О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
гр. Бургас, 26.02.2020 г.
В закрито съдебно заседание на 26.02.2020 г. Бургаският апелативен съд, в състав:
Председател: Р. Манкова
Членове: А. Зъбова
Д. Кючуков
като разгледа, докладваното от съдия Д. Кючуков к.ч.гр.д № 45/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна касационна жалба на адв. Г. П. от АК – Б. срещу определение № 126/14.01.2020 г. по гр.д. № 1235/2019 г. на БОС, с което е отхвърлена молбата и за допускане по реда на чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК на предварително изпълнение на решение № III-145/14.11.2019 г. по в.гр.д. № 1235/2019 г. на БОС в частта относно присъдения и адвокатски хонорар. Иска се отмяна на определението и допускане предварително изпълнение на решението в частта относно присъдения и адвокатски хонорар. Счита, че са налице предпоставките по чл. 242, ал.2, т. 3 ГПК за допускане предварителното изпълнение на решението в тази му част. Финансовите затруднения за адв. Г. П., които ще се породят поради недопускане на предварително изпълнение на решението в частта му за присъждане на адвокатския и хонорар, ще я доведат до невъзможност да представлява доверителя си пред касационната съдебна инстанция, което ще доведе до значителни е непоправими вреди за доверителя и.
Писмени отговори по частната касационна жалба не са постъпили.
Жалбата, подадена от легитимирано лице и в срока по чл. 275 от ГПК e допустима, но неоснователна.
Разпоредбата на чл. 242, ал. 2 т. 3 ГПК предоставя единствено на ищеца право да иска допускане предварително изпълнение на решението, когато от закъснение на изпълнението могат да последват значителни и непоправими вреди него или самото изпълнение би станало невъзможно, или значително би се затруднило. Както правилно отбелязва и въззивният съд в мотивите към обжалваното определение, в случая се касае не за правата на ищеца, а на процесуалния му представител, за които законодателят не е предвидил да защитата предвидена за ищеца по смисъла на чл. 242 ал. 2, т. 3 ГПК.
Относно характера на съдебното решение в частта за разноските по делото.
В Съдебната практика по този въпрос еднозначно се е наложило разбирането, че в частта за разноските съдебното решение има характер на определение, поради което може да бъде предмет на принудително изпълнение едва след влизането му в законна сила. Поради характера му на “определение”, а не на “решение”, то не подлежи на предварително изпълнение, както осъдителните решения на въззивните съдилища. Решението на въззивния съд в частта за разноските не представлява годно изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1 от ГПК, докато не влезе в законна сила. В този смисъл опр. № 123/26.02.2009 г. на ІІ т. о. на ТК на ВКС по ч. т. д. № 104/ 2009 г. и опр. № 36 / 30.01.2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС по ч. гр. д. № 1778/ 2008 г.
Предвид на гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 126/14.01.2020 г по гр.д. № 1235/2019 г. на БОС, с което е отхвърлена молбата адв. Г. П. от АК – Б. за допускане по реда на чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК на предварително изпълнение на решение № III-145/14.11.2019 г. по в.гр.д. № 1235/2019 г. по описа на БОС в частта относно присъдения и адвокатски хонорар.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.