РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Силистра, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Глория Недева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Гражданско дело №
20233400100282 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от Д. Д. Р. , ЕГН
........, с адрес с.В., общ. Дулово, обл. Силистра, ул. „С.“ №..., чрез адв. Д. иск с
правно основание чл.432 КЗ срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, бул.
„Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С. П. и К. К. да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 200 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, настъпили в
резултат на смъртта на майка му Ю. А. Ш., починала на 09.08.2022г.
вследствие на ПТП от същата дата, ведно със законната лихва считано от
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:
Твърди се в исковата молба, че с влязла в сила Присъда №14/12.07.2023г.
по НОХД №224/2023г. по описа на ОС- Силистра Ш. Б. Ш., ЕГН ........, е
признат за виновен в това, че на 09.08.2022г. по непредпазливост е причинил
смъртта на Ю. А. Ш. от с.В., с което е осъществил състава на престъпление по
чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. чл.342, ал.1 от НК. Ищецът е син на починалата.
Последният е предявил претенция към застрахователя, с който за МПС марка
„Фолксваген“, модел „Голф 4“ има сключена активна застраховка
“Гражданска отговорност” по полица BG/02/122001738660. По искането няма
произнасяне от ответното дружество, въпреки представената присъда. Сочи,
че цял живот е бил в едно домакинство с майка си, били са неразделни и в
прекрасни емоционални и сърдечни отношения. Взаимно са си помагали,
поддържали и подкрепяли. След загубата й изпитвал емоционални болки и
1
страдания, загубил е социалните си контакти и съня си. Моли за уважаване на
иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е подало отговор на
исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва, че
има влязла в сила присъда, която установява извършено ли е деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Счита, че е налице
съизвършителство с водач на неустановен бял автомобил, който с
неправомерното си поведение създава риск от удар и принуждава Ш. Ш. да
реагира при създалата се ситуация на внезапна опасност. Когато виновното за
ПТП лице или съизвършител не е установен, то отговорност носи
Гаранционен фонд /изцяло или солидарно/, на основание чл.519, ал.1 от КЗ.
Инвокира оплакване, че претенцията е неморална и по користни подбуди, тъй
като виновният водач е съпруг на пострадалата и баща на ищеца. Прави
възражение за съпричиняване вредата от страна на починалата, която била без
поставен колан. Оспорва претенцията и по размер, като навежда, че същата не
отговаря на критериите за справедливост и на икономическата конюнктура.
Мораторна лихва не дължи, поради това, че е в изключението по чл.497, ал.2
от КЗ. Моли за отхвърляне на иска с присъждане на разноски.
Третото лице – помагач ГАРАНЦИОНЕН ФОНД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет.4,
представлявано от С.С. и М. К., конституиран на страната на ответника,
депозира отговор на искова молба вх. №3299/20.10.2023г., с който изразява
становище за неоснователност на исковите претенции. Конкретно излага, че в
процесния случай не са налице основания за ангажиране на отговорността му,
поради наличие на застрахователен договор. Счита, че не е налице и
твърдяното от ответника съизвършителство с бял автомобил. В евентуалност
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата над 50%, доколкото пътувала без поставен задължителен
предпазен колан, в нарушение на чл.137а от ЗДвП. Оспорва твърденията за
причинени неимуществени вреди и претендирания размер за репарирането
им.
В открито съдебно заседание ищецът и ответникът, чрез процесуалните си
представители поддържат наведените твърдения и възражения и претендират
разноски. Депозирани са писмени бележки с вх. № 3968/12.12.2023г. от
ответното дружество.
Третото лице-помагач не изпраща представител в о.с.з.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба,
прие за установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, съдът е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че: между ответното дружество
и делинквента Ш. Б. Ш. е сключен договор за застраховка „ГО на
автомобилистите“ към датата на процесното ПТП от 09.08.2022г. и че на
28.07.2023г. е влязла в сила присъда № 14/12.07.2023г. по НОХД №
2
224/2023г. на ОС – Силистра.
Приобщено е НОХД №224/2023г. по описа на ОС – Силистра, ведно с ДП
№ 259-ЗМ №210/2022г. по описа на РУ гр.Дулово при ОД на МВР Силистра.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 0112/18.08.2022г. Юнзюле
Акиф Ш. е оставила наследници в лицето на Ш. Б. Ш. /съпруг/, Е. Л. В. /син/ и
Д. Д. Р. /син/.
Представени са писмена претенция до застрахователя, получена на
11.05.2023г. и допълнителна такава с представени доказателства, получена на
31.07.2023г. относно обезщетяване на сочените от ищеца за претърпени от
него неимуществени вреди и писмо - отговор на застрахователя от
12.05.2023г.
Към материалите по делото е представена справка от проверка за
сключена застраховка "Гражданска отговорност" в сайта на Гаранционен
фонд за процесния автомобил към 10.08.2022 г., от които данни е видно, че
застраховката е била активна.
За установяване на понесените от ищеца негативни психически
преживявания вследствие смъртта на майка му са събрани гласни
доказателства чрез разпит на Ш. Б. Ш., Е.А.Й. и С. А. М..
От разпита на Ш. Ш., които показания се преценяват по реда на чл.172
ГПК, се установява, че не е биологичен баща на ищеца, но той го е отгледал и
живеят в едно домакинство. Имал брак с пострадалата. Разказва за вечерта на
инцидента и начинът по който е станал. Било 19.15ч., валяло дъжд, като при
изкачване на баир, отсрещната кола, която също се изкачвала по баир
изпреварва три коли, без видимост. Тя трябвало да завива наляво, от средната
пресечка, но той бил с предимство. Предприела първо вляво, после вдясно и
за да избегне удар с нея той също навил волана надясно, в резултат на което
влязъл в канавката. Твърди, че се намерила коя е била жената, но лицето,
което я е посочило после се е отрекло да е тя. Счита, че именно тя е
причината за катастрофата.
Свидетелят Емил Йорданов споделя пред съда, че е съсед на ищеца,
покойната му майка и съпругът й, които живеели заедно в с.Вокил. Излага, че
Д. и майка му взаимно са си помагали финансово. Преди две години Д.
работил в чужбина. Знае, че й изпращал пари. Свидетелят от 3-4 години
живее постоянно в селото и още отначалото Д. бил в чужбина и си идвал
отвреме навреме. Някъде около десет месеца преди инцидента окончателно се
прибрал да живее в селото. Сега живее в същата къща, заедно с жена си и Ш..
След смъртта на майка му се свил, не бил като преди, не излизал из селото, не
общувал с никого.
Свидетелят С. А.М. излага пред съда, че живее в с.В., съсед е на ищеца.
Той и майка му живеели в една и съща къща преди той да отиде в Холандия.
Това се случило шест месеца преди инцидента с майка му, като целта била да
спечели пари за сватбата си. Четири-пет месеца преди това е работил в
Англия за около година и нещо. Окончателно се върнал в България след
случката. Като семейство били добре. Ищецът и майка му взаимно си
3
помагали. Той изпращал пари от чужбина. Имало голяма промяна в него след
кончината й, не общувал със съседи, приятели, отслабнал. Сега живее със
съпругата си и Ш., но Д. работи и изкарва пари.
Съобразно изслушаната и неоспорена от страните комплексна съдебно-
автотехническа и медицинска експертиза, която съдът кредитира като
обективна и компетентна, причината за настъпване на инцидента е
неизчакване преминаването на лекия автомобил „Фолксваген Голф”, движещ
се направо по път II-23 в посока към с.Вокил от страна на водача на
неизвестния бял лек автомобил при извършване на маневрата „завиване
наляво” и неправилните действия от страна на водача на лекия автомобил
„Фолксваген Голф”, които нарушават устойчивото му движение на пътното
платно. Получените травми на пострадалата са в резултат на действията,
които лекият автомобил извършил след навлизането си и преминаването през
бетонния отводнителен канал, а именно удар с предната си дясна част в
отводнителния канал и последващо странично плъзгане на лекия автомобил с
дясната си част в земята и в страниците на бетонния отводнителен канал.
Пострадалата е била с поставен предпазен колан. При конкретния механизъм
на настъпване на произшествието вещото лице посочва, че получените
наранявания, причинили смъртта на возещия се на предна дясна седалка, не
биха могли да бъдат избегнати или намалени поради поставения предпазен
колан. Подробно е описана вертикалната и хоризонтална пътна маркировка
на пътния участък. В с.з. вещото лице Добрев заявява пред съда, че поддържа
заключението си и в случай че игнорира цитираните в същото свидетелски
показания, които са събрани в хода на наказателното, но не и в хода на
настоящото производство. На въпроси на страните уточнява, че причината за
навлизането в отводнителния канал е неадекватната реакция на водача и че
няма причинна връзка с белия /неустановен/ автомобил, тъй като той е много
по-напред. Впоследствие излага, че има причинна връзка между ПТП-то и
поведението на белия лек автомобил, тъй като завиващият наляво е длъжен да
изчака движещите се направо.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият
състав на Силистренски окръжен съд формира следните правни изводи:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за
претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на
делинквента при ответника. Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т.
4 от ГПК. В случая претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва
за забава представлява последица от евентуалното уважаване на иска за
обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД.
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото
ищеца е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за
разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е сезирал с искане за
заплащане на обезщетение на 11.05.2023г. Искът е предявен на 21.08.2023 г.,
т. е. след изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, в който няма
произнасяне от застрахователя по същество.
4
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, съгласно който увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Върху
ищеца лежи доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно
поведение от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между
деяние и вреда; 4/ вина; 5/ валидно застрахователно правоотношение между
делинквента и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди
произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички
причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият
причинител на вредите. По делото безспорно се установи наличието към
датата на процесното ПТП на валидно застрахователно правоотношение
между водачът Ш. Ш. и ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В конкретиката на случая, с оглед на влязлата в сила присъда, настоящият
състав е задължен да приеме на основание чл.300 от ГПК, че водачът Ш. Б.
Ш., на 09.08.2022г. около 19.15ч., по път II-23, гр.Разград – гр.Дулово, км
105+319 метра, между селищата с.Овен и с.Вокил, област Силистра,
непосредствено преди разклона за с.Руйно, област Силистра, при управление
на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел
„Голф 4“, с позиции на рамата WVWZZZ1JXW691915, с рег. Номер H 2593
ВХ, е нарушил чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, като по непредпазливост е
причинил смъртта на Ю. А. Ш. от с.В., област Силистра.
Поради изложеното, съдът приема за доказан фактическия състав на
деликтната отговорност, в резултат на който за застрахователя възниква
задължение за обезщетяване вредите, настъпили вследствие на поведението
на водача на лекия автомобил, за който е действала застраховка "гражданска
отговорност". Без значение за основателността на иска се явява
обстоятелството, че деликвентът е съпруг на пострадалата.
Ответникът – застраховател отговаря в пълен обем за доказаните вреди,
независимо от това, че може да се установи съизвършител на деликта. Това е
така, защото съгласно чл. 53 ЗЗД всички те отговарят солидарно към
пострадалия. Съгласно чл.499, ал.7 от КЗ при множество причинители на
застрахователното събитие, които отговарят солидарно, застрахователите,
5
съответно Гаранционният фонд по чл. 518 или институция, натоварена да
извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл.
518, също отговарят солидарно. При положение, че ответникът не е предявил
обратен иск срещу третото лице, участващо като подпомагаща страна, съдът
не дължи преценка и произнасяне по евентуалната му отговорност. Такава
може да се търси в отделен процес.
При така приетата фактическа установеност, съдът следва да определи
размера на претърпените от увреденото лице вреди, с оглед удовлетворяване
изискванията за справедливото им репариране. Размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен по
справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства и причинени морални страдания,
съгласно дадените задължителни указания с ППВС № 4/1968 г. То трябва да
удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други
случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди,
така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо
обезщетение, а за по-леките - по-ниско. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпените от деликт морални вреди е необходимо да се
отчете действителният размер на тези вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на душевните и психически страдания, както и емоционалното
отражение спрямо ищеца от загубата на неговия близък родственик,
допълнителното влошаване на качеството на живот, възрастта на
пострадалия, социалното му положение, отношението между него и ищеца;
дали тези вреди продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
При прилагане на тези критерии в процесния случай съдът съобразява
внезапността на понесената от ищеца загуба, необратимостта на събитията,
дълбоката емоционална и практически незаличима травма от смъртта на
пострадалия, която е повлияла на ищеца. Събитието несъмнено се е отразило
негативно върху неговото емоционално и психическо състояние. Той е
съжителствал в едно домакинство с починалата си майка, като от събраните
гласни доказателства се установява и това, че за определен период е работил
в чужбина откъдето й е изпращал пари. Налице са данни за създадена
стабилна емоционална връзка между двамата, взаимно са си помагали. Към
датата на инцидента пострадалата е била на 63г., здрава, работеща като
санитарка в болницата в гр.Дулово, ищеца е бил на 34г.
Отчитайки всички тези факти, икономическата конюнктура в страната
към момента на ПТП, както и наложилата се актуална съдебна практика по
размера на присъжданите обезщетения по сходни казуси, настоящият съдебен
състав намира, че сумата от 120 000 лв. за ищеца – пълнолетно дете на
починалия, справедливо обезщетява претърпените от него неимуществени
6
вреди.
По възражението за съпричиняване:
Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да се намали. За основателност на
възражението за съпричиняване е необходимо да се установи както
противоправно поведение на пострадалия, така и със същото, съобразно
конкретните обстоятелства, пострадалото лице да е допринесло за настъпване
на вредите, т. е. поведението му да е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат.
Приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
ответника чрез защитно възражение, направено в съответния предвиден
преклузивен срок по ГПК. В практиката на ВКС е разяснено, че правейки
възражение, ответникът следва да сочи конкретни действия или бездействия,
с които пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносните
последици и съдът да се произнесе в рамките на именно посочените от
ответника действия /така Решение № 134/18.11.2020 г. по т. д. № 1422/2019 г.
на ВКС, II т. о. /.
В случая ответникът, навеждайки възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат, е посочил, че пострадалата не е била с поставен
обезопасителен колан. Това възражение е направено и от третото лице –
помагач. Същото обаче е неоснователно с оглед заключението на приетата
комплексна СМАТЕ, пояснено от вещите лица в съдебно заседание, които
сочат на краен извод, че коланът е бил поставен в момента на удара, както и
че наличието или липсата на поставен предпазен колан не биха повлияли на
получените телесни увреждания в конкретния случай.
Поради изложеното, съдът намира възражението за неоснователно,
респективно липсва основание за намаляване на определеното обезщетение
по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
С оглед горното, следващото се обезщетение за неимуществени вреди е в
размер на сумата от 120 000 лева до който размер предявеният иск се явява
основателен и следва да се уважи, като претенцията следва да се отхвърли за
разликата над сумата 120 000 лева до пълният предявен размер от 200 000
лева.
По претенцията за законна лихва:
Претендираната законна лихва е с начален момент от датата на исковата
молба, поради което с оглед изхода от спора и частичното уважаване на иска,
то същата следва да се начисли върху приетото за дължимо обезщетение.
По разноските:
С оглед своевременно отправеното искане и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.2 от ЗА при оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие в исково производство, на основание някоя
от хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗА, насрещната страна по делото се осъжда
да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ.
7
Възнаграждението следва да бъде присъдено в полза на адвоката, оказал
правната помощ, а не на страната, която представлява, като съдът го определя
на 9450лв., на основание чл.7, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съразмерно с отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сторени разноски в размер от 6296лв., от които 200лв. за
депозит за експертиза и 6096лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати съразмерно с уважената част от иска сумата от 4800 лв. в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Силистра,
представляваща дължима държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ №87,
представлявано от С. П. и К. К. ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Р. , ЕГН ....., с адрес
с.В., общ. Дулово, обл. Силистра, ул. „С.“ №. сумата от 120 000лв. /сто и
двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на майка му
Юнзюле Акиф Ш., починала на 09.08.2022г. вследствие на ПТП от същата
дата, ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба
/21.08.2023г./ до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над уважената част от 120 000лв. до
претендираните 200 000лв., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ №87,
представлявано от С. П. и К. К. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н. Д., ЕГН ....... от АК
– Силистра, с адрес гр.С., ул. „Д.” №..., вх...., ет...., ап.., сумата от 9450лв.
/девет хиляди четиристотин и петдесет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38 Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Д. Д. Р. , ЕГН ...., с адрес с.В., общ. Д., обл. Силистра, ул. „С.“
№... ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ №87,
представлявано от С. П. и К. К. сумата от 6296лв. /шест хиляди двеста
деветдесет и шест лева/, представляваща съдебно деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ №87,
представлявано от С. П. и К. К. ДА ЗАПЛАТИ на Окръжен съд – Силистра
сумата от 4800лв. /четири хиляди и осемстотин лева/, представляваща
дължими за производството държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
8
Решението е постановено при участието на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ,
като трето лице-помагач на страната на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК
*********, със седалище гр.София.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
9