№ 2964
гр. София, 02.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ДИАНА СТ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20251110208308 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на “Екобулсорт“ ЕАД, чрез прокуриста Н. Ж. против
Наказателно постановление (НП) № 42-0012852/02.04.2025г., издадено от Началник на
ОО”АА” – гр. София, с което на основание чл.105, ал. 1 от ЗАвПр, за нарушение на чл.
10,§2, изр.2, пр. 2 от Регламент 561/2006г. на дружеството е наложено административно
наказание “имуществена санкция ” в размер на 200 лева.
В жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при съставяне на АУАН и НП, тъй като и в двата акта липсва описание на
нарушението и обстоятелствата при които е извършено. Посочва, че не става ясно по какъв
точно начин не е осигурил правилното използване на дигиталния тахограф от водача на
МПС. Посочва, че невъвеждането на данни от страна на водача е основание за ангажиране
на неговата дисциплинарна отговорност, като твърди, че дружеството е изпълнило своето
задължение да проведе инструктаж и да обучи всички водачи какви са изискванията на
Регламента. Прави се искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от юрк. К., която
поддържа жалбата и искането за отмяна на атакуваното наказателно постановление по
изложените в нея съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява. В придружително писмо, с
което съдът е сезиран за жалбата изразява становище, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави се
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
1
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Въз основа на заповед на Началника на ОО“АА“- София било възложено на св. И. С. и св.
Р.М. – инспектори при ОО“АА“- София, в периода от 18.11.2023г. до 22.11.2024г. да бъде
извършена комплексна проверка на „Екобулсорт“ ЕАД.
При извършена комплексна проверка на дружеството било констатирано, че за периода от
16:21 часа на 11.10.2024г. до 09:21 часа на 14.10.2024г. водачът на т.а марка *** с рег. № ***
С.Г.С., не е въвел ръчно, автоматично или по друг начин данни (на разположение, почивка
или управление), когато е бил извън превозното средство.
Свидетелят И. С. преценил, че превозвачът е допуснал нарушение на разпоредбите на чл.
10,§2, изр. 2, пр. 2 от Регламент 561/2006г. и съставил АУАН № 346549/19.11.2024г. против
дружеството – превозвач .
Така съставеният АУАН бил подписан без възражения от страна на упълномощен
представител на дружеството и му бил връчен на същата дата – 19.11.2024г.
В срок по чл. 44 от ЗАНН не били направени възражения.
При издаване на наказателното постановление, административно-наказващият орган е
възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на
административно нарушение .
Въз основа на така съставения АУАН, било издадено и обжалваното НП 42-
0012852/02.04.2025г., издадено от Началник на ОО”АА” – гр. София, с което на основание
чл.105, ал. 1 от ЗАвПр, за нарушение на чл. 10,§2, изр.2, пр. 2 от Регламент 561/2006г. на
дружеството е наложено административно наказание “имуществена санкция ” в размер на
200 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и
наказателното постановление съвпадат по признаци .
Изложената фактическа обстановка се установи от представените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на св. И. С.. При проведения непосредствен разпит на
актосъставителя С. съдът не установи различна фактическа обстановка от приетата и
описана в АУАН. Показанията на св. Сргиев съдът кредитира относно обстоятелствата,
изложените в АУАН и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия
събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни.
Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти,
поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си
изводи.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
2
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
Настоящия съдебен състав намира, че в случая се касае за допуснати от
административно наказващия орган особено съществени нарушение на императивни
разпоредби от ЗАНН, наличието на които сами по себе си обуславят отмяната му, без да се
налага произнасяне по същество по предмета на спора. На следващо място не е бил
приложен правилно и материалния закон. За прегледност на изложението ще бъдат
изложени мотиви и в двете насоки.
На първо място: В акта за установяване на административно нарушение и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление липсва коректно посочване на
датата на извършване на нарушението, което представлява нарушение на императивните
разпоредби на чл. 42, т.3, съответно на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, и води до опорочаване на
административнонаказателното производство. В акта като дата на нарушението е посочена
19.11.2024г., около 14:00 часа, която е датата на констатиране на нарушението. Според чл. 57,
ал.1, т.5 от ЗАНН наказателното постановление, трябва да съдържа описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено. Същото се отнася и за акта, с оглед разпоредбите на чл. 42, т.3 от ЗАНН. Това
посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Не може тези данни относно
индивидуализацията на нарушението да бъдат извличани по пътя на формалната или правна
логика, тъй като създават сериозна неопределеност и нарушават правото на защита на
нарушителя. Датата е съществен елемент при индивидуализацията на деянието и при
нейната липса или последваща промяна в наказателното постановление се компрометира
цялото производство.
На следващо място и в АУАН и в НП липсва място на извършване на нарушението.
Посочено е, че нарушението е извършено в гр.София, ул.“Витиня“ № 1 в ОО“АА“ , което
само по себе си е абсурдно доколкото посоченият адрес е седалището на АНО.
На трето място се установява, че е налице разминаване между словесната и цифровата
квалификация на нарушението дадена от АНО, за което е санкционирано дружеството.
Видно от мотивната част на наказателното постановление дружеството е санкционирано,
тъй като на 19.11.2024г., около 14:10 часа, в гр. София, ул.“Витиня“ №1, в ОО“АА“ -
3
София, след извършена комплексна проверка на основание връчено известие с
регистрационен № 81-00-29-1703/08.11.2024г. на транспортната документация на фирма
„Еобулсорт“ ЕАД, притежаващо Лиценз на Общността за товарни превози № 4707, валиден
до 02.12.2025г., се констатира, че : Превозвачът не е осигурил правилното използване на
дигиталния тахограф, монтиран на ППС, марка *** от *** с рег. № *** от водача С.Г.С.,
ЕГН: **********, тъй като за периода 16:21 часа на 11.10.2024г. до 09:21 часа на 14.10.2024г.
водачът на т.а марка *** с рег. № *** С.Г.С., не е въвел ръчно, автоматично или по друг
начин данни (на разположение, почивка или управление), когато е бил извън превозното
средство. Нарушението е установено от проверка на дигиталната карта на водача.
Така описаното нарушение било подведено под нормата на чл. 10,§2 , изр.2, пр.2 от
Регламент 561/2006г.
Липсва посочване на разпоредба на чл. 78, ал. 1 , пр. 1 от ЗАвП въвежда задължение на
превозвачите да спазват изискванията на Регламент 561/ 2006г. на ЕО.
Съгласно чл. 10, §2 от Регламент 561/2006г.транспортното предприятие организира
работата на водачите посочени в параграф 1, по такъв начин,че водачите да са в състояние да
спазват Регламент (ЕИО) № 3821/ 85 и Глава II от настоящия регламент. Транспортното
предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване
на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/ 85 и Глава II от настоящия регламент.
Видно от изложеното описаната от АНО фактическа обстановка по никакъв начин не се
субсумира под посочената от него разпоредба, а е компилация от посочените законови
разпоредби без същите да бъдат посочени правилно в дадената словесна квалификация на
нарушението.
Подобно разминаване между словесната и цифровата квалификация на деянието е
недопустима и грубо нарушава правото на защита на нарушителя да разбере в какво е
обвинен и за какво нарушение е санкциониран.
По приложението на материалния закон.
Съдът намира, че не е бил приложен правилно и материалния закон. По делото не се
спори, че водачът С.Г.С. е допуснал нарушение на разпоредбите на Регламент 561/2006г., а
именно да записва ръчно или по друг начин данните за ползваните от него почивки, време
на управление и т.н Така описаното от АНО деяние е следвало да бъде подведено под
цифровата квалификация на чл. 10, §3 от Регламент 561/2006г., доколкото за допуснатите от
водачите нарушения отговорност носи предприятието.
По изложените съображения, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно .
Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е
издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
4
На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до
150 лева, поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в минимален размер от
80 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Така мотивиран и на основание и чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 42-0012852/02.04.2025г., издадено от
Началник на ОО”АА” – гр. София, с което на основание чл.105, ал. 1 от ЗАвПр, за
нарушение на чл. 10,§2, изр.2, пр. 2 от Регламент 561/2006г. на дружеството е наложено
административно наказание “имуществена санкция ” в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА ОО“АА“-София да заплати в полза на „Екобулсорт“ ЕАД сумата от 80,00 лева
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5