Решение по дело №245/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 1/19.01.2024г., постановено по а.н.д. № 275/2023г., Районен съд Левски е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 15-2300256/27.10.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен, с което на „Б. 21” ООД с [ЕИК] и седалище и адрес на управление гр. Белене, [улица], представлявано от С. П. П. – управител, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лв., за извършено нарушение на чл.128, т.2 от КТ.

Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – Директор Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен, чрез пълномощник, страна по а.н.д. № 275/2023г. по описа на Районен съд Левски.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че неправилно въззивният съд е приел, че АУАН и НП са постановени в противоречие с императивни норми на ЗАНН и при съществени противоречия на административнопроизводствените правила и в частност на чл.57, ал.1, т.5. Излага се, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на законоустановените срокове, нарушението е описано пълно и точно, с всичките му съставомерни признаци и относими факти, посочени са дата и място на извършване на нарушението. Поддържа се, че нарушението, за което на дружеството е ангажирана административнонаказателната отговорност, е доказано по безспорен начин от събраните писмени и гласни доказателства. Иска се отмяна на решението на Районен съд Плевен и потвърждаване на издаденото НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който поддържа касационната жалба на заявените в нея основания. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. В депозирано по делото писмено становище оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на съдебния акт.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд приел за установено, че след получен в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен сигнал от осем работнички, извършвали трудовата дейност в шивашки цех в с. Малчика, за неполучено трудово възнаграждение за месец юни 2023г., на 01.09.2023г. служители на ДИТ Плевен извършили документална проверка на „Б. 21” ООД със седалище и адрес на управление гр. Белене, [улица]. В резултат на проверката било установено, че дружеството не е изплатило до 30.07.2023г. дължимите трудови възнаграждения за месец юни 2023г. Съставен бил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №15-2300256/01.09.2023г. против „Б. 21” ООД затова, че при извършена документална проверка на 01.09.2023г., с обект на контрол шивашки цех в с. Малчика, който прекратил производствената си дейност през месец юни 2023г., „Б. 21” ООД гр. Белене, в качеството си на работодател е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство – не е изплатил в установените с подробно изброени трудови договори срокове до 30.07.2023г. уговорено трудово възнаграждение за извършената работа на изброените осем лица през месец юни 2023г., като към 01.09.2023г. дружеството не е представило документ, доказващ изплащане на дължимите трудови възнаграждения за месец юни 2023г. на тези лица по един от способите, регламентирани в чл.270, ал.3 от КТ, поради което е нарушило разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения против констатациите в акта. Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното НП.

За да отмени наказателното постановление, съдът приел, че от описаното в АУАН и НП нарушение не става ясно на коя дата е извършено, както и че липсва посочване на мястото на извършване на нарушението. Посочил, че това са задължителни реквизити в АУАН и НП, индивидуализират пряко нарушението като такова и непосочването им по ясен и категоричен начин съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. На следващо място въззивният съд приел, че в чл.245, ал.1 от КТ е предвидено гарантирано изплащане на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Законът държи сметка и за хипотези, при които работодателят не е в състояние да изплаща пълния размер, поради което установява задължение за изплащане поне на един минимален размер и именно това задължение е от публичен ред и установява чрез императивна правна норма държавната намеса в регулиране на трудовите правоотношения. Предвид на това съдът направил решаващ извод, че поради спецификата на характера му само това задължение представлява обект на административно нарушение по чл.414, ал.1 от КТ, а не и визираните в чл.128 от КТ.

Касационната инстанция намира обжалваното решение за правилно като краен резултат, но не по изложените в него мотиви.

В процесния случай се касае за неплащане в срок на трудовите възнаграждения на осем работника, с които има сключени осем отделни трудови договора. Именно в последните е уговорено и трудовото възнаграждение на всеки работник. Следователно неплащането в срок на всяко отделно месечно трудово възнаграждение или обезщетение по КТ, дължими на всеки отделен работник или служител, води до отделна административнонаказателна отговорност, респективно представлява отделно административно нарушение.

Легалната дефиниция на административно нарушение е дадена в чл.6 от ЗАНН – деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В процесния казус деянието безспорно се осъществява чрез бездействие, като е налице такова по всеки от трудовите договори.

Разпоредбата на чл.18 от ЗАНН предвижда, че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Налице е втората хипотеза – „Б. 21” ООД е извършило няколко отделни нарушения на трудовото законодателство, а с процесното НП е наложена само една административна санкция.

В административнонаказателното производство не се прилагат разпоредбите на чл.23-26 от НК и за всяко едно от осемте отделни административни нарушения на КТ, е следвало на работодателя да се наложи отделно административно наказание. Като е наложено едно общо такова, е допуснато съществено процесуално нарушение на нормата на чл.18 от ЗАНН, тъй като не е ясно за кое конкретно от всички административни нарушения е наказано дружеството. По този начин АНО е нарушил основен, фундаментален принцип на административнонаказателния процес – за законоустановеност на административните наказания и недопустимостта на тяхното кумулиране, следващо от императива на посочената норма. Допуснатото процесуално нарушение на чл.18 от ЗАНН е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

На основание изложеното съдът намира въззивното решение за правилно като краен резултат. Не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му. При извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.

По делото не се претендират разноски от страна на ответника по касационната жалба, а предвид изхода на спора претенцията за разноски на жалбоподателя е неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Плевенски административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1/19.01.2024г., постановено по а.н.д. № 275/2023г. по описа на Районен съд Левски.

Решението не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.