Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 06.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на втори
юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №10509/2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба от Г.Д.Д., ЕГН: **********,
с която е предявен иск срещу „З.К.Л.И.“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
за сумата от 200000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и
сумата от 5160 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от пътно
транспортно произшествие, осъществило се на 25.11.2019 г. Ищецът претендира законната
лихва, считано от 20.06.2020 г. и разноските по делото.
Ищецът твърди, че в
качеството си на велосипедист е пострадал при пътно транспортно произшествие, осъществило
се на 25.11.2019 г. в гр. София, ул. „Околовръстен път“ на около 350 м. след
бул. „Ломско шосе“ в посока бул. „Сливница“, по вина на лице, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Претендира обезщетение за
неимуществени вреди – понесените болки и страдания от тежките телесни
увреждания, получени при произшествието и имуществени вреди – направените
разходи за лечение.
Ответникът оспорва
предявените искове по основание и по размер. Оспорва произшествието да е
настъпило по описания от ищеца начин, оспорва застрахования при него водач да
има вина за настъпването на произшествието. Евентуално твърди наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и всички претендирани с исковата молба вреди. Оспорва по основание и
размер претендираната законна лихва, а така същи и
началната дата, от която се претендира.
Съдът, след като се запозна
със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.432, ал.1 КЗ:
Установява се от
представените писмени доказателства (констативен протокол К – 703/25.11.2019г.,
издаден от СДВР отдел „Пътна полиция“, документите от досъдебното производство
– протокол за оглед на местопроизшествие, заедно със скица и фотоалбум към него),
както и от гласните доказателства – показанията на свидетеля Г.Г.М., и заключението на съдебната автотехническа
експертиза, че на 25.11.2019г. около 20.10 часа в гр. София, ул. „Околовръстен
път“, на около 350 м. след бул „Ломско шосе“ в посока
бул. „Сливница“ е настъпило пътно транспортно произшествие при следния
механизъм: Товарен автомобил „Фузо“ с рег. *******се
е движел по ул. „Околовръстен път“ с посока от бул. „Ломско шосе“ към бул.
„Сливница“ върху дясната пътна лента. В същото време и в същата посока върху
дясната част на дясното платно за движение се е движел велосипед, управляван от
Г.Д.Д.. Между двамата участници в движението се е
реализирало ПТП, при което товарният автомобил, без да намали скоростта си, с
предната си странична дясна част приплъзващо е ударил
велосипедиста от лявата му страна, в следствие на което велосипедистът се
установява в дясно от пътя върху десния банкет. Горните обстоятелства безпротиворечиво се установяват от писмените доказателства
и приетата експертиза. В противоречие с тези доказателства са показанията на
свидетеля и водач на товарния автомобил Г.Г.М., който
заявява, че от една страна заявява, че преди удара не е видял велосипедиста, а от
друга – че се е опитал да го предпази, като отбие товарния автомобил в средната
лента за движение, но не е успял поради наличието на други движещи се по нея
моторни превозни средства. От съществено значение в случая е дали водачът на
автомобила е имал обективната възможност да предотврати настъпване на
произшествието. От съдебната автотехническа експертиза
се установява, че водачът на товарния автомобил е могъл да предотврати удара, в
случай че е задействал спирачната система в първия момент, в който е имал
възможност да забележи велосипедиста, осветяван от фаровете на товарния
автомобил. Заключението установява, че опасната зона за спиране процесния автомобил при скорост на движение от 70 км/ч е
около 67.5 метра. За времето на изминаване на тази опасна зона, велосипедистът,
продължавайки своето движение с приетата в експертизата скорост от около 20 км/ч,
ще измине разстоянието от 28.24 метра. При изследване характеристиките на
светлините на товарния автомобил се установява, че водачът му е имал
възможността да забележи движещия се пред него велосипедист от разстояние от
поне 65 метра, каквато е зоната, осветена от фаровете зона за автомобила.
Моментът, в който водачът е имал възможност да забележи велосипедистът, е и
моментът, в който настъпва опасността за водача на товарния автомобил, тоест –
настъпва необходимостта за него да намали скоростта или да промени посоката си,
така щото да избегне произшествието. Сравнявайки разстоянието, необходимо на
товарния автомобил за спиране (67.5 м) със стойността на разстоянието от първия
момент, в който водачът на товарния автомобил е имал възможност да забележи велосипедистът
(65 м.), сборувано с разстоянието от 28.24 м. - което велосипедистът ще измине
за времето, необходимо на товарния автомобил за спиране – или общо 93.24 м.,
става ясно, че опасната зона за спиране е по-малка като стойност, което води до
извода, че при навременна реакция от страна на водача на товарния автомобил е
било възможно да бъде избегнато настъпването на произшествието. Съобразно
изложеното съдът приема, че местопроизшествието е резултат от виновно поведение
на водача на товарния автомобил. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Г.М.,
като приема, че същите представляват защитна теза и не кореспондират с
останалите събрани доказателства. Деянието на водача на товарния автомобил за противоправно – в нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 20,
ал. 1 и 2 ЗДвП – не изпълнил задължението си да бъде внимателен и предпазлив
към уязвимите участници в движението, каквито са водачите на двуколесни пътни превозни средства и не е упражнил
достатъчно контрол и не е намалил или спрял, за да избегне удара с
велосипедиста.
От представените медицински
документи и заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в
резултат на произшествието ищецът е получил следните увреждания: „Травматичен
шок. Съчетана травма. Контузия на гръдния кош. Счупване на 7-мо, 8-мо, 9-то,
10-то и 12-то ребра в ляво. Контузия на корема. Руптура
на далака. Фисури на черния дроб. Вътрекоремен
кръвоизлив – 1000 мл. свободно изляла се кръв. Счупване на тялото на 12-ти
гръден и на 1-ви поясен прешлен. Счупване на
напречните израстъци на 2-ри и 4-ти поясни прешлени. Диафазарно
многофрагментарно счупване на лявата бедрена кост.
Голям травматичен деколман в областта на таза и
лявата тазобедрена област. Счупване на долната челюст. Разкъсно-контузна
рана на дясната теменна и тилна област на главата.“ Описаните увреждания са
често срещани при настъпване на ПТП с участието на водач на велосипед и се
характеризират като множествени, пръснати по цялото тяло и трудни за лечение. Ето
защо вещото лице приема, че уврежданията са в пряка причинна връзка с
настъпилото произшествие. Полученият травматичен шок, претърпяната тежка гръдна
травма, придружена с множество фрактури на ребра и кръвоизлив, разкъсването на
черния дроб, контузията на чревния упорък и вътрекоремния кръвоизлив са довели до разстройство на
здравето, опасно за живота, руптурата на далака е
довела до безвъзвратна загуба на орган, фрактурата на лява бедрена кост – до
трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по дълъг от 30
дни (в случая до 6 месеца), полученият голям травматичен деколман
в областта на таза и лявата седалищна област са причинили трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник за срок по дълъг от 30 дни (в случая около 2
месеца), фрактурите на 12-ти гръден и 1-ви поясен
прешлен, фрактурите на страничните израстъци на 2-ри и 4-ти поясни прешлени са
довели до трайно затруднение движенията на снагата за срок по дълъг от 30 дни
(в случая до 8 месеца), фрактурата на долната челюст е причинала
затруднение на дъвченето и говора, а разкъсно-контузната
рана на дясната теменна област е довела до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
На 25.11.2019 г.,
непосредствено след произшествието на ищеца е оказана спешна медицинска помощ в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където е постъпил в крайно тежко общо състояние, трудно
контактен, неадекватен, с влошена дихателна и сърдечно – съдова дейност, с разкъсно-контузна рана на дясната теменна и тилна област на
главата. Приет е в противо-шокова зала и веднага е интубиран. След извършване на клиничните изследвания е
предприето спешно оперативно лечение от екип хирурзи. След стабилизиране на
общото състояние, пострадалият е отново опериран от травматолози на 17.12.2019 г.,
постоперативният период е проведен в реанимационна
клиника, а на 02.01.2020 г. е настанен за лечение в травматологична клиника.
След последвалите множество консултации пациентът е изписан на 07.01.2020 г., като
му е назначено последващо амбулаторно лечение с
назначени контролни прегледи, предписан режим и поддържаща антикоагулантна
и обезболяваща терапия. Общият лечебен и въстановителен
период е приключил за срок от 8 месеца.
През този 8-месечен срок
пострадалият е търпял болки и страдания, най-интензивните от които през първите
2 месеца, както и впоследствие при проведената рехабилитация на лявата
тазобедрена става и левия долен крайник изобщо. Извън този период ищецът е
търпял периодично явяващи се болки, особено активни при рязка промяна на
климатичните условия. В продължение на първите 4 месеца той не е можел да
стъпва на левия си крак, придвижвал се е трудно и с патерици, имал е
затруднения с ежедневното си обслужване. Към настоящия момент пострадалият,
макар и рядко, продължава да търпи периодични болки в зоната на фрактурите на
поясните прешлени. С оперативното отстраняване на далака пострадалият
безвъзвратно е изгубил важен кръвотворен орган. Вещото
лице е уточнило в експертизата, че повечето от функциите на далака са заменими и се поемат от костния мозък и черния дроб, но има
и такива, които са незаменими, като например хормоналното въздействие на далака
върху костния мозък. С премахването на далака се увеличават тромбоцитите
в кръвта, което повишава риска от тромбози. Далакът има отношение и към
поддържане на имунитета и липсата на този орган повишава риска от инфекции и общовъзпалителни заболявания. Според заключението на вещото
лице към настоящия момент, с изключение на чести простудни заболявания, за
които едно от възможните обяснения би могло да бъде отстраняването на далака, у
пациента не се наблюдават негативни последици или усложнения в следствие на
уврежданията.
От показанията на свидетеля Щ.Щ., чичо на ищеца, се установява, че след произшествието,
макар и да се придвижва самостоятелно, ищецът има затруднения – ходи с клатеща
се походка, заека, има затруднения при обличането, не кара повече колело.
По изложените съображения
съдът намира, че са налие петте елемента на деликта по чл. 45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между
деянието и вредите. Установи се деянието на водача на товарен автомобил с рег.
№ *******, което съдът намира за виновно
и противоправно, в нарушение на чл. чл.5,
ал.2, т.1 и чл.20, ал.1 и 2 ЗДвП. От представените по делото медицински
документи и съдебно-медицинска експертиза се установиха настъпилите вреди и
причинната връзка между тях и произшествието. Поради това съдът приема, че е
налице деликт, извършен от водача Г.Г.М., при управление на товарния автомобил.
Между страните не се спори относно наличието на
застрахователно правоотношение между делинквента и
ответника по делото, през времето, когато е настъпило произшествието. Поради
това съдът приема, че е налице валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“, по силата на което ответникът е длъжен да покрие
причинените от делинквента на трети лица вреди.
По
изложените съображения за ищеца е възникнало вземане за застрахователно
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се във физически
болки и страдания. При определяне размера на вземането и на основание чл. 52 ЗЗД съдът съобрази доказните по делото факти: множеството
на брой и с висока тежест увреждания, в това число загуба на орган, високият интензитет
и дългата продължителност на болката, дългият период на възстановяване,
характер на последиците от полученото увреждане, липсата на пълно
възстановяване. Съдът съобрази негативните преживявания на пострадалия,
изразяващи се в претърпяването на множество и то тежки травми, някои от които
представляващи опасност за живота му, а така също и извършването на неколкократни оперативни дейности, дългия болничен престой (от
25.11.2019 г. до 07.01.2020 г.) и общият възстановителен период от 8 месеца. Следва
да се отчете и опасността от бъдещи здравословни проблеми, свързани със
загубата на далака. При съобразяване на посочените критерии съдът намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 150000 лева. При определяне на размера
на обезщетението съдът съобрази и обществената мяра за справедливост, отразена
в съдебната практика по случаи със сходни увреждания, в това число: Решение №
13/2017г. на ВКС, гр. д. 50074/16, Решение № 105/19г. на ВКС, търговска
колегия, II
отделение, Решение № 298/18 на ВКС, търговска колегия, II отделение, Решение № 226/2016 на ВКС, Търговска
колегия, I
отделение, Решение № 227/2018г. на ВКС, Търговска колегия, II отделение.
Основателна
е претенцията за присъждане на обезщетение за причинените имуществени вреди.
Установява се от медицинската експертиза, че част от средствата, необходими за
лечението и възстановяването на пострадалия, са покрити от НЗОК, но отделно от
това ищецът е извършил следните разходи за: избор на оперативен ортопедичен
екип, за остеоснитези за счупена лява бедрена кост,
за проведена кинезитерапия, за консуматив „гъби и вакумирани кани“, за наконечници за раната, като общият
размер на разходите възлиза на 5160 лева. Съдът счита, че така извършените от
ищеца разходи са в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие, били са
необходими за извършване на лечението и като такива подлежат на пълна обезвреда.
Съдът
намира за основателно възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия. От обсъдените доказателства –
писмените и гласни доказателства, съдебната автотехническа
експертиза се установява, че велосипедистът не е спазил изискванията на чл 79, т. 5 и чл. 80, т. 1 ЗДвП - не е ползвал светлоотразителна жилетка, а велосипедът не е бил оборудван
с бели или жълти светлоотразители или светлоотразителни елементи отстрани на колелата на
велосипедите. С неизпълнение на законовите си задължения, свързани с
осигуряването на по-добра видимост за останалите участници в движението и с
оглед обстоятелството, че произшествието е настъпило при намалена видимост – в
тъмната част на денонощието, съдът приема, че пострадалият е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. Поради това съдът приема, че определените
обезщетения следва да бъдат намалени с 1/5 до сумата от 120000 лв. за
обезщетението за неимуществени вреди и до 4128 лв. за обезщетението за
имуществени вреди, като исковете следва да бъдат отхвърлени за разликата до
пълния предявен размер от 200000 лв. и 5160 лв.
Върху
така определените обезщетения ответникът дължи законна лихва. Отговорността на
застрахователя съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ за лихви е от датата на уведомяване
от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на претенцията от
увреденото лице, в зависимост от това коя е най-ранната от тях. Видно от
приложената по делото претенция, входирана при ответника
на 20.02.2020 г., застрахователят е бил уведемен от
увреденото лице за настъпване на застрахователното събитие на 20.02.2020 г. С
оглед диспозитивното начало в гражданския процес на
ищеца следва да бъде присъдена законна лихва, считано от претендираната
от него в исковата молба дата, а именно – 20.06.2020 г.
По
разноските:
На
процесуалния представител на ищеца следва да се присъди възнаграждение по реда
на чл. 38, ал. 2, т.1 ЗА в размер на 3408.26 лева,
съобразно с уважената част от иска.
На
ответника следва да се присъдят разноските за съдебни удостоверения, експертизи
и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от иска – за сумата от 288,33 лв.
Ищецът
е освободен от заплащане на такси и разноски по производството, поради което и
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата държавна такса в размер на 4965,12 лв., както и разноски по делото в
размер на 400 лева.
Поради което Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК:*******, да заплати на Г.Д.Д., ЕГН:**********,
както следва:
на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 120000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за вреди от произшествие,
осъществено на 25.112019 г., заедно
със законната лихва от 20.06.2020 г. до окончателното плащане,
на основание чл.432,
ал.1 КЗ , сумата от 4128 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” за пътно-транспортно произшествие, осъществено
на 25.11.2019 г.,
ведно със законната лихва върху така присъдената сума, считано от 20.06.2020 г.
до окончателно изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 200000 лв. и иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер
от 5160 лв.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК:*******, да заплати на
адв. Я.Д.Д., ЕГН:**********,
на основание чл.38 ЗА, сумата от 3408.26 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Г.Д.Д., ЕГН:**********,
да заплати на „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК:*******,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 288,33
лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК:*******, да заплати по
сметка на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 4965,12 лв., представляваща дължима
държавна такса и сумата от 400 лв.,
представляваща разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: