№ 8493
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110125342 по описа за 2022 година
Ищецът „ДЗИ О. з.“ ЕАД твърди, че в изпълнение на договор за застраховка имущество
„Каско на МПС“ заплатил застрахователно обезщетение за щети на застрахованото МПС
марка Мицубиши с рег. № ., резултат от ПТП на 31.08.2021 г. в гр. Созопол, пътя към гр.
Бургас, в размер на 3092.02 лв. ПТП настъпило по вина на водача на л.а. Сеат Леон с рег. №
..., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество ЗАД „Д.Б.:
живот и здраве“ АД. Ищецът предявил пред ответника регресна претенция за
възстановяване на платеното обезщетение с 15 лв. ликвидационни разноски, но плащане не
постъпило. Ето защо ищецът моли да се осъди ответникът да му заплати сумата от 3107.02
лв. регресно вземане, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и разноските
по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявения иск. Оспорва механизма на ПТП и твърди липса на вина на застрахования при
него водач. В условията на евентуалност твърди съпричиняване на ПТП от водача на
застрахования при ищеца автомобил поради нарушаване на чл. 24 ЗДвП, като основание за
намаляване обема на отговорността му. Твърди, че претенцията е в завишен размер. Моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД. Основателността на
претенцията предполага наличие на валиден договор за застраховка имущество между
ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от застрахователя на
дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност – виновно
1
противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован при
причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причИ. връзка с вредоносния
резултат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността
му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и размер на
претърпените вреди.
Безспорни по делото са обстоятелствата, че на 31.08.2021 г., в гр. Созопол е настъпило ПТП
между МПС Мицубиши с рег. № ., което било застраховано при ищеца по застраховка
Каско, и МПС Сеат Леон с рег. № ..., гражданската отговорност на чийто водач била
застрахована по застраховка ГО при ответника, че ищецът заплатил обезщетение за вреди в
размер на 3092.02 лв.
Относно механизма на ПТП, от събраните по делото доказателства се установява, че лек
автомобил Мицубиши се движел с посока към гр. Бургас и спрял на пътен знак „Стоп“, след
което предприел маневра завиване надясно. Междувременно зад него се движел лек
автомобил Сеат Леон, който също завил надясно, но поради недостатъчен контрол над МПС
ударил движещия се отпред автомобил в задна част. Това е видно на първо място от
двустранния протокол за ПТП, който се ползва с формална доказателствена сила и
установява, че изявленията в него принадлежат на подписалите го лица. Съгласно чл. 123,
ал.1, б.“б“ ЗДвП, ако между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за пътнотранспортното произшествие. В протокола и двамата водачи са посочили,
че ПТП е настъпило при тръгване от знак Стоп и завиване надясно, като водачът на
автомобил Сеат Леон – Х. П., е признал вината си. Това се потвърждава и от събраните
гласни доказателства чрез разпита му, в който той сочи, че ПТП настъпило на знак Стоп на
излизане от град Созопол, на който бил спрял автомобил Мицубиши, свидетелят бил зад
него, погледнал наляво и тъй като не идвали автомобили, подал газ, но не видял, че
автомобилът пред него още не се е изнесъл и го ударил. И трето, от заключението на
приетата по делото САТЕ и възприетия в него механизъм на ПТП и данните относно
настъпилите увреждания по автомобилите. В нарушение на чл. 25, ал.1 ЗДвП, водачът на
автомобил Сеат при предприемане на маневрата завиване надясно не се е съобразил с
автомобила пред него.
При установената противоправност на деянието на водача, вината за настъпване на ПТП се
предполага, като тази законова презумпция не беше опровергана в хода на производството.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. По смисъла на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите.
Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен, както и обстоятелството, че
без приносът не би се стигнало до ПТП/уврежданията. В доказателствена тежест на въвелия
възражението ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които
основава същото. В случая по делото не се събраха доказателства, от които да се установява,
че с поведението си водачът на увредения автомобил е допринесъл за настъпване на ПТП.
По-конкретно не се установи твърдението на ответника, че той е спрял внезапно, тъй като
2
произшествието е настъпило на знак „Стоп“ и водачът на увреждащия автомобил е възприел
спрелия на знака автомобил, като ПТП е настъпило при потегляне на автомобилите и поради
недостатъчен контрол от водача на движещия се втори автомобил, без никакво участие на
водача на увредени автомобил, който не е предприел каквото и да е маневра, с която да е
допринесъл за реализиране на произшествието, нито пък е можел да го предотврати, както е
можел виновният водач. При липсата на съпричиняване, няма основание за намаляване на
дължимото обезщетение за вреди.
Налице са предпоставките за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател в правата
на пострадалия срещу застрахователя по гражданската отговорност на причинителя на
вредите. Обемът на регресната отговорност на ответника е по-малката измежду дължимата и
платената сума, и в рамките на застрахователната.
Според заключението на САТЕ, описаните щети са в причинно-следствена връзка с ПТП.
Стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП, е 3092.03 лв. Застрахователното обезщетение
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, но не
повече от застрахователната сума, която не може да надвишава действителната или
възстановителната стойност на имуществото. Тази стойност е пазарната стойност на
необходимите нови части и труд към датата на настъпване на събитието /без отчитане на
овехтяването/, тъй като в нейните предели застрахованият може да замести увреденото
имущество с еквивалентно по вид и качество. Доколкото платеното от ищеца обезщетение
съвпада с установената от вещото лице стойност, с платената сума се съизмерява регресното
право на ищеца, като се прибавят и направените ликвидационни разноски, или о. 3107.02 лв.
Искът следва да се уважи в цялост, като се присъди и законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
направените по делото разноски в размер на 124.28 лв. държавна такса, 200 лв. депозит в.л.
и 537 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖД „ЗАД Д.Б.: Живот и здраве“ АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр.
София, ...., ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-О. з.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ...., на основание чл. 411 КЗ, сумата от 3107.02 лв., представляваща
регресно вземане за платено от ищеца обезщетение по застраховка „Каско“ за щети на МПС
в резултат на ПТП, настъпило на 31.08.2021 г. по вина на водача на л.а. Сеат Леон с рег. №
..., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната
лихва върху сумата от 16.05.2022 г. до изплащането й, и на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата от 861.28 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
3
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4