Решение по дело №19224/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4075
Дата: 8 октомври 2019 г. (в сила от 19 ноември 2019 г.)
Съдия: Никола Дойчинов Дойчев
Дело: 20183110119224
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№….........../…………….2019 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 33-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                            

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: Никола Дойчев

                                                                   

при участието на секретаря Атанаска Иванова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 19224 по описа на съда за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по повод предявен от  К.Ц.Г. с ЕГН ********** срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД ЕИК **** с адрес гр. София, ул. ****№ 7, ет.5, иск с правно основание чл.422 ГПК вр. с 405, ал. 1 КЗ за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че дължи на ищеца сумата в размер на  999,99лв (деветстотин деведесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско”, полица №****, валидна от 14.09.2017г. до 13.09.2018г. във връзка с настъпило ПТП на 25.06.2018 г., в резултат на което управляваният от К.Ц.Г. лек автомобил марка Пежо 307, с ДК № **** при спиране е ударил автомобила пред него с ДК № **** и са настъпили материални щети, за което е образувана щета № 0020-090-0982/2018г., по която е отказано извършването на плащане от страна на застрахователя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 03.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 15060/2018г. по описа на ВРС.

Претендират се от ищеца и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Ищецът твърди, че с сключил със застрахователното дружество договор за застраховка на лек автомобил марка Пежо 307 с ДК № В **** - застраховка „Каско на МПС" със застрахователна полица №0020090201701290, със срок на валидност от 14.09.2017г. до 13.09.2018г., т.е валидна към датата на застрахователното събитие.

Твърди се, че по силата на този договор ответникът по делото се задължил да заплати на ищеца, всяка загуба или повреда, настъпила по време на срока на действие на застраховката до размера на застрахователната сума.

На 25.06.2018 г., К.Ц.Г. управлявал лек автомобил Пежо 307 с ДК № В ****, в гр. Варна по бул."Х**** " и при спиране ударил автомобила пред него. За настъпилото ПТП бил съставен Двустранен констативен протокол.

Веднага след настъпилото застрахователно събитие, ищецът уведомил ответника, като е попълнил бланка на застрахователя за уведомение за претенция по застраховка „Каско", вследствие на което била образувана щета № 0020-090-0982/2018 г.

Застрахователят изготвил опис на получените щети, в който били посочени всички увредени детайли по МПС-то.

Ищецът навежда доводи, че по по данни на сервиз, стойността на ремонта на увредените детайли била в размер на 1418,41лв.

Тъй като застрахователят е платил само 418,42лв., ответникът следвало да заплати остатъка от от 999,99 лв.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за оспорване на така предявения иск. 

Оспорват се обстоятелството, че всички заявени увреждания и тези, вписани в опис на щетите са действително настъпили и че са покрити от застраховката. Оспорва се механизма на настъпване на процесното ПТП и на вредите от него. Оспорва и размера  на вредите по процесния автомобил.

Сочи се, че след регистриране на процесната щета № 0020-090-0982/2018 на 25.06.2018 г. е извършен оглед и на двата автомобила, участвали в процесното   ПТП, и видно от изготвения снимков материал, по л.а. Тойота Авенсис с ДК№ **** не личали никакви увреждания по задна броня.

На 26.06.2018г., бил извършен допълнителен оглед като били заснети допълнителни увреждания по автомобила след демонтаж на предната броня. Твърди се, че така описаните увреждания „основа предна броня", „перка вентилатор", и „рамка радиатор" не са настъпили при описания в ДКП механизъм на ПТП.

Твърди се, че при описания в исковата молба удар между двата автомобила, не е възможно да се увреди греда между роговете /основа предна броня / в тази степен, без да се увредят намиращите се пред нея външни детайли - броня и решетка.

Твърди се, че не всички увреждания, описани в описите на щетите били в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и с описания механизъм.

По делото не били представени документи за извършен реален ремонт на автомобила и за плащане на стойността на ремонта.

