Р Е Ш
Е Н И Е
№
65
гр.Свищов, 23.04.2018 год.
Свищовският
районен съд в публично заседание на 23.03.2018 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря Петя Братанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 190, по описа на съда за 2017
година, за да се произнесе, взема
предвид:
Иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Ищецът „О.А.И.“ЕООД ***, чрез пълномощника юрисконсулт Е.С.
твърди, че през 2016 г. дружеството придобило в резултат на публична продан,
обективирана в постановление за възлагане на недвижим имот № 13, том 1 , дв.
Вх. № 87/15.01.2016г. правото на собственост върху следните недвижими имоти:
1/3 ид.част от нива от 5,350 дка, четвърта категория, в м. „**“ в землището на
с. М., имот № 036027 и 1/3 ид.част от нива от 2,998 дка , четвърта категория, в
м. „л.“ в землището на с. М., имот № 034075, при описани граници. Заявява, че
постановлението за въглагане било надлежно вписано в Службата по вписванията
гр. Свищов. Твърди, че след запитване до ОбС Земеделие гр. Свищов за вписване в
регистрите към картата за въстановената собственост, получили отказ с
аргуемнат, че към момента на подаване на заявлението собственици на имотите са Х.И.,
К.И. и Т.И., съгласно нотариален акт № 76:2014г., вписан в Служба по
вписванията гр. Свищов, както и че към датата на издаване на постановлението за
възлагане – 27.11.2014г., длъжникът по делото И.К.И. не е притежавал 1/3 дял от
имотите, изненеси на публичен търг. След като им било отказано да се извърши
промяна в собственостите на имотите от ОбС Земеделие гр. Свищов, направили
проверка в имотния регистър , от която се потвърдило вече наученото, че имотите
били продадени от първоначалните собственици – И.К.И., Х. Д. И. и Г. К.И. на Х.И.И.,
К.Г.И. и Т.Г.И., като същите регистрирали
имоти в ОбС Земеделие гр. Свищов. Твърдят, че имотите били придобити от
дружеството с постановление за възлагане на недвижими имоти от 27.11.2014г. на
ЧСИ М.Глушкова – с район на действие ВТОС, като на 23.05.2014г. под № 79, том 1
ЧСИ Глушкова е вписала възбрана върху имотите като обезпечение за насоченото
към имуществото на длъжника И.К.И. по изп.дело № 250/2006г. принудително
изпълнение. След налагане на възбраната длъжникът И. се разпоредил с
притежаваната от него идеална част от описаните имоти, обективирано в
нотариален акт № 76/2014г..Посочва, че с налагането на възбраната върху
имотите, собственост на длъжника И. се цели удовлетовряване вземането на
взискателя по изпълнителното дело, чрез реализиране на публична продан. Имотите
били придобити от дружеството чрез публична продан, чрез принудително
изпълнение, насочено спрямо имуществото на длъжника И. по посоченото
изпълнително дело. Позовава се на разпоредбата на чл. 453 ГПК , според която на
взискателя по изпълнителното дело , както и на лицето, придобило правото на собственост
върху принадлежащите на длъжника имоти, след извършване на поблучна продан /чл.
496 ал. 2 ГПК/ са непротивопоставими извършените от длъжника след налагане на
възбраната актове на разпореждане с имотите, спрямо които е вписана възбраната.
Посочва, че били в невъзможност да извършат регистрацият на постановлението за
възлагане и да ползват правата си в пълен обез, поради което бил налице правен
интерес от предявяне на установителния иск. Моли да бъде постановено решение, с
което да бъде прието за установено по отношение на ответниците И.К.И., Х.И.И., К.Г.И.
и Т.Г.И./след уточнение петитума на исковата молба/, че „О.А.И.“ЕООД е
собственик на 1/3 ид.част от нива от 5,350 дка , четвърта категория, в м. „**“
в землището на с. М., представляваща имот № 036027 и нива от 2,998 дка,
четвърта категория, в м. „л.“ в землището на с. М., представляваща имот №
034075 по плана за мезеразделяне.
Претендира разноски. В хода на устните
състезания не взема становище. В писмена защита по делото, представена в
указания срок, излага подробни съображения за основателност на иска, като се
позовава отново на разпоредбата на чл. 453 от ГПК и чл. 496 ал. 2 от ГПК, твърдейки непротивопоставимост на извършените
от длъжника след налагане на възбраната на 23.05.2014г. актове на разпореждане
с имотите, спрямо които е вписана възбраната.
Ответникът
И.К.И. в срока по чл.131 ал.1 от ГПК депозира писмен отговор, чрез назначения му по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК особен
представител адв. М.К. от ВТАК, с
който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва изложените в исковата
молба твърдения. Заявява, че ще се ползва от представените от ищеца писмени
доказателства. Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан,
както и да бъде отхвърлена претенцията за разноски. В хода на
устните състезания моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан
и се отхвърли и
претенцията за разноски. Представя писмена защита по делото, в която излага съображения за неоснователност на
исковата претенция – не било доказано, че ответникът Илев е бил длъжник на
взискател Банка ДСК ЕАД, че възбраната е двписана в полза именно на този
взискател по същото изпълнително дело, че длъжникът е собственик на 1/3 ид.част
от процесните имоти и че същият се е разпоредил с 1/3 ид.ч. от двата процесни
имота след вписване на възбрана в полза на Банка ДСК ЕАД, но писмената защита е
представена след изтичане на предоставения срок.
Ответницата Х.И.И. в срока по чл.131 ал.1 от ГПК не депозира писмен отговор, не взема становище по делото. Не се явява и не взема становище в хода на устните
състезания.
Ответницата К.Г.И. в срока по чл.131 ал.1 от ГПК не депозира писмен отговор, не взема становище по делото. Не се явява и не взема становище в хода на устните
състезания.
Ответникът Т.Г.И. в срока по чл. 131 ал.
1 от ГПК не депозира писмен отговор, не взема становище по делото. В съдебно
заседание се явява и оспорва предявения иск. В хода на устните състезания моли
да бъде постановено решение, с което иска да бъде отхвърлен.
Съдът, след като изслуша
становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от
приложената по делото справка от Имотния регистър по лице – данни за
лицето И.К.И., на 23.05.2014г. е вписана
възбрана върху възбрана в Служба по вписванията Свищов с вх. регистър 1533,
дв.входящ регистър 1528, том I, акт 79 върху
недвижими имоти, сред които и 1/3 ид.част от нива от 5,350 дка, в. „**“ в
землището на с. М., имот № 036027 и 1/3 ид. част от нива от 2,998 дка в м. „л.“
в землището на с. М., имот № 034075, която възбрана е вписана с посочен длъжник
лия К.И. и кредитор – К.П.К.. Възбраната
е вписана по изп. дело № 250/2006г. на ЧСИ М.Глушкова.
Видно от
приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 76, том VI, рег. № 6056, дело № 557/2014 г. на Нотариус Иванка Ангелова – Нотариус в
района на РС – Свищов, на 04.11.2014г. Х.
Д. Г., И.К.И. и Г. К. Илиел са продали на Х.И.И., К.Г.И. и Т.Г.И. при равни
права, съсобствените си и сънаследствени от К.И.Г. *** недвижими имоти, сред
които и нива от 2,998 дка в м. „л.“, съставляваща имот № 034075 в землището на
с. М., четвърта категория, при подробно описани граници и нива от 5,250 дка, в
м. „**“, съставляваща имот № 036027, в землището на с. М., общ. Свищов,
четвърта категория, при подробно описани граници. Видно от нотариалния акт е, че И.К.И. е подал
на останалите ответници 1/3 ид. част от двата процесни недвижими имоти. Актуалното
местоположение на процесните два имота се установи от приложените два броя
скици на ОбС Земеделие гр. Свищов от 16.03.2017г. Данъчната оценка на нивата от
5 350 дка в м. „**“, имот № 036027 е 690,20 лева, видно от удостоверение
за данъчна оценка изх. № **********/16.03.2017г. на МДТ при Община Свищов, а
данъчната оценка на нивата от 2.998 дка в м. „л.“, имот № 034075 е 386,70 лева,
видно от удостоверение за данъчна оценка изх. № *********/16.03.2017г. на МДТ
при Община Свищов.
С приложеното по делото Постановление за
възлагане на недвижими имоти от 27.11.2014г. по изп. дело № 250/2006 г. на ЧСИ
М.Глушкова – с район на действие ВТОС,
на ищецът са възложени 1/3
ид.част от двата процесни имоти, след като същия е бил обявен за купувач на
имотите с протоколи от 21.11.2014г. , след публична продан проведена от 20.10.2014г. до 20.11.2014г.. . Същото е
вязло в сила на 18.09.2015г. . Постановлението е вписано в Служба по
вписванията гр. Свищов на 15.01.2016г..
Съгласно
Обявление по изп.дело № 250/2006г. на ЧСИ М.Глушкова с район на действие ВТОС,
интересуващите се са уведомени, че от 20.10.2014г. до 20.11.2014г. в сградата
на РС Свищов ще се проведе продан на недвижими имоти, намиращи се в землището
на с. М., общ. Свищов, 1/3 ид.част от които собственост на длъжника по делото И.К.И.
*** за удовлетворяване вземането на взискателя „Банка ДСК“ЕАД, а именно 1/3
ид.част от нива от 5,350 дка в м. „**“, имот № 036027 и 1/3 ид.част от нива от
2,998 дка , в . „л.“, имот № 034075, при посочена цена от която ще започне наддаването
при проданта за всеки от тях. Отразено е, че върху имотите има вписана възбрана
в полза на взискателя и вписан договор за аренда.
С приложеното Заявление вх. № ПО-06-341 от
25.07.2016г. ищецът поискал випсване в регистрите към картата на възстановената
собственост водени при ОбС Земеделие гр. Свищов, промяна на собствеността по
партидата на процесните имоти, с предишен собственик на имотите И.К.И., които
дружеството придобило с постановление за възлагане на недвижими имоти от
27.11.2014г. на ЧСИ Глушкова, за които на 23.05.2014г. ЧСИ Глушкова е вписала
възбрана като обезпечение на насоченото
към имуществото на длъжника И.К.И. принудително изпълнение по изп.дело №
250/2006г.. С приложеното писмо изх. №
РД -05-341 от 23.08.2016г. на ОбС Земеделие гр. Свищов бил изпратен отговор на
ОД „Земеделие“ – Велико Търново, във връзка със заявление за вписване в
регистрите към КВС, за имоти по постановление за възлагане на недвижими имоти
по изп.дело № 250/2006г. на ЧСИ М.Глушкова. Видно от Писмо на ОД „Земеделие „
В.Търново изх. № РД – 04-2173 от 17.08.2016г. във връзка с писмо на ОбС
Земеделие гр. Свищов от 25.07.2016г. ,
ОбС Земеделие Свищов е уведомена, че от пълна история на имотете от Регистъра
на земеделските земи, гори и земи в ГФ към КВС, регистрирани собственици към
момента са Х.И.И., К.Г.И. и Т.Г.И., съгласно нотариален акт № 76/2014г., вписан
в Службата по вписванията гр. Свищов, като към датата на издаване на
постановлението за възлагане – 27.11.2014г. , длъжникът по делото И.К.И. не е
притежавал 1/3 дял от имотите, изнесени на публичен търг, а именно № 036027 и №
034075, поради което и следва да се откаже регистрацията на Постановлението за
възлагане на името на „О.А.И.“ЕООД.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Установителният иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК е процесуално допустим, доколкото е налице
правен интерес у ищеца от предявяването му. Разгледан по същество, същият се
явява неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
По предявения иск с правно
основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване на юридическия факт, от който извежда твърдяното право на собственост.
Ищецът основава установителния иск, който предявява на представеното с исковата
молба Постановление за възлагане на недвижим имот, като твърди, че е собственик
на 1/3 ид.част от процесните два имота, твърдейки, че ответникът И.К.И. се е
разпоредил с притежаваната от него 1/3 ид.част от процесните имоти след
вписването на възбраната. На първо място ищецът следваше да докаже, че
ответникът И.И. е бил собственик на 1/3 ид.част от посочените имоти, по
отношение на които е била насрочена и извършена публична продан, че същият е
бил длъжник, съответно на кой взискател, по кое изпълнително дело и че по това
изпълнително дело е била извършена публична продан, както и че разпореждането
от ответника И.И. е извършено след вписване на възбрана от същия взискател и по
същото изпълнително дело. Този извод се обуславя от това, че възбраната има последици
конкретно непротивоспоставимост на разпореждането само по отношение на
взискателя, който е поискал вписването й.
Ищецът
не доказа при условията на пълно и главно доказване, че ответникът И.К.И. е бил
собственик на 1/3 ид.част от посочените два имота. Горното се налага с оглед
разпоредбата на чл. 496 ал. 2 предл. 1 от ГПК, според която купувачът придобива
правата, които длъжникът е имал. Действително с приложения нотариален акт №
76/2014г. на Нотариус Иванка Ангелова, обективиращ договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 04.11.2014г., ответникът И.И. се е разпоредил с 1/3 ид.част
от тези имоти, но същият не доказва собствеността на И.И. по отношение на
правата, с които се е разпоредил.
Посочените доказателства при
съставянето на нотариалния акт, установяващи правото на собственост –
нотариален акт № 190/1999г. на Нотариус
Ангелова и договор за доброволна делба, не бяха представени по делото. Не се
доказа по делото, че ответникът И.И. е бил собственик на 1/3 ид.част от двата
имота, а за да се приеме, че ищецът е станал техен собственик вследствие на
проведена публична продан, при която е обявен за купувач, е необходимо да се установи, че длъжникът по изпълнителното
дело е бил техен собственик, което се обуславя от това, че придобиването на
имот при публична продан е деривативен способ за придобиване на правото на
собственост, като по аргумент на чл. 496 ал. 2 от ГПК, купувачът придобива
правата, които длъжникът е имал по отношение на имота.
На следващо място ищецът не доказа,
че ответникът И.К.И. е бил длъжник на визскателя Банка „ДСК“ЕАД. Следва да се посочи, че в цитираното
обявление за насрочване на публична продан по изп.дело № 250/2006г. на ЧСИ
Глушкова е посочено, че И.К.И. е длъжник, а взискател е Банка „ДСК“ЕАД, но по
делото следваше да се представят от ищеца удостоверение от ЧСИ , от който да се
установи, че ответникът И.К.И. е бил длъжник на Банка „ДСК“ЕАД, и че въз основа
на изпълнителен лист , удостоверяващ вземането на Банката е било образувано
изпълнително дело, по което е била извършена публична продан.
Ищецът
представя обявление по изп.дело №
250/2006г. на ЧСИ М.Глушкова, в което като взискател фигурира „Банка ДСК“ЕАД,
но останаха недоказани твърденията , че възбраната е вписана в полза на този
взискател по същото изпълнително дело. Напротив, установи се от справката от имотния
регистър по лице, че вписаната на 23.05.2014г. възбрана е с кредитор К.П.К. и
длъжник И.К.И.. Слодователно след като възбрана не е била вписана в полза на
взискател „Банка ДСК“ЕАД, по отношение на Банка „ДСК“ЕАД разпоредителната
сделка, с която И.К.И. се е разпоредил в полза на останалите трима ответници ,
е произвела действие, защото както се посочи, възбраната има последици само по
отношение на взискателя, поискал вписването й, а спрямо всички останали трети
лица разпоредителната сделка е произвела действие. След като това е така,
същата има действие и по отношение на
купувача по публичната продан, защото правата, които могат да се
противопоставят на взискателя, могат да се противопоставят и на купувача, с
оглед разпоредбата на чл. 496 ал. 2 предл. 2 от ГПК.
Останаха недоказани твърденията
на ищеца, че ответникът И.К.И. се е разпоредил с процесните имоти след
вписването на възбрана в полза на „Банка ДСК“ЕАД, поради което и разпоредителна
сделка не можела да се противопостави на този взискател, респективно не може да
се противопостави на купувача по
публична продан. След като се установи
по делото, че възбраната е вписана в полза на взискател К.П.К., следва че само
по отношение на него би могло да се твърди, че разпоредителната седлака,
вписана след възбраната, няма действие. Същевременно обаче, К.П.К. не е
взискател по публичната продан, по коящо ищецът е обявен за купувач и не намира
в този случай приложение разпоредбата на чл. 496 ал. 2 от ГПК, на която се
позовава ищеца.
След като ищеца не е установил по несъмнен начин,че е
собственик на процесните имоти, поради това, че разпоредителната сделка,
извършена от И.К.И. в полза на останалите трима ответници може да бъде противопоставена на взискател „Банка
ДСК“ЕАД, защото в нейна полза не е вписана възбраната, а същата е в полза на
взискател К.П.К., след като ищецът не доказа, че като купувач по публичната
продан е придобил правото на собственост по отношение на процесните имоти на
основание чл. 496 ал. 2 предл. 1 от ГПК, и след като не установи, че ответникът
И.К.И. е бил длъжник на „Банка ДСК“ЕАД и собственик на процесните имоти – 1/3
ид.част от двете ниви, неговият иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК като
неоснователен и недоказан следва да бъде
отхвърлен.
Разноски не се претендират от ответниците и такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „О.А.И.“ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представляван от
Й.К.Г. – управител, чрез пълномощника юрисконсулт Е.С. против И.К.И. с ЕГН ********** ***, Х.И.И.
с ЕГН ********** ***, К.Г.И. с ЕГН ********** *** и Т.Г.И. с ЕГН ********** ***
, ИСК с правно основание чл.
124 ал. 1 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че „О.А.И.“ЕООД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление ***, представляван от Й.К.Г. – управител е собственик на 1/3
ид.част от нива от 5,350 дка, четвърта категория, в м. „**“ в землището на с. М.,
имот № 036027, при граници: имоти № 036028 на А.И.Г., кад. № 000092 – жп
линия, № 036009 – свободен, незаявен, № 036010 – свободен, незаявен, № 036011 –
на Й.С.М. и № 036012 – на наследници на И.Б.Б. и 1/3 ид.част от нива от 2,998 дка , четвърта
категория, в м. „л.“ в землището на с. М., имот № 034075, при граници: имоти №
034074 – на Й.И. Тодорова, кад. № 000330 – полски път, № 034004 – на насл. на Т.М.Л.,
№ 034057 – на М.Я.К.и № 034056 на П.Г.И., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: