№ 15653
гр. София, 15.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20231110152551 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 7 365,00 лева, представляваща
непогасен остатък от регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
26.09.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното
изплащане, както и сумата 397,07 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на горната главница за периода от 22.04.2023 г. до
25.09.2023 г. Претендират се и направените в производството разноски.
Ищецът твърди, че в района на гр. П.. км. 95, е настъпило .П по вина на
водача на МПС марка “И.”, с рег. ., който движейки се направо, навлиза
внезапно в лентата за насрещно движение и удря в предната дясна част МПС
марка “.”, с рег. ., като във връзка с произшествието е съставен протокол за .П
с пострадали лица № .. Към момента на настъпване на процесното .П
гражданската отговорност на водача на МПС марка “И.”, с рег. . е
застрахована при ответника, а по отношение на МПС с рег. . е действал
застрахователен договор за застраховка “К.”, по който ищецът е застраховател.
Твърди, че на 16.12.2022 г. е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на 15 400,00 лева, вследствие на което се е суброгирал в
правата на увредения срещу причинителя на вредата. Ищецът предявил пред
ответника регресна претенция за възстановяване на платеното обезщетение в
размер на 15 415,00 лева и 15 лева - обичайни разноски за неговото
определяне. Поканата била получена от ответното дружество на 22.03.2023 г.,
като било извършено частично плащане в размер на 8 050,00 лева. При тези
твърдения моли ответникът да бъде осъден да му заплати остатъка от
1
регресното вземане в размер на 7 365,00 лева, ведно със законната лихва,
считано от 26.09.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/, както
и сумата 397,07 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
горната главница за периода от 22.04.2023 г. до 25.09.2023 г.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва предявените искове. Оспорва да е настъпило
произшествие, за което да е виновен водач, застрахован при ответника, и по-
конкретно водачът на МПС марка “И.”, с рег. .. Оспорва твърденията на ищеца
относно фактите и обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното .П.
Твърди, че водачът на МПС марка “.”, с рег. ., застрахован при ищеца, без
основателна причина се е движил върху осевата линия, като по този начин е
пречил на движението на другите пътни превозни средства. Счита, че именно
неправомерното действие на застрахования при ищеца водач е единствената
причина за настъпване на процесното .П. В условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване. Твърди още, че водачът на МПС марка “.”, с
рег. . не е бил с включен специален режим на движение, а дори и да е бил, е
нарушил чл. 92, ал. 2 ЗДвП. Оспорва представения от ищеца протокол за .П в
частта “Обстоятелства и причини за .П”, описваща механизма на
произшествието, като твърди, че отразените в протокола констатации не
съответстват на действителната обстановка на мястото на .П. Оспорва вината
на застрахования при него водач. Оспорва представеното заявление за
изплащане на обезщетение по щета по застраховка “К.”, като твърди, че
отразените в него констатации не съответстват нито на действителните факти
и събития, нито на действителната пътна обстановка, която се е развила на
мястото на .П. Оспорва стойността на твърдените имуществени щети, като
поддържа, че не всички щети, описани от ищцовото дружество като увредени,
са в причинно-следствена връзка с процесния удар. Оспорва размера на
претендираното обезщетение за имуществени вреди, като твърди, че е налице
тотална щета по отношение на МПС марка “.”, с рег. ., поради което счита, че
при евентуална доказаност на исковата претенция би дължал до 70% от
средната пазарна стойност на увреденото имущество. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск, а в условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на претендираното застрахователно
обезщетение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че
в срока на застрахователното покритие на договор за имуществено
застраховане вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което
отговаря ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи
риска; заявения от него механизъм на настъпване на .П и причинната връзка с
процесните вреди, както и размера на действителните вреди.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
2
докаже наличието на главен дълг, изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга. С оглед заявеното възражение за
съпричиняване, в тежест на ответника е да докаже, че с поведението си
застрахованият при ищеца водач е допринесъл за настъпване на
противоправния резултат.
С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: че ищецът е бил застраховател по
имуществена застраховка “К.” за МПС марка “.”, с рег. ., която е била валидна
към датата на настъпване на процесното .П; водачът, управлявал МПС марка
“И.”, с рег. ., е имал валидно сключена застраховка “Г.” с ответното дружество,
със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на процесното .П;
ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 14 500,00 лева;
ищецът е отправил регресна покана към ответното дружество, получена от
последното на 22.03.2023 г., както и че ответникът е извършил плащане в
размер на 8 050,00 лева.
Спорно по делото е какъв е действителният механизъм на
произшествието и по чия вина е настъпило то, както и действителният размер
на причинените вреди по лек автомобил „.“, с рег. ..
В приетия по делото констативен протокол за .П с пострадали лица № .,
съставен от А.в - дежурен .П при ОД на М.. е посочено, че на 03.05.2022 г. в
около 09:40 ч. между МПС марка “И.”, с рег. . и л.а. “.”, с рег. . на път . на км.
95 в района на гр. П. е настъпило .П – водачът на МПС марка “И.”, с рег. .
движейки се направо, навлиза внезапно в лентата за насрещно движение,
удряйки движещия се срещу него л.а. “.”, с рег. ..
Във връзка с произшествието било образувано досъдебно производство
№ 3М-45/2022 г. по описа на сектор „Р.“ при О..., пр. пр. № .. по описа на . – гр.
П., като видно от приетото по делото постановление от 12.12.2022 г., с което
същото е прекратено поради искане на пострадалия за прекратяване на
наказателното производство, след проведено разследване е възприето, че
водачът на т.а. „И.“, с рег. № . с неправомерните си и несъобразени с пътната
обстановка и останалите участници в движението действия на пътя е
предизвикал настъпване на процесното .П.
Така описаният в протокола механизъм се потвърждава от приетото и
неоспорено от страните заключение на съдебно-автотехническата експертиза
(САТЕ), както и от събраните по делото гласни доказателствени средства.
Свидетелят и водач на л.а. “.”, с рег. . Б. И. сочи, че МПС марка “И.”, с рег. . се
движело в лентата за движение срещу него, посока гр. П., като за да избегне
спрял камион неговата лента, внезапно навлязъл в лентата за насрещно
движение и последвал челен удар между МПС марка “И.”, с рег. . и л.а. “.”, с
рег. .. Поддържа, че изцяло виновен за удара бил шофьорът на МПС марка
“И.”, с рег. .. Свидетелят и водач на МПС марка “И.”, с рег. . – Й. Г., твърди, че
3
движейки се по пътя видял, че пред него колите спират. Поради мокра пътна
обстановка, тъй като валяло дъжд, се успял да спре. За да избегне удар с
товарният автомобил пред него завил наляво и навлязъл в насрещното платно
за движение, като последвал удар с насрещно движещата се кола – л.а. „.“ с
рег. .. Споделя, че след инцидента дошъл екип на . и му съставили акт.
Тези изводи се потвърждават и от неоспорено от страните заключение на
съдебна-автотехническа експертиза (САТЕ), което съдът кредитира като
компетентно и обективно изготвено. Вещото лице е посочило, че скоростта на
движение на двата автомобила преди настъпване на удара е била както следва:
за лек автомобил „.“ – 50 км/ч, а за товарен автомобил „И.“ – 65 км/ч.
Констатирало е още, че от техническа гледна точка, причината за настъпване
на процесното .П е поведението на водача на МПС „И.“, който е навлязъл
внезапно в лентата за насрещно движение. Към момента, в който товарен
автомобил „И.“ се е отклонил наляво, лек автомобил „.“ се е намирал на
разстояние 24,22 метра от мястото на удара. Отчитайки опасната зона на лек
автомобил „.“ - 33,15 метра, вещото лице достигнало до извод, че водачът на
лекия автомобил не е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на произшествието.
Съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства,
заключение на САТЕ и показанията на свидетелите се установява посочения от
ищеца механизъм на .П, като съдът намира, че е нарушено правилото на чл.
20, ал. 1 и 2 ЗДвП, а именно водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват, а при избиране скоростта на
движението са длъжни да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Ето защо, следва да се приеме, че вина за произшествието има
водачът на т.а. “И.”, с рег. ., по отношение на който към този момент е налице
застрахователен договор за застраховка „ГО“, по който застраховател се явява
ответникът.
Неоснователно е наведеното от ответника възражение за съпричиняване,
тъй като липсват доказателства, от които да се установява, че водачът на
увредения автомобил с поведението си е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат.
За изясняване на действително причинените от произшествието вреди
по л.а. “.”, с рег. ., съдът счита, че заключението по изготвена съдбна-
автотехническа експертиза следва изцяло да бъде кредитирано, тъй като
достатъчно пълно и ясно разяснява необходимите дейности за
възстановяването на посочения автомобил, както и средните пазарни
стойности на същите. Вещото лице е посочило, че щетите по лек автомобил
„.“, с рег.. се намират в пряка и причинно - следствена връзка с процесното .П
настъпило на 03.05.2022 г. Експертът е изчислил, че стойността необходима за
4
възстановяване на л.а. “.”, с рег. ., изчислена на база средни пазарни цени на
алтернативни резервни части и труд от доверени сервизи, различни от
официалния за марката „.“ сервиз към датата на .П е 30348,55 лева. Посочило
е още, че действителната стойност на процесният лек автомобил „. 5., с рег..,
определена към датата на настъпване на застрахователното събитие е 22512,00
лева. Отчитайки, че стойността, необходима за възстановяване на процесното
МПС (30348,55 лева) надхвърля неговата действителна стойност (22512,00
лева), експертът е достигнал до извода, че е налице тотална щета на
превозното средство. Вещото лице е изчислило, че стойността на запазените
части по лек автомобил „. 5., с рег.., представлява 30% от неговата
действителна стойност определена към датата на .П или 6754,00 лева. В
заключение е посочило, че стойността на обезщетението за уврежданията по
лек автомобил „. 5., с рег.., определена при условията на тотална щета и след
приспадане на запазените части е в размер на 15758,00 лева.
Страните не спорят, а и от представените преводни нареждания се
установява, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение на увреденото
лице в размер на 15 400,00 лева, към което следва да бъдат прибавени и
обичайните ликвидационни разноски в размер 15 лева, чийто размер се явява
обективно обоснован, без да е необходимо да се доказва плащането им, както
и че след отправена регресна покана към ответното дружество, същото е
извършил плащане в размер на 8 050,00 лева. Ищецът претендира сума в
размер на остатъка от изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 7
365,00 лева, поради което при съобразяване с приетото заключение на
изготвената по делото автотехническа експертиза и принципа на
диспозитивното начало, съдът счита предявеният иск за обезщетение за
имуществени вреди за основателен и като такъв следва да бъде уважен за
пълния предявен размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва
да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в
погасяването на същия за процесния период. В случая за да изпадне в забава
длъжникът следва да бъде поканен от кредитора. Съгласно специалната
разпоредба на чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят на гражданската отговорност
на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок
от 30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички
необходими документи, сочещи за неговата отговорност. Не е спорно между
страните, а и от съдържанието на поканата се установява, че към нея в
изпълнение на разпоредбата на чл. 412, ал. 1 от КЗ са приложени изискуемите
доказателства за удостоверяване на пътнотранспортно произшествие, както и
че същата е получена от ответника на 22.03.2023 г., т.е. ответникът е изпаднал
в забава считано от 22.04.2023 г. Следователно, и на основание чл. 86 ЗЗД
ответникът дължи лихва за забава за периода от 22.04.2023 г. до 25.09.2023 г.,
която лихва върху главницата, изчислена от съда възлиза на сумата 397,07
лева, поради което и искът с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да се уважи
5
за пълния предявен размер от 397,07 лева.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът, който
своевременно е заявил искане за присъждането им, съответно следва да му
бъде присъдена сума в общ размер на 826,60 лева за разноски в настоящото
производство – 344,60 лева държавна такса, 392,00 лева депозит за експертиза,
40,00 лева депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение определено
от съда в размер 50,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.. ДА
ЗАПЛАТИ на З.. АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. на
основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата 7 365,00 лева, представляваща непогасен
остатък от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.09.2023 г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
397,07 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната
главница за периода от 22.04.2023 г. до 25.09.2023 г.
ОСЪЖДА З. АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.. ДА
ЗАПЛАТИ на З.. АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 826,60 лева, представляваща разноски за
държавна такса, депозити и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двусе.ичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6