Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… октомври 2018 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в проведеното на двадесет и девети септември две хиляди и
осемнадесета година съдебно заседание, при закрити врати, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№3240 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Молителят „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** *******, бл.Склад 2, със съдебен адрес ***, твърди, че
има вземане срещу „Е.-****“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, което произтича от договор за за изработка,
сключен между страните на 29.08.2012 година.Твърди, че това вземане е изискуемо
и е в размер на сумата от 24 984лв,
което е платено и подлежи на връщане, на основание чл.87 във връзка с чл.88 ЗЗД.Връщането на заплатената сума е поради неизпълнение на договорно задължение
от страна на ответника.Това неизпълнение е довело до възникване в правната
сфера на молителя на потестативно право да развали
договора, което надлежно страната е упражнила като е отправило нотариална
покана до своя съдоговорител, с която му е даден срок
за изпълни.поради липса на изпълнение облигационната връзка между страните е
прекратена, считано от 05.10.2015 година.Вземането си настоящият молител е
претендирал по реда на заповедното производство, за което се е снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение.плащане на дължимата сума не е
осъществено, поради което молителят твърди, че е налице трайно затруднение за
ответника да изпълни своите парични задължения.Твърди, че ответникът е
неплатежоспособен, поради което моли съда да постанови решение по чл.630 ТЗ.Претендира разноските по това дело.
Ответникът „Е.-****“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** на когото съдебните книжа са връчени по реда
на чл.50, ал.4 ГПК, в срока за отговор на молбата, не дава такъв.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното от
фактическа страна:
По делото не се спори, а това се установява и от
представените от молителя писмени доказателства, че на 29.08.2012 година молителят
„Е.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* и ответникът „Е.-****“ ЕООД, ЕИК *******, са сключили
договор за строителство / подвид на договор за изработка/, по силата на който „Е.Б.“
ЕООД, ЕИК *******, е възложил, а „Е.-****“
ЕООД, ЕИК *******, е приел да изпълни възмездно описаните в чл.1 и КСС,
приложение №1, СМР, срещу възнаграждение в размер на 24 984 лв с ДДС. Представеният от молителя договор не е
в цялост и поради това от документа не може да се установи срокът на действие на
договора, за да се приеме за установено твърдението на молителя, че ответникът
не е престирал дължимия трудово резултат до
уговорения срок – 31.10.2012 година.Непредставянето на договора в неговата
цялост възпрепятства съда да установи по какъв начин страните са се съгласили
да се извърши плащане на дължимото на ответника възнаграждение – дали цялото
възнаграждение се дължи авансово или се дължи авансово плащане на част / и
какво част?/ от уговореното, а остатъка от тази сума да се плаща при определени
условия и какви.По делото не се спори относно посочения от молителя срок за
изпълнение на възложената работа – 31.10.2012 година, но липсата на спор не е
основание съдът да приеме за установен този факт.Както последователно се
поддържа в практиката на касационната инстанция и на останалите съдилища,
липсата на спор, както и признанието на иска, не дава основание на съда да
приеме твърденията на ищеца за установени, освен ако самият съд ги е обявил за
факти, които не се нуждаят от доказване, но произнасяне в тази насока от
настоящия състав на съда не е налице.
От представените от молителя
документи се установява, че той, в качество на възложител, е заплатил на
изпълнителя сумата от 24 984 лв, който факт се
установява от представените с молба от
29.03.2018 г. 3 броя платежни нареждания, както следва: от 31.08.2012 г. в
размер на сумата от 13 860лв; от 23.10.2012 г. в размер на 5 000лв и
от 09.11.2012г. в размер на 6 000лв.Въз основа на тези документи се
установява, че повече от 50% от размера на уговореното възнаграждение молителят,
в качество на възложител, е платил непосредствено след сключване на договора, а
последващите плащания са извършени на 23.10.2012
година и на 09.11.2012 година.
От представената със същата молба нотариална
покана, чрез нотариус Д.А., с която настоящият молител отправя покана до своя съдоговорител и ответник по това дело, се установява, че му
дава 10-дневен срок от получаване на поканата, в рамките на който страната да
изпълни възложените и СМР по договор за строителство от 29.08.2012 година, а
именно да изгради метален навес със сандвич панели. В тази покана е посочено от
кредитора, че при липса на изпълнение в дадения срок, молителят ще счита
договора за развален, а в този случай отправя покана до изпълнителя да му
възстанови получената сума от 24 984лв, ведно с уговорената мораторна неустойка в размер на 0,5% от общата цена на
договора, която сума следва да бъде възстановена в 3-дневен срок, чието начало
е изтичане на 10-дневния срок за изпълнение.
Поканата е връчена на ответника на адреса, вписан
в ТРРЮЛНЦ, а именно гр.София, район „*******, по реда на чл.50, ал.4 ГПК, чрез
залепване на уведомление на 25.08.2015 година.Нотариусът е удостоверил, на
10.09.2015 година, че в 14-дневния срок книжата не са потърсени.10-дневния срок
за изпълнение на възложената с договора работа е изтекъл на 24.09.2015
година.Срокът за възстановяване на сумата, платена от настоящия молител е
изтекъл на 27.09.2015 година.
По делото е допусната и изслушана ССчФИЕ, изготвена от вещото лице С.М..От приетата като
годно доказателствено средство, експертиза, дадена
компетентно и незаинтересовано, се установява следното:
Дружеството- ответникът има следната структура на
активите за периода 2012 – 2017 година: за периода от 2012 -2015 година активите на ответника са изцяло
текущи/краткотрайни/, като до края на 2014 година същите са били ход формата на
вземания / от 58 до 65%/ и парични средства / от 35 до 42%/.Към 31.12.2015
година активите на дружеството представляват изцяло краткосрочни вземания в
размер на 560 хил.лв, в това число от клиенти и
доставчици – 382 хил.лв и 178 хил. лв др,уги
вземания.
Пасивите на ответника-собственият капитала на
ответника е с тенденция в посока увеличение, което е резултат от реализираните
за този период от него пичалби, като относителният му
дял в общата сума на пасивите нараства от 24,03% към 31.12.2012 г. до 42,14% в
края на 2015 година.Задълженията на ответника са изцяло краткосрочни, като във
финансовите му отчети са посочени задължения към доставчици, публични и др.
задължения, като за периода 2012г.-2015г. същите са намалели по абсолютна
стойност от 452 хил.лв до 324 хил.лв,
а към 31.12.2013г. достигат максималният си размер от 307 хил. лв.
Вещото
лице е посочило, че за изследвания период от време показателите за ликвидност
на ответника са следните:КОЛ- 2012-1,32;
2013 и 2014 г.- 1, 63; 2015г. – 1, 73; КБЛ
– 2012 г. – 1, 31; 2013 и 2014г. -1,63 и 2015г. – 1, 73;1; КНЛ и КАЛ – 2012- 0,57; 2014-2015г. -0,61 и 2015г. – 0,00.
По отношение на коефициентите за задлъжнялост –
вещото лице е посочило, че същите за периода 2012 – 2015г. е допустими граници,
като се отчита тенденция към намаляване на коефициента на задлъжнялост.
Вещото лице е отбелязало, че данни, включително
НАП за подадени ГФО за 2016 и 2017г. не са налични, който факт се удостоверява
и от писмото на НАП от 18.04.2018година – лист 71 от делото.
Вещото лице е посочило и помощни коефициенти, като
въз основа на данните от ГФО за периода 2012г. до 2015г. е определило какъв е
нетният оборотен капитал на дружеството, представляващ съотношение между
притежаваните от него краткотрайни активи и краткосрочни задължения и е отчело,
че стойностите за този нетен оборотен капитал са: за 2012 г. – 143, а за
2013-2014г. – 193 и за 2015г. – 236.
Вещото лице е определило и размера на задълженията
за този период, както следва: към доставчици, към персонала, данъчните
задължения и осигурителните задължения – лист 91 от делото.таблицата, изготвена
въз основа на данните отчита трайна тенденция за периода 2013-2015 година – за
запазване на ръста на задълженията към доставчици и трайна тенденция за
нарастване на данъчните задължения, както и за осигурителни такива.
По отношение на показателите за ефективност,
вещото лице е обективирало същите в таблица на лист
95 от делото, като е направило извод, че за периода 2012г. до 2015 г. тези
показатели са в референтните им стойности, като най-добри са тези за 2015
година.
Липсата на достъп до счетоводството на ответника е
възпрепятствало вещото лице да даде отговор на въпроса относно събираемостта на
вземанията, формиращи неговите краткотрайни активи.
Молителят е представил заверено копие от
удостоверение, издадено от ЧСИ Р.А., рег.№ 848 на КЧСИ, по изп.дело
№ 201884804000532, от който документ се установява, че изпълнителното
производство, образувано по молба на настоящия молител и с длъжник – ответника по
делото, е образувано на 12.07.2018 година за събиране на парично вземане в
размер на 24 984лв, ведно със законната лихва от 16.06.2016 година, ведно
с посочените разноски; по това изпълнително производство е извършено проучване
на имуществото на длъжника, наложени са запори върху неговите банкови сметки и
до момента на издаване на удостоверението-17.08.2018 година няма събрани суми
от длъжника и няма открито имущество, към което да се насочи изпълнението.
Във връзка с принципа на засилено служебно начало
в производството по несъстоятелност, настоящият състав на съда е изискал от
трети неучастващи по делото лице данни за притежавани от ответника недвижими
имоти и ППС/МПС.Изпратеното от АВ писмо удостоверява, че на територията на
цялата страна, за периода от 01.01.1998г. до
07.03.2018 година не е установено вписване, касателно
вещни права върху недвижимости, като аналогичен е и
отговорът на МВР касателно притежавани от ответника
ППС/МПС.
При така установеното съдът приема от правна
страна следното:
Подадената молба намира правното си основание в
разпоредбата на чл.625 във връзка с чл.607аТЗ във връзка с чл.608 ТЗ.
За уважаване на молбата следва да са налице предвидените в закона
процесуално-правни и материално-правни предпоставки за това – молбата да е
подадена пред надлежен съд, от активно легитимирано лице, да се установи
наличие на парично
задължение, породено от или отнасящо
се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно
вземане, свързано с
търговската дейност, което длъжникът да не може да изпълни.
В настоящия случай са налице предвидените от
закона процесуално-правни предпоставки – съзираният съд е надлежен по смисъла
на разпоредбата на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от активно легитимирана за
това страна.
По отношение на материалните предпоставки за уважаване
на молбата.
По активната материална легитимация на молителя.
Тезата на настоящия молител е, че същият се явява
кредитор на ответника с изискуемо парично вземане, отнасящо се до търговска
сделка и представляващо искане за връщане на платена от него парична сума,
поради отпадане на основанието въз основа на което е извършено имущественото
разместване на благата от неговия в партримониума на
ответника.Тезата се крепи на следната фактическа обстановка по твърдение на тази
страна – сключена търговска сделка, по която молителят е изправна страна,
извършила плащане на уговорената възнаграждение по договора за изработка /
платено изцяло/.Липса на каквото и да е изпълнение от ответника, което дало
основание на възложителя да преустанови договорната връзка, на основание чл.87,
ал.1 ЗЗД, след даден срок за изпълнение, невърната получена сума, при липса на
изпълнение в дадения допълнителен срок.
Твърдението
на страната е, че има вземане, основаващо се на нормата на чл.88 ЗЗД, но
всъщност фактите, изложени от нея сочат, че вземането на молителя се основава
на нормата на чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД .
За
да приеме съдът настоящият молител за кредитор с изискуемо парично вземане,
поради което и активно легитимиран да иска откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на ответника, същият следва да установи това си
качество, а това означава да установи, че за него е възникнало валидно потестативно право да развали договора и че същото е
надлежно упражнено – т.е. достигнало до адресата, за да се приеме, че е
възникнало правото му да иска връщане на платеното, защото основанието за
плащане е отпаднало с обратна сила.
По
виждане на състава представените по делото доказателства не установяват това
качество на молителя.
Настоящият
състав е възпрепятстван да възприеме заявената теза на молителя в това
производство, поради следното:
Ннепредставянето в цялост на договора за изработка,
обвързал страните води до това, че съдът не може да приеме за установено
твърдението на моителя, че срокът за изпълнение от
страна на ответника на възложената му работа е датата 31.10.2012 година; както
не може да се установи защо при липса на каквото и да е изпълнение / както се
твърди в молбата/ настоящият молителя превел на три части цялото уговорена
възнаграждение, което възложителят дължи на изпълнителя по договора за СМР.Както
се знае, нормата на чл.266 ЗЗД регулираща правото, респективно задължението на
възложителя да плати възнаграждениеуто на изпълнителя
изисква, за възникване на изискуемост на това парично вземане, извършената
работа да е приета, освен ако страните не са уговорили нещо друга.Представеното
непълно копие възпрепяства състава на съда да
установи как страните са регламентирали тази част от своите отношение в
облигационната връзка.Ако възложителят е платил, но издвършената
работа и бела негодна за нейното обичайно или уговорена предназначение, то той
разполага с други правни способи за защита на правата си – потестативните
право по чл.265 ЗЗД :отстраняването им в подходящ срок, разходите за поправката
или намаляване на възнаграждението, а когато недостатъците правят изработеното негодно за употреба,
поръчващият може съгласно чл. 265, ал.
2 ЗЗД да развали договора
и иска връщане на даденото на
отпаднало основание по чл. 55, ал. 1
ЗЗД с обезщетение за вредите от неизпълнението
по чл. 88, ал.
1, изр. 2 ЗЗД.Подобни твърдения обаче не са въведени в молбата.Не става
ясно и защо чак пред 2015 година, при уговорен срок за изпълнение до 31.10.2012
година възложителят е решил да развали договора, ако се приеме все пак, че изпълнение
по него не е извършено от ответника.Т.е. не се установява по безспорен начин,
че за молителя е възникнало право да развали договора.
Освен това настоящият състав
на съда намира, че молителят не е упражнил потестативното
си право надлежно, дори и да се приеме, че такова право е възникнало в неговата
правна сфера.
Извършените от нотариуса
удостоверявания, ползващи се с материална доказателствена
сила, не установяват спазване на процедурата по чл.50, ал.4 ГПК.
Действащото
право съдържа изрична правна норма – чл.50 ЗННД, съгласно която нотариусът може
да възложи на определен служител в кантората му да връчва съобщения и книжа при
условията и реда на ГПК – чл.37 – 58 ГПК.Както се поддържа в постоянната
съдебна практика на ВКС, споделена и от останалите съдилища, когато нотариусът, респективно връчителят, не намери адресата
на посочения адрес и не се
намери лице, което е съгласно да получи съобщението,
връчителят е длъжен да залепи уведомление
на вратата или пощенската кутия, а когато има достъп до
пощенската кутия, следва да се
пусне уведомление и в нея. Смисълът на
залепване на уведомлението и пускането му в пощенската кутия е адресатът да се яви
на указаното място в двуседмичен срок да получи
съответните книжа. Когато лицето не
се яви в срока да получи
книжата, с неговото изтичане се счита,
че книжата са връчени съгласно
чл. 47, ал. 5 ГПК.За да се
прецени спазване на процедурата по връчването, както е посочено в определение № 47 от 17.01.2011 г. по
ч. т. дело № 719/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., в съобщението
трябва да са посочени конкретни
обстоятелства, обусловили прилагането на връчването по чл. 47, ал. 5 ГПК, респективно чл.50, ал.4 ГПК, както
е възприето и в определение № 141 от
02.02.2010 г. по ч. т. дело
№ 496/2009 г. на ВКС, ТК, I
т. о. Извършеното
удостоверяване от нотариуса в настоящия случай не съдържа обосновка за
необходимостта от приложение на чл.50, ал.4 ГПК, за да приеме съдът, че
изявлението на настоящия молител е достигнало до адресата.
Ето защо вземането, за което молителят твърди, че
е налично в правната му сфера не е възникнало и това е така, тъй като от
данните по делото не се установява молителят да е изправна страна по договора,
както не се установява, че същият е останал неизпълнен от страна на неговия съдоговорител, което да е породило право да иска
развалянето му, а дори и да се приеме, че за него е възникнало потестативно право да иска разваляне, данните по делото не
установяват, че същото е надлежно упражнено и е довело до преустановяване на
договорната връзка, дори и да се приеме, че същата не е преустановила
действието си, поради неизпълнение на задължението на ответника, в качество на
изпълните
По
отношение на втората предпоставка със съществуване на която законът свързва
уважаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност-
състоянието на неплатежоспособност.Тя не следва да бъде обсъждана, защото не е
установена материалната легитимация на молителя.
Ето
защо настоящият състав на съда намира, че молбата по чл.625 във връзка с чл.608 ТЗ, подадена от Е.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, следва да се
отхвърли, поради нейната неоснователност, а това означава, че на тази страна
разноски не следва да се присъждат.
При
изложеното съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявената от „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
*******, бл.Склад 2, със съдебен адрес ***, с правно основание чл.625 ТЗ,
против „Е.-****“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА и.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от връчването му на страните, по
реда на ГПК.
СЪДИЯ: