№ 74
гр. Плевен, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500832 по описа за 2022 година
Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано на основание въззивна жалба, регистрирана с Вх.
№22418/26.11.2022г.по регистъра на Плевенски районен съд, подадена от въззивния
жалбоподател „Банка ДСК“-ЕАД, срещу Решение №1253/31.08.2022г. на Плевенски
районен съд, Гражданско отделение, ІІ-ри гр.с-в, постановено по гр.д.№5901/2021г. по
описа на същия съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска за договорна лихва в размер на
3102.43лв. за периода 21.05.2014г.-14.08.2018г. и в частта, с която е отхвърлен иска за
наказателна лихва в размер на 2524.83лв. за периода 21.05.2015 -14.02018г.
Въззивният жалбоподател твърди, че в обжалваното част решението е
неправилно и моли да бъде отменено, като вместо него въззивният съд постанови друго, с
което да уважи предявените от него искове за договорна лихва в размер на 3102.43лв. за
периода 21.05.2014г.-14.08.2018г. и за наказателна лихва в размер на 2524.83лв. за периода
21.05.2015 -14.02018г. Излага следните съображения: В обжалваната част на решението,
съдът неправилно е приел, че вземанията на „Банка ДСК“-ЕАД като правоприемник на
„Икспресбанк“-АД по договор за банков кредит, сключен с ответника Ц. И. Б., за договорна
и наказателна лихва са погасени с изтичане на тригодишна давност. Съдебната практика
приема, че вноските по договора за кредит имат неделим характер , плащанията на
1
месечните вноски не са периодични плащания.
Ответникът по въззивната жалба Ц. И. Б. с регистриран адрес в
гр.Плевен, уведомен чрез особения представител адв. П. Й. от АК-Плевен, не е подал
отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание на въззивната инстанциа, процесуалният
представител на въззивния жалбоподател – юрк.Вл.В., поддържа въззивната жалба, като
излага допълнителни аргументи, че съгласно тъэлкувателната практика на ВКС,
погаситеилната давност за възнаградителна лихва започва да тече след настъпване на
крайня срок на кредита съгласно погасителния план, а не от изискуемостта на всяка отделна
вноска.
Пред въззивната инстанция, ответникът по въззивната жалба е
представляван от особения представител адв. П. Й., кожйто изрзява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Заявява, че в обжалваната част решението е правилно
и следва да бъде потвърдено.
Страните не са заявили доказателствени искания и във въззивната
инстанция не са спредставени нови доказателства.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти възз.гр.с-в,
като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба ,
обсъди събраните доказателства, съобрази закона и относимата съдебна практика, приема
следното:
Въззивната жалба, регистрирана с Вх. №22418/26.11.2022г. по регистъра
на Плевенски районен съд, подадена от въззивния жалбоподател „Банка ДСК“-ЕАД,
срещу съдебно Решение №1253/31.08.2022г. на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, ІІ-ри гр.с-в, постановено по гр.д.№5901/2021г. по описа на същия съд, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска за договорна лихва в размер на 3102.43лв. за
периода 21.05.2014г.-14.08.2018г. и в частта, с която е отхвърлен иска за наказателна
лихва в размер на 2524.83лв. за периода 21.05.2015 -14.02018г., е подадена в срок,
срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежни страни, при наличие на
правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното производство по гр.д. № 5901/2021г.по описа на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение е образувано на основание обективно
съединени осъдителни искове, всеки от които родово подсъден на районен съд като първа
инстанция, но с обща цена 26032.8лв., предявени от ищеца ( понастоящем въззивен
жалбоподател) - „Банка ДСК“ АД - гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ***, представлявано от изп.директори Д. Д. М. и Д. Н. Н., против
ответника( понастоящем ответник по въззивната жалба) Ц. И. Б., ЕГН **********, адрес:
гр.Плевен, ***.
2
В исковата молба се твърди следното:
На 13.02.2015г. между „ СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“- АД
като кредитор и ответника Ц. И. Б. като кредитополучател,е сключен договор за кредит
„Експресо“ №397935, по силата на който банката се задължавала да предостави по
разплащателната сметка на ответника сумата от 20 000 лв. Кредитополучателят се задължил
да върне сумата, ведно с дължимите лихви и плащане на вноски по застраховка „Живот“
към кредита, на 60 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 409,66 лв. и падеж -
всяко петнадесето число на всеки месец - общо 25 225,69 лв., считано от 21.03.2015г.,
съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 1 към договора. „СОСИЕТЕ
ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ -АД превело сумата от 20 000 лв. по разплащателната сметка
на ответника с IBAN BG 43TTBB94001526992236. На 21.05.2015г. при настъпване на падеж
на третата вноска по кредита, не са били налице авоари покриващи падежната вноска, като
поради липса на постъпления и последващите вноски са останали неплатени. На
22.06.2018г. кредиторът на основание част II, чл.10, ал.2 от договора пристъпил към
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. С покана изх.№ SV2629-07/22.06.2018г.
ответникът бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията.
Ищецът „Банка ДСК“-АД е правоприемник на кредитора
„ЕКСПРЕСБАНК“АД (с предходно наименование „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ
ЕКСПРЕСБАНК“ АД) По ч.гр.д.№ 9141/2018г. по описа на РС-Плевен била издадена
заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, и образувано изпълнително дело №73/2019г.
по описа на ЧСИ Н. ВА.а с район на действие ОС Плевен. Във връзка с постъпило
възражение от ответника било образувано гр.д.№ 919/2020г. по описа на РС-Плевен, но
поради неплащане на възнаграждението за особен представител, производството било
прекратено.
Петитумът е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
Ц. И. Б. с ЕГН **********, адрес: гр.Плевен, ***, да заплати на ищеца „Банка ДСК“ АД –
гр. София, като правоприемник на „ЕКСПРЕСБАНК“ АД (с предходно наименование
„СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД), следните суми:
- сумата от 19459,79 лв.- главница по договор за кредит от
15.02.2015г;
- сумата от 3102,43 лв. – възнаградителна лихва за периода
21.05.2015г.- 14.08.2018г.;
- сумата от 2524,83 лв. – наказателна лихва за периода 21.05.2015г.-
14.08.2018г.;
- сумата от 877,72 лв. – наказателна лихва за периода от 14.08.2018г.
до 17.12.2018г;
- сумата от 68,07 лв.-застрахователна премия;
-законна лихва върху главницата от 19.12.2018г. до окончателното
изплащане на вземането;
3
- направените деловодни разноски в ч.гр.д.№ 9141/2018г. – платена
държавна такса в размер на 520,66 лв., както и тези в настоящето производство.
С определение №428/31.01.2022г.,първоинстанционният съд, на
основание чл.47, ал.5 ГПК е назначил за особен представител на ответника – адв. П. Й.–
АК-Плевен, на когото са връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.
Особеният представител на ответника адв. П.Й. е подал отговор на
исковата молба, в който е изразил следното становишще:Предявените искове са
неоснователни и недоказани. Оспорена се действителността на договора за кредит.
Договорът противоречи на ЗЗП като съдържащ неравноправни клаузи, на ЗПК ( на чл.5, ал.4,
чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1 т.7-12, чл.20, ал.2 , чл.12, ал.1 т.7-9 и чл.21, ал.2). На длъжника не е
обявена предсрочната изискуемост, както и че претендираните суми не кореспондират с
дължимото от страната. Оспорва се верността на извлечението от счетоводни книги от
17.12.2018г. Липсва основание за начисляване на суми за застрахователни премии, порази
липса на застрахователен договор между страните. Вземанията за договорна и наказателна
лихва са погасени по давност като периодични задължения за плащане.
В първата инстанция са събрани писмени доказателства и е прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
Плевенският районен съд, Гражданско отделение, ІІ-ри
граждански състав, се е произнесъл с Решение №1253/31.08.2022г., с което е постановил
следното:
Осъдил е на основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и по чл.86 от ЗЗД Ц. И.
Б. с ЕГН **********, адрес: гр.Плевен, ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК“ АД – гр. София
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ***, представлявано от
изп.директори Д. Д. М. и Д. Н. Н., като правоприемник на „ЕКСПРЕСБАНК“АД (с
предходно наименование „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД с ЕИК ********* ),
сумата от 19459,79 лв., представляваща незаплатена главница по договор за кредит
Експресо № 397935 от 15.02.2015г., сумата от 68,07 лв.- застрахователни премии, както и
законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (15.09.2021г.)
до окончателното изплащане на вземането.
Отхвърлил е предявените от „Банка ДСК“ АД – гр. София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ***, представлявано от
изп.директори Д. Д. М. и Д. Н. Н., против Ц. И. Б. с ЕГН **********, адрес: гр.Плевен, ***,
искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и по чл.86 от ЗЗД за сумата от 3102,43
лв. – възнаградителна лихва за периода 21.05.2015г.-14.08.2018г.; сумата от 2524,83 лв.
– наказателна лихва за периода 21.05.2015г.- 14.08.2018г.; сумата от 877, 72 лв. –
наказателна лихва за периода от 14.08.2018г. до 17.12.2018г., както и за законна лихва
върху сумата от 19459,79 лв. за периода от 19.12.2018г. до 14.09.2021г.вкл., на основание
договор за кредит Експресо № 397935 от 15.02.2015г., като неоснователни.
Осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК Ц. И. Б. с ЕГН **********,
4
адрес: гр.Плевен, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Банка ДСК“ АД – гр. София , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ***, представлявано от изп.директори Д. Д. М. и
Д. Н. Н., сумата от 3342,32 лв. направени деловодни разноски по делото, като е оставил
без уважение искането за присъждане на деловодни разноски за сумата от 520,66 лв. по ч.гр.
д.№ 9141/2018г. по описа на РС Плевен.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр.
въззивен състав приема, че в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която са отхвърлени иска за
договорна лихва в размер на 3102.43лв. за периода 21.05.2014г.-14.08.2018г. и иска за
наказателна лихва в размер на 2524.83лв. за периода 21.05.2015 -14.02018г.,
постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания за нищожност и/или
недопустимост на обжалваното решение, а въззивният съд съгласно правомощията по
чл.269 от ГПК, не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или
недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
Поделото не се спори относно следните факти и олстоятелства,
които се установяват от неоспорените писмени доказатерства и нвлязлата в сила част
на първоинстанционното решение:
Въззивният жалбоподател „Банка ДСК“ АД - гр. София с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ***, представлявано от
изп.директори Д. Д. М. и Д. Н. Н., който е ищец в първоинстанционното производство, е
правоприемник на„ЕКСПРЕСБАНК“АД (с предходно наименование „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ
ЕКСПРЕСБАНК“ АД с ЕИК *********), ;
На 13.02.2015г. между „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“- АД
като кредитор и ответника ( сега ответник по въззивната жалба) Ц. И. Б. като
кредитополучател,е сключен договор за кредит „Експресо“ №397935, по силата на който
банката се задължавала да предостави по разплащателната сметка на ответника сумата от 20
000 лв.
Кредитополучателят се задължил да върне сумата, ведно с дължимата
възнаградителна лихва и плащане на вноски по застраховка „Живот“ към кредита, на 60
равни месечни вноски, всяка от които в размер на 409,66 лв., общо 25 225,69 лв., считано от
21.03.2015г. до 21.02.2020г, съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 1
към договора;
Кредиторът „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ -АД е
изпълнил задължението си по договора за кредит , като е превео сумата от 20 000 лв. по
разплащателната сметка на ответника.
Ответникът спрял плащанията от вноската с падеж 21.05.2015г.
Кредиторът е предприел действия за обявяване на кредита за
5
предсрочно изискуем.
След това, позовавайки се на предсрочна изискуемост се е снабдил
със Заповед за изпълнение на основание чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 9141/2018г. по описа на
РС-Плевен, и с изпълнителен лист,въз основа на който било образувано изпълнително дело
№73/2019г. по описа на ЧСИ Н. ВА.а с район на действие ОС Плевен По указания на
заповедния съд, дадени на основание чл.416,ал.2 във вр. чл.415,ал.1,т.2 от ГПК, заявителят
„Експресбанк“-АД е предявил установителен иск по реда на чл.422 от ГПК - за
установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение. Образувано е
исково производство по гр.д.№919/2020г. по описа на РС-Плевен, което е било прекратено
с влязло в сила Определение №2341/13.07.2020г.,поради нередовност на исковата молба.
Правоприоемникът на кредтора – настоящят ищец и въззивен
жалбоподател „Банка ДСК“-АД, е предявил на 15.09.2021г.п.к.от 14.09.2021г., срещу
кредитополучателя Ц. И. Б., обективно съединени осъдителни искове за парични вземаншия,
произтичащи от договора за банков кредит, сключен на 13.02.2015г, въз основа на който е
образувано първоинстанционното гр.д.№5901/2021г., приключило с постановяване на
обжалваното решение №1253/31.08.2022г., постановено от ІІ-ри гр.с-в.Видно е, че искът е
предявен след крайния срок за връщане на кредита съгласно погасителния план –
21.02.2020г.
Първоинстанционният съд е приел, че твърдяната в исковата молба
предсрочна изискуемост на кредита, не е заявена по надлежен начин, но тъй като е изтекъл
спрокът на договора съгласно погасителния план, искът за главница е основателен изцяло.
За да отхвърли претенцията на кредитора относно заявените суми за
възнаградителна лихва за периода 21.05.2015г.-14.08.2018г. в размер на 3102.43лв. и за
наказателна лихва за периода 21.05.2015г.- 14.08.2018г в размер на 2524,83 лв., съдът е
приел, за основателно възражението на особения представител на ответника, че тези
вземания за лихви са погасени с изтичане на тригодишна давност по чл.111,б.“б“ от ЗЗД,
съгласно която разпоредба, вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания се
погасяват с изтичане на тригодишна давност. В мотивите е посочил, че в конкретния
случай към датата на подаване на исковата молба 15.09.2021г. е изтекла тригодишната
погасителна давност за сумата от 3102,43 лв. - възнаградителна лихва за периода от
21.05.2015г. до 14.08.2018г. и за сумата от 2524,83 лв.-наказателна лихва за периода от
21.05.2015г. до 14.08.2018г., поради което исковете в тази част следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
Въззивният съд приема, че в обжалваната част решението е
неправилно.
Съществува противоречива практика, вкл. и на ВКС по въпроса кой е
началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или
за договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е
обявена и респективно, настъпила предсрочна изискуемост.
6
Настоящият съдебен състав споделя становището, изразено в редица
решения на ВКС (№65 от 06.07.2018г. по т.д.№1556/2017г. на ТО, № 28 от 05.04.2012 г. по
гр. д. № 523/2011 г. на ІІІ ГО, № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ІV ГО,
№38/2019 по т. д. № 1157/2018 г. на II ТО на ВКС, №50173/13.10.2022 на ІІІг.о. и пр.), като
приема следното:
Уговореното между страните връщане на сумите по кредита чрез
вноски по утвърден между тях погасителен план, не превръща договора за кредит в такъв за
периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части.
Това становище съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД. При договора за
кредит задълженията на страните не са повтарящи се. Връщането на предоставената за
ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на
основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД).В мотивите на ТР от 21.01.2022 г.
по т. д. № 5/2019 г.на ОСГТК на ВКС, се приема,че при разсрочването на едно парично
задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ.
при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. В този случай задължението се
погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна
на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. При договорите с периодично или
продължително действие, през всеки период от време и двете страни по правоотношението
престират и за тях възникват относително самостоятелни задължения с отделни падежи,
които имат общ правопораждащ факт, но не представляват части от едно цяло вземане.
Обратното - при уговорка за разсрочване на части на едно по правило еднократно
задължение, престира само длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт
сам по себе си не е достатъчен, за да определи изпълнението като периодично. Поради това
при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни
вноски с падежи на определени дати,отделните вноски не стават автоматично сбор от
отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и
крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът,
в който е обявена предсрочната изискуемост. Следователно началният момент, от който
започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по
погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и респективно,
настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на
кредита.
В настоящия казус, крайният срок за издължаване на кредита
съгласно погасителния план е 21.02.2020г, от което следва, че към момента на предявяване
на осъдителния иск, въз основа на който е образувано първоинстанционното производство -
14.09.2021г. ( датата на пощенското клеймо на подателя), не са погасени вземанията на
кредитора за лихви, за които не е изтекла кратката 3-годищна давност по чл.111,б.“в“ от
7
ЗЗД. Като е приел, че давността започва да тече от падежа на всяка вноска по кредита,
първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде
отменен в обжалваната част и въззивният съд да реши спора по същество, като уважи
исковатата претенция на ищеца за присъждане на договорна и наказателна лихва за
претендирания период от 21.05.2015г. до 14.08.2018г.
От неоспоредото заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
приета в първата инстанция, се установява, че размерите на сумите за договорна и
наказателна рихва за претендирания период, са такива, каквито са посочеви в исковата
молба: 3102,43 лв. - възнаградителна лихва за периода от 21.05.2015г. до 14.08.2018г. и
2524,83 лв.-наказателна лихва за периода от 21.05.2015г. до 14.08.2018г.
От изложеното е видно, че въззивният съд достига до фактически и
правни изводи, които са различни от тези на първоинстанционния съд.Поради това на
основание чл. 271 от ГПК обжалваното решение следва да се отмени частично като
неправилно и вместо него въззивният съд да постанови друго, с което да осъди на
основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и по чл.86 от ЗЗД ,ответника Ц. И. Б. с ЕГН **********,
адрес: гр.Плевен, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Банка ДСК“ АД – гр. София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ***, представлявано от изп.директори Д. Д.
М. и Д. Н. Н., като правоприемник на „ЕКСПРЕСБАНК“АД (с предходно наименование
„СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД с ЕИК *********), следните суми:
Сумата от 3102,43 лв.( три хиляди сто и два лв. и 43ст) – възнаградителна лихва
за периода 21.05.2015г.-14.08.2018г.;
Сумата от 2524,83 лв. ( две хиляди пеитстотин двадесет и четири лв. и 83ст.) –
наказателна лихва за периода 21.05.2015г.- 14.08.2018г.
С оглед изхода на въззивното производство, ответникът по въззивната
жалба Ц. И. Б. трябва на основание чл.78,ал.1 от ГПК да заплати на ищеца „Банка ДСК“-
АД, разноски за въззивна инстанция в размер на 512.55лв., от които 112.55лв. – държавна
такса за въззивно обжалване и 400.00лв.(четиристотин лв.) – възнаграждение за особен
представител.
Искането на въззивния жалбоподател за преизчисляване на
разноските за първата инстанция с оглед уважаването на иска е неоснователно, поради
следното: В списъка по чл.80 от ГПК, представен в първонстанционното производство,
настоящият въззивник в качеството му на ищец е претендирал разноски общо в размер на
3962.97лв., разграничени по пера. Съдът правилно е приел, че не му се следват
претендираните разноски от 520.66лв. за заповедното производство, тъй като настоящето
исвото производство не е свързано със заповедното. При това положение, разноските за
исковото производство са в размер на 3442.31лв., от които съдът е присъдил 3342.32лв.
Няма основание за увеличаването им от въззивния съд тъй като независимо от изхода на
въззивното ппроизводство, в частта, в която е отхвърлен искът за наказателна лихва от
877.72лв., решението на РС е влязло в сила. Настоящият състав приема, че с обжалваното
реишение в полза на ищеца (настоящ въззивник) са присъдени разноски в по-голям размер
8
от тези, които му се следват с оглед уважената част от претенцията в първа инстанция, но
които пък съответстват на изхода от въззивното производство, с което се уважава
въззивната жалба.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти
въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 1253/31.08.2022г. на Плевенски районеин
съд, Гражданско отделение, ІІ-ри гр. състав, постановено по гр.д.№ 5901/2021г. по
описа на същия съд, В ЧАСТТА, с която е са отхвърлени като неоснователни
предявените от „Банка ДСК“ АД – гр. София с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ***, представлявано от изп.директори Д. Д. М. и Д. Н. Н.,
против Ц. И. Б. с ЕГН **********, адрес: гр.Плевен, ***, искове с правно основание
чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, за сумата от 3102,43 лв. – възнаградителна лихва за периода
21.05.2015г.-14.08.2018г. и за сумата от 2524,83 лв. – наказателна лихва за периода
21.05.2015г.- 14.08.2018г. на основание договор за кредит Експресо №
397935/15.02.2015г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Ц. И. Б., ЕГН **********, с регистриран адрес в
гр.Плевен, ***, представляван от особения представител адвокат П. С.Й. от АК-
Плевен, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.430,ал.1 и ал.2 от ТЗ на „Банка ДСК“ АД – гр.
София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ***,
представлявано от изп.директори Д. Д. М. и Д. Н. Н., като правоприемник на
„ЕКСПРЕСБАНК“АД (с предходно наименование „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ
ЕКСПРЕСБАНК“ АД с ЕИК *********), СУМАТА от 3102,43 лв.( три хиляди сто и два
лв. и 43ст.) – възнаградителна лихва за периода 21.05.2015г.-14.08.2018г. и СУМАТА от
2524,83 лв. ( две хиляди петстотин двадесет и мчетири лв. и 83ст.-) наказателна лихва
за периода 21.05.2015г.- 14.08.2018г., на основание договор за кредит Експресо №
397935/ 15.02.2015г.,
ОСЪЖДА Ц. И. Б., ЕГН **********, с регистриран адрес в
гр.Плевен, ***, представляван от особения представител адвокат П. С.Й. от АК-
Плевен, ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК“ АД – гр. София с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ***, представлявано от изп.директори Д. Д.
М. и Д. Н. Н., като правоприемник на „ЕКСПРЕСБАНК“АД (с предходно
наименование „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД с ЕИК *********), на
основание чл.78,ал.1 от ГПК, РАЗНОСКИ за въззивна инстанция в размер на 512.55лв.
( петстотин и дванадесет лв. и 55ст.)
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ
в 1-месечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10