Оспорва се и размера на предявения иск, като в тази връзка се твърди се, че ищецът претендира обезщетение за вреди, които не са настъпили в резултат на ПТП от 25.06.2018 г. , както и че се претендира завишена стойност на труда за демонтажно-монтажни операции и боядисване.

По същество ответникът моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски по делото, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск по реда на чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 405 от КЗ.

Основателността на исковата претенция е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: валидно възникнало застрахователно правоотношение между страните по договор за застраховка „Каско на МПС“ с предмет увредения автомобил; настъпване на застрахователно събитие в периода на покрития риск; причиняването на вредите по застрахования автомобил, както и причинно-следствената им връзка със застрахователното събитие. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. В негова тежест е да установи също и размера на претендираното застрахователно обезщетение. С оглед предприетата от ответника защита срещу предявения иск, той носи тежестта да установи фактите, на които основава своите възражения срещу размера на претенцията.

С изготвения доклад по делото е прието като безспорно и ненуждаещо се от доказване, с оглед липсата на спор между страните, че е налице валидно възникнало между страните застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица №**** от 21.07.2017 г., с предмет собствения на ищеца лек автомобил марка „Пежо 307“ с ДК№ ****и че ответникът е заплатил доброволно на ищеца сумата от 418, 42 лева. Тези обстоятелства се потвърждават и от представените писмени доказателства.

По делото се установява, също така, пълно и главно, че в периода на покрит риск – на 25.06.2018 г., е настъпило застрахователно събитие – ищецът, управлявайки лек автомобил „Пежо 307“ с ДК№ ****в гр. Варна, по ул. „Х****“ при спиране е ударил автомобила пред неголек автомобилТойота Авенсис" с ДК N: ****, собственост на Г****, с водач М****. Мястото не е било посетено от контролните органи на КАТ, респ. не е бил съставен Протокол за ПТП, а двустранен констативен протокол за ПТП, между самите участници в ПТП-то.

Спорният по делото е въпрос е кои от настъпилите щети по автомобила са в пряка причинна връзка с маханизма на настъпилото застрахователно събитие на 25.06.2018 г.

В тази връзка по делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, изготвена на база представените от ответника писмени доказателства, вкл. снимков материал във връзка с образуваната щета. Съдът кредитира изцяло изготвената експертиза във всички нейни части, като счита същата за обоснована, тъй като вещото лице е отговорило на всеки един поставен въпрос, след задълбочена проверка и анализ на събрания по делото доказателствен материал.

Вещото лице посочва, че при извършения оглед от представител на застрахователя, са били констатирани следните увреждания:

1) Калник преден ляв - деформация и изместване на детайла в посока назад, което увреждане е получено вследствие на съприкосновение в броня предна и последващото изместване и деформация на фар ляв и рамка радиатор. За възстановяване на детайла е посочено, че е необходимо боядисване.

2) Фар ляв - счупване на закрепващите елементи и корпуса на детайла, вследствие на съприкосновение и последващото изместване на детайла. За възстановяване на детайла е посочено, че необходимо подмяната му с нов.

3) Броня предна - наранено лаково покритие, деформации и счупвания в лявата част на детайла непосредствено под фар ляв. Увреждането е посочено, че е вследствие на съприкосновение с твърд предмет, какъвто би могъл да бъде детайл от задната част на друг автомобил. За възстановяване на детайла е необходимо боядисване.

4) Лайсна броня предна лява - наранено лаково покритие и деформация в дясната част на детайла, вследствие на съприкосновение и деформация на броня предна. За възстановяване на детайла е посочено, че е необходимо боядисване.

5) Основа броня предна - деформация в средната част на детайла, вследствие на съприкосновение в средната част на броня предна с твърд предмет с малка хоризонтална контактна повърхност и след последващата деформация на броня предна до достигането на основа броня предна.

6) Перка вентилаторна - счупване на средната повърхност на детайла, вследствие на съприкосновение с основа броня предна след деформацията и изместването и. За възстановяване на детайла е посочено, че е необходимо подмяната му с нов.

7) Рамка радиатор - деформация и изместването на детайла в лявата му част, непосредствено зад фар ляв, вследствие на деформацията и изместването на фар ляв и броня предна.

8) Водач броня предна ляв - счупване на детайла, вследствие на деформацията и изместването на калник преден ляв и броня предна. За възстановяване на детайла е посочено, че е необходимо подмяната му с нов

Експертизата дава заключение, че общата стойност на гореописаните увредени детайли, материалите и труда за възстановяване на автомобила, е в размер на 1321.07 лв., както следва: 1) Общо за Калник преден ляв - 276.30 лв.; 2) за подмяна на Фар ляв - 232.52 лв.; 3) ремонт и боядисване на броня предна. Ремонт 3 и Боядисване на Броня предна - 323.04 лв.; 4) общо за Лайсна броня предна лява - 58.74 лв.; 5) Общо за основа броня предна - 94.05 лв; подмяна на перка вентилаторна - 198.57 лв.; ремонт на рамка радиатор – 37.05 лв.; Водач броня предна ляв – Подмяна – 29.55 лв.; 9) Общи операции – получаване на цвят (Тониране), Ускорено сушене – 71.25 лв.

Съдът кредитира експертизата в частта относно определената пазарна стойност за възстановяване на увредените детайли, тъй като вещото лице, при определяне на стойността на ремонта на тези части, е проверило ценовите листи в шест различни сервиза, от които е за оригинални резервни части на официалния представител на марката „Пежо“, а друг – за резервни части от алтернативен производител. Взета е предвид и цената за труд в различни лицензирани автосервизи, от което е определена и средна пазарна цена на труда за 1 нормочас. Вещото лице се е аргументирало по поставената задача и е изложил обосновал своето заключение, въз основа на съществуващата в страната конюнктура на автомобилния пазар.

По отношение на основния спорен по делото въпрос, кои увредени части от автомобила са в пряка причинна връзка с процесното ПТП, вещото лице е основало заключението си на снимковия материал и вредите, които попринцип настъпват при сходни ПТП, като процесното, от което е стигнало до извода, че уврежданията по основа предна броня и перка вентилаторна не са в следствие на процесното произшествие. Съдът кредитира изцяло експертизата в тази част, като споделя констатацията на вещото лице, че видно от снимковия материал почти не се установяват увреждания в задната част на лекия автомобил „Тойота“ „Авенсис“, а за да настъпят уврежданията по основа предна броня и перка вентилаторна по автомобила на ищеца, ударът би предизвикал значителни увреждания по задната броня на лекия автомобил „Тойота“ „Авенсис“, каквито в случая не са налице. Такъв вид щети по основа предна броня и перка вентилаторна би следвало, както посочва и самото вещо лице, да оставят следи от деформация и изместване по детайлите от задната част на купето на лекия автомобил „Тойота“. На следващо място, видно от снимковия материал не са налице увреждания по броня предна на лек автомобил „Пежо", непосредствено пред деформираната част на основа предна броня, съответно не са налице и деформации или охлузвания по преден регистрационен номер. В тази връзка, съдът споделя становището на вещото лице, че за да се получи увреждането на основа предна броня на лек автомобил „Пежо" е нужно същият да се удари в твърд предмет с тясна хоризонтална контактна повърхност – например теглич (какъвто липса по процесния лек автомобил „Тойота"), или лек автомобил „Пежо" да се ударил под ъгъл от около 45 градуса, при което зоната на деформация на основа предна броня да попадне в край на основа задна броня на лек автомобил „Тойота", но при такъв вид удар биха били налице множество увреждания задната броня на лек автомобил „Тойота", а такива в случая, както вече се посочи - липсват.

Поради тези причини съдът намира, че уврежданията по основа предна броня и перка вентилаторна по застрахования автомобил не са следствие на процесното произшествие на 25.06.2018 г. – същите не представляват типичен и закономерен резултат от съприкосновението на броните на двата автомобила. Ето защо, следва да се приеме, че не е налице пряка причинно- следствена връзка между уврежданията по основа предна броня и перка вентилаторна на Пежо 307 и настъпилото ПТП на 25.06.2018 г.

По отношение на останалите увредени елементи - калник преден ляв, фар ляв, броня предна, лайстна броня предна лява, рамка радиатор, водач броня предна ляв, съдът счита, че отговарят на механизма на ПТП, в каквато насока е и заключението на вещото лице. За лекия автомобил „Пежо 307", с ДК N: В**** ударът е настъпил първоначално с броня предна и фар ляв. След това е последвала деформация и изместване на броня предна и фар ляв, при което са се деформирали: Лайстна предна броня лява, Държач ляв предна броня и Рамка радиатор. Деформацията и изместването на Фар ляв и Рамка радиатор са водели до изместване на Калник преден ляв в посока назад и наляво (навън) спрямо посоката на движение на автомобила. За лек автомобил марка „Тойота", модел „Авенсис" с ДК N: **** ударът е настъпил в задната част на автомобила в броня задна. След това е последвала деформация на броня задна, като предната част на лек автомобил „Пежо" е достигнал до основа задна броня на лек автомобил „Тойота". В тази връзка, съдът счита, че тези увредени елементи са пряка последица от процесното ПТП и са типичен, обичаен резултат от подобен вид ПТП, като процесното.

 Горните изводи, водят до логичното заключение, че от общата стойност на увредените детайли в размер на 1321.07 лева, следва да се извади стойността за ремонт на основа предна броня и перка вентилаторна в размер на 292.62 лева. Получената разлика от 1028.45 лева представлява стойността, необходима за ремонт на останалите увредени детайли по притежавания от ищеца лек автомобил.

Доколкото застрахователят е заплатил сумата от 418.42 лева, същият остава задължен към ищеца за остатъка от 610.03 лева. Предявеният иск следва да бъде уважен за тази част, а в останалата – до претендираните 999.99 лева – отхвърлен.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски съобразно уважената част от иска. Видно от представения списък с разноски, ищецът е направил разноски в размер на 900.00 лева, от които следва да бъдат присъдени 549, 03 лева.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски съобразно отхвърлената част от иска. Видно от представения списък с разноски, ищецът е направил разноски в размер на 200.00 лева, от които следва да бъдат присъдени 86.65 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422 ГПК вр. с 405, ал. 1 КЗ, че ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД ЕИК **** с адрес гр. София, ул. ****№ 7, ет.5 дължи на К.Ц.Г. с ЕГН **********, сумата от  610.03 лева (шестстотин и десет лева и три стотинки), представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско”, полица №****, валидна от 14.09.2017г. до 13.09.2018г. във връзка с настъпило ПТП на 25.06.2018 г., в резултат на което управляваният от К.Ц.Г. лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с ДК № **** при спиране е ударил автомобила марка „Тойота", модел „Авенсис" с ДК № ****, за което е образувана щета № 0020-090-0982/2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 03.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 15060/2018г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 610.03 лева до пълния предявен размер от 999.99 лева.

ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане“ АД ЕИК **** с адрес гр. София, ул. ****№ 7, ет.5 да заплати на К.Ц.Г. с ЕГН ********** сумата от 549.03 (петстотин четиридесет и девет лева и три стотинки) лева, представляващи сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№ 15060/2018г. по описа на ВРС и по настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА К.Ц.Г. с ЕГН ********** да заплати на „ОЗК Застраховане“ АД ЕИК **** с адрес гр. София, ул. ****№ 7, ет.5 сумата от 86.65 (осемдесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки) лева, представляващи сторени от ответника съдебно-деловодни разноски в настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 8 от ГПК

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните;

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: