ПРОТОКОЛ
№ 242
гр. Сливен, 15.02.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско
дело № 20232230104811 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Молителката И. Р. Ч. , редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, се явява лично и с процесуален представител по чл. 32, т. 1 ГПК –
адв. И. Т. от АК – Сливен, назначена с Решение № 3452/07.12.2023 г. на
Национално бюро за правна помощ.
Ответникът по молбата Й. Х. С., редовно уведомен от предходно
съдебно заседание, се явява лично и с процесуален представител по чл. 32, т.
1 ГПК – адв. П. Н. от АК – Сливен, редовно упълномощен с пълномощно,
приложено по делото.
Свидетелят С. Й. Ж., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят Д. Д. Д., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят В. К. А., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят Д. Д. И., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят С. Д. И., редовно призован, се явява лично.
АДВ. Т.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Няма пречка да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1, във вр. с чл. 56 ГПК
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото.
Производството се намира във фаза съдебно дирене.
Разглеждането му е отложено за днес, с оглед събиране на гласни и
писмени доказателствени средства.
АДВ. Т.: Представям и моля да приемете съдебно-медицинско
удостоверение на молителката.
АДВ. Н.: Не се противопоставям да бъде прието по делото. Водя двама
свидетели, които моля да бъдат допуснати.
Съдът счита, че следва да приеме представеното в днешното съдебно
заседание заверено за вярност копие от Съдебно-медицинско удостоверение
№ 20 от 12.01.2024 г. на съдебен лекар д-р Чаушев, както и да приеме
постъпилите по делото писмо на ОДМВР – Сливен, ведно с Протокол от
разпит на свидетел от 01.12.2023 г. и 29.12.2023 г. и допълнително представен
лист от протокол за разпит на свидетел от 01.12.2023 г. от ДП № 1730 от 2023
г. на РУМВР – Сливен, както и писмо от Център за спешна медицинска
помощ от 25.01.2024 г., ведно с фиш за спешна медицинска помощ от
01.12.2023 г. и извадка от медицинска тетрадка за прегледи. Освен това,
съдът следва да допусне водените от ответната страна двама свидетели при
режим на водене, тъй като е дадена такава възможност в предходното съдебно
заседание.
С оглед горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото заверено за вярност
копие от Съдебно-медицинско удостоверение № 20 от 12.01.2024 г. на
съдебен лекар д-р Чаушев, писмо на ОДМВР – Сливен, ведно с Протокол от
разпит на свидетел от 01.12.2023 г. и 29.12.2023 г. и допълнително представен
лист от протокол за разпит на свидетел от 01.12.2023 г. от ДП № 1730 от 2023
г. на РУМВР – Сливен, както и писмо от Център за спешна медицинска
помощ от 25.01.2024 г., ведно с фиш за спешна медицинска помощ от
01.12.2023 г. и извадка от медицинска тетрадка за прегледи.
ДОПУСКА до разпит, в качеството на свидетели на ответната страна -
Русана Х.а Симеонова и Янка Х.а С.а.
2
Тъй като всички допуснати свидетели се явяват в днешното съдебно
заседание, съдът следва да ги изслуша.
Съдът ги ПОКАНИ в залата и ПРИСТЪПИ към снемане на тяхната
самоличност, както следва:
Д. Д. Д. - 28 г., ЕГН: **********, бълг. гражданин, неосъждан, женен,
висше образование, без родство със страните по делото;
С. Й. Ж. - 33 г., ЕГН: **********, бълг. гражданин, неосъждан,
неженен, висше образование, без родство със страните по делото;
В. К. А. - 31 г., ЕГН: **********, бълг. гражданин, неосъждан, неженен,
средно-специално образование, без родство със страните по делото;
Д. Д. И. - 46 г., ЕГН: **********, бълг. гражданин, неосъждан, женен,
средно образование, без родство със страните по делото;
С. Д. И. - 45 г., ЕГН: **********, бълг. гражданин, неосъждан, женен,
средно образование, без родство със страните по делото;
Р.Х.С. - 47 г., ЕГН: **********, бълг. гражданка, неосъждана, омъжена,
основно образование, сестра на ответника;
Я. Х. С. - 44 г., ЕГН: **********, бълг. гражданка, неосъждана,
неомъжена, основно образование, сестра на ответника;
На осн. чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК, съдът ИЗЯСНИ правота на свидетелите
Р. Х.С. и Я. Х. С., че могат да откажат да дадат показания.
СВИД. С.: Желая да дам показания.
СВИД. С..: Желая да дам показания.
Свидетелите ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.
290 НК. Обещават да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ от залата свидетелите Д. Д., В. А., Д. И., С. И., Р.С.
и Я.С. и ПРИСТЪПИ към разпит на свид. С. Ж..
РАЗПИТАН КАЗА: Работя в ОДМВР - Сливен на длъжност „старши
полицай“ към ГППД. Спомням си за случая на 01.12.2023 г. Бях на смяна с
колегата Д. Д., като между 18:00 и 19:00 часа получихме сигнал за лица,
които вкарвали насила деца в автомобил с цел отвличане. Такъв сигнал
получихме. Отидохме на мястото на инцидента. Беше започнало да се
стъмнява. Отидохме на адреса, който не мога да кажа точно, но това беше в
3
кв. „Клуцохор“, успоредна улица на бул. „Шести септември“. Там на място ни
посрещнаха подалите сигнали – това са тримата свидетели, които бяха в
залата преди малко. Първо разговарях с В., който каза, че първи видял
ситуацията, лица, които влачат деца, дърпат. Самите деца са пищяли,
плакали, не са искали да се качат в автомобила, и били качени насила.Той
извикал другите двама свидетели, при които работел. Те работят на 200 м от
кооперацията, където става случая, в една гумаджийница, сервиз. Говорих и с
тях двамата. Те потвърдиха това, което казах. Опитали са се да спрат лицата,
които са били в колата, но тя е потеглила рязко. Думкали са по колата, но
колата не е спряла. Разпитахме ги. Заявиха ни, че има ранена жена, която била
в кооперацията. Единият от тях я извика и тя слезе от апартамента, където
живее. Аз я видях. Цялото й лице беше обляно в кръв, главата също. Беше в
шок, много трудно комуникираше с нас. Едва си каза имената и ни заяви на
място, че бившият й съпруг със своите сестри дошли на адреса, за да вземат
общите им деца. Каза ни, че сестрите на бившия й мъж са я нападнали.
Започнали да я удрят по главата и при възникналата физическа саморазправа
й отрязали част от косата. На място установихме много кичури от коса. Тази
жена е тази г-жа в залата /свидетеля посочва молителката/. Доколкото разбрах
от нея, мъжът е бил на мястото, но ударите били нанесени от неговите 2 или
3, или 3 или 4 сестри. Не мога да се сетя точно колко кза. Написал съм
подробна докладна. На място намерихме ножица между кичурите с коса,
имаше и кръв.
От получаването на сигнала до пристигането ни на място, може би са
минали по-малко от 10 минути. Беше на свечеряване.
Тримата мъже, които бяха на мястото, също казаха, че при инцидента
имало мъж. Сега в залата чух имената на двете свидетелки на ответника и си
спомням, че тогава ги записах по данни на молителката, че са били там. Един
от тримата мъже, там на място, отиде до тях на място, тъй като е видял откъде
излиза.
АДВ. Т.: Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ. Н.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свид. Д. Д..
РАЗПИТАН КАЗА: Работя като полицейски служител в РУ – Сливен
при ОДМВР, старши полицай ГППД. Спомням си за случая на 01.12.2023г. С
4
колегата бяхме дневна смяна, беше около 18:00 часа. Получихме сигнал от
дежурния, че на ул. „Хан Крум“ вкарвали деца в автомобил насила. С
колегата се насочихме натам. При пристигането ни въпросният автомобил не
беше там. На място установихме трите момчета, които днес са свидетели.
После слязоха и съседи, събраха се и минувачи, много народ се събра. Един
от тримата мъже отиде да извика жената /свидетеля посочва в залата
молителката/. Сега е променена, защото тогава косата я нямаше. На място
като пристигнахме в самия жилищен вход на земята имаше много коса, кръв и
ножица. Дори имаше и капки кръв по стъпалата до апартамента й. Извикаха я
и тя слезе. Каза ни какво е станало. Каза ни, че мъжът й е дошъл на място.
Имали някакви проблеми с децата и заяви, че бил със сестрите му и взели
децата й насила. Каза имената на сестрите му. Сега не си ги спомням, но сме
ги докладвали. Каза за сестрите му, че те са я нападнали и са я подстригали, и
каза, че не си спомня как е било всичко, защото е било ужас за нея. Като слезе
жената имаше кръв по лицето й, косата я нямаше, повечето беше подстригана
и изглеждаше в шок. Тя беше силно афектирана. Каза просто имената на
сестрите му. Каза, че мъжът й също е бил там, не си спомням друго. До
входната врата на апартамента се качих. Имаше следи от кръв. Не знам колко
апартамента има в този вход.
АДВ. Т.: Нямам други въпроси към свидетеля.
АДВ. Н.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свид. В. А..
РАЗПИТАН КАЗА: Работя на обръщалото на тролеите в кв.
„Клуцохор“, гр. Сливен в автосервиз. Спомням си, че на 01.12.2023 г. бях на
работа. Към 17:45 часа си тръгнах от работа и се движех с автомобила си в
посока зад ВиК, и в далечината в дясно на земята видях големи хора и деца, и
видях, че нещо става. В първия момент помислих, че отвличат деца.
Наближих и се обадих първо на шефовете Д. и С., това са другите двама
свидетели. Казах им да идват бързо, защото нещо става. Изчаках ги да дойдат.
Видях, че във входа на кооперацията също се случваше нещо вътре, но не се
виждаше нищо, тъй като до средата е плътна вратата, а нагоре от стъкло, и се
виждаше, че нещо става на земята. Изчаках моите шефове. Насреща имаше
една кола Опел Зафира, сива на цвят, номера не мога да кажа. Завих наляво и
спрях на средата на улицата, с цел да попреча на тези хора да тръгнат. Аз
5
много се уплаших. Беше някаква лудница в тъмното. Не можех да различа
кой какъв е. Имаше и мъже и жени, но колко бяха не мога да кажа. Спрях там
и шефовете дойдоха и се опитваха да спрат тези хора с колата да не тръгнат.
Не видях какви хора има в колата, беше тъмно. С. застана зад колата и се
опитваше да ги спре, и те тръгнаха с мръсна газ назад, извъртяха нагоре и
тръгнаха. През това време аз бях в колата си. Слязох, звъннах на тел.112 и
шефът ми каза донякъде регистрационния номер на колата и аз го
продиктувах по телефона. На шофьорската седалка на тази кола Опел имаше
мъж през цялото време. После тези хора, които правеха нещо във входа
тръгнаха към колата. Мисля, че между тези хора имаше и мъж, но не мога да
си спомня точно. Тримата с шефовете ми отидохме към входа, за да видим
какво се е случило. Човек там не сварихме. Видяхме кръв, коса и една
ножица. После шефа ми С. се качи до първия апартамент да види, да разбере
какво се е случило. Излезе едно момиче /свидетеля посочва молителката в
залата/ и аз я видях. Изглеждаше ужасно, плачеше много, с отрязана коса,
имаше кръв по нея. Тогава аз си тръгнах и не знам какво тя е обяснявала.
Дойдоха полицаите и аз им обясних, че трябва да си тръгвам, защото ми се
роди дете преди два дни и си тръгнах. Вече следващите дни се сетих, че тази
жена съм я виждал там в района с децата си.
Аз живея в гр. Сливен, кв. „Даме Груев“. Гумаджийницата, сервиза, в
който работя се намира на обръщалото на тролеите в кв. „Клуцохор“. Като си
тръгвах от работа минах през тази улица, защото тя е с парапети, задънена. Аз
винаги минавам през ВиК и от там тръгвам за кв. „Даме Груев“. Двамата ми
шефове живеят над гумаджийницата. Децата им играят в района наоколо
постоянно. От около 20-30 метра видях хората вдясно, даже цъкнах на дълги,
беше тъмно. Не мога да кажа колко хора имаше там на място, но на сто
процента имаше две деца на земята. Всичко беше на кълбета и децата също.
За входната врата на кооперацията казах, че до половината е плътна и нагоре
стъкло. Стъклото е напълно прозрачно. На място слязох, след като дойдоха
моите шефове. Плътната част на вратата е някъде до кръста на човек. Карам
Ягуар, модел Х-Тайп. Виждах, че има хора, виждах глави, гърбове, клякаха,
изправяха се, и разбирах, че става нещо във входа. Вратата беше затворена.
Не си спомням имаше ли осветление вътре. Като видях първоначално хората
бяха навън на улицата, на тротоара. Във входа имаше други хора, на които им
се виждаха главите и гърбовете и всичко беше като боричкане. Това, което
6
наблюдавах беше около минута-две. Когато шефовете ми дойдоха на място,
всички хора вече бяха влезли в колата и потеглиха. Не си спомням колко
човека бяха отвън. Не мога да кажа и колко бяха и вътре. Аз много се
уплаших. Там на място имаше и други коли паркирани.
АДВ. Т.: Нямам други въпроси към свидетеля.
АДВ. Н.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свид. Д. И..
РАЗПИТАН КАЗА : На 01.12.2023 г. бях на работа. Работя в сервиз за
гуми в кв. „Клуцохор“. Това се намира на ул. „Хан Крум“. Работя заедно с
брат си С.. В. е наш колега, имаме и други колеги. Беше края на работното
време. Веско се обади на брат ми по телефона и брат ми ми каза, че има
някакъв проблем с деца и ние си помислихме, че това са нашите деца, тъй
като ние живеем там и те играят наоколо. Побягнахме двамата с брат ми към
мястото, където е проблема. Видях колата, която вече беше потеглила. Влезе
вляво в пресечката, видях задницата й. Спря и тръгна рязко назад, без да се
съобразява, че има хора. Човекът, който управляваше автомобила щеше да
убие някой от нас, караше с изгасени светлини. Колата беше Опел Зафира,
светла беше, но не бяла. Аз не видях кой кара автомобила, защото беше
тъмно и вътре в колата не се виждаше нищо. Преди да отида до тази кола,
минах покрай кооперацията. Входът светеше и се чуваше някакво скимтене.
Помислех, че е някакво животно. Вратата на входа беше затворена, но се
чуваше скимтене. Когато колата изчезна и тръгнахме обратно за работа,
спряхме пред входа на кооперацията и отворихме вратата, и дали имаше
метър и нещо – два, видяхме купчина с коси отрязани и кръв много, и по
стъпалата нагоре капки кръв и една ножица-голяма. Брат ми тръгна нагоре по
стъпалата и ми каза, че е тръгнал по следите на кръвта и е видял на входната
врата на апартамента отпечатък от ръка от кръв. Тогава чукнал и е излязла
жената, която живее там. Аз я видях след като тя слезе долу при нас до
входната врата. Тази жена е /свидетелят посочва молителката в залата/, тя не
беше с такава дълга коса, както е днес. Косата тогава беше нарязана, къса,
цялото й лице беше в кръв. Косата й беше малко по светла от тази в момента.
Жената беше в шок. Аз чух само, когато я разпитваха полицаите. Аз не съм я
разпитвал лично. Каза, че децата ги няма, че са ги взели, почна да казва имена
на хора, които са били там. Чух да обяснява, че децата трябвало да бъдат
7
взети в определен час през деня, но не били взети тогава.
Входната врата на кооперацията до половината е с плътна част, а
другата част е със стъкло прозрачно. Не мога да кажа колко е висока плътната
част, може би от 80 см до един метър. Когато се опитвахме да спрем колата
да не потегли, всичко стана за секунди и не мога да кажа дали се е чувало
нещо от тази кола. Ние тогава си помислихме, че нещо се случва с нашите
деца, с моите и на брат ми, и с други деца, които живеят там.
Аз живея на ул. „Хан Крум“ на 100 - 150 м от кооперацията, в която
влязохме после. Жената лично не съм я познавал. При нас минават много хора
и не мога да запомня на всички лицата. Когато брат ми се качи нагоре към
апартамента да разбере какво се е случило, полицаите не бяха дошли още на
място. Може би дойдоха след пет минути. Като се връщахме обратно и
минавахме покрай входа, той пак светеше.
АДВ. Т.: Нямам други въпроси към свидетеля.
АДВ. Н.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свид. С. И..
РАЗПИТАН КАЗА: Работя с брат ми Д.. Имаме сервиз в кв.
„Клуцохор“, който се намира на ул. „Хан Крум“ до обръщалото на тролеите.
Един от колегите ми е В.. На 01.12.2023 г. към 17:50 часа В. си тръгна от
работа с неговата кола. След две минути ми се обади по телефона и ми каза:
„Тука на улицата се крадат деца, не знам какво става“. Моите деца и на брат
ми децата играят навън, и други деца си идват от училище. Той ми каза:
„Бързо идвай“, и аз хукнах нагоре сам и казах на брат ми Д. да тръгва, и
двамата хукнахме, той зад мен бягаше. Видях Опел, мисля че беше сив, Опел
Зафира. Видях, че Веско беше препречел пътя на този Опел, за да не може да
тръгне. Това става в една пресечка, където живее жената, която после
разбрахме, че е пострадалата. Застанах зад Опела разперил ръце, за да покажа,
че няма да ги пусна. Светлините на автомобила не бяха включени, беше
тъмно, нямаше осветление на улицата никакво, явно не ме е видял шофьора
на колата. Колата тръгна на заден върху мен все едно. Аз се отдръпнах и
предното ляво огледало падна на земята, удари се в мен. Даде назад и спря, за
да може да тръгне напред. Аз счупих задното ляво стъкло с юмрук.
Абсолютно не видях нищо в колата, не се виждаше. Навън беше тъмно. От
колата не се чуваше нищо, никакви звуци. Преди това, докато бягах към
8
колата чувах някакви звуци все едно се бият кучета или котки. След като
колата изчезна, Веско ми показа къде е станал панаира. Показа ми входа на
кооперацията. Отпред пред кооперацията нямаше нищо. Входната врата беше
затворена и лампата не светеше вътре. Отворих вратата, беше тъмно, търсих
лампата. Цъкнах и видях на земята имаше много коса и кръв, и ножица.
Цялото стълбище беше в кръв нагоре към апартаментите, така по тези следи
намерих жената. На вратата на един апартамент имаше кървави пръсти.
Почуках, излезе жената /свидетеля показва молителката в залата/. Беше много
оскубана, цялото й лице беше в кръв и ръцете й бяха в кръв. Тя ми каза, че на
същия ден мъжът й е трябвало да вземе децата през деня. Каза ми, че е
облякла децата и слязла долу да му ги предаде и след като е отворила вратата
е станала патърдията. Тя ми каза: „И аз не можах да разбера какво стана,
събориха ме на земята и почнаха да ме скубят и да ме удрят“. Не ми каза кой
я удрял и кой я скубел. После дойдоха полицаите и на тях обясни кои са били.
Аз разбрах за три жени и един мъж, че е имало. Аз чух тя така да казва на
полицаите. Даже им каза и имената. Когато влязох във входа и търсех да
цъкна лампата, аз бях сам. Брат ми беше отвън. Когато дойдоха полицаите
жената беше вече във входа.
АДВ. Т.: Нямам други въпроси към свидетеля.
АДВ. Н.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свид. Р. С.
РАЗПИТАНА КАЗА: Аз съм сестра на ответника. На 01.12.2023 г. аз и
сестра ми Янка отидохме на адреса на И.. Бяхме аз, сестра ми и брат ми.
Отидохме с кола. Мисля, че беше сива колата, Зафира. Колата я шофира
сестра ми Янка. Отидохме със сестра ми, заедно с брат ми, защото трябваше
да й дава някакви пари и ние да сме свидетели, че той е дал тези пари. И.
излезе с двете деца пред входа и той извади да й даде парите. И тримата
бяхме там пред нея. Никой нямаше в колата. Той трябваше да й даде 650 лева,
но извади да й даде 450 лева и каза, че сега няма цялата сума и останалата
сума ще й даде утре. Тя започна да говори на Й. защо нас ни води с него си.
Почна да ни обижда. Наричаше ни „курви, проститутки, мръсни циганки,
защо ги водиш да ме излагаш“. Аз почнах също да я обиждам. Казах й „Ти си
курва“. Пред децата ставаха тези обиди. Брат ми каза да тръгваме. Той хвана
децата и тръгна, и ние двете тръгнахме след него. Ние като тръгнахме тя
9
продължаваше да ме обижда и аз й казах: „Спри, щото ще се върна и ще те
набия“. Тя каза: „Мене ли ще набиеш“. Боят почна вън пред входа. Тя посегна
да ме удари и после се изместихме вътре във входа. Янка също се включи в
боя. Аз носех ножица в мен, в чантата, защото майка ми искаше да я
подстригвам. През деня бях при майка си, подстригах я, и после ножицата
остана в чантата ми. Като се сбих с И., тя ме хвана за косата, аз тогава изкарах
ножицата и я остригах. В рамките на 1-2 минути стана всичко. Докато аз се
биех с И. брат ми с децата се прибра в колата. Остави децата там сами в
колата и се върна на бегом във входа и като ни свари полудя. Започна да се
кара на нас. Каза ни: „Аз водя дела, за да си взема децата, а вие какво
направихте“. Избута ни и всички тръгнахме към колата. Й. нито един път не
удари И..
Аз живея в с. Николаево. През деня Янка беше у нас на гости. Тя живее
в с. Скалица. Янка караше колата, защото на Й. му беше отнета книжката.
Имам и сестра Веска. Тя живее в кв. „Речица“. Веска не беше с нас
тогава. Никой нищо не е хвърлял в очите на И.. С една кола отидохме да
вземаме децата. В крайна сметка Й. не даде пари на И.. Тя не искаше 450 лева,
искаше цялата сума. Като тръгнахме сестра ми караше колата, брат ми беше
отпред до нея, аз бях отзад с двете деца. Ножицата ми остана там на място.
Нормално си потеглихме с колата. Аз специално нищо не видях някой да ни е
препречвал пътя.
АДВ. Т.: Нямам други въпроси към свидетеля.
АДВ. Н.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свид. Я. С.А.
РАЗПИТАНА КАЗА: Аз съм сестра на Й.. Имам и други още 4 сестри.
Аз живея в с. Скалица. На 01.12.2023 г. към 10:00 часа отидох на гости при
майка ми в с. Николаево. Тя живее с брат ми Й.. Русана и Елена са други мои
две сестри, които живеят също в с. Николаево. Русана и тя дойде в майкини.
Ние отидохме да помогнем на брат ми след ремонта на втория етаж да
почистим. Брат ми нямаше книжка, бяха му я взели и ме помоли да го закарам
да си вземе децата от бившата си жена, от гр. Сливен. Отидохме с колата на
брат ми, която аз шофирах. Отидохме на адреса. Паркирах колата. Слязохме
тримата. Русана дойде също с нас. Ние слязохме от колата, защото Й.
трябваше да даде пари на И. и ние да сме свидетели, че тя ги е получила тези
10
пари. Той мисля, че и писа съобщение и тя слезе с децата. Ние тримата бяхме
отвън пред входа. И. излезе пред входа с децата и започна да вика на Й. „Защо
ми ги водиш тези мръсни циганки“. Той имаше в него около 450 лева, а тя
искаше 650 лева. Ние се намесихме и казахме тогава да не й дава парите, а да
ги прати утре с документ. Й. хвана децата за ръце и тръгнаха към колата. Ние
тръгнахме също, но тя не се спря и почна да ни вика “мръсни курви, мастии“.
Сестра ми се обърна и каза да се спира, ама тя продължаваше. Сестра ми каза:
„Що да не я набием“. Върнахме се двете към входа, към И.. И. ритна сестра
ми и ние нея и така стана бой. Тя ме хвана за косата, аз я одрасках по лицето.
Сестра ми извади ножица и я подстрига. Всички пищяхме и викахме. Всичко
стана за няколко минути. Върна се брат ми да види какво става. Остави
децата в колата сами. Брат ни се скара и каза, че има дело за децата, а ние я
бием.
Й. не е удрял И. тогава. Не я обиждал. На предната дясна седалка до мен
беше брат ми. Отзад бяха двете деца и сестра ми Русана. Никой нямаше на
пътя, никой не се опитваше да ни спре, за да потеглим. Нямаше други хора,
навън беше тъмно. Бях пуснала фаровете, светлините на колата и тръгнах.
Като тръгнах напред в улицата имаше една кола спряна. Дадох на заден, зад
мен нямаше човек и завих наляво и излязохме на пътя. Никой не е счупел
задно ляво стъкло на колата. И предното ляво стъкло на колата не е падало и
не е счупено. Колата на брат ми е сива. Сестра ми Веска не беше тогава с нас.
Нищо не сме хвърляли в очите на И.. Докато се биехме аз и сестра ми с И.,
във входа беше тъмно. Не съм чувала децата да викат „Тате спри, лельо
спри“. Моят мъж като отидохме в Николаево взе колата и се прибра обратно.
Остави ме у майкини. Не знам на Русана мъжът й къде е бил през това време.
Чух от брат ми, че са имали уговорка с И. да отиде през деня по-рано да вземе
децата, но той имаше майстори, слагаха му климатика и затова не можа да
отиде. Аз не съм носила в мен ножица, ножицата я извади сестра ми. Тя носи
ножицата в чантата си, когато ходи да подстригва майка ми.
АДВ. Т.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Няма да соча други доказателства.
Моля да бъде изпратен препис от протокола до РП - Сливен за
извършване на проверка дали е налице престъпление по чл. 131, т. 12 НК, и с
оглед на събраните гласни доказателства от свидетелите многобройни, които
11
разпитахме, и които нямат родство със страните, които заявяват, и то съвсем
логично, последователно, всички заявяват едно и също, че са пречили пътя на
колата, че е счупено стъклото, и с оглед показанията на разпитаните две
свидетелки, считам че е налице престъпление по чл. 290 НК, че те
лъжесвидетелстват пред състав на СлРС, поради което моля да изпратите
препис от протокола на РП - Сливен за извършване на проверка, и ако има
данни за Т. престъпление, да бъде образувано досъдебно производство. Не
може да се лъже нагло пред съда.
АДВ. Н.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Няма да соча други доказателства.
За изпращане протокола до РП – Сливен за образуване на дела за
разследване и т.н., считам че искането на пълномощника на молителката е
абсурдно. Първо няма абсолютно никакви данни последно разпитаните
свидетели да са дали недостоверни показания. Това единствено е мнението на
пълномощника на молителката, което беше ъпгрейдвано, надстроено доста
некоректно, за да се твърди, че са лъгали нагло. Освен това ноторно известно
е, че всяка една страна, ако има конкретни интереси, може да се снабди с
протокола, да си запише исканията и да уведоми съответния компетентен
орган, ако счита, че в случая има данни за лъжесвидетелстване. С други думи,
ако се съпоставят свидетелските показания на тримата свидетели посочени от
молителката, без двамата полицаи, то там би могло да се открият данни за
недостоверни показания и да се установява дали тези хора следва да бъдат
наказателно отговорни по текста на чл. 290 НК. А за това какво са извършили
двете свидетелки, като правна квалификация изобщо не може да бъде предмет
на настоящото дело, камо ли като задължение на настоящия съдебен състав.
Считам делото за изяснено и моля да дадете ход по същество, и да отклоните
искането, както казах е правно невярно.
С оглед заявеното искане на молителката и на осн. чл. 15, ал 5 ЗЗДН,
съдът счита, че следва да се изпрати препис от съдебния протокол от днес на
РП - Сливен, с оглед преценка евентуално за извършени престъпления от общ
характер, с оглед дадените свидетелски показания.
С оглед горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
12
Препис от протокола ДА СЕ ИЗПРАТИ на РП – Сливен, съобразно
указанията.
Тъй като страните не са заявили други доказателствени искания, на
основание чл. 149, ал. 1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене и ДАВА ход на
У С Т Н И Т Е С Ъ С Т Е З А Н И Я :
АДВ. Т.: Моля да постановите решение, с което да уважите изцяло
молбата на молителката, като основателна и доказана. От събраните по
делото гласни и писмени доказателства, се доказа по несъмнен начин
извършеният акт на домашно насилие от ответника. В тази насока има
доказателства – съдебно-медицинско удостоверение. Освен това разпитаните
свидетели също потвърждават твърденията ни в исковата молба. Моля да
уважите молбата и да издадете заповед за защита с мерките, които сме
поискали в същата, както по отношение на молителката, така и по отношение
на децата, тъй като в хода на делото се установи, че децата са станали
свидетели на този акт на домашно насилие. Моля да ми бъде дадена
възможност подробни съображения да изложа в писмена защита. Моля да ми
бъдат предоставени незаверени копия от двата протокола.
АДВ. Н.: Моля да постановите решение, с което да оставите без
уважение, респективно да отхвърлите като неоснователна и недоказана
молбата, с която се иска по отношение на моя доверител да бъде установено,
че е извършил акт на насилие спрямо молителката. Претендираме за
присъждане на разноски по делото. От една страна съм учуден, че
пълномощникът на молителката продължава да подържа молбата при
положение, че по делото не само е налице остър доказателствен дефицит,
който да установява извършен какъвто и да е акт на насилие от страна на
доверителя ми спрямо молителката, но се събраха ясни доказателства, които
установяват, че е разигран или по-скоро осъществен съвместен бой между
молителката и двете сестри на доверителя ми. Такива медицински документи,
които удостоверяват подобни травми са понесени от всяка една от страните,
участвали в побоя. Доверителят ми категорично не е участвал в нанасянето на
13
побой или на какъвто и да било друг акт на насилие. Ако ще бъде
предоставена възможност на молителката, респ. на пълномощника й да
представи писмена защита, моля да ми бъде предоставена и на мен такава
възможност, но след като ми бъде предоставен протокол от днешното
съдебно заседание.
С оглед изявленията на страните с искания за писмени защити, на осн.
чл. 149, ал. 3 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДОСТАВЯ възможност на двете насрещни страни за депозиране
на писмени защити по делото, с препис за всяка насрещна страна, в
едноседмичен, считано от днес.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за обявяване на решението си
на 01.03.2024 г. от 13:30 часа , за която дата и час страните да се считат за
редовно уведомени от днес на осн. чл. 56, ал. 2 ГПК.
Препис от настоящия протокол ДА СЕ ИЗПРАТИ на посочения имейл
адрес на пълномощника на ответната страна.
Препис от настоящия протокол, както и от предходното съдебно
заседание ДА СЕ ИЗПРАТИ на посочения имейл адрес на адв. Т..
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 16:04 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
14