Р Е Ш Е Н И Е
№ 1869/24.11.2021
година, град Б.,
Административен съд – Б., в
съдебно заседание на девети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г. С.,
разгледа адм. дело № 1987/2021 година.
Производството е по реда
на глава десета раздел първи от АПК.
Образувано е по жалба от Н.Д.С.
с ЛНЧ ********** ***, против заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ПАМ) № 21-0304-000226/25.07.2021 година на полицейски инспектор в
Районно управление – Н. (РУ – Н.) при ОД – Б. на МВР.
С оспорената заповед по
отношение на лек автомобил с регистрационен № *****, собственост на господин С.,
на основание чл. 171 т. 2а б. “а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е
наложена мярка „прекратяване на регистрацията на пътното превозно
средство“, за срок от шест месеца.
Жалбоподателят твърди, че
не познава лицето управлявало автомобила му, както и че не е предоставял на
същия ползването на МПС, което обстоятелство да обоснове законосъобразността на
прилагането на ПАМ спрямо него.
Иска отмяна на заповедта.
Ответникът представя
административната преписка.
След
като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, от
фактическа страна съдът установи следното.
На 25.07.2021 година около
12:25 часа в курортен комплекс „Слънчев бряг“, главна алея, пред хотел „Роял
централ“, служители на МВР извършили проверка на лек автомобил марка „Форд“,
модел „Фокус“ с рег. № *****, собственост на Н.Д.С.. При проверката било
установено, че МПС се управлява от М.А.С. с ЕГН **********, който не притежава
СУМПС – неправоспособен. За установеното нарушение е бил съставен АУАН, серия
АВ, № 155157/25.07.2021 година и били иззети свидетелството за регистрация на
автомобила, ведно с регистрационните му табели (лист 6).
Със заповед за прилагане
на ПАМ на полицейски инспектор в РУ - Н. при ОД – Б. на МВР, на основание чл. 171
т. 2а б. „а“ от ЗДвП, по отношение на автомобила на господин С. е наложена принудителна
мярка „прекратяване на регистрация на ППС“ за срок от шест месеца. В мотивите
на заповедта е посочено, че автомобилът е бил управляван от водач, който е
неправоспособен - не притежава СУМПС. В заповедта е посочено, че е иззето
свидетелството за регистрация № ********* и две регистрационни табели *****,
съответстващи на номерата на автомобила на жалбоподателя (лист 5).
За установяване на
компетентността на издателя на заповедта, ответникът е представил заповед №
251з-209/2017 година на директора на ОД – Б. на МВР и заповед № 8121з –
515/14.05.2018 година на министъра на вътрешните работи (лист 8 - 12).
За констатацията, че към
момента на проверката водачът М.С. не притежава СУМПС е представена справка за
нарушител – водач, получена от АИС на МВР (лист 7).
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима.
Подадена е в законоустановения срок и от лице, което има интерес от оспорването
(собственика на МПС).
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
На основание чл. 168 ал. 1
от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК.
По
смисълът на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за
осигуряване безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Заповедта
има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и съгласно чл. 171 ал. 5 от ЗДвП обжалването ѝ е по реда на АПК.
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в мотивирана заповед,
която се издава от ръководителите на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Компетентността на
издателя на заповедта е обоснована с представените заповеди на директора на ОД
– Б. на МВР и на министъра на вътрешните работи, според които полицейските
инспектори в РУ на МВР са оправомощени да налагат ПАМ по ЗДвП.
Обжалваната заповед е
издадена в предвидената от закона писмена форма. Тя съдържа всички реквизити по
чл. 59 ал.2 от АПК.
При издаването на
заповедта не са допуснати процесуални нарушения.
Заповедта е материално законосъобразна.
В хипотезата на чл. 171 т.
2а б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което
са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Нормата съдържа основания
за прилагането на ПАМ като в оспорената заповед се установява едно от тях -
управление на МПС от водач (М.А.С.), който е неправоспособен. В заповедта това основание изрично е
споменато.
В настоящият случай,
предпоставките за правилното прилагане на ПАМ са две – заповедта да има за
адресат собственика на МПС и МПС да е било управлявано от лице, което е
неправоспособно.
Според чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.
Свидетелството за
управление на МПС се издава от органите на Министерството на вътрешните работи
при наличието на предвидените в закона условия (чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП) и
удостоверява, че лицето има право да управлява МПС от съответната категория.
В случая, от преписката се
установява, че водачът автомобила – М.А.С., го е управлявал без изобщо да е
правоспособен – той не притежава СУМПС. В
заповедта - като адресат на ПАМ е посочен именно господин С., като собственик
на превозното средство.
Така и двете предпоставки за налагане на ПАМ,
изискуеми по закон, са налице.
Недоказан е доводът на жалбоподателя, че
автомобилът е бил взет от М.С. без неговото знание и съгласие. За този заявен
факт не са ангажирани каквито и да е доказателства нито са направени
доказателствени искания за установяването му в съдебното производство. А именно
върху жалбоподателя е възложена доказателствената тежест за доказване на това
твърдение. Затова и в неговата правна сфера възникват неблагоприятните правни
последици от недоказването му – в случая изразяващи се в отхвърляне на жалбата
му срещу заповедта за налагане на ПАМ.
Предвид изложените мотиви, на основание чл. 172
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалба на Н.Д.С. с ЛНЧ ********** ***,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0304-000226/25.07.2021 година на полицейски инспектор в Районно управление –
Н. при ОД – Б. на МВР.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: