Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
****, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III
състав, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено
на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при
участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 543/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, уточнена с молби вх.
№ 3956/11.08.2020 г. и вх. № 260756/23.04.2021 г., подадена от Д.Р.М., с ЕГН **********, против Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София, с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 49,
във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на
19.10.2017 г. в 03:40 часа е претърпял ПТП. Движейки се по магистрала Хемус, при км 390, посока Шумен,
на пътното платно внезапно излезли четири диви прасета и е осъществено ПТП.
Участъкът не бил обезопасен с преградни мрежи, които да попречат на животните
да излизат на пътя. За случая бил съставен констативен протокол за ПТП №
1448756, като в същия били констатирани причините за ПТП, които изцяло съвпадали
с твърденията на ищеца и били отразени настъпилите щети. Твърди, че се е движил
с МПС марка „Ауди”, модел А6, с ДК № ***. От последвалия удар върху автомобила били
причинени материални щети, които били преценени от застрахователя ЗК „Лев Инс” като
тотална щета.
|
|
Твърди още, че вследствие
на ПТП е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживяване на силен
стрес, болки в гръдната област в резултат на поставения от него предпазен колан
по време на ПТП вследствие на удара, напрекъснато главоболие и пищене в ушите,
в резултат на гръмнал еърбег вследствие на ПТП, безсъние и напрегнатост.
Започнал да се страхува да управлява и да се вози в МПС, сънувал напрекъснато
катастрофата, като описаните по-горе обстоятелства, продължавали и до днес,
въпреки че били по-нарядко. Посетил лекари, за да стабилизира положението си,
изписани му били медикаменти - Баклофен, Тилкотил, Тритико, Ципралекс, които
продължавал да приема. След приемане на предписаните му медикаменти ищецът
започнал да се чувства по – добре, но и понастоящем изпитвал посочените
симптоми, макар и със значително по – рядък интензитет. Въпреки това, все още изпитвал страх, че
случилото се може да се повтори. То оставило трайна отрицателна следа в
съзнанието му. Продължавал да сънува кошмари, макар и по-рядко, вследствие на
което се събуждал със страх. Като последица от стреса бил и фактът, че станал
по-затворен, избягвал шумните сбирки между приятели, често губел концентрация.
Депозирал пред ответника
молба-покана за изплащане на обезщетение, но същият отказал плащане с
аргумента, че Агенцията няма задължението да предвижда появата на животни и
предмети на пътното платно, както и че дивечът на Република България е частна
държавна собственост.
По изложените съображения моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 41.59 лв., представляваща
имуществени вреди, за закупени от ищеца лекарства на 14.02.2018 г., ведно със
законна лихва от датата 14.02.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата
от 7000 лв., представляваща частичен иск
от общо търсената от ищеца сума в размер на 40 000 лв.,
представляваща претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от деня на настъпилото ПТП - 19.10.2017 г., до окончателното
изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника, в който изразява становище за неоснователност на предявените
искове, поради което ги оспорва както по основание, така и по размер.
Претендирано било изплащане на обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на път от А2,
на около километър 390+000,
посока от гр. Варна към гр. София (северно платно).
Заявява, че не оспорва твърдението, че път А2 /Автомагистрала
„Хемус“/ е път от републиканската пътна мрежа и че като такъв се поддържа от
Агенция „Пътна инфраструктура” /чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата/, както и
обстоятелството, че на територията на Варненска област тази дейност се извършва
чрез специализираното ѝ звено - Областно пътно управление-Варна /на
основание чл. 22, ал. 1, във вр. с чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата/.
Възразява, че Агенция „Пътна
инфраструктура” не следва да носи отговорност за появата на диви животни на
пътното платно. Излага, че съгласно чл. 50 от Закона за задълженията и
договорите, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно
собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени
от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е
изгубило. Изрично било посочено в исковата молба, че прасетата са диви животни.
Отговорност за дивите животни по смисъла на чл. 5, ал. 2, във връзка с ал. 1 от
Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) носел Министърът на земеделието, храните и горите, на основание чл. 4, ал. 1 от същия
закон, както и Североизточно държавно предприятие, чрез Държавно ловно
стопанство „Шерба” /по аргумент от чл. 9, ал. 9 от ЗЛОД/.
В случай че това възражение бъде прието за
неоснователно, твърди, че е налице „случайно деяние”, а не неизпълнение на
законово задължение, поради което АПИ не следва да носи отговорност в
конкретния случай.
Оспорва твърдението, че причинените вреди /имуществени и неимуществени/ на
ищеца са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на 19.10.2017 г.
- удар в диви животни-прасета, внезапно появили се на пътя.
На основание чл. 193, ал. 1 от ГПК заявява, че оспорва
истинността
на протокол за ПТП № ***/19.10.2019 г. в частта описваща
механизма на ПТП, както и в частта, описваща щетите по МПС.
С молба вх. № 261086/23.06.2021 г., подадена във връзка с разпореждане на
съда от 04.06.2021 г., заявява, че не оспорва автентичността на амбулаторни
листи, касов бон и протокол за ПТП № *** от 19.10.2017 г., предвид
представените от ищеца четливи копия от същите, както и че поддържа оспорването
на истинността на протокол за ПТП № ***/19.10.2019 г. в частта, описваща
механизма на ПТП, както и в частта, описваща щетите по МПС.
Твърди, че произшествието, което било описано в протокол
за ПТП № ***/19.10.2017 г., е станало между две съоръжения /премостващи препятствия/ -
дере на км 389+089 и селскостопански път на км 390+380. Съгласно разпоредбите
на Техническите правила за приложение и техническата документация за огради /предпазни
мрежи/ за автомагистрали, издание на ГУП, 1995 г. - при мостови съоръжения
предпазната мрежа се прекъсвала при отвора на съоръжението и се затваря при
крилата, насипните конуси или подпорните стени, като отворът на съоръжението
оставал свободен, а при пътните възли мрежата се поставяла от външната страна
на връзките съобразно нивелетното им положение
и продължавала по връзката на разстояние най-малко 100 м от мястото на вливане
на връзката във второстепенния път. В този смисъл без правно значение било дали
е имало или не предпазна мрежа в участъка. Още повече, че наличието на такава
не можело да се приема като абсолютна пречка за появата на животни на пътното
платно.
Твърди, че Агенция „Пътна инфраструктура“ е изпълнила изцяло
задълженията си по чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата. Извършени били
необходимите работи за обезопасяване на движението на автомобилите по пътя при
спазване на разпоредбите на ЗДвП.
Поради изложеното счита, че Агенция „Пътна инфраструктура” не следва да
носи отговорност в конкретния случай, а в условията на евентуалност твърди, че
е налице висока степен на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на автомобила. Твърди, че същият се е
движел със скорост, несъобразена с пътните условия, както и с особеностите на
часовото време, през което е пътувал.
Съгласно чл. 30, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона
за пътищата, Агенция „Пътна инфраструктура” осъществявала дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, какъвто е път
АМ „Хемус“. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за движение по пътищата „лицата,
които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни и с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път и организират движението по тях, като
осигуряват условия за бързо и сигурно придвижване. Същите, обаче, се явявали и
задълженията и отговорностите на дружествата, извършващи дейности по текущ
ремонт и поддържане, с оглед сключените между тях и Агенция „Пътна
инфраструктура” договори за възлагане на обществени поръчки.
Агенция „Пътна инфраструктура“ имала сключен договор № ***
с предмет: „Извършване на поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно
възстановителни работи при аварийни ситуации/ на автомагистрали „Хемус“ и
„Марица“ на територията на ОПУ-Варна, ОПУ-Шумен и ОПУ-Хасково, стопанисвани от
АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, за обособена позиция №
1 Автомагистрала „Хемус“ /ОПУ-Варна и ОПУ-Шумен/. Договорът бил сключен между
АПИ и „Автомагистрали - Черно море“ АД - гр. Шумен, с ЕИК *********, представлявано
от инж. Д. Х.Д.– изпълнителен директор. Излага, че съгласно чл. 12, ал. 5 и ал.
7 от същия договор, изпълнителят е длъжен „в рамките на своите права по
договора да предприеме всички необходими действия за опазване на пътищата и пътните
принадлежности и осигуряване на безопасни условия за движение“; „да започва
работа веднага след появяване на необходимост от това и да поддържа АМ на
договореното ниво, съгласно „Техническите правила и изисквания за поддържане и
ремонт”. През м. март 2016 г. било възложено на дружеството изпълнител опис на
състоянието на магистралата към 31.03.2016 г., вкл. на оградна мрежа.
Констатациите били отразени в предварително приемателен протокол.
През месеците април и май 2017 г. в района на ПТП били
извършвани дейности по доставка на материали и монтаж на нова оградна мрежа с
променлива дистанция на хоризонталните телове.
От Протокол по позиция 1007 „Охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата
на автомагистралата” към 30.11.2017 г. било
видно, че нямало пътни
съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата, които да са били липсващи
или повредени, от подписване на приемо - предавателен протокол към 31.03.2016
г., т. е. при извършваните проверки не са установени отклонения в
поддържането на пътя, в това число и нарушения в целостта на предпазните мрежи.
За да се приеме за основателен искът на ищеца, той следвало да докаже по
категоричен начин причинно-следствена връзка в конкретния случай между
настъпилото ПТП и наличието на животно на пътя, който следвало да се стопанисва
от държавата в лицето
на Агенция „Пътна инфраструктура”
- Областно пътно управление - Варна, респективно поведението на служители на
АПИ.
Ответникът твърди, че в настоящия случай не съществува причинно-следствена
връзка между настъпилите вреди на лекия автомобил и неизправност на пътя, който
следвало да се стопанисва от държавата в лицето на
Агенция „Пътна инфраструктура”.
Относно размера на предявените искове счита, че предявеният иск за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки
и страдания, е изключително завишен по размер. Исканото от ищеца обезщетение,
макар и предявено като частичен иск, не съответствало на степента и характера
на получените травми. Оспорва и факта, че ищецът е
получил точно описаните в исковата молба травми, в претендирания характер и
степен на увреждания, както и че извършените манипулации и закупени медикаменти
се отнасят за лечението на твърдените увреждания, поддържано и с молба от
23.06.2021 г.
Заявява, че с оглед гореизложеното и с оглед предявените искове против
Агенция „Пътна инфраструктура“ - Областно пътно управление - Варна, за
ответника възниква правен интерес от привиличане на трето лице - помагач.
По изложените съображения моли съда да отхвърли исковите претенции като
неоснователни, а при условията на евентуалност - намалени с оглед завишения
размер на претенциите, както и данните за съпричиняване на вредоносния
резултат. Претендира разноски.
С определение № 260089/05.04.2021
г. /л. 56/, на страната на ответника като трето лице – помагач е конституирано
– „Автомагистрали-Черно море“ АД - гр. Шумен, с ЕИК ********* /предвид сключения
договор № *** с предмет:
„Извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно
възстановителни работи при аварийни ситуации) на автомагистрали „Хемус“ и
„Марица“ на територията на ОПУ-Варна, ОПУ-Шумен и ОПУ-Хасково, стопанисвани от
АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, за обособена позиция №
1 Автомагистрала „Хемус“ (ОПУ-Варна и ОПУ-Шумен)/.
В предоставения срок
е депозирано становище от името на трето лице – помагач.
Помагачът
„Автомагистрали – Черно море” АД - гр. Шумен, ЕИК *********, оспорва като
неоснователни предявените обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 49, във вр. чл. 45 от ЗЗД.
Оспорва
предявените искове за заплащане на претърпените от ищеца неимуществени вреди
като завишени и несъответстващи.
Заявява,
че се присъединява към отговора и твърденията в отговора на ответника по делото
и изразява съгласието си относно неоснователността на предявените искове, като
ги оспорва по основание и размер. Твърди, че не се обосновава отговорността на
ответника за причинените имуществени вреди. Републиканската мрежа била
поддържана съобразно предназначението си и законовите изисквания. Оспорва
истинността на Протокол за ПТП № ***/19.10.2019 г. в частта относно механизма
на ПТП и щетите по МПС. Появата на диви животни на пътното платно не би могло
да се вмени като отговорност на АПИ и по своята същност представлявала
„случайно деяние”. Присъединява се към аргументацията на АПИ, обективирана в
разпоредбите на Техническите правила за приложение и техническата документация
за огради /предпазни мрежи/ за автомагистрали, издание на ГУП. Налице било и
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца – пътуване през
тъмната част на денонощието и вероятно несъобразената скорост. Твърди още, че
не съществувала причинно-следствена връзка между настъпилите вреди на лекия
автомобил и неизправност на пътя, стопанисван от ответника.
Относно
привличането на дружеството като трето лице-помагач за реализиране на
отговорност по евентуален бъдещ неблагоприятен за ответника съдебен акт, прави
следното уточнение: съгласно Раздел V. Възлагане на
дейности по договора и по-конкретно чл. 5 от същия „Дейностите по поддържане се
възлагат от възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни
задания.” За процесния период било
възлагано със задание от Агенция „Пътна инфраструктура” чрез ОПУ-Варна на
дружеството - помагач дейности по изграждане или възстановяване на предпазна
телена ограда, за което били съставени, приети от Агенцията и двустранно
подписани съответните доказателствени документи. Поради това не било налице
бездействие от страна на „Автомагистрали-Черно море” АД, като изпълнител по
договор за обществена поръчка и не следвало да се търси договорна отговорност
от третото лице.
С
оглед изложеното, моли за отхвърляне на исковите претенции на ищеца като
неоснователни и недоказани, а в условията на алтернативност - за намаляване на
техния размер.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа исковете и моли за тяхното уважаване.
Претендира разноски. В предоставения от съда срок представя писмени бележки.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата
молба, оспорва исковете и моли за тяхното отхвърляне. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Представя писмена защита. Третото лице – помагач не изпраща
представител или упълномощено лице.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите
и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Тъй като предявеният
главен иск се основава на твърдение за допуснати от страна на ответника
нарушения при изпълнението на задължението му да поддържа защитната преградна
мрежа на процесния участък от републиканската пътна мрежа, съдът приема, че
правното основание на този иск е чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД. В този смисъл са и
задължителните разяснения, дадени в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК
решение № 370/ 01.12.2015 г. по гр.д. № 2310/ 2015 г. на ВКС, IV г. о.,
основано на ППВС № 7/ 1958 г., ППВС № 17/1963 г. и ППВС № 4/ 1975 г.
За основателност на иска в тежест на ищеца е да
докаже положителните елементи от фактическия състав на чл. 49, вр. с 45 от ЗЗД
– че ответникът отговаря за осигуряване на необходимите условия за безопасно ползване
на пътя,
където
се твърди да е настъпило ПТП на 19.10.2017 г.; неговия механизъм, противоправно
деяние /действие/бездействие/ на ответника, респективно виновно противоправно
действие или бездействие на лицата, ангажиращи отговорността на възложителя на
работа, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа за максимално
обезопасяване на път А2 /Автомагистрала „Хемус“/,
в частност при км 390, посока Шумен, с преградни мрежи, които да попречат на
животните да излизат на пътя, в резултат на което е настъпило ПТП и твърдените
вреди, преживените от лицето неимуществени вреди по
вид и степен, описани в ИМ, както и направени разходи за лекарствени
медикаменти, които са във връзка с инцидента, с цел възстановяване, т.е.
претърпени неимуществени и имуществени вреди в твърдените конкретни размери,
пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното деяние и
настъпилите вреди за ищеца.
В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване и да установи такива положителни факти, които изключват твърденията в
исковата молба, като докаже и всички твърдения и възражения в отговора,
включително, че са били спазени изискванията за поддръжка и безопасно ползване
на път А2 /Автомагистрала „Хемус“/, в
частност при км 390, посока Шумен към датата на ПТП – 19.10.2017 г., както и да установи
възражението си в отговора за съпричиняване от страна на водача, а при
установяване на положителните елементи от фактическия състав на претенциите на
ищеца, следва да докаже, че е погасил търсените суми.
Третото лице – помагач следва да
установи своите възражения, вкл. това за съпричиняване на резултата.
Предвид становището на страните, на
основание чл. 153, във вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че: при управление на МПС марка АУДИ, модел
А6, с ДК № ***по магистрала Хемус, при км 390, посока Шумен, на 19.10.2017 г.
в 03:40 часа Д.Р.М. е
претърпял ПТП; път А2 /Автомагистрала
„Хемус“/ е път от републиканската пътна мрежа и като такъв се поддържа от Агенция
„Пътна инфраструктура”, както и обстоятелството, че на територията на Варненска
област тази дейност се извършва чрез специализираното ѝ звено - Областно
пътно управление-Варна.
Видно
от протокол за ПТП № ***, на 19.10.2017 г. в 03:40 часа на път А-2 „Хемус” при
км. 390 посока Шумен, при движение направо лек автомобил марка „Ауди”, модел А6, с ДК № ***, управляван от ищеца, е блъснал непредвидимо препятствие на
пътя – 4 бр. животни /прасета/. Вследствие на това е настъпило ПТП с материални
щети.
В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК /решение № 85/28.05.2009 г. по т.д. № 768/ 2008 г. на ВКС, II т.о., решение
№ 24/10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г. на ВКС, I т.о., решение №
73/22.06.2012 г. по т.д. № 423/2011 г. на ВКС, I т.о., решение № 98/25.06.2012 г.
по т.д. № 750/2011 г. на ВКС, II т.о., решение №15/25.07.2014 г. по т.д. №
1506/2013 г. на ВКС, І т.о., решение № 71/16.08.2017 г. по т.д. № 60343/2016 г.
на ВКС, ІІ г.о. и др./, се приема, че
протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в
установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като
такъв той се полза, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно
авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал.1 от ГПК, и със задължителна
материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на
направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него
действия.
Съгласно чл. 6 и чл. 7 от Наредба № I – 167
от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи
на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при
настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, вр. чл. 125а, ал.1 и
чл.125 от ЗДвП и чл. 9 от същата наредба, протоколите, съставяни за
пътнотранспортни произшествия, са два основни вида: 1. които се издават от
органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите,
очертани в чл. 125 от ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП”- при смърт
или нараняване на човек и „протокол за ПТП” при материални щети- чл. 6 и чл. 7
от наредбата/ и 2. които се съставят по чл. 9 от цитираната наредба, без
посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа
на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок
от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че компетентната
служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването
му.
В първата от очертаните по-горе хипотези,
съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за
определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП,
характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други. От значение за преценката на възприетите от
длъжностното лице факти е времеотстоянието на извършения от него оглед спрямо
момента на осъществяване на ПТП. Отстоянието във времево отношение на огледа и
съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на
произшествието, рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП
факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП. Ето защо, вписаните в
него обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на пълния
механизъм на ПТП, поради което дори при липса на оспорване на верността на
протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи
доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на
други доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица
/като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на
фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които
съдът не притежава. При неоспорване на автентичността на протокола и
обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която
същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него
факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата
материална доказателствена сила на документа.
Във втората хипотеза,
когато служителите на МВР не извършват посещение на мястото на произшествието,
какъвто настоящият случай не е, длъжностното лице удостоверява само факта на
извършване на волеизявление от участника в ПТП и неговото съдържание, поради
което доказателствената сила на документа не обхваща верността на отразеното
изявление. То се ползва с доказателствена сила само по отношение на съдържащите
се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя
на протокола, тъй като в този случай длъжностното лице удостоверява направено
от лицето извънсъдебно признание.
В конкретния случай протоколът е съставен
след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието. Ето защо по
отношение на възприетите от съставителя факти, а именно наличието на блъснати 4
бр. диви животни /прасета/ на пътното платно /обозначени на скицата в
протокола/, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на
чл. 179 от ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприело
при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част
документът обвързва съда с материална доказателствена сила.
Тъй като в протокола за ПТП липсва
отразяване на съставен акт за установяване на административно нарушение и при
липсата на ангажирани други доказателства в подобна насока съдът приема, че
липсват данни за допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата от
страна на ищеца. По същите съображения за липса на удостоверяване, съдът
приема, че на мястото на ПТП актосъставителят не е установил други относими към
произшествието факти, опровергаващи твърдението на ищеца за изскочили на
пътното платно диви животни.
С
оглед изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба място са били
налице въпросният брой диви животни - прасета.
Протоколът
за ПТП няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП,
описан в него. В тази част същият е оспорен. Това обаче не означава, че ПТП не
се е осъществило именно по начина, описан в протокола, защото приобщените
доказателства са именно в тази насока, като обстоятелствата
за механизма на увреждането и причинната му връзка с вредите могат да бъдат
установени и със свидетелски показания.
Разпитаният по делото свидетел К.Ж.К./без
родство/, доведен от ищеца, в показанията си, дадени въз основа на лични
възприятия, установява следните относими към процесното ПТП обстоятелства: Било
около 3 часа в тъмната част на денонощието и свидетелят спял, когато ищецът му
позвънил. Последният казал на свидетеля, че е катастрофирал, че е блъснал нещо
на пътя и го помолил да отиде да го прибере, защото колата му е цялата разбита
и няма да може да се прибере с нея. Казал му, че е на магистралата преди **** и
че ще повика полиция. Ищецът бил стреснат и не знаел какво точно се случва.
Когато се чули следващия път, ищецът му казал, че полицаите са дошли и има
прасета навсякъде. Когато свидетелят пристигнал, било около 4 – 5 часа
сутринта. Ищецът бил в колата и полицаите били там. Нямало други коли или
пътници на мястото. При пристигането на свидетеля, ищецът излязъл от колата.
Бил стреснат и наплашен. Казал му, че всичко се е потрошило. Останали на
пътното платно докато не извозят колата с извиканата от свидетеля пътна помощ –
тя не можела да се движи на собствен ход. Предницата й била потрошена,
радиаторите течали, а прасетата били под нея. Посочва, че на платното имало
около 3-4-5 прасета, от които малки прасенца и около две по – големи прасета.
Всички те били умрели.
Имало
черва навсякъде, размазани и разкъсани прасета.
В самата кола имало кожа, изпражнения и черва. Едно по-голямо прасе се било блъснало
с дясната част на колата, там където бил по-големият удар. Цялата кола била надрана от едната страна,
бронята и дистрониците – паднали, като единият от тях бил паднал на земята и
бил счупен.
Навсякъде
миришело на барут, заради пиропатрона, който активирал еърбеците. И двата
еърбека били издути. Цялата предница на колата била помляна, включително и
таблото, защото единият еърбег бил на таблото, а другият бил на самия волан. Твърди,
че ищецът бил в паника. Свидетелят, заедно с
полицаите, гледали, че самите колони на мрежата са полегнали навън към пътя, от
страната, където били те. Там имало разкъсани мрежи. Дупките на мрежата не били
много големи. Те били в междуколията. На мястото, където били те, самата мрежа
била полегнала и имало дупка. Явно личало как са минавали прасетата. Патрулката
била там и от светлината на бурканите се виждала мрежата. Пред мрежите имало
мантинела. На мантинелата нямало увреждания. Тя на места прекъсвала, но била
изградена по този начин. Имало канавка, която била обработена и надолу към нея
имало лек наклон. До мястото на инцидента имало мост, като разстоянието от
катастрофата до моста било няколко километра.
Съдът,
след анализ на показанията и съпоставката им с останалите събрани
доказателства, счита, че същите следва да бъдат кредитирани, тъй като са ясни,
непротиворечиви, последователни, отразяват лични възприятия и кореспондират с
останалите доказателства по делото. Свидетелските показания са годни преки
доказателства, като същите наред с протокола за ПТП потвърждават спорния механизъм
на ПТП.
Предвид изложеното, съдът приема, че ПТП е настъпило именно по твърдения
механизъм. Единствената причина за увреждането е бил удар, възникнал при
съприкосновение на лекия автомобил с други движещи се тела - животни. Не се
констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг
механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за движение по
пътищата.
Свидетелят М. Г. Г. установява пред съда, че
когато съжителят й се обадил след ПТП, той не бил на себе си и само повтарял:
„Не мога да повярвам, че съм жив”. Не можел да й обясни точно какво се е
случило. Разказал й впоследствие. Когато се прибрал след инцидента не изглеждал
добре, бил много блед и стресиран. След катастрофата той се променил – не можел
да спи, събуждал се изпотен, понякога викал. Сънят му бил нарушен. Когато
свидетелят го попитала, той винаги казвал, че сънува катастрофата, животни,
сблъсъци. Понастоящем той също се стряскал насън, но по – рядко. Отишъл на
лекар и пиел лекарства, но не искал да говори за това. Затворил се в себе си,
спрял да общува, да се събира с приятели, да излиза, за период от около 6
месеца след инцидента, а преди това бил много социален. Дори се отдръпнал от
свидетеля до такава степен, че тя не
знаела дали ще продължат да бъдат заедно или не. Твърди, че въпреки лекарствата
и специализираната помощ, ищецът вече не е човекът, който бил преди инцидента.
Имал непрестанно главоболие. След като се прибрал от ПТП имал главоболие и
болки в гърдите, бил замаян. Изплашил се, че ще се запали колата. Болките в
гърдите отминали за около две седмици, а главоболието през първите две седмици
било почти непрестанно, а след това се засилвало и намалявало през около два
месеца. И понастоящем ищецът изпадал понякога в криза, като имал по – силно
главоболие за ден-два. В него останал страхът и стресът от катастрофата. Ищецът
отказвал много дълго време след катастрофата да се качи и да управлява кола.
Купили нова кола след раждането на детето – 2019 г., която свидетелят
управлявала преимуществено.
Съдът, съобразявайки нормата на чл. 172 ГПК,
след анализ на показанията и съпоставката им с останалите събрани
доказателства, счита, че същите следва да бъдат ценени, тъй като са ясни,
непротиворечиви, последователни, отразяват лични впечатления за състоянието на
ищеца след инцидента и кореспондират с останалите доказателства по делото.
В
подкрепа на тези показания са представените амбулаторни листове за извършени
медицински прегледи на 13.02.2018 г. и на 07.03.2018 г. Снетите от лекаря
анамнези описват състояние след преживян силен стрес – претърпяно ПТП:
безсъние, тревожност, напрегнатост и раздразнителност, перманентна липса на
настроение, постоянни кошмарни сънища и стягащо главоболие. Определеното му
обективно състояние е: в съзнание, МРД – липсва, ригидност на перикраниалната
мускулатура, ЧМН – функц. тремор на клепачи, СНР – живи с разширени рефл. зони,
без патолог., без парези, несмутена сетивност. На пациента е препоръчана
консултация с психиатър. Назначена му е терапия с Тилкотил, Баклофен, Ципралекс
и Тритико.
С
оглед горното, при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че са налице
основания за възникване на претендираното от ищеца право.
Обемът
му включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата,
които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС
№ 7/4.10.1978 г. В случая отговорността е по чл. 49 от ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило /необезопасяване на пътя с преградни мрежи/.
Между страните не се спори, че път А2 /Автомагистрала „Хемус“/ е път от
републиканската пътна мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата,
републиканските пътища са изключителна държавна собственост. Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП републиканските пътища се управляват
от Агенция „Пътна инфраструктура”, която е юридическо лице на бюджетна
издръжка към министъра на регионалното
развитие и благоустройството /чл. 2, ал. 1 от Правилник за структурата,
дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура”/.
Съгласно разпоредбите на чл. 29 и чл. 30 от ЗП Агенцията поддържа
републиканските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на
движението и опазването на околната среда, както и осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.
Поддържането на пътищата съгласно т. 14 от ДР на ЗП е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от
преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническа
отчетност на пътищата, а чл. 75, ал. 3 от ЗУТ
въвежда изискването транспортната техническа инфраструктура да осигурява
най-добри условия за удобен, безопасен и икономичен транспорт на пътници и
товари и за достъпност на лица с увреждания, при опазване на околната среда. Освен това разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДвП
изисква лицата, които стопанисват пътищата да ги поддържат изправни с
необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират
движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и
за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните
превозни средства.
С оглед собствеността на пътя, цитираните изисквания
следва да се осигурят от Агенция „Пътна инфраструктура” чрез
съответните длъжностни лица. В случая безспорно се установи, че по път А2 /Автомагистрала „Хемус“/, при 390 км. - път от републиканска
пътна мрежа, е бил налице участък с необезопасен с изправна или непрекъсната
преградна мрежа, като по този начин е налице неизпълнение на задълженията,
произтичащи от закона – чл. 29 и чл. 30 от ЗП и чл. 75, ал. 3 от ЗУТ. За ангажиране на отговорността на Агенция „Пътна
инфраструктура” по чл. 49 от ЗЗД е достатъчно да се установи виновно
неизпълнение от страна на нейни длъжностни лица на нормативно установеното
задължение за поддръжка на пътя и осигуряване на най-добри условия за удобен и
безопасен транспорт. Не е необходимо да се установи точно кой от служителите е
виновно лице. Достатъчно е установяване въобще виновно поведение на служители,
без да се разграничава поведението на всеки служител. В случая е налице виновно
неизпълнение на нормативно вменени задължения, т.е. бездействие. Съгласно чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД вината на съответното длъжностно лице се предполага до доказване
на противното, а такова обратно доказване не извършено успешно.
Не се спори по делото, че с договор от 2015
г. за възлагане на обществена поръчка Агенция „Пътна инфраструктура” е
възложила на „Автомагистрали – Черно море” АД, което е конституирано като трето
лице – помагач, всички дейности по поддържане на републиканските пътища на
територията на Областно пътно управление /ОПУ/ Варна, между които е и АМ
„Хемус“, и прилежащите пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на
магистралата. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, същият се сключва за срок от
48 месеца, считано от датата, посочена като начало на срока на договора във възлагателното
писмо. Според представеното възлагателно писмо за начало на срока на договора
следва да се счита 01.06.2015 г. Съгласно чл. 12,
ал. 5 от договора изпълнителят е поел задължението да предприеме всички
необходими действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности към тях, с
цел осигуряване на безопасни условия на движение. По
делото са представени отчети от 30.04.2017 г. и 31.05.2017 г. за действително
изпълнените и приети ремонтни работи на територията на ОПУ – Варна, Протокол №
1 и Протокол от 30.04.2017 г., Протокол № 1 и Протокол от 31.05.2017 г.,
Протокол № 1 и Протокол от 31.10.2017 г., за установяване завършването и за
заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи към месец април,
месец май и месец октомври 2017 г., подробни ведомости към протоколите, подписани от представители на Областно пътно
управление /ОПУ/ Варна и „Автомагистрали – Черно море”. Представен е и Протокол
от 31.10.2017 г. по позиция 1007 от договора – „Охрана на пътни съоръжения и
принадлежности в обхвата на автомагистралата”, в който за участък: от км.
386+000 до км. 407+000 /включващ процесния участък – км. 390/ е констатирано,
че няма пътни съоръжение и принадлежности в обхвата на автомагистралата, които
са липсващи или повредени, от подписването на приемо – предавателния протокол
към 31.03.2016 г., също подписан от представители на Областно пътно управление
/ОПУ/ Варна и „Автомагистрали – Черно море”. Посочените доказателства обаче
предхождат значително по време или следват по време процесното ПТП. На
основание чл. 25, ал. 1 от договора контролът по изпълнението на извършените
договорни дейности по поддържане на пътищата се осъществява от възложителя. Съгласно чл. 33 при причиняване на ПТП и/или
възникване на щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение
предмета на договора, както и на всички нормативни и технически изисквания,
които следва да се спазват при изпълнението на договора, изпълнителят носи
пълна имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди.
Съгласно
легалната дефиниция на чл. 3, ал. 7 от Закона за пътищата /ЗП/ автомагистралата е национален обект.
Тя е специално изграден и означен път за
движение само на моторни превозни средства с високи скорости, като
съгласно т.
6 от разпоредбата съществена
характеристика на този вид пътища е предпазната телена ограда. Предпазните
огради са определени от закона като пътна принадлежност - § 1, т. 4 от ДР на ЗП. Установеното излизане на диви животни –
прасета на пътното платно на автомагистралата води до
единствения възможен извод за неизправност или прекъсване на предпазната
оградата на мястото на ПТП или в негова близост.
Автомагистралата,
на която е настъпило процесното ПТП, е част от републиканската пътна мрежа,
която на основание чл.
8, ал. 2 и чл.19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ е изключителна държавна
собственост и управлението й е предоставено на ответника в производството –
Агенция „Пътна инфраструктура”. Съгласно чл. 167, ал. 1 от ЗДвП, лицата,
които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние. На основание чл. 48, т. 1 б. ”а” и чл. 47, ал. 1 от ППЗП задължение на Агенция „Пътна инфраструктура“
е полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална
експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите
съоръжения и принадлежности.
Доколкото по делото не се установи ищецът да
е допуснал нарушение на ЗДвП и да е имал вина за произшествието, съдът приема,
че процесното ПТП е настъпило поради неизпълнение или немарливо изпълнение на
задължението на ответника да поддържа в изправно състояние пътната
принадлежност - оградната мрежа на автомагистралата, като по този начин
осигурява нормална експлоатация на пътя. В този смисъл съдът намира за
неоснователно възражението за наличието на „случайно деяние”, тъй като
вредоносният резултат при непозволено увреждане не може да бъде следствие от
случайно събитие /или непреодолима сила/, когато той се предхожда от виновно
поведение /така решение № 166/10.03.2010 г. по г.д. № 4284/2008 г. на ВКС, ІV
г.о./.
При така приетите за установени факти, на
основание цитираните разпоредби от ЗП, ЗДвП, ЗУТ и ППЗП и на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД съдът
приема, че ответникът носи обективната отговорност за поправянето на
причинените от непозволеното увреждане имуществени и неимуществени вреди на
ищеца, за които на основание чл. 51 ал. 1 от ЗЗД същият следва да бъде
обезщетен, тъй като са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради
това доказан по основание е предявеният главен иск за имуществени вреди. В
настоящото производство се установи размер на имуществените вреди 41.59 лева
/амбулаторни листове и касов бон от 14.02.2018 г./, поради което искът е
основателен и ще бъде уважен изцяло.
Пряка и непосредствена последица
от увреждането са и установените неимуществени вреди – ищецът е претърпял продължително
състояние на силен стрес, наложило медикаментозно лечение в продължение на около
два месеца. Произшествието е причинило болки в гърдите и сериозно е засегнало
емоционално волевата сфера на ищеца, като е причинило страх, безсъние,
главоболие, напрегнатост, продължителна социална изолация, част от които
продължават и понастоящем, макар и с много по – слабо изразен интензитет. На
основание чл. 51, ал. 1 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца обезщетение и за тези
неимуществени вреди, чийто размер следва да бъде определен от съда по
справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД. Отчитайки механизма на
произшествието, липсата на възможност за предвиждане и осуетяване на сблъсъка, неизвестността в момента на
удара, последвалите психични страдания и установения период от време, през
който ищецът ги е понасял, както и факта, че и понастоящем продължават да се
проявяват някои от симптомите, макар и рядко, съдът определя дължимия размер на
обезщетението на 3 000 лв. За разликата над тази сума предявеният частичен
иск е неоснователен и ще бъде отхвърлен.
Следва
да се присъди и законна лихва върху главниците, считано от датата на увредата
до погасяването, в съответствие с разпоредбите на чл. 84, ал. 3, вр. с чл. 86 ЗЗД.
Не се установява съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на МПС. Следва да се отбележи, че в дължимата
грижа при управление на автомобил не се включва изискване за знание за
неизправно състояние на пътна принадлежност – оградна мрежа, или презумиране за
наличие на такова. Появата на диви животни на пътя не представлява предвидимо
препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за
водача да избира скоростта така, че да може да спре. Освен това не се
констатира движение с несъобразена скорост, нито наличие на „неуместни”
действия на водача, които да са довели до настъпване на ПТП. Съпричиняване
липсва. Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД налага разбирането,
че, за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения
към резултата, е необходимо не само извършваните от последния действия да
нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за
поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
резултат. Подобно поведение на ищеца не се установява. Въведеното защитно
възражение следваше да бъде доказано пълно и главно от навелата го страна /в
този смисъл е и задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК – решение № 67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, I т.о., решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о./,
което не бе сторено от ответника и третото лице - помагач, въпреки указанията
по чл. 146, ал. 2 от ГПК. Ето защо дължимото обезщетение не подлежи на
редуциране.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 от ГПК, разноски следва да се
присъдят в полза на ищеца и ответника по съразмерност. Направено е съответно
искане от ищеца, представено е и доказателство за сторени такива в размер на: 330
лв. – платена държавна такса. Разноските в размер на 140.60 лева съразмерно с
уважената част от иска ще бъдат поставени в тежест на ответника. Ответникът е
претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в
размер на 250 лева съобразно чл. 25, ал. 1 от НЗПП. Съразмерно с отхвърлената
част от иска, същите възлизат в размер на 142.86 лева, като в този размер ще
бъдат поставени в тежест на ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 49, във вр. с чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД Агенция „Пътна инфраструктура” със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Македония“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.М., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – адвокат Л.Г., следните суми: 49.51 лева /четиридесет и един лева и петдесет и девет стотинки/ -
обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 14.02.2018 г. до окончателното изплащане, на
основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, 3 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 19.10.2017 г. до окончателното изплащане, на
основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, както и сумата от 140.60 лева - направени по
делото разноски пред настоящата инстанция, съразмерно с уважените искове.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Р.М., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – адвокат Л.Г., против Агенция „Пътна инфраструктура” със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Македония“ № 3 за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди – за разликата от уважения размер от 3000
лева до предявения размер от 7000 лева, представляващ частичен иск от общо търсената от ищеца сума в
размер на 40 000 лева.
ОСЪЖДА Д.Р.М., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – адвокат Л.Г., да
заплати на Агенция „Пътна инфраструктура” със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Македония“ № 3, сумата от 142.86 лева /сто четиридесет и два лева и
осемдесет и шест стотинки/ - за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника - „Автомагистрали - Черно море“ АД -
гр. Шумен, с ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: