Решение по дело №2069/2018 на Районен съд - Ловеч

 

 

                                                        Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                          гр.ЛОВЕЧ, 15.11.2019 год.

 

                                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на тридесети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА

 

при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2069 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, съобрази :

 

            Обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 50 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на сумата 1 800 лева.

            Ищецът И.П.П., с посочен съдебен адресат адв.С. *** твърди в исковата си молба подадена срещу ответника А.О.Т. ***.08.2018 година той, заедно с жената, с която живее на съпружески начала и тяхната дъщеря, предприели изкачване на връх Ботев в Стара планина. Изтъква, че изкачването протекло успешно и сутринта на посочения ден, тримата стигнали до Туристическа спалня „Ботев връх", която е разположена в близост до върха. След като влезли в спалнята,  попитал А.Т., който по това време е работил като домакин в спалнята, дали може да ползва тоалетна. Ответникът го упътил към външна тоалетна, разположена на няколко метра от спалнята, показвайки му същата през прозореца. Тръгнал към тоалетната, но вървейки към нея бил нападнат от куче, вързано на верига към една от страничните стени на спалнята. Уточнява, че никъде наоколо не е имало надписи, забраняващи минаването около страничната стена или предупреждаващи за наличието на куче. Според ищеца кучето било голямо и агресивно, понеже атаката не била провокирана от него по никакъв начин. Доколкото той разбира от кучета - породата на кучето била Българско овчарско куче, по известна в обществото като Каракачанска овчарка или Каракачанско куче или просто Каракачанка. Въпросното животно успяло да го захапе неколкократно по левия му крак в областта на бедрото преди той да съобрази какво точно се случва и да успее да се отскубне от кучето. За съжаление обаче при ухапванията получил две рани с размери по около 0.4 - 0.5/0.3 см, разположени на около 3 см една от друга по косо-вертикална линия. Две рани с подобни размери, разположени на около 2 см успоредно на първите и по-нагоре, както и по-малки охлузни рани помежду им и с размери по около 0.3 - 0.5-0.5 см. Наличие на по-интензивно окръглено кръвонасядане около горната група рани с размери около 4 см в диаметър и по-малки кръвонасядания около другите рани. По-ниско от описаните рани е получил и друго по-слабо изразено кръвонасядане на площ от около 7-8 см в диаметър, като освен това меките тъкани в цялата област са били силно болезнени.

            Пояснява, че след като успял да се измъкне от челюстите на животното, му била оказана първа помощ /от трето лице/ и по възможно най-бързия начин същият, заедно с придружаващите го лица се отправил към автомобила си паркиран на няколко часа път от мястото на инцидента. По време на прехода раните започнали да кървят от физическото натоварване, а освен това болката, която изпитвал също се усилила. След дълъг преход пеша, групата накрая достигнала автомобила и веднага отпътувала за град Габрово, където ищецът потърсил квалифицирана медицинска помощ. Такава му била оказана в Спешното отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова"-гр.Габрово и след като раните били обработени професионално от лекар и му поставили ваксина - най-накрая се прибрал в дома си. Уточнява, че не получил никаква подкрепа от ответника, макар кучето да било прибрано и вързано на верига към постройката именно от него /ответника/, което обстоятелство станало известно на ищеца впоследствие.

            Описаните по-горе наранявания му причинили немалко болки и страдания, които той изпитвал в продължение на около месец. Не е за подценяване и стреса, на който е бил положен при атаката от страна на животното, тъй като същата е била напълно неочаквана и агресивна.

            Въз основа на изложеното,  моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на сумата 1 800 лева, ведно със законната лихва от 04.08.2018 год., за описаните по-горе неимуществени вреди, а именно претърпените от него болки и страдания, вследствие на причинените му от кучето наранявания. Претендира и направените по делото разноски съгласно списъка, който допълнително ще представи в последно съдебно заседание по делото.

            В законният срок по чл.131 от ГПК е представен писмен отговор на исковата молба от ответника, в който след като се е запознал с исковата молба я намира за допустима, но изцяло неоснователна и недоказана. Твърди, че фактическата обстановка от инцидента, станал с лицето И.П.П., на 04.08.2018 год. на връх Ботев, е отразена в исковата молба неточно и невярно. Кучето не е ухапало И.П., а само го е одраскало, удряйки го в знак на защитна реакция и проява на инстинкт за самосъхранение. В този смисъл счита, че вината за инцидента е изцяло на ищеца. От своя страна, твърди, че е положил грижа на добър стопанин като е ограничил достъпа на кучето до туристите, връзвайки го на възможно най-подходящото място в района на туристическата спалня – място, отдалечено от тоалетната и от всички използваеми помещения в туристическата спалня, което по принцип туристите не посещават и нямат причина да го правят. Според него ищецът е провокирал кучето и вината за инцидента е само негова. Освен това твърди, че именно чрез усилията на неговата майка е оказана първа помощ на ищеца, поради което не било вярно посоченото в исковата молба, че ищеца не е получил никаква подкрепа по време на инцидента.  

            В хода на делото ищецът, редовно призован, се явява лично и с пълномощника си адв.С., който от името на доверителя си поддържа предявената искова претенция и оспорва изложеното в писмения отговор на ответника. Позовава се на събраните по делото писмени и гласни доказателства, от които се установявало безпорно, че доверителя му е претърпял неимуществени вреди, вследствие от причинените му от кучето наранявания. Смята, че като се има предвид претърпяното от ищеца, неговата претенция е в размер към минимума на това, което принципно би могъл да претендира от ответника, в който смисъл моли съда да я уважи до пълния претендиран размер на сумата от 1 800 лева, ведно със законната лихва от 04.08.2018 год. Подробни аргументи излага в представена по делото писмена защита.

Ответникът А.О.Т., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител адв.С. ***, която от името на доверителя си изцяло оспорва подадената искава молба. И пред съда, както и в писмения отговор на исковата молба навежда твърдения, че невярно и неточно е отразена фактологията, считайки, че вярната фактология за тях е в депозирания от нея отговор. Пледира съда изцяло да отхвърли предявения срещу доверителя й иск, ведно с всички законни последици, като им присъди и направените съдебно-деловодни разноски. В указания от съда срок представя писмена защита, в която излага подробни съображения защо претенцията е неоснователна.

            Съдът като прецени представените по делото писмени и гласни доказателства, доводите на процесуалните представители на страните, по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, в съответствие с чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установени следните факти :

            На името на ищеца И.П.П. е издаден лист за преглед на пациент №011704, с дата на постъпване 04.08.2018 год., 20.07 часа и дата на напускане 04.08.2018 год., 20.52 часа, от лекар Р.А.. Основната диагноза е : Ухапване или удар от куче, а снетата анамнеза е : ухапан от куче по лявото бедро. Терапия - ТАП - обработка.

            Като доказателство по делото е представено съдебномедицинско удостоверение №103/2018 год. от съдебен лекар д-р Я.К. при МБАЛ”Д-р Тота Венкова”АД-гр.Габрово, от което е видно, че на 06.08.2018 год. по негово желание прегледал лицето И.П.П.,***, като след като прегледаният е съобщил за това какво му се е случило на 04.08.2018 год., около 09.40 часа, на връх Ботев в Стара планина и по-късно е получил медицинска помощ в Спешно отделение на МБАЛ”Д-р Тота Венкова”АД-гр.Габрово, поставен ТАБ, е снел следните обективни данни от прегледа : По предно-вътрешната средна трета на лявото бедро е установил група от рани с червени корички - две рани с размери по около 0,4-0,5/03 см, разположени на около 3 см една от друга по косо-вертикална линия, две рани с подобни размери, разположени на около 2 см, успоредно от първите и по-нагоре, както и по-малки охлузни рани помежду им, също покрити с червени корички и с размери по около 0,3-0,5-0,5 см. Има по-интензивно окръглено мораво кръвонасядане около горната група рани, с размери около 4 см в диаметър и по-малки кръвонасядания около другите рани, също с морав цвят. По-ниско от описаните рани и средна-долна предно-вътрешна повърхност на лявото бедро има по-слабо изразено кръвонасядане със синкаво-бледоморав цвят, на площ от около 7-8 см в диаметър. Меките тъкани в цялата описана област са силно болезнени, като на уврежданията са напраавени фотоснимки. Съдебният лекар след като е отчел и данните от медицинската документация, а именно представен лист за преглед на пациент в СО №011704/04.08.2018 год. - 20,07 часа, в който е записано : „Основна диагноза : ухапване или удар от куче.” Ухапан от куче по лявото бедро. Поставен ТАБ. Обработка, е излязъл със заключение, че при прегледа на И.П.П. са установени увреждания - рани от ухапване от куче и масивно кръвонасядане по предно-вътрешната повърхност на лявото бедро. Болезненост на меките тъкани в същата област. Получените увреждания отговарят да са причинени по времето и начина, съобщени от пострадалия. Същите са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота /разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК/.

            От служебно изисканата за целите на настоящото исково производство прокурорска преписка №1747/2018 год. по описа на РП-гр.Карлово се разбира, че с рег.№1747/18 от 17.08.2018 год. И.П.П. е подал жалба до РП-гр.Карлово, в която след като е описал какво му се е случило на 04.08.2018 год. на предприетото от него, жената, с която живее на съпружески начала и тахната дъщеря, изкачване на връх Ботев в Стара планина и след като е посочил, че туристическа спалня „Ботев връх” се експлоатира от „Джи Ел Си Комерс”ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.Калофер, ул.”Кошовете”№5 с Управител Г.С.Б., е помолил да бъде разпоредено извършването на предварителна проверка и след като се съберат достатъчно данни за извършено престъпление по чл.325в, ал.1 или по някой друг състав на НК да се образува наказателно производство срещу съответното лице или лица.

            Въз основа на така подадената жалба Прокурор в РП-гр.Карлово е издал Постановление за възлагане на проверка от 17.08.2018 год., като на основание чл.145, ал.1, т.3 и ал.5 от ЗСВ, е възложил на органите на МВР да извършат проверка, с оглед данни за престъпление по чл.325в, алр.1 от НК, в хода на която е посочил в четири пункта какви конкретно процесуално-следствени действия да се предприемат, като за резултата от проверката да бъде уведомен в 30 дневен срок.

            След получаване на постанолението за възлагане на проверка на РП-гр.Карлово в ОД на МВР-гр.Пловдив, РУ-гр.Карлово и завеждането му в деловодството на РУ-гр.Карлово, същото е разпределено за работа на служителя К.С., който видно от докладна записка до началника на РУ-гр.Карлово е направил предложение преписката да бъде изпратена на РП-гр.Карлово за произнасяне по компетентност. В докладната записка относно извършената проверка по преписка рег.№281000-8738/20.08.2018 год. е описана следната фактическа обстановка : на 04.08.2018 год., около 09.30 часа И.П. отишъл заедно със съпругата си Г.А. и дъщеря им М.П., на 14 години, в туристическа спалня „Ботев връх”, която е наета под наем от фирма „Джи Ел Си Комерс”ЕООД-гр.Калофер от ТД”Хайдут”-гр.Калофер с договор от 01.07.2016 год. Влезли в спалнята и П. потърсил тоалетна, като работникът А.О.Т., назначен в спалнята с трудов договор №005/08.05.2018 год. му показал тоалетната през прозореца и му казал, че като излезе от входната врата вляво от нея има табели, които показват къде се намира тоалетната. Връщайки се след малко П. започнал да вика с агресивен тон, че е ухапан от кучето, което е вързано на задната стена на спалнята. Видно от приложения снимков материал до входната врата има табели, указващи посоката на тоалетната и за да се стигне до нея не е необходимо да се премине покрай задната стена, където е било вързано на синджир кучето. Въпросното куче било порода „каракачанско”, отглеждано от А.Т. и нямало паспорт, тъй като го намерил в Балкана и го приютил преди около 20 дни. Свидетели на инцидента нямало, П. бил сам навън. Метеорологът Д.П.Г. бил извикан от близката метеорологична станция, за да донесе превързочни материали и кислородна вода. Г. забелязъл, че от вътрешната страна на бедрото на П. има не рана, а нещо като прищипано, одраскано. Нямало кръв или видима рана. Също така според Г. той е виждал кучето и друг път и досега не е било агресивно и не е нападало никого. Според него също така не е необходимо да се ходи към кучето, за да се отиде до тоалетната, като табелите ясно сочат къде се намира самата тоалена. След като се превързал П. слязъл в гр.Калофер и вечерта след пристигането си в гр.Габрово отишъл в спешното отделение, където му поставили инжекция с „ТАП”. Установено е и лицето А.Д.Х., който работел в близост, но видно от снетото обяснение той не е пряк свидетел на случилото се, дори не разбрал кой е ухапан от кучето. С оглед на изложеното инспектор К.С.е предложил преписката да бъде изпратена на РП-гр.Карлово за произнасяне по компетентност.

            С Постановление от 27.09.2018 год. Р.И.- прокурор при РП-гр.Карлово, след като се е запознал с материалите по прокурорска преписка №1747/2018 год. по описа на РС-гр.Карлово, на основание чл.199 и чл.213, ал.1 и чл.24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК, е отказал образуването на досъдебно производство за престъпление от общ характер по преписка №1747/2018 год. по описа на РП-гр.Карлово и е прекратил преписката.

            За изясняване на причинените болки и страдания на ищеца и по изрично искане на неговия пълномощник, направено още с подаване на исковота молба, на основание чл.195, ал.1 от ГПК, съдът е допусканал назначаването на комплексна съдебно-медицинска и ветеринарна експертиза с в.л.Г. и Ф., които след запознаване с приложените по делото доказателства и извършен преглед на лицето И.П.П. на 01.04.2019 год., са дали заключение, че уврежданията, които е получил ищецът при ухапването от кучето на 04.08.2018 год. са били болезнени в момента на инцидента, като болката е била търпима и във времето е намалявала прогресивно, като субективните възприятия на пострадалия са определяли сила и продължителност. Вероятно при настъпване на инцидента се е касаело за остра и повърхностна болка, причинена от прекомерното дразнене на болковите рецептори на кожата и аферентните сетивни пътища на периферната нервна система от незначителните непроникващи в меките тъкани рани на кожата и механичната травма, причинена от натиска от зъбите на животното. Впоследствие болката е намалявала прогресивно, като не е можела да доведе до дискомфорт на пострадалия. Експертите след съпоставяне на зъбната формула на кучетата с характерните описани рани в съдебномедицинското удостоверение №103/2018 год. на МБАЛ”Д-р Тота Венкова”-гр.Габрово, предоставения снимков материал и белези, констатирани при прегледа, извършен на 01.04.2019 год. в МБАЛ-гр.Ловеч, им дават убеждение, че се касае за ухапване от куче. Според тях се касае за внезапно нападение, ухапване от куче, довело до повърхностни наранявания и без данни за масивни кръвоизливи. Раните на ищеца се причинени от ухапване от куче без данни за разкъсвания подкожие, съдове и мускули, като в представения по делото лист за преглед на пациент в СО №011704/04.08.2018 год. е отразена диагнозата : „Ухапване или удар от куче”-МКБ-W54, поради това, че така е приета тази диагноза в международната класификация на болестите.

            В допълнително заключение към комплексната съдебно-медицинска и ветеринална експертиза в.л.Ф. на въпроса, поставено от ответната страна, да даде категоричен отговор, а не с вероятност, дали за действително ухапване от куче и то с разположение на зъбите на кучето с косо-вертикална линия, е дало заключение, че белезите по кожата на ищеца са причинени от ухапване от куче с това разположение на зъбите с косо-вертикална линия /с леко разместване на белезите от рани от съответните горни и долни резци, причинено от различното разположение на меките тъкани по време на инцидента и по време на прегледа на пациента.

            От ангажираните гласни доказателства на св.Г.Л.А., които съдът преценява с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост /чл.172 от ГПК/ се установява, че тя живее на семейни начала с ищеца от 13 години. Същата поясни пред съда за случилото се през м.август 2018 год., когато в събота рано сутринта тръгнали да изкачват връх Ботев от южната страна, след което се върнали обратно до м.”Паниците”. Походът бил организиран от цялото й семейство - мъжът й И. и дъщеря им М. И. П.. Сутринта около 09.30 часа пристигнали на върха като преди това тръгнали от хижа „Рай” около 07.00 часа. Сутринта била хладна и стигайки до върха времето се оказало студено, мъгливо, имало силен вятър и ниска облачност. Тъй като и друг път са изкачвали връх Ботев знаели, че могат да се приближат до метеорологичната станция и там да се преоблечат. Приближавайки тази сграда, намираща се в тяхно дясно, се намирала станцията на военните, където видяла силует на мъж. Те били единствените туристи, които пристигнали първи, нямало никой друг освен този мъж. След като мъжът видял, че се оглеждат им казал, ако искат да се преоблекат, да отидат в туристическата спалня, която им посочил къде се намира. Приближили се до постройката като поради ниската облачност, сградата се виждала смътно и тъй като наолоко нямало други сгради, стигнали до нея. Входът на сградата бил един, вътре имало едно антре с врата в ляво и дясно и разбрали, че в ляво се намира столовата и влезли. Мъжът й се приближил до мястото, където се обслужвала кухнята и от където можел да си купи нещо топло за пиене. След като той се преоблякъл и си изпили топлите напитки, И. й казал, че му се ходи до тоалетна, като мъжът й попитал момчето, което им продало напитките къде има тоалетна. Момчето не му отговорило и с жест вдигнало ръка и посочило към прозореца. Подала на мъжа си едно руло тоалетна хартия и той отишъл до мястото, което му посочило момчето. Докато го чакали да се върне й се сторило, че някак си се забавил. Връщайки се при тях го видяла, че е силно пребледнял и разтреперан и след известно мълчание той казал : „Кучето ме ухапа” с тих глас, „Защо не ми казахте, че има куче”. Мъжът от персонала му направил забележка и с упреци се обърнал към съпруга й защо е минал от там и не знае ли, че там има куче. Свидетелката поясни, че персонала на сградата се състоял от мъж и жена, други посетители освен тях нямало. И. помолил да му дадат аптечка, за да обработи раната и да постави нещо на мястото, където е ухапано. Мъжът й бил ухапан отпред на подбедрицата на левия крак. Тъй като в туристическата спалня не разполагали с пълен набор в аптечката се наложило да потърсят помощ отвън. Знаела, че има човек от спасителната служба и затова излязла с дъщеря си като двете тръгнали към върха. Спомня си, че от ляво на метрологичната станция имало строителни работници, които попитала къде се намира спасителната служба, като те и отговорили, че сега ще дойде момчето. Планинският спасител дошъл веднага, носеъки кислородна вода, бинт и марля. Помогнал им да се почисти раната и да се направи превръзка на крака. Свидетелката поясни още, че при излизането си, за да потърси планинския спасител, се огледала и по никакъв начин не разбрала и не видяла кучето. То не се виждало нито в посока нагоре, нито в посока надолу, нито в мястото на туристическата спалня. Не е лаяло, за да се разбере, че има куче. Нямало и табела, че такова куче се намира в близост до сградата. След инцидента излязли, за да види къде е местоположението на кучето. Приближили се малко, като то се намирало от ляво на нейната страна. Заяви, че не е ходила да види къде и как е вързано кучето, но си спомня, че  си скачало свободно, без да е притеснено в движенията си. Видяла му зъбите. Забелязала, че такива кучета не са малки по размер, като кучето било на синджир, но движенията му не били ограничени. Не видяла да се дърпа, да се опъва, просто си скачало настрани и нагоре. Според нея кучето е сложено като в капан, буквално е скрито от погледа на хората, които влизат и излизат в тази постройка. По нейно мнение никой не можел да предположи, че такъв свиреп звяр се намира зад въпросната постройка. През цялото време имали комуникация с персонала на туристическата спалня, състоящ се от мъжът и жената, чиито имена не знае, като според последните, те считали, че те сами са си виновни за случилото се, че са минали през определено място, за да стигнат до тоалетната и са били длъжни да знаят, че там има куче. Имало известна разправия между тях и персонала на туристическата спалня.

            Тръгнали да се прибират по обратния път. Стигнали до „Райското пръскало”, където спряли за малко, поради това, че раната на мъжът й започнала да кърви. Болял го кракът и всичко това забавило слизането. Там участъка бил стръмен, на места отвесен и човек трябвало да се държи за едни обезопасителни синджири, буквално пълзяли по скалите. На места нямало и пътека. В продължение на седем часа стигнали до автомобила. От м.”Паниците” до гр.Габрово нямало никаква медицинска помощ, а и нямало възможност по пътя до гр.Габрово или населено място до него, в което да има болница или здравен пункт, в който пострадало лице да потърси медицинска помощ. Чак вечерта стигнали в болницата в гр.Габрово, където поставили ваксина против тетанус на ищеца и му казали да провери да не се получават пулсации на мястото. Да се следи и да се наблюдава раната. Посочва, че докато в деня на инцидента на мястото на ухапванията на две, три места се виждало, че е ухапан, през следващите два дена, започнало да се налива и приличало на масивно насядане, чиито радиус се разраствал и станал огромно тъмно петно, надминаващо дачел зоната на ухапване. През следващите няколко дни мъжът й не е ходил на работа, а работил от къщи. Поясни, че не по-малко от две седмици движенията на кракът му били затруднени, не можел да го разгъва и да го сгъва свободно. Боляло го и се фиксирал на това място, притеснявайки се дали ще се заличи и колко време ще продължи.

            Свидетелят Д.П.Г., който през 2018 год. е работил на връх Ботев като хидрометеорологичен наблюдател, заяви, че познава туристическата спалня, намираща се в близост до станцията. Ответникът работи в туристическата спалня сам. Майка му била с него, но в какво качество е при него не знае. Имало едно куче, което се мотаело там в района, но той не е питал никога дали е тяхно това куче. Свидетелят подчерта, че кучето е вързано откъм ъгъла на северната страна на туристическата спалня. Виждал е хора да го хранят, но никога не е забелязъл кучето да е агресивно. Когато той го е хранил не е забелязъл то да е агресивно към него. На 04.08.2018 год. бил дежурен, когато му се обадили по телефона, защото тяхната врата е заключена и от съседната сграда му се обадили и казали, че има инцидент, при който кучето е ухапало човек. Попитали го дали има медикаменти. Тъй като имал такива, слязъл долу. Посрещнала го една жена на входа и го упътила, че човека е надолу. Когато отишъл долу видял ищеца /посочва го в съдебно заседание на 03.04.2019 год./ и видял, че на неговия крак има намотано някакво бинтче. Извадил каквито медикаменти има, мислейки, че по крака на пострадалия има кръв, за да обработи раната, но махайки бинта, видял някаква сининка. Нямало разкъсване, а може би било като одраскване, но нямало перфорация. На крака на ищеца нямало дупка, нямало ухапване, а имало някаква малка сининка. Лично на него му станало смешно и затова им оставил медикаментите да се оправят сами. Уточни, че одраскването било на левия крак на ищеца, над коляното. Лично той не е свидетел на инцидента. Поясни, че до кучето имало строителни материали, имало периметър между 1-2 метра, където било вързано кучето до сградата. Там имало табели, като тоалетната се намирала на 10-тина метра. Може да се завърти отвсякаде да се мине, но има указателни табели, като излезеш от спалнята къде на минеш - наляво или надясно. Не знае да е имало други инциденти с това куче. Ходил е при кучето и с храна и без храна, но към него то не е проявявало агресия. Виждал е и други туристи да ходят при него, като всеки е хранел кучето. По думите на този свидетел поведението на ищеца било арогантно. Чул заплахи със съд, къде работи жена му и че ще даде на съд персонала на спалнята за това, което му се е случило. Според него основно ищеца говорел. Подчерта, че на 04.08.2018 год. времето било хубаво, топло, слънчево.

              В показанията си, дадени пред съда св.И.М.О. изтъкна, че през м.август 2018 год. е ходил на връх Ботев. Бил на хижа „Рай”. Качил се на връх Ботев и малко под върха на туристическата спалня се спрял, защото били група, да ги изчака. Както си стоял човека излязал от входа на спалнята, отзад някъде и видял, че кучето изскимтяло. Видял човека, че е седнал, станал след малко и тръгнал към спалнята. Това било, което видял. Той бил на върха, малко от южната страна се намирал, а кучето са намирало от запазната страна на спалнята. Кучето било на синджир, не на тел, но не го е видял да се разхожда. Вързано било на синджир на метър-метър и нещо. Чул, че кучето изкимтяло и видял, че човека /посочвайки ищеца в съдебната зала на 03.04.2019 год./ е седнал на земята.  Там откъдето минал човека имало строителни материали и един бидон с вода. Лично той не е бил в туристическата спалня, но видял, че имало указателни табели за тоалетната, а къде е отишъл човека към кучето няма представа. Пътя за тоалетната не минава покрай кучето. Според него няма причина човека да мине през строителните материали, за да отиде до тоалетната. Свидетелят заяви, че като идвал отдолу никакви реакции нямало от кучето. След това човека като станал, кучето не е било агресивно, само изскимтяло и си стояло така. Нищо не е правило кучето повече. Не знае кой е превързал ищеца в туристическата спалня, тъй като не е влизал вътре. Не е чувал да е имало други такива случаи с това куче. Описа времето, че не било лошо, имало видимост като се движили към туристическата спалня.

            Пред съда показания даде и свидетелката О.Т.К., която е майка на ответника, поради което и съдът ги преценява с оглед на всички други данни по делото, имайки предвид възможната тяхна заинтересованост, на основание чл.172 от ГПК, която заяви, че в туристическата спалня работел синът й през м.август на 2018 год. Доколкото можела му оказвала помощ, тъй като е инвалид. На 04.08.2018 год. била при него, когато дошли мъж, жена и момиче в тинейджърска възраст. Поръчали си два чая и след малко мъжът попитал къде се намира тоалетната. Синът й отговорил, че през прозореца може да я види, като излезе от вратата в ляво има табела. След малко мъжът влетял в столовата и започнал да рови нещо, да си търси, след което излязал навънка. Тя не му обърнала внимание, но го видяла, че се надвесва над кучето с нож да го коли. Съпругата му го дърпала отзад и му викала : „Недей, недей, че има телефон и ще го заснима”. Тя излязла веднага след госпожата с телефона си, защото видяла мъжа, че е надвесен над кучето. Мъжът, /свидетелката посочва към ищеца в съдебно заседание на 03.04.2019 год./ го оставил и започнал да вика по тях, че са „помияри”, че ще ги коли като малки кучета. Описа, че е бил облечен с къси панталони, нямало кръв по кракът му. По думите й кракът му изглеждал все едно когато сте паднали и сте се ожулили повърхностно. Тя извадила подръчна аптечка, каквато имало в спалнята, в която имало лейкопласт с марлички за промиване на рани. Започнали да го промиват, като ищецът през цялото време говорил и ги заплашвал, че ще ги заколи. Казвал им : „Вие не знаете с кого си имате работа, жена ми е съдийка, не знаете какво ви чака. Започнал да й иска личната карта да я снима, да й иска разрешително за спалнята, а синът й буквално при този голям ловджийски нож се затворил вътре в спалнята и не посмял да излезе. Казала на ищеца, че не е работник, а е на гости на синът си, давайки му визитна картичка на този, който е взел под аренда туристическата спалня.

            В показанията си свиделката даде описание на кучето, че тежи около 20-25 кг, не повече, високо е 40 см, с дължина около 60-70 см, като за породата си „Каракачанка” е дребно. Не е видяла дали ищеца е провокирал кучето, но видяла като го дърпа жена му. Затова излязла след тях с телефона си и когато Г.А. видяла, че е с телефон, започнала да го дърпа. Пред съда свидетелката заяви още, че ходи от време на време при синът си, но той не й е казвал да е имало инциденти с това куче. Идвали са групи с деца и са я питали дали могат да отидат да пипат кучето. Кучето било вързано на около 10 м в диаметър с дебела каишка, на която отвътре била сложена една дебела тел стоманена, прекарана през каишката и синджира е закопчан с два карабинера за кюшето на около 1 м от постройката. Кучето се виждало отдалеч и от мястото, от което е идвал ищеца, от вратата кучето се виждало. Виждал се и синджирът, защото бил дебел, голям синджир. Синджирът бил захванат за земята и бил в диаметър на 10 м. Поясни, че кучето е свикнало с хора, тъй като при него ходели много хора, защото постоянно го хранели като минавали туристи. Може да каже, че това куче не го е хранила тя, а обикновено го хранили туристите и от станцията, където имало работници, които идвали да пият чай, му носели храна. Свидетелката категорично изтъкна, че ищецът нямал видими белези и разкъсване на кожата на крака. Кучето било свито на земята и абсолютно не помръдвало уплашено, когато ищеца бил над него с ножа. Посочи, че ищеца си се движил на ход, абсолютно без да тече кръв от крака му, даже тръгвайки си, тя им се извинила и каквото могла направила. Госпожата /визира Г.А./ изобщо не знаела, че има запис, тъй като свидетелката заяви, че си държала през цялото време телефона на плота и след това в джоба. След като се обадили и като ги викнали в полицията и тя казала в полицията, че имат запис и да бъдат благодарни ищеца и съпругата му затова, че не е търсила съответните органи за записа от това, което се чувало от тяхна страна.

             По обективно и субективно кумулативно съединения осъдителен иск с правно основание чл.50 от ЗЗД.

            При наличието на така описаната фактическа обстановка съдът приема, че квалификацията на спорното право се определя според твърденията и исканията, въведени в процеса по надлежния процесуален ред. В случая съобразявайки исковата молба, заведена с вх.№10723/17.10.2018 год. в РС-гр.Ловеч, намира, че е сезиран с облигационна искова претенция за непозволено увреждане с правно основание чл.50 от ЗЗД за обезвреда на неимуществени вреди, причинени от животно, която претенция е допустима, като предявена по правилата за общата местна подсъдност по постоянният адрес на ответника, на основание чл.105 от ГПК.

            За да бъде уважен такъв иск, ищецът следва да установи в хода на исковия процес при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки : наличие на причинени неимуществени вреди /болки и страдания/, които са произтекли от посоченото животно, в конкретния случай куче, както и обстоятелството, че животното е собственост на лицето, от което се търси отговорност или се е намирало под негов надзор.

            В конкретният казус не се спори, а се установява безпорно от представената медицинска документация /лист на преглед на пациент от 04.08.2018 год. и съдебномедицинско удостоверение №103/2018 год./, че ищеца е получил телесните наранявания, които описва в исковата молба и че те са причинени от куче. Не се събраха по делото обаче безпорни доказателства, че кучето, причинило ухапванията на ищеца е именно собственост на ответника или под негов надзор. Няма представени безпорни доказателства, че кучето е регистрирано като собственост на ответника, липсва паспорт на това животно, каквито данни са изискани още от прокурор на РП-гр.Карлово по прокурорнска преписка №1747/2018 год. по описа на РП-гр.Карлово. Изясняването на това чия собственост е кучето е от значение за уважаване на иска с правно основание чл.50 от ЗЗД, който визира солидарна отговорност на собственика и лицето, под чиито надзор се намира кучето. Дори и в обясненията си дадени за целите на проведеното досъдебно производство /стр.21 на прокурорска преписка №1747/2018 год. по описа на РП-гр.Карлово/, А.О.Т. изтъква, че кучето е намерено от него в Балкана 20-тина дни преди инцидента и той го приютил от съжаление, завързвайки го със синджир в обезлюдената част над туристическата спалня, като и Управителят на фирма „Джи Ел Си Комерс”ЕООД-гр.Калофер, стопанисваща под наем туристическата спалня на връх Ботев, знае, че наетият от него работник А. е довел неговото куче /стр.8 на прокурорска преписка №1747/2018 год. по описа на РП-гр.Карлово/, показват, че статута на кучето не е изяснен и няма данни чия собственост е то. Дори и да се приеме, че ответникът е лицето, под чиито надзор се намира кучето, то не само той еднолично трябва да отговаря за причинените на ищеца неимуществени вреди, но и собственикът на вещта, като това произтича по силата на закона - от императивният текст на чл.50 от ЗЗД, визиращ солидарната отговорност на две лица - собственикът и лицето, под чийто надзор се намира вещта. Като е предявил исковата си претенция само срещу едно лице, без да уточнява и да доказва то собственик ли е на вещта или под чиито надзор се намира тази вещ, ищецът е нарушил изискванията на материалния закон и на специалния текст на чл.50 от ЗЗД.

            Съдът счита, че наред с това с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, не е осъществен фактическият състав на непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Съгласно този текст на закона всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Според Постановление №7/30.12.1959 год. на Пленума на ВС отговорност за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Отговорността по този текст на закона се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като причинната връзка трябва да се докаже във всеки конкретен случай. Вината се предполага до доказване на противното. Всички елементи от фактическият състав на непозволеното увреждане подлежат на доказване от ищцовата страна, като трябва да са налице при условията на кумулативност, така както съдът е разпределил тежестта на доказване в съдебно заседание, проведено на 06.02.2019 год. По смисъла на чл.45 от ЗЗД вредата е всяка неблагоприятна последица за защитените от закона права и интереси на увредения, като тя може да засяга, както настоящото имущество на увредения, така и вероятното бъдещо увеличение на имуществото му. Само по себе си липсата на твърдените като обуславящи и обусловени факти прави невъзможно установяването на причинна връзка между тях.

             Според чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да докаже обстоятелствата, на които основава своите искания, а чл.8, ал.2 от ГПК предвижда, че страните посочват фактите, на които основават исканията си и представят доказателства за тях. В противен случай, съдът е длъжен да приложи последицата при носене на доказателствената тежест, като приеме недоказания факт за неосъществил се.

            Тъй като се касае за осъдителен иск, тежестта на доказване на основанието и размера на иска пада върху ищеца, като конкретно ищеца не доказа с какви свои действия или бездействия ответника е допринесъл за наличието на първата предпоставка от състава на непозволеното увреждане - деяние. Налице са свидетелски показания, че кучето има периметър между 1-2 м, до сградата, където било вързано /св.Д.П.Г./, като имало указателни табели и пътя за тоалетната не минава покрай кучето /св.И.М.О./, като от показанията на тези двама свидетели може да се направи извода, че ответникът е проявил грижата на добър стопанин, в който смисъл ищецът не доказа наличието на първият елемент от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Липсва и друг елемент от състава на непозволеното увреждане, а именно причинна връзка между деянието и вредата, като в тази връзка съдът изцяло кредитира и се позовава на показанията на св.И.М.О., който е бил случаен свидетел на това, което е станало през м.август 2018 год. на хижа „Рай” на връх Ботев, който идвайки от към върхът, малко от южната страна, категорично заяви пред съда, че отдолу е видял, че кучето не е имало никаква реакция. Кучето само изскимтяло и си стояло така, без да прави нищо и да проявява агресия. На тези показания съдът дава вяра, тъй като се касае за случайно преминаващ турист, който е възприел ситуацията от мястото, на което се е намирал и то без да бъде забелязан от която и да е от страните по делото. Още по-категорични са показанията на св.О.Т.К., която след предупреждението на съда за това, че носи наказателна отговорност в случай на лъжесвителестване, на основане чл.170, ал.1 във връзка с чл.290 от НК, подробно описа, че е видяла ищеца : „……че се надвесва над кучето с нож да го коли, съпругата му го дърпаше отзад и му викаше : „недей-недей”, че тя има телефон и ще го заснима”. Тези нейни показания по никакъв начин не бяха опровергани от ищцовата страна, като съдът преценявайки ги и с всички други данни по делото приема, че очевидно с действие или бездействие ищецът е провокирал, подразнил кучето, с което е способствал за настъпване на вредоносния резултат. Доказа се и това, че ищецът е имал възможност да предотврати настъпването на вредите, като е минал не на указаното място за ползване на тоалетната, а на пътя, където се е намирало кучето, поради което и съдът не може да приеме, че е налице причинна връзка между деянието и вредата, която причинна връзка не се предполага, а трябва да се докаже от увредения. След като в показанията си всички свидетели, изключая св.Г.Л.А. описват, че не е имало друг инцидент с това куче и че то не е проявявало агресия спрямо други хора, а св.О.Т.К. дори го описа, че за неговата порода то е не повече от 20-25 кг, то очевидно, че е имало някаква провокация от страна на лицето, което го е доближило - ищеца И.П.П.. В този смисъл и съдът не намира за нужно да възприема заключението на вещите лица по комплексната съдебно-медицинска и ветеринарна експертиза и поставената допълнителна задача към комплесната експертиза относно това, че белезите по кожата на ищеца са причинени от ухапване на куче, а ги обсъжда заедно с другите доказателства по делото, на основание чл.202 от ГПК, предвид факта, че от момента на инцидента 04.08.2018 год. до датата на изготвяне на заключенията е минала една година и те не дават реална представа за действително причинените вреди на ищеца, още повече, че последният претендира неимуществени вреди за причинените му болки и страдания, които съгласно чл.52 от ЗЗД се определят от съда по справедливост.

            Въз основа на изложеното и след като ищецът не доказа исковата си претенция по основание, той не доказа и същата по размер, което дава основание на съда да я отхвърли като изцяло неоснователна и недоказана.

            По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

            Ищецът претендира заплащането на лихва за забава върху претендираното от него обезщетение, считано от 04.08.2018 год. В случая следва да е налице неизпълнение на парично задължение, за да дължи длъжника обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. След като съдът е приел, че главният иск с правно основание чл.50 от ЗЗД е неоснователен и недоказан, то такава е и акцесорвата претенция за заплащане на лихва за забава, тъй като в случая съдът е приел, че не е налице неизпълнение на парично задължение.      

 Всичко изложено дотук дава основание на съда да отхвърли претенцията на И.П.П. срещу А.О.Т., на основание чл.50 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 1 800 лева, за претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на причените му от кучето наранявания, ведно със законната лихва от 04.08.2018 год. до окончателното изплащане, като неоснователна и недоказана.

По разноските.

            При този изход на процеса неоснователна и недоказана се явява и ищцовата претенция за заплащане на сторените по делото разноски в размер на сумата 572 лева, видно от представения списък на разноските.

            От своя страна ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 680 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, за което съдът съобрази списъка на разноски по чл.80 от ГПК.

            Водим от горното, съдът

                                                                           Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от И.П.П., ЕГН-**********, със съдебен адрес : адв.Н.С.С.,*** срещу А.О.Т., ЕГН-********** ***, обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.50 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 1 800 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от И.П.П. болки и страдания вследствие на причените му от кучето наранявания, ведно със законната лихва от 04.08.2018 год. до окончателното й изплащане, както и за заплащане на сумата 572 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА И.П.П., ЕГН-**********, със съдебен адрес : адв.Н.С.С.,*** да заплати на А.О.Т., ЕГН-********** *** сумата 680 /шестотин и осемдесет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, въз основа на представен списък на разноски по чл.80 от ГПК.

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                   

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :