№ 12465
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110124043 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от А. Т. К., с която
е предявила срещу фирма иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване
за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи следните суми:
сумата 766.21 лв., представляващи разноски в исковото производство,
съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 232.11 лв.
разноски по за заповедното производство, съразмерно на същата част, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 04.11.2019 г. по гр.д. №
65967/2014 г. по описа на СРС, 53 състав.
Ищецът поддържат, че въз основа на изпълнителен лист издаден на
04.11.2019 г. по гр.д. № 65967/2014 г. по описа на СРС, 53 състав било
образувано изпълнително дело № *************. Посочва, че вземанията
били погасени поради изтичането на петгодишната давност. По
изпълнителното дело не били извършвани изпълнителни действия годни да
прекъсната давността. Претендира разноски. Пред съда страната не се явява и
не изпраща процесуален представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск, като недопустим и неоснователен.
Посочва, че в случая била приложима 5-годишната давност. Посочва се, че по
изпълнителното дело били извършвани плащания и същото били приключило
на 04.06.2020 г. Претендира разноски, в условията на евентуалност се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
отговора на исковата молба и претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 04.11.2019
г. по гр.д. № 65967/2014 г. по описа на СРС, 53 състав, по който изпълнителен
лист срещу ищцата е образувано изп. д. № ************* по описа на ЧСИ
Н.М., за посочените в исковата молба суми и основания.
По делото е представен заверен препис от решение № 17471 от
01.11.2016 г. постановено по гр. д. № 65967/2014 г. по описа на СРС, 53
състав с направено отбелязване, че същото е влязло в сила на 28.11.2016 г.
По делото е представен препис от изп. д. № ************* по описа на
ЧСИ Н.М., от което се установява, че същото е било образувано с молба
подадена от ответника на 29.01.2020 г., като с молбата на съдебният
изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ му е възложено да проучи
имуществото на длъжника. Към молбата за образуване е приложен
изпълнителен лист от 04.11.2019 г. по гр.д. № 65967/2014 г. по описа на СРС,
53 състав.
На 05.02.2020 г. е изпратено съобщение за образувано изпълнително дело
до А. Т. К. в качеството му на длъжник по изпълнителното дело.
На 05.02.2020 г. са изпратени два броя запорни съобщение до фирма и
Фирма, с което е наложен запор върху всички сметки на длъжника А. Т. К.
открити в банката. От представените доказателства се установява, че на
10.02.2020 г. /датата на получаване на запорното съобщение от третото
задължено лице/ са наложени запори върху банкови сметки на длъжника в
фирма и Фирма. С платежно нареждане от 13.03.2020 г. по наложения запор
на сметка на длъжника в фирма на съдебния изпълнител е преведена сума в
размер на 1335.76 лв.
По делото съдебният изпълнител на 02.06.2020 г. е извършил
разпределение на суми в полза на взискателя по изпълнителното дело, като е
превел на взискателя сумата от 1206.32 лв., за което обстоятелство е
извършено изрично отбелязване върху изпълнителния лист.
С разпореждане от 04.06.2020 г. е приключено изпълнителното
производство по изп. д. № ************* и са вдигнати наложените запори.
Други изпълнителни действия частният съдебен изпълнител не е
извършвал.
При отрицателния установителен иск, какъвто е настоящият случай в
тежест на ищцата е да установи съществуването на правен интерес от иска.
Съдът следи служебно за същия през цялото развитие на производството, като
в хипотеза, в която твърденията на ищеца за правен интерес от иска не се
установят по делото, то производството по тези искове е недопустимо и
същото следва да се прекрати. Правният интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за
наличието на такъв не се установят, то съдът следва да прекрати
2
производството без да се произнася по основателността на иска. В конкретния
случай от представеното изп. д. № ************* по описа на ЧСИ Н.М. се
установява, че същото е било прекратено именно поради изпълнение на
задължението от длъжника, като от представените платежни нареждани,
извършените разпределения от съдебният изпълнител се установява, че на
взискателя е била изплатена сумата в размер на 1206.32 лв., с която
дължимата сума били платена. Настоящият състав намира, че в случаите,
когато сумите са били преведени на взискателя, то длъжникът в изпълнението
разполага с осъдителен иск по реда на чл. 55 ЗЗД срещу взискателя, поради
което следва да се приеме, че отрицателния установителен иск е недопустим,
тъй като за тази сума той няма интерес да води иск по чл. 439 ГПК.
Конкретно чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника в
изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълнението, като поиска
установяване на несъществуване на неговото задължение. Искът на длъжника
може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Съдебната практика е безпротиворечива, че основание за правен
интерес у длъжника от предявяване на този установителен иск е наличието на
висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист.
При условие че принудителното изпълнение е приключило, сумите по
изпълнението са били принудително събрани и преведени на взискателя и той
е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за ищците от предявяване
на иск по чл. 439 ГПК.
С оглед на гореизложеното, доколкото по делото беше установено, че
взискателят по изп. д. № ************* по описа на ЧСИ Н.М. е бил изцяло
удовлетворен, то настоящото производство по реда на чл. 439 от ГПК се
явява недопустимо поради липса на правен интерес, поради което следва да
бъде прекратено.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора на ищеца не следва да се присъждат разноски.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 4 във вр. ал. 8 от ГПК
ответникът има право на разноски в размер на сумата от 50 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по иска с правна
квалификация чл. 439 от ГПК, предявен от А. Т. К., ЕГН ********** с адрес
/административен адрес/ срещу Фирма, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление /административен адрес/, за признаване за установено, че А. Т.
К. не дължи на Фирма следните суми: сумата 766.21 лв., представляващи
разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете,
както и сумата от 232.11 лв. разноски по заповедното производство,
съразмерно на същата част, за които суми е издаден изпълнителен лист от
3
04.11.2019 г. по гр.д. № 65967/2014 г. по описа на СРС, 53 състав.
ОСЪЖДА А. Т. К., ЕГН ********** с адрес /административен адрес/, да
заплати на Фирма, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:
/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 4 във вр. с ал. 8 от ГПК
сумата от 50 лв., разноски в производството.
Решението, имащо характер на определение може да бъде обжалвано с
частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4