РЕШЕНИЕ

 

№ 190

 

гр.Пловдив, 26.03.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на пети март 2014 година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветана Михова

          ЧЛЕНОВЕ: Красимира Ангелова

                               Симеон Захариев

 

 

с участието на секретаря Стефка Костадинова, разгледа докладваното от съдия Красимира Ангелова търговско дело № 50 по описа за 2014 година, и за да се произнесе взе предвид:

 

          Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

          С р.№ 359/06.03.2012г. по гр.д.№ 1433/2011г. Пловдивският окръжен съд е отхвърлил предявения на основание чл. 19 ал.3 ЗЗД от З.Р.Р. *** против „Итали канстракшън“ООД гр. Пловдив за прогласяване в окончателен на сключен между нея и дружеството на 04.10.2010г. предварителен договор за покупко-продажба на подробно описан недвижим имот в гр. Пловдив.

          Р. е осъдена да заплати на дружеството съдебни разноски в размер на 7 200 лв.

          Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от адв.Илиан Стойчев в качеството му на пълномощник на З.Р.. Поддържа, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона и съдебната практика. Иска се решението да бъде отменено и предявеният иск уважен.

          Въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение правилно и законосъобразно, поради което се иска да бъде потвърдено.

          Въззивната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 259 ГПК и е процесуално допустима.

          Насочена е против валидно и допустимо решение на първоинстанционния съд.

          Разгледана по същество, същата е основателна.

          Делото се гледа за втори път от състав на въззивната инстанция.

          Първоначално постановеното въззивно р.№ 353/19.07.2012г. по в.гр.д.№ 530/2012г. на ПАС е отменено от ВКС по реда на касационното производство и делото върнато за ново разглеждане от друг състав с указания по приложението на закона.

          З.Р. *** е предявила иск против „Итали канстракшън“ООД гр. Пловдив за обявяване за окончателен на сключен между тях на 04.10.2010г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – магазин в гр. Пловдив, бул.“Христо Ботев“ № 61а, подробно идентифициран, за сумата 54 000 евро, която е изплатила изцяло.

          Правно основание на предявения иск – чл. 19 ал.3 ЗЗД.

          Ответното дружество не признава предявения иск. Прави възражение за нищожност, евентуално за унищожаемост на предварителния договор. Становището се обосновава с твърдението, че не е налице обективирана воля от страна на дружеството-продавач за сделката, тъй като не е взето решение от ОС на съдружниците за сделката. Не е изразил валидно воля и управителят Аугусто Монтанте, тъй като не владеел български език и е подписал договора със съзнанието, че подписва документ, съставляващ правно основание за възстановяване на парични суми от Р. в сметката на дружеството. Унищожаемост на договора се твърди поради сключването му поради измама – управителят бил въведен в заблуждение относно документа, който подписва. Въззиваемата страна поддържа, че предварителният договор не може да бъде обявен за окончателен, тъй като ищцата е неизправна страна по същия, както и предвид обстоятелството, че към настоящия момент дружеството не е собственик на обекта предмет на предварителния договор, който е включен като част от апортна вноска в новоучредено дружество – „Келлер ес“ЕАД.

          Няма спор, че представеният по делото в оригинал предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04.10.2010г. е подписан от ищцата З.Р. като купувач и Аугусто Монтанте като управител и представляващ дружеството-продавач „Итали канстракшън“ООД гр. Пловдив. Предмет на договора е магазинно помещение № 3 в гр. Пловдив, бул.“Хр.Ботев“ № 61а с продажна цена 54 000 евро с ДДС. От тази сума 20 000 евро купувачът следвало да заплати в 5-дневен срок от подписване на предварителния договор, 20 000 евро да заплати до 31.10.2010г. и 14 000 евро до 31.12.2010г. Договорено е сключването на окончателния договор да се извърши в срок до 10 дни след регистрирането на сградата в кадастъра. Не е спорно, че това не е сторено, както и че сключването на договора не е предшествано от решение на ОС на съдружниците. Позовавайки се на последното обстоятелство, първоинстанционният съд е приел, че договорът е нищожен поради липса на съгласие на продавача и не може да бъде обявен за окончателен и е отхвърлил иска. Това разбиране не е съобразено с окончателната и задължителна съдебна практика – Т.р.№ 3/2013г. ОСГТК т.1 на ВКС. Изрично е прието, че липсата на решение на ОС на дружеството не опорочава сключения предварителен договор за покупко-продажба и не е пречка за обявяването му за окончателен. В този смисъл са и мотивите на отменителното решение на ВКС, поради което и наведеният с отговора на исковата молба довод за нищожност на договора поради липса на воля е неоснователен.

          Обстоятелството, че представляващият дружеството е чужд гражданин и не владее български език / процесният договор е само на български език/, само по себе си не е основание за признаване порок на сделката. Безспорно упражняването на търговска дейност в страната изисква боравене с документи изготвени на български език, но при подписването им Монтанте е следвало да се увери в съдържанието на текста. Събраните гласни доказателства пред първоинстанционния съд сочат, че той е ползвал услугите на преводач – св.Г.Георгиев и св.Т.Цанева и следователно не е имало никаква пречка да се ориентира в съдържанието на това, което подписва.

          Неоснователен е и наведеният при условията на евентуалност довод за унищожаемост на договора поради въвеждане на Монтанте в заблуждение от З.Р.. Тъй като към онзи момент те са били съпрузи и по силата на дадено й пълномощно Р. изтеглила 100 000 евро от личната сметка на Монтанте, му предложила за подпис документи, между които и предварителния договор, с уверението, че следва да ги подпише, за да може тя да върне тази сума на дружеството. Описаното е лишено от конкретика – кога, къде, при какви обстоятелства е станало това, а и от логическа връзка - защо лични на Монтанте средства е следвало да се връщат на дружеството. Освен това, противоречи и на установеното от св. Георгиев, който е потвърдил пред съда, че лично на два пъти е превел устно договора на Монтанте и е възпроизвел обстоятелствата, при които е станало това подробно. Следва да се кредитират показанията на този свидетел, който е бил преводач на Монтанте в онзи период и има лични впечатления. Св.Цанева, която по-късно е извършвала преводни услуги и твърди, че Монтанте се учудил, когато получил исковата молба,  не може да се счита за безпристрастен свидетел, тъй като към момента на разпита /13.12.2011г./ е продължавала да работи за Монтанте, а и няма лични впечатления от обстоятелствата, при които е станало подписването на договора.

          Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че между страните е сключен валиден предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и на изследване подлежат въпросите дали са налице основания за обявяването му за окончателен.

          При първото разглеждане на делото от въззивната инстанция е прието, че ищцата не е изпълнила изцяло задължението си за плащане, което е пречка за обявяване на предварителния договор за окончателен. На това основание е потвърдено отхвърлителното решение на първоинстанционния съд. Това разбиране противоречи на разпоредбата на чл. 362 ал.1 ГПК, в какъвто смисъл са и мотивите на отменителното решение на ВКС. Ето защо и наведеният довод, че поради неизправността на ищцата договорът не може да бъде обявен за окончателен е неоснователен.

          За първи път пред настоящата инстанция се твърди, че дружеството не е собственик на имота предмет на договора, тъй като междувременно е внесен като апортна вноска в друго дружество – „Келлер ес“ЕАД. Това обстоятелство не е спорно, а и се установява от вписванията по ТР. Разпоредбата на чл. 36 ГПК поставя като условие за обявяване на предварителния договор за окончателен продавачът да е собственик на имота към момента на постановяване на решението. В случая това изискване не е налице и въззиваемата страна счита, че дори и да се приеме съществуването на валидна облигационна връзка, то договорът не може да бъде обявен за окончателен.

          Доводът е неоснователен. Извършената от продавача по предварителния договор отчуждителна сделка не може да се противопостави на ищцата, която е вписала исковата молба преди това – в случая на 29.04.2011г., а апортната вноска е през 2013г. В този смисъл е и практиката на ВКС – Р. № 387/13.05.2003г. по гр.д.№ 948/2002г. и е израз на защитната функция и значението на вписването.

          Няма спор, а видно и от съдържанието на предварителния договор, уговорени са всички съществени условия на окончателния договор. Ето защо и след като се установи, че няма пречка за обявяването му за окончателен съобразно изложеното по-горе, се налага извода за основателност на предявения иск. При това, следва да се прецени приложението на чл. 362 ал.1 ГПК. От тази гледна точка задължението на ищцата е да внесе цената на няколко вноски, съответно 20 000 евро в срок от 5 дни от подписването на договора, още толкова /20 000 евро/ до 31.10.2010г. и 14 000 евро до 31.12.2010г. В подкрепа на твърдението си, че е внесла договорените суми в определените срокове, ищцата представя заверени копия от 4 бордера на „Асет Банк“АД. От вписванията по същите се установява, че ищцата не само е наредила извършването на парични преводи, с които е задължена нейна сметка, но и че е заверена сметката на „Итали канстракшън“ООД в същата банка със следните суми: на 05.10.2010г. – 20 000 евро, на 12.10.2010г. – 20 000 евро, на 11.11.2010г. – 6 000 евро и на 14.12.2010г. – 8 000 евро, с посочено основание „покупка на имот по предварителен договор“. Преводите са съобразени с условията по предварителния договор, като отделните вноски са направени преди изтичане на срока за всяка от тях. Първоначално противната страна е заявила, че оспорва банковите документи по съдържание и автентичност, но впоследствие е уточнила, че не става въпрос за оспорване истинността на документите, а за това, че не се отнасят за плащания по процесния договор. Посочените плащания изразявали други отношения между страните – съдебно заседание на 25.10.22011г. на ПОС. Какви са тези други отношения, изискващи плащания по срокове и размер съобразно процесния договор, ответната страна не е уточнила и установила в процеса, поради което настоящата инстанция намира възражението за голословно. Този извод не се променя от обстоятелството, че са представени копия от 4бр. фактури /л.112 – л.115 от делото на ПОС/ издадени от дружеството на всяка от датите, на които ищцата е извършила банковите преводи, като в две от фактурите е посочено основание – „покупка на офис в гр. Пловдив, бул.“Руски“ 46 по предварителен договор“. Дружеството не е установило по никакъв начин съществуването на друг предварителен договор сключен с ищцата и то при условия за плащане съвпадащи с процесния. Освен това, фактурите са за суми в лева и не са документи, установяващи плащане. Плащането и то съобразно условията на предварителния договор е установено по безспорен начин от документите за извършените банкови преводи на суми в евро, с които е заверена сметката на дружеството, като получаването на сумите не е оспорено.

          Предвид всичко изложено, настоящата инстанция намира предявения иск за основателен и доказан. Като е достигнал до друг извод по съществото на спора, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което ще следва да се отмени и сключеният между страните предварителен договор от 04.10.2010г. бъде обявен за окончателен.

          Съгласно чл.364 ал.1 ГПК ищцата Р. дължи следващите се разноски по прехвърлянето на имота, а именно нотариална такса по сметка на ПАС, определена по раздел II т.8 от Тарифата за нотариални такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, възлизаща на 842.76 лв., както и местен данък за придобиване на имота по сметка на Община Пловдив в размер на сумата 2 640.37 лв., изчислена на база цена на сделката.

          При този изход на спора, въззиваемото дружество ще следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски до този момент, възлизащи общо на 22 659.30 лв. съгласно представения списък – 10 829.30 лв. пред ПОС, 5 165 лв. при първото разглеждане на делото от ПАС, 4 665 лв. пред ВКС и 2 000 лв. пред настоящата инстанция. Последните разноски представляват адвокатско възнаграждение, по отношение на което направеното възражение за прекомерност е неоснователно, като се има предвид нормата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. и защитавания интерес.

`         По всички изложени съображения, Пловдивският апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

          ОТМЕНЯ р.№ 359/06.03.2012г. по гр.д.№ 1433/2011г. на Пловдивски окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

          ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл. 19 ал.3 ЗЗД сключения на 04.10.2010г. предварителен договор за покупко-продажба, съгласно който „Итали Канстракшън“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Кюстендил, ул.“Васил  Левски“ № 1, представлявано от управителя Аугусто Монтанте, със съдебен адрес в гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ № 152 „Легис център“, ет.2, кантора 2-6Б, адвокатска кантора Емилия Недева, продава на З.Р.Р., ЕГН ********** ***, следния недвижим имот:

          магазин № 3 /три/, находящ се в гр. Пловдив, бул.“Христо Ботев“ № 61А, с площ от 59.29 кв.м./ петдесет и девет цяло и двадесет и девет стотни квадратни метра/, от които първо ниво от 40.84 кв.м./четиридесет цяло и осемдесет и четири стотни квадратни метра/, находящи се на партера на сградата; второ ниво от 16.04 кв.м./шестнадесет цяло и четири стотни кв.м./, находящи се в подземното ниво на сградата и 2.41 кв.м./две цяло четиридесет и една стотни кв.м./, представляващи 4.995%/четири цяло деветстотин деветдесет и пет хилядни процента/ идеални части от общите части на сградата, представляваща жилищна сграда с магазини за промишлени стоки, построена съгласно удостоверение за строеж № 566/20.12.2008г. на гл.архитект на Община Пловдив, изпълнена във фаза „до груб строеж включително и довършителни работи“, което отговаря на 100% завършеност на сградата, и който магазин представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.522.233.1.13 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, срещу продажна цена от 54 000 евро/петдесет и четири хиляди евро/, която сума е изплатена от купувача З.Р.Р. на продавача „Итали канстракшън“ООД изцяло.

          ОСЪЖДА З.Р.Р., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Апелативен съд-Пловдив държавна такса в размер на 842.76 лв. /осемстотин четиридесет и два лв. седемдесет и шест ст./ и в полза на Община Пловдив сумата 2 640.37 лв./две хиляди шестстотин и четиридесет лв. тридесет и седем ст./ местен данък, за които суми служебно да се впише възбрана върху имота.

          ОСЪЖДА „Итали Канстракшън“ООД с ЕИК *********,  седалище и адрес на управление в гр. Кюстендил, ул.“Васил  Левски“ № 1, представлявано от управителя Аугусто Монтанте, със съдебен адрес в гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ № 152 „Легис център“, ет.2, кантора 2-6Б, адвокатска кантора Емилия Недева, да заплати на З.Р.Р., ЕГН ********** *** направените за всички инстанции до този момент съдебни разноски в размер на 22 659.30 лв./двадесет и две хиляди шестстотин петдесет и девет лв. тридесет ст./.

          Решението подлежи на вписване на основание чл.112 б.“з“ ЗС след влизането му в сила, като след изтичане на шестмесечен срок вписването на исковата молба губи действието си.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

          След влизане на решението в сила, препис от него може да се издаде само след представяне на доказателства за заплатена държавна такса, определения местен данък и на удостоверение, че „Итали канстракшън“ООД не дължи публични държавни и общински вземания, за което на Р. бъде издадено съдебно удостоверение.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ: