвързва съдебния
изпълнител, който е изпълнителният орган в производството по принудително изпълнение
по ГПК.
Освен това – по реда на чл.229 ал.1 ДОПК се разрешава определени суми да се ползват не
за погасяване на задълженията, за които е образувано принудителното изпълнение, а да се
ползват от длъжника за неотложни плащания във връзка с дейността му, които плащания са
за задължения извън изпълнителното производство. В случая обаче жалбоподателят
длъжник цели сумата от 3 302,28 лв. да погаси задълженията по принудителното
изпълнение, а това е в разрез с целта по чл.229 ДОПК.
По довода, че сумата от 728,43 лв., част от разпределената сума от 747,19 лв., е отредена
за погасяване на задължението от 3 482 426,30 лв. по удостоверение на НАП N
3109/07.10.2021 г., но без да е налице възлагане по чл.163 ал.4 ДОПК. Този довод е
неоснователен, защото Държавата на основание чл.458 ГПК се смята винаги за присъединен
взискател за дължимите ѝ от длъжника публични вземания, размерът на които е бил
съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. В този случай не е
необходимо да се извършва възлагане по чл.163 ал.4 ДОПК.
Възражението, че сумата от 87 442,22 лв. – такса по т.26 от ТЗЧСИ е неоправдано
определена, защото не е възложена в полза на съдебния изпълнител по реда на чл.163 ал.4
ДОПК. Това възражение е неоснователно, защото таксата по т.26 от ТЗЧСИ подлежи на
служебно събиране от съдебния изпълнител, на който не е необходимо да се възлага за
събиране по реда на чл.163 ал.4 ДОПК.
Следва да се спомене, че таксата по т.26 от ТЗЧСИ не се дължи авансово, защото нормата
предвижда, че за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума,
т.е едва при събиране на сумата се начислява и таксата по т.26. Освен това в нормата на чл.
79 ал. 2 ГПК изрично е уредена възможността, когато таксите по изпълнението не са
внесени от взискателя, те да бъдат събрани от длъжника. Правилно сумата от 18,76 лв. /част
от разпределената сума от 747,19 лв./ е отредена за погасяване на такса по т.26 от ТЗЧСИ,
3
която се дължи за събиране на вземането на Държавата.
По довода, че разноските за такси по т.26 ТЗЧСИ не са били внесени от взискателя
Държавата и не се ползват с привилегия по чл.136 ал.1, т.1 ЗЗД, поради което са нарушени
правата на взискателя „М.Г. 24“ ЕООД. Според съда жалбоподателят, който има качеството
на длъжник, няма право да навежда възражения за нарушаване правата на взискателя „М.Г.
24“ ЕООД, защото по този начин упражнява чужди права. Само „М.Г. 24“ ЕООД има право
да повдига възражения, че с разпределението са засегнати неговите права на взискател и
неоснователно не е погасено неговото вземане, а вземане на друг взискател. Допустимо е да
възникне конкуренция между взискателите с оглед приложението на чл.136 ЗЗД, но е
недопустимо подадена от длъжника жалба да предизвика такава колизия между
взискателите. Довод за нарушено право на привилегия по чл.136 ЗЗД е допустимо да се
наведе само от взискателя, който се ползва от съответната привилегия, но не и от длъжника.
В случая не е подадена жалба от „М.Г. 24“ ЕООД, поради което не следва да се преценя
дали неговите права на взискател с привилегия по чл.136 ЗЗД са нарушени.
С обжалваното разпределение е отредена за погасяване такса по т.26 в размер на 225,33
лв. върху събраното вземане на взискателя „М.Г. 24“ ЕООД, която е част от сумата в размер
на 293,28 лв., определена в поканата за доброволно изпълнение, но срещу която не е
подадена от длъжника жалба по чл.435 ал.2, т.7 ГПК. Доколкото длъжникът на 30.09.2021 г.
е получил поканата за доброволно изпълнение, която обективира постановлението за
разноски, но не е подал жалба, размерът на таксата по т.26 не може да се проверява в
настоящето производство.
С разпределението е отредена сумата от 18,76 лв. – част от дължимата такса по т.26
ТЗЧСИ в размер на 87442,23 лв., която се начислява за събиране на вземането на взискателя
НАП. В този случай съдебният изпълнител се е съобразил със забележка 1 към т.26, според
която при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се
събира част, съответстваща на събраната сума. Събраната сума за такса по т.26 в размер на
18,76 лв. съответства на частта от погасения дълг към Държавата по силата на процесното
разпределение.
По довода, че таксите от 24 лв., 12 лв. и от 48 лв. не се дължат, защото разноските са
извършени след като сумата от 3302,28 лв. е платена в срока за доброволно изпълнение.
Тези такси са начислени за действия на съдебния изпълнител извършени на 07.10, 27.09. и
29.09.2021 г. – т.е. преди да се плати сумата, която е разпределена с процесното
разпределение. Частичното погасяване на задълженията на длъжника не е основание да не
дължи сумите за такси, начислени по ТЗЧСИ за действия на съдебния изпълнител, сторени
преди плащането на 13.10.2021 г.
С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата следва да се остави без уважение.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника „***Ч.“ ЕООД срещу разпределение на
ЧСИ Л.М. по изп.дело N 20217850400675, обективирано в протокол от 14.10.2021 г.
Решението може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5