Решение по дело №743/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на „ПРИНТ СТОР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Цариградска“ № 54, ет.5, чрез адв. С.Е. – БАК, против Решение № 141/ 24.02.2023 г., постановено по НАХД № 2899 по описа на Районен съд – Бургас за 2022 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 40-F632585/05.01.2022 г., издадено от директора на ТД на НАП - Бургас, с което на „ПРИНТ СТОР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Цариградска“ № 54, ет.5, за извършено нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой и на основание чл. 5, ал. 1 от с.з., е наложена имуществена санкция в размер на 15 627,50 лева.

Изложени са доводи, че решението на РС – Бургас е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Излагат се доводи и за незаконосъобразност на процесното НП. Оспорва се съставомерността на вмененото му нарушение. Моли се първоинстанционното решение да бъде отменено, както и процесното НП. Претендира се присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание касаторът „ПРИНТ СТОР“ ЕООД, редовно и своевременно призован, не изпраща процесуален представител.

Ответникът по касацията, редовно и своевременно призован, не се представлява. В представено по делото становище излага доводи за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на решението на районния съд. Претендира присъждане на разноски в полза на НАП.

Участващият в процеса представител на ОП - Бургас счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

С процесното НП „ПРИНТ СТОР“ ЕООД е санкционирано за това, че при извършена проверка от органите по приходите е установено, че от страна на дружеството е било извършено плащане в брой на територията на страната в размер на 31 255,00 лева на лицето Славка Нейчева Иванова, едноличен собственик на капитала на „ПРИНТ СТОР“ ЕООД. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой и на основание чл. 5, ал. 1 от с.з. е ангажирана отговорността на касатора.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до опорочаване на административнонаказателното производство, а извършеното нарушение е установено по безспорен начин, въз основа на събраните по делото доказателства. По изложените съображения е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление, като законосъобразно.

При напълно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен съдебен акт, като изложените в същия аргументи за законосъобразност на оспореното НП се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.

Правните изводи на районния съд по съществото на спора са съобразени с доказателствата по делото и приложимите материалноправни разпоредби на ЗОПБ. Налице са надлежно формирани мотиви по всички релевирани във въззивната жалба оплаквания, които касационната инстанция изцяло възприема.

Приложената санкционна норма на чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ е препращаща, като с нея се санкционира неизпълнение на задължението по чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ. Субект на отговорността е всяко задължено лице – извършител или допустител на нарушението. В конкретния случай, АУАН и НП съдържат безпротиворечиви данни за ангажиране на отговорността на касатора в качеството на извършител на деянието, което е свързано с изплащането от дружеството на неговия едноличен собственик и управител на сума в размер на 31 255 лева. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. Приложимият ЗОПБ не съдържа легална дефиниция на термина "плащане". По правилото на чл. 46, ал. 1 от ЗНА терминът "плащане" следва да се разбира като предаване на пари, съответно тяхното използване. Този извод се налага от съпоставката на използваните от законодателя изрази в други разпоредби от закона, в които под плащане се разбира всяка платежна операция - чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ. Това заключение следва и от съдържанието на разпоредбата на чл. 2 от ЗОПБ, в която някои плащания/операции с пари/, са изключени от обхвата на закона. Най-сетне, този смисъл на понятието "плащане" е в съответствие и с целта на Закона за ограничаване на плащанията в брой, извлечена и от мотивите за приемането му, а именно да ограничи сивия сектор в икономиката и да предотврати укриването на плащания или приходи и разходи, с цел избягване на плащането на данъци и осигуровки, както и да се справи с риска, свързан с изплащането на големи суми в брой. Или иначе казано, лимитите въведени от ЗОПБ имат за цел да се ограничи прехвърлянето на парични средства в наличност, без да е налице възможност за реалното проследяване на движението на тези средства.

Следователно, предмет на доказване по делото е наличието на извършено предаване на пари от касатора на неговия едноличен собственик - С.Н.И.над допустимия съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ размер. За осъществените действия по фактическо предаване на процесната сума свидетелства РКО № 1/04.08.2021 г., приложен по делото, съдържащ подпис на лицето, изброило сумата и подпис от С.И., че е получила сумата в брой. Този документ по своята правна същност представлява първичен счетоводен документ по см. на чл. 4, ал. 2 от ЗСч със съдържанието по чл. 6, ал. 1 от ЗСч.

Не променят горните изводи за доказаност на нарушението, констатациите на вещото лице за начина на осчетоводяване на процесната сума. Касае се за обстоятелства, които са неотносими към основния спорен по делото въпрос, а именно – налице ли е плащане в брой над установения от закона лимит.

Твърденията на касатора, че сумата от 31 255 лева е била изплатена на четири отделни дати, настоящата инстанция възприема като защитна теза, която не се подкрепя от събраните по делото доказателства. От страна на касатора не са представени касови ордери за твърдяните плащания на посочените в касационната жалба дати, нито са ангажирани други доказателства в тази насока. Споделят се и изводите на районния съд относно разминаването в данните, посочени в Аналитична ведомост на счетоводна сметка 501 „Каса в лева“ за периода 01.2021г. – 08.2021г., предоставена при извършената проверка (л. 32 от АНД № 2899/2022) и тази, представена при изготвяне на експертизата.

Следва да бъде отбелязано, че вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството, който принцип за преценка на доказателствата е последователно прокаран в чл. 51 от ДОПК и чл. 182 от ГПК. В случая, точно така е процедирано от въззивния съд по отношение на данните, извлечени от счетоводната отчетност на касатора. В чл. 182 от ГПК е прогласено, че ако счетоводството е водено редовно, то може да служи като доказателство в полза на водилата го страна. Когато обаче е налице несъответствие на водената счетоводна отчетност, какъвто е настоящия случай, няма как данните от счетоводството да служат в подкрепа на защитната й позиция в процеса.

При провеждане на административнонаказателната процедура не се установява да има допуснати съществени нарушения, които да водят до отмяна на НП. Настоящият състав приема, че в случая не е налице разминаване между установената фактическа обстановка, материалната норма, която е нарушена и санкционната норма, на основание на която е наложено наказанието. В случая е достатъчно ясно описано самото нарушение - по начин, даващ възможност на лицето да разбере нарушението, което му се вменява, същото съответства на текстовото и цифрово описание на законовата разпоредба, която е нарушена и в тази връзка не са налице допуснати съществени нарушения на материалния или процесуалния закон, водещи до нарушаване правото на защита на лицето.

Правно ирелевантно е обстоятелството, че в Ревизионен акт № Р-02000221006334-091-001/01.06.2022 г. липсва констатация за процесното нарушение, доколкото става дума за две отделни производства, които по никакъв начин не са взаимно свързани.

С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.

При този изход на делото съдът намира за основателно искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт, съобразно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 100.00 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІХ – ти състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 141/ 24.02.2023 г., постановено по НАХД № 2899 по описа на Районен съд – Бургас за 2022 г.

ОСЪЖДА „ПРИНТ СТОР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Цариградска“ № 54, ет.5, да заплати на Национална агенция за приходите направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100,00 лева /сто лева/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

	Председател:
	Членове: