№ 342
гр. Казанлък, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно
наказателно дело № 20255510201139 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от Т. А. П. с ЕГН **********, чрез адв.
А. С. от АК-Стара Загора срещу издаден ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) за
налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №********** на
Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 1 800 лева за нарушение на
чл.139, ал.7 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3а, във вр. с чл.187а, ал.5 от
ЗДвП за незаплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.
Жалбоподателят Т. А. П., недоволен от наложеното му наказание, моли
съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение. Твърди се, че
процесният ЕФ е неправилен и незаконосъобразен, като постановен при
съществени процесуални нарушения на императивните съдопроизводствени
правила на ЗАНН и при колизия с материалния закон. Набляга се, че
наложеното наказание е в противоречие с основните принципи, въведени с
чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17
юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили
за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО).
Претендират се разноски.
В с.з. жалбоподателят редовно призован, не се явява лично, не изпраща
свой представител.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в
съдебно заседание. Като надлежен процесуален представител юрк. П. И., в
1
съпроводително писмо към АНП, както и в допълнителна молба - от 06.10.25г.
оспорва депозираната въззивна жалба и моли същата да бъде оставена без
уважение, поради своята недоказаност и неоснователност. Пледира за
потвърждаване на електронния фиш и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в максимален размер, а в условията на алтернативност
навежда възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната
страна.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното :
Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
електронен фиш, подлежащ на законов съдебен контрол, поради което се явява
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Установява се от материалите по административнонаказателното
производство, че предмет на обжалване е издаден ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ)
за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №********** на
Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на Т. А. П. е наложено
административно наказание "Глоба" е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 1 800 лева за нарушение на чл.139, ал.7 от ЗДвП, на
основание чл.179, ал.3а, във вр. с чл.187а, ал.5 от ЗДвП за незаплатена такса
по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата и по чл.10б, ал.5 от Закона за
пътищата такса в размер на 242 лева.
Административнонаказващият орган (АНО) е приел за установено, че на
24.02.2022г. в 06.48 часа жалбоподателят е управлявал ППС-во - т.а. ********
с регистрационен номер ** **** ** с технически допустима максимална маса
- над 19000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 2, в състав с ремарке с
общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 0,
в община Казанлък, за движение по път І-5, км. 199+527, с посока нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС частично не е заплатена дължима пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона
за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за
преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.
Нарушението било установено с устройство №20581, представляващо елемент
от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата, намиращо се на път І-5, км. 199+527.
Описаната в електронния фиш фактическа обстановка се установява
отчасти от приложените по делото писмени доказателства - Електронен фиш
№********** на АПИ, Известие за доставяне на ЕФ № ИД P S 1618 OР0Е6R
L, Справка за установени нарушения от жалбоподателя, Статично
изображение на ПТС - 2 бр. снимков материал, Справка данни на нарушител,
Протокол №28765/21, Заповед №РД11-983 от 13.09.2021г. за утвърждаване
2
образец на ЕФ, Декларация за предоставяне на информация по чл. 187а, ал. 4
от ЗДвП от 24.03.2025г., заверено копие на свидетелство за управление на
МПС и контролен талон № 5076255, Известие за доставяне № ИД P S 1618
OOYVSZ T, Решение за анулиране на електронен фиш
№**********/25.03.2025г., Писмо от АПИ с № НТУ/53-00-1403/26.03.2025г.,
Справка от „Интелигентни Трафик Системи АД“ с изх.№ 3519/17.09.2025г.,
технически лог, тол история и справка с предадените GNSS позиции, Писмо
от АПИ, Национално тол управление с вх. № 15125/29.09.2025г.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.179,
ал.3а, във вр. чл.139, ал.7 от ЗДвП, който предвижда : Водач, който управлява
пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
Съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за преминаване по платената пътна
мрежа се дължи такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни
средства по чл.10б, ал.3 от ЗП /с обща технически допустима максимална
маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а, ал.9 от ЗП/. В разпоредбата се посочва
още, че заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно
средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен
участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на
отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е
навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените
за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния
участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно
средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за
всеки отделен път или пътен участък. Разпоредбата на чл.10б, ал.4 от ЗП
предвижда, че размера на дължимата за плащане тол такса се определя въз
основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда,
предвиден в наредбата по чл.10, ал.7 или чрез закупуването на еднократна
маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине
предварително заявено от него разстояние по определен маршрут. Съгласно
чл.139, ал.5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на
съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на
пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, а в чл.139, ал.7 от ЗДП е
въведено изричното задължение за водача на пътно превозно средство от
категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за
участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, освен
3
когато тези задължения са изпълнени от трето лице. В разпоредбата на чл.102,
ал.2 от ЗДвП е въведено задължение за собственика да не допуска движението
на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във
връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10,
ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.
Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се
изпълнява от него.
В настоящия случай пътят, по който се е движело процесното ППС е
включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се дължат
такси по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, които зависят от категорията на
ППС и изминатото разстояние. Нарушението е установено въз основа на
генериран запис /доклад/ от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, който,
както вече бе отбелязано, заедно с приложените към него изображения във
вид на снимков материал, представляват годно доказателство за отразените в
него обстоятелства относно пътното превозно средство, регистрационния
номер, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, както и местонахождението на техническото средство
№20581, представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП.
Съгласно чл.187а от ЗДвП, при установяване на нарушения по чл.179,
ал.3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното
средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно
средство е управлявано от трето лице.
Видно от становище на АПИ, Национално тол управление от
29.09.25г. с приобщена таблица с тол декларации, записани на диск,
въззиваемата страна твърди, че пътната такса частично не е заплатена, тъй
като за процесното ППС има подадена тол декларация, но платената категория
е по-малка от измерената.
От представената справка от „Интелигентни трафик системи“ АД се
установява, че към момента на регистриране на нарушението бордовото
устройство е предавало данни за формиране на тол декларации, за които са
били декларирани и заплатени пътни такси, като постъпилите данни са за две
оси на влекача и нула оси на ремаркето. ППС е регистрирано в системата като
Камион >=12t. Тол сегмент №********** е платен на 24.02.2022г., 06:48:19
часа и е на стойност 0,26 лв./ 0.13 euro. Със справката се прилага и технически
лог, тол история и справка с предадените GNSS позиции на процесната дата.
В настоящия случай е налице договор по чл.14 от Наредбата по чл.10,
ал.7 от Закона за пътищата с НДУ „Интелигентни трафик системи“АД, поради
което приложение, при това пряко, намира нормата на чл. 2, § 7 от Регламент
2020/204г на Комисията от 28.11.2019г., относно подробните задължения на
доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за
4
електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за
съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО /Регламент 2020/204/, защото съгласно заключителните му
разпоредби, той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички
държави членки, тоест касае се за регламент за изпълнение, както е посочено и
в неговото заглавие със значение на законов акт. Редът за упражняване на
правата по чл. 2, § 7 от Регламента за изпълнение на Комисията е нормативно
установен в чл. 10б, ал. 7 от Закона за пътищата в сила от 13.02.2024г. Според
чл. 2, § 7 от Регламента доставчиците на ЕУЕПТ /Европейска услуга за
електронно пътно таксуване/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ
за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и
предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането
на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното
законодателство.
Доставчикът на ЕУЕПТ се явява посредник между ползвателя на
услугата и съответния събиращ орган /АПИ/, който следва да следи за
коректността на таксуването. При констатирани недекларирани такси, грешки
или непълни плащания, доставчикът е длъжен да информира ползвателя и да
съдейства за отстраняване на несъответствията. В случай, че системата отчете,
че платената категория е по-ниска от реално измерената, какъвто е настоящия,
доставчикът е бил длъжен да уведоми клиента и да даде възможност за
корекция или заплащане на разликата, за да се избегне санкция. Каква е била
причината доставчикът на ЕУЕПТ да не изпълни задълженията си по
Договора, не може да бъде отнесено във вреда на жалбоподателя.
За да може доставчикът на услугата за пътно таксуване да уведоми
собственика или ползвателя за това, че има не деклариране на тол данни в
рамките на един календарен ден или разминаване и за размера на дължимите
такси е необходимо съдействието на Агенция "Пътна инфраструктура" – тя е
лицето, което събира пътните такси, а редът за изпълнение на това
задължение, от което зависи правото да се плати преди каквито и да било
принудителни или санкционни мерки е установен от 13.02.2024г.
С оглед на момента на връчване на процесния ЕФ - на 12.08.2025г.,
АПИ е следвало да изпълни задължението си по чл. 2, § 7 от РЕГЛАМЕНТ ЗА
ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година.
Неизпълнението е нарушение на правото на ЕС, тъй като Регламента има
пряко приложение в държавите членки на ЕС.
Това прави издадения ЕФ незаконосъобразен само на посоченото
основание.
Отделно от гореизложеното разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП
предвижда наказание глоба в размер на 1800 лв. с фиксиран размер. На
самостоятелно основание предвиденият в чл.179, ал.3а от ЗДвП размер на
наказанието противоречи на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси
от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
(Директива 1999/62/ЕО), изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 27 септември 2011г., съгласно Решение от 21.11.2024
г. по дело С-61/23 г. на СЕС. Предвидените от националния законодател
5
абсолютно определени размери на наказания за нарушение по чл.102, ал.2,
налагано на основание чл.179, ал.3, ал.3а и ал.3б от ЗДвП на физически лица,
респективно налагано на основание чл.187а, ал.2, вр. с чл.179, ал.3, ал.3а
и ал.3б от ЗДвП на юридически лица, не съответства на изискванията на член
4, параграф 3 от ДФЕС и чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г., наказанията да бъдат съразмерни.
Съдът отчита, че между размера на незаплатена такса по чл.10, ал.1,
т.2 и чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата, дори и да е налице предвиден
фиксиран размер на компенсаторна такса за освобождаване от
административнонаказателна отговорност, и размера на наложената на
жалбоподателя глоба за сумата от 1 800 лева е налице явна и категорична
несъразмерност и непропорционалност в нарушение на критериите за
съразмерност и пропорционалност, дефинирани в член 4, параграф 3 от ДФЕС
и чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17
юни 1999г.
В случая нормата на чл.179, ал.3а от ЗДвП, която предвижда
имуществена санкция във фиксиран размер противоречи на цитираната
Директива. В този смисъл е и актуалната релевантна практика на СЕС -
цитираното Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023г.
Принципът на законоустановеност на наказанията и липсата на
съответна правна норма, не дава възможност на съда да определи санкция в
по-нисък размер от посочения, която да бъде пропорционална на извършеното
нарушение.
С оглед всичко изложено по-горе, издаденият ЕФ следва да бъде
отменен като неправилен и незаконосъобразен.
На последно място, съдът не споделя възражението на жалбоподателя,
че към датата на нарушението законодателят е предвидил възможност за
издаване на електронен фиш единствено за нарушения на чл.179, ал.3 от
ЗДвП, но не и за нарушения по чл.179, ал.3а от ЗДвП към датата на
нарушението.
Легалната дефиниция за ЕФ се съдържа в нормите на § 1, т.1 от ДР на
ЗАНН и § 6, т.63 от ЗДвП. Съгласно съдържанието им, електронният фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи.
С чл.189ж от ЗДвП е предвидена възможност при нарушение по
чл.179, ал.3 от ЗДвП, което е установено и заснето от електронната система по
чл.167а ал.3 от ЗДвП, да се издаде електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение. Вярно е, че чл.189ж
от ЗДвП към датата на нарушението изрично препраща само към чл.179, ал.3
от ЗДвП, но буквалното и систематично тълкуване на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП
сочи на легално установена възможност ЕФ да бъде издаден за нарушения по
чл.179, ал.3-3б от ЗДвП, т. е. законодателят изрично е уредил възможността за
издаване на ЕФ и за трите нарушения - по ал.3, ал.3а и 3б.
Съдът не споделя релевирания в жалбата довод за
6
незаконосъобразност, свързан със задължителното съдържание на ЕФ на
императивно предвидените от закона реквизити.
В чл.189ж от ЗДвП са посочени задължителните реквизити на ЕФ,
който се издава при нарушение на чл.179, ал.3 от ЗДвП /а както вече се посочи
по-горе и при нарушения по ал.3а и 3б/, което е установено и заснето от
електронна система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, а именно: мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственикът или вписаният ползвател, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на
таксата по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срокът и
начините за доброволното й заплащане.
Процесният ЕФ съдържа всички горепосочени реквизити и е издаден
съгласно утвърдения от АПИ образец. В него са отразени всички
обстоятелства, при които е извършено нарушението, като те са представени с
яснота и в пълнота, така че да се гарантира правото на защита, което се
реализира по фактите. Мястото е конкретизирано в достатъчна степен -
община Казанлък, за движение по път І-5, км. 199+527, с посока нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Ясно се сочи, че
нарушението се изразява в това, че не е заплатена дължимата пътна такса по
чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, като за посоченото ППС частично не е заплатена
дължима пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за
посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената
категория е по-малка от измерената.
От описанието на нарушението става ясно в какво се изразява
неправомерното поведение на водача на процесното ППС, а фактите, които са
установени, съответстват на посочените нарушени разпоредби в ЕФ, вкл. на
тези, с които се регламентира видът и размерът на наложеното наказание.
ЕФ е издаден от компетентен орган. Разпоредбата на чл.10, ал.10 от
ЗП, посочва, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията
на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на
лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и
на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане,
въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на
пътните такси. Съгласно чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, при изпълнение на своите
правомощия и при нарушение по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП, установено и
заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, може да бъде
издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение.
Предвид изложеното, не е допуснато нарушение на нормативно
установената процедура по издаване на процесния ЕФ за нарушение по
чл.179, ал.3а от ЗДвП.
По разноските:
На въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед изхода на
делото. На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК
жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски-
7
възнаграждение, заплатено за един адвокат за представителство в
производството. В настоящото производство са претендирани разноски -
адвокатски хонорар в размер на 576 лева с ДДС. Възражението за
прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение е неоснователно,
тъй като същото е съобразено изцяло с възведеният материален интерес по
делото. В настоящия случай са представени пълномощно от 21.08.25г.,
Договор за правна защита и съдействие от 21.08.2025г. за изплатена в брой
сума от 576 лв. с ДДС при подписване на договора. При това положение и
като съобрази установените минимални размери на адвокатските
възнаграждения - минималния размер на представителството за конкретното
дело е в размер на 480 лева. без ДДС спрямо материалния интерес от 1 800 лв.,
а с ДДС сумата е 576 лв. Разходът е направен съгласно т.1 от Тълкувателно
решение №6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния
касационен съд.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Районен съд -
Казанлък,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата №********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с
който на Т. А. П. с ЕГН **********, с адрес: с.*****, общ.********,
ул.“********“ №** е наложено административно наказание "Глоба" в размер
на 1 800 лева за нарушение на чл.139, ал.7 от ЗДвП, на основание чл.179,
ал.3а, във вр. с чл.187а, ал.5 от ЗДвП за незаплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от
Закона за пътищата.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА Агенция „Пътна инфраструктура“
да заплати на ВЪЗЗИВНИКА Т. А. П. с ЕГН **********, с адрес : с.*****,
общ.********, ул.“********“ №**, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. с
чл.143, ал.1 от АПК направените от него по делото разноски за адвокатско
възнаграждение за представителство в настоящото производство в размер на
576 /петстотин седемдесет и шест/ лева с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Стара
Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
8