№ 2706
гр. София, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Г. Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Г. Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело №
20221100506257 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20284914/29.12.2020 г., постановено по гр.д. №
76796/2018 г. на СРС, ГО, 52 състав, са отхвърлени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу А. П. П., ЕГН
**********, искове за установяване съществуването на вземане в размер на
1395,66 лева - главница, представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г., 78,98 лева-
главница за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2017г., или общо 1474,64 лева-главница, за
топлоснабден имот в гр.София, ж.к.“****, с абонатен №292166, ведно със
законната лихва върху главницата от 19.04.2018г. до окончателно изплащане
на сумата, вземане в размер на 248.56 лева- мораторна лихва за забава за
периода от 16.09.2015г. до 03.04.2018г., 16.37 лева- мораторна лихва, върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.09.2015г. до
03.04.2018г., или общо 264,93 лева-мораторна лихва, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 24954/2018г. на
Софийския районен съд, 52-ри състав. както и предявените искове срещу Г.
П. П., ЕГН **********, за установяване съществуването на вземане в размер
на 1395,66 лева - главница, представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г., 78,98 лева-
1
главница за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2017г., или общо 1474,64 лева-главница, за
топлоснабден имот в гр.София, ж.к.“****, с абонатен №292166, ведно със
законната лихва върху главницата от 19.04.2018г. до окончателно изплащане
на сумата, вземане в размер на 248.56 лева- мораторна лихва за забава за
периода от 16.09.2015г. до 03.04.2018г., 16.37 лева- мораторна лихва, върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.09.2015г. до
03.04.2018г., или общо 264,93 лева-мораторна лихва, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 24954/2018г. на
Софийския районен съд, 52-ри състав.
С определение № 20187700/20.09.2021 г., постановено по реда на чл.
248 ГПК, е оставено без уважение искането за изменение на решението в
частта за разноските, с което съдът бил сезиран по искане на ответната
страна.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, в която са изложени доводи за неправилност на
постановеното решение. Възззивникът поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че ответниците не са потребители на
топлинна енергия, тъй като същите били собственици на имота на основание
наследствено правоприемство. Моли се отмяна на обжалваното решение и
уважаване в цялост на предявените искове, както и присъждане на сторените
разноски.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите А. П. П. и
Г. П. П..
С определение № 20160240/20.07.2021 г., постановено по реда на чл.
248 ГПК, е оставено без уважение искането за изменение на решението в
частта за разноските, с което съдът бил сезиран по искане на ответната
страна.
Срещу определението е постъпила частна жалба от А. П. П. и Г. П. П., в
която са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на
постановеното определение.Поддържа се, че доколкото предявените искове
са отхвърлени, ответниците имат право на сторените по делото разноски за
адвокатски хонорар в размер от 300 лв.
Не е постъпил отговор на частната жалба от ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД.
Третото лице помагач на страната на въззивника – „Бруната“ ООД, не е
заявил становище по въззивната жалба, подадена от ищеца.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
2
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Същото обаче е частично неправилно, като съображенията на
въззивния съд да достигне до този извод са следните:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от "Топлофикация
София" ЕАД против А. П. П. и Г. П. П., с която по реда на чл. 422 ГПК
ищецът е предявил искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумите, за които била издадена оспорената от длъжника
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 24954/2018г. на Софийския районен съд,
52 състав.
Спорно по делото се явява обстоятелството дали през процесния период
страните са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия, доколкото с исковата молба ищецът твърди, че
ответниците има качеството на потребител на топлинна енергия по см.на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, а с отговора на исковата молба последните са оспорили да е
налице валидно облигационно правоотношение, породено от договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния недвижим имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване. По делото е представено удостоверение от 07.03.2018 г.,
издадено от Столична община, район „Красна поляна“, в което е посочено, че
3
за процесния ап.4, находящ се в гр. София, ж.к. ****, има сключен с
районната администрация договор от 20.11.1969 г. със С.С.П.. Документът не
е оспорен от страните и при липса на други събрани по делото доказателства
съдът приема, че С.С.П. е станала собственик на процесния апартамент през
1969 г. По делото е представено удостоверение за наследници, издадено от
СО, район „Красна поляна“ на 03.08.1992 г., от което се установява, че С.С.П.
е починала на 31.07.1992 г. и е оставила за законни наследници своите синове
- А. П. П. и Г. П. П., които са станали собственици на процесния имот при
дялове по ½ ид.ч. за всеки. Ето защо и през исковия период ответниците са
били собственици на по ½ идеална част от процесния имот. Потвърждение на
тези изводи е и представеното заявление – декларация от 01.09.2003 г. на Г.
П., с което същият е поискал да бъде открита партида на негово име за
процесния имот В качеството на титуляри на правото на собственост
ответниците са и страна по облигационното отношение за доставка на
топлинна енергия до топлоснабдения имот. Договорът касае обект с абонатен
№ 292166.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
сградата – етажна собственост, в която се намира процесното жилище е
топлоснабдена, а услугата дялово разпределение на топлинната енергия през
процесния период е извършвана от „Бруната“ ООД.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-
техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. На
ответника е начислявана топлинна енергия за доставена топлинна енергия за
отпление от монтирани отоплителни уреди в апартамента, за сградна
инсталация на база пълен отопляем обем и за подгряване на топла водана база
разход на база показанията на монтиран водомер. Ето защо и съдът намира,
че ищецът е начислявал топлинна енергия на ответника съобразно
действащата нормативна уредба. Технологичните разходи са приспаднати за
сметка на ищеца. Отчетените стойности са потвърждавани от потребителите
чрез подписване на документите за главен отчет. С оглед на изложеното
съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
4
измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е
количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.
С отговора на исковата молба ответникът е релевирала възражение за
погасяване на дълга за главницата за топлинна енергия по давност, което е
основателно за периода 01.05.2014 г.- 31.05.2014 г.
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл.111,б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В
този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Съгласно уговореното в чл. 33, ал. 1 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация
София” ЕАД /от 2014г. и действащи към процесния период/ клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32,
ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача. Публикуването на дължимите месечни суми на интернет
страницата на ищеца има характера на отправена до длъжника покана, след
която започва да тече 30-дневен срок за заплащане на задълженията, поради
което и съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от деня, в който задължението е възникнало. Следователно за всяка една от
претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния
период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който задълженията
са възникнали, т.е. след изтичане на съответния месец, през който е потребена
топлинната енергия. Доколкото заявлението е депозирано на 19.04.2018 г., то
следва да се приеме, че вземането на ищеца за месец 03.2015г. е погасено по
давност, поради което съдът приема, че извън погасителната давност остават
5
вземанията за периода 01.04.2015 г. – 30.04.2017 г. При кредитиране
заключението на СТЕ се установява, че размерът на реално потребеното
количество топлинна енергия за непогасения по давност период, при
съобразяване с изравнителните сметки през процесния период, е в общ размер
на 870,05 лв. Ето защо и искът следва да се уважи за сумата от по 435,02 лв.
за всеки ответник / по ½ от 870,05 лв./.
Към тази сума следва да се добавят от дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение в размер от общо 54,84 лв. –за
периода 01.04.2015 г. – 30.04.2017 г., които съобразно разпоредбите на чл. 36
от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на
чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД
и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Искът следва да се уважи за сумата от по 27,42 лв. срещу всеки
ответник.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД:
По отношение начислената мораторна лихва върху вземанията за
главница за топлинна енергия и дялово разпределение за периода 01.04.2015
г. – 31.05.2016 г., са приложими отменените Общи условия на ищеца,
одобрени с Решение №ОУ-02 от 03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014г. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014г. след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33,
ал. 2 от ОУ от 2014г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за
отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
6
страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014г. е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От
анализа на посочените разпоредби на Общите условия на ищеца от 2014г.
следва, че, макар да са изискуеми месечно дължимите суми в 30-дневен срок
от датата на публикуването на задълженията /съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от
2014г./, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението
си за заплащане цена на ТЕ в 30-дневен срок от публикуване на общата
фактура за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен
период. Ищецът не твърди и не представя доказателство за публикуването на
общата фактура, поради което съдът намира, че ответникът не е изпаднал в
забава в периода, за който се претендира обезщетение по отношение на
стойността на потребената топлинна енергия за посочения период, поради
което искът за заплащането му в тази част следва да бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция и в тази част за посочения период се явява
неоснователна.
По отношение на начислените лихви върху главниците за периода
01.06.2016 г. - 30.04.2017г., приложение намират новите Общи условия на
ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл.
33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал.
3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се
начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца,
доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично
определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната
свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с
договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите условия.
Предвижда се лихва да се дължи след установяване на окончателния размер
на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът
изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. В случая
дължимата лихва върху издадената обща фактура от 31.07.2017 г. е в размер
7
от 16,71 лева за периода от 15.09.2017 г. до 03.04.2018г., поради което и
искът следва да бъде уважен за сумата от по 8,35 лв. срещу всеки ответник.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане и в ОУ, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По
делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което
акцесорната претенция в тази част за посочения период се явява изцяло
неоснователна.
С оглед частичното несъвпадението на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде
отменено в частта, в която са отхвърлени исковете срещу Г. П. П. и А. П. П.
за сумата от по 435,02 лв. срещу всеки ответник, представляваща начислена
топлинна енергия за периода 01.04.2015 г. – 30.04.2017 г., за сумата от по
27,42 лв. срещу всеки ответник - дължими годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение за периода 01.04.2015 г. – 30.04.2017 г. и за
сумата от по 8,35 лв. срещу всеки ответник – мораторна лихва върху
главницата за периода 15.09.2017 г. до 03.04.2018г. В останалата част
решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението
на първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските,
Ответниците следва да бъде осъдени да заплатят на ищеца разноски в
първоинстанционното производство съобразно уважената част от исковете в
размер от общо 414,18 лв. /за д.т., депозити за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение/, както и разноски по заповедното производство в размер от
45,89 лв. В полза на ответниците не следва да бъдат присъждани разноски за
първоинстанционното производство, доколкото липсват доказателства за
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. За въззивното
производство въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят на
въззивника разноски в размер от 162,38 лв. съобразно уважената част от
въззивната жалба /за д.т. и юрисконсултско възнаграждение/. В полза на
въззиваемите Г. П. П. и А. П. П. следва да бъдат присъдени разноски за
въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от
по 114,68 лв. за всеки съобразно отхвърлената част от въззивната жалба.
При този изход на спора и произнасянето на въззивния съд относно
разноските, направени пред първата инстанция, частната жалба на ответника
срещу определението на СРС по чл.248 ГПК, се явява без предмет, поради
което не следва да бъде разглеждана.
8
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20284914/29.12.2020 г., постановено по гр.д. №
76796/2018 г. на СРС, ГО, 52 състав, в частта, в която са отхвърлени
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу А. П.
П., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане в размер на 435,02 лв. - главница, представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.04.2015 г. –
30.04.2017 г. за топлоснабден имот в гр.София, ж.к.“****, с абонатен
№292166, ведно със законната лихва върху главницата от 19.04.2018г. до
окончателно изплащане на сумата, 27,42 лв. - главница за дялово
разпределение на топлинната енергия за периода 01.04.2015 г. – 30.04.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 19.04.2018г. до окончателно
изплащане на сумата и за сумата от 8,35 лв. – мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. до 03.04.2018г.,
както и в частта, в която в която са отхвърлени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Г. П. П., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане в размер на 435,02 лв. - главница, представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.04.2015 г. –
30.04.2017 г. за топлоснабден имот в гр.София, ж.к.“****, с абонатен
№292166, ведно със законната лихва върху главницата от 19.04.2018г. до
окончателно изплащане на сумата, 27,42 лв. - главница за дялово
разпределение на топлинната енергия за периода 01.04.2015 г. – 30.04.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 19.04.2018г. до окончателно
изплащане на сумата и за сумата от 8,35 лв. – мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. до 03.04.2018г., и
вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.
П. П., ЕГН **********, дължи на основание 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, сумата от 435,02 лв. -
главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от 01.04.2015 г. – 30.04.2017 г. за топлоснабден имот в гр.София,
ж.к.“****, с абонатен №292166, ведно със законната лихва върху главницата
от 19.04.2018г. до окончателно изплащане на сумата, сумата от 27,42 лв. -
главница за дялово разпределение на топлинната енергия за периода
01.04.2015 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
19.04.2018г. до окончателно изплащане на сумата и сумата от 8,35 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017
г. до 03.04.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
9
№ 24954/2018г. на СРС, 52-ри състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.
П. П., ЕГН **********, дължи на основание 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, сумата от 435,02 лв. -
главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от 01.04.2015 г. – 30.04.2017 г. за топлоснабден имот в гр.София,
ж.к.“****, с абонатен №292166, ведно със законната лихва върху главницата
от 19.04.2018г. до окончателно изплащане на сумата, сумата от 27,42 лв. -
главница за дялово разпределение на топлинната енергия за периода
01.04.2015 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
19.04.2018г. до окончателно изплащане на сумата и сумата от 8,35 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017
г. до 03.04.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
24954/2018г. на СРС, 52-ри състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20284914/29.12.2020 г., постановено по
гр.д. № 76796/2018 г. на СРС, ГО, 52 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА А. П. П., ЕГН **********, и Г. П. П., ЕГН **********, да
заплатят на основание чл.78,ал.3 ГПК, на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, разноски за първоинстанционното производство в размер от
414,18 лв., разноски по ч.гр.д. № 24954/2018г. на СРС, 52-ри състав в размер
от 45,89 лв., както и разноски за въззивното производство в размер от 162,38
лв.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл.78,ал.3 ГПК на А. П. П., ЕГН **********, разноски за
въззивното производство в размер от 114,68 лв.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл.78,ал.3 ГПК на Г. П. П., ЕГН **********, разноски за
въззивното производство в размер от 114,68 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач
„Бруната“ ООД, на страната на въззивника „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10