Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

29.11.2022 г.

Град

М.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публичното заседание на 09.06.2022 год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

1056

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Р.И.П.,*** и И.Р.П., ЕГН ********** *** са предявили иск против Община М., ЕИК ********* с адрес: гр. М., ул. „Х.Б.“ № 27, с който ищците молят съда да признае за установено по отношение на община М., че ответникът не е собственик на недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор .............по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18-1097/11.05.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр. М., ул. „Л.К.“ № 23, с площ от 644 кв.м. трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване, при съседи: 47714.500.842; 47714.5600.2228; 47714.500.2222; 47714.500.861.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, в който ответникът оспорва иска. Твърди, че имотът е общинска собственост по силата на отчуждаване на имоти за изграждане на кооперативно жилищно строителство.

Правната квалификация на иска е чл. 124 ГПК.

Събрани са писмени и гласни доказателства.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди, че ищците са съсобственици на горния имот, но собствеността им се оспорва от Община М., поради което предявяват настоящия иск. Твърдят, че техния наследодател П.Т.К.б.ж. на гр. М., починал през 1986 г. е закупил с нот. акт за покупко-продажба № 150, том II, нот. дело №  477/36 г. описания в същия недвижим имот парцел: в кв. 14 по плана с. М., врачанска околия. С нот. акт № 83, том II, нот. дело № 393/63 г. на МзРС П.Т.К.е продал 200 кв. м. ид. част от същия недвижим имот по действащия тогова план представляващ парцел 13, пл. № 540 от кв. 58 по плана на гр. М. целия от 600 кв. м. на Ц.Н.С.. Двата нотариални акта са приложени по делото в заверено копие. Със Заповед № 737/15.05.79 г. приложена в заверено копие на лист 19 от делото е отчуждена част от имот пл. № 540 в кв. 58 собственост на П.Т.К., който се обезщетява чрез плащане в брой със сумата от 7296.54 лв. В заповедта не е посочено каква част от имота се отчуждава. Въз основа на тази заповед е издаден акт за държавна собственост № 799/07.04.1982 г. в който отчуждената част от имота на П.Т.К.е посочена в 330 кв. м., а на имота на Ц.Н.С. в размер на 270 кв. м. Твърди се в молбата, че на П.Т.К.не са изплащани никакви суми за обезщетение на отчуждения имот. Въз основа на извършеното отчуждаване е  определен в парцела да бъде построен от групов строеж „М.“ триетажна жилищна сграда на различни собственици, които са придобили етажи и части от тях, но не и от дворното място, същото е продължило да се води държавна собственост.  На 19.11.86 г. П.Т.К.е починал, видно от представеното удостоверение за наследници представено на лист 6 -10 от делото. С нот. акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 147 том I, нот. дело № 385/91 г. Р.Х.К., съпруга на Петко Кирков, е прехвърлила на Ц.В.П.1/6 и. част от парцела ведно с ½ ид. част от втория етаж с отделен вход от двуетажна жилищна сграда находяща се в парцела. С нот. акт № 196 том 3 нот. дело № 1089/93 г. на МРС Ц.В.П.и И.Р. П. са дарили на ищеца И.Р.П. 1/6 ид. част от парцела ведно с ½ ид. част от втория етаж с отделен вход от двуетажна жилищна сграда находяща се в парцела. Твърди се, че от тогава И.П. владее дарения имот включително и 1/6 ид. част от правото на собственост на земята и в негова полза е изтекла придобивна давност, при положение, че нотариалния акт за дарение страда от пороци, които са попречили да бъде прехвърлена собствеността. Твърди се още, че по силата на чл. 2 ал. 2  от ЗВСОНИ се възстановява собствеността върху всички движими и недвижими имущества отнети без законно основание или отчуждени по неустановения законов ред от държавата от общините или от Народните съвети в периода от 1944 г. до 1989 г. Възстановяването на правата върху такива имоти настъпва по силата на закона без да е необходима административна процедура по възстановяването. Ищците твърдят, че липсата на плащане на отчуждения имот означава че той е отчужден не по установения от закона ред по смисъла на чл. 2 ал. 2 ЗВСОНИ, от което следва, че собствеността върху имота е възстановено по силата на закона на наследниците на П.Т.К.и Р.Х.К.. Техните наследници се явяват собственици по наследство на 3/6 ид. части от имота съответстваща на отчуждените 330 кв. м. а наследниците на Ц.Н.С. се явяват собственици на 2/6 ид. части, а останалата 1/6 ид. част се явява собственост на втория ищец И.Р.П.. Понастоящем процесния имот представлява: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор .............по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД–18-1097/11.05.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр. М., ул. „Л.К.“ № 23, с площ от 644 кв.м. трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване, при съседи: 47714.500.842; 47714.5600.2228; 47714.500.2222; 47714.500.861. Първия ищец е наследник на П.Т.К.и в това си качество е собственик на 1/24 ид. част от процесния имота, втория ищец е собственик въз основа на дарение на 1/6 ИД. част от имота. Със Заповед № РД – 18 – 9С-19/24.04.2020 г. областния управител на Област Враца е наредил да се отпишат 5/6 ид. части от горния имот от актовите книги за държавна собственост в полза на Община М., а по отношение на останалата 1/6 ид. част от горния имот е прието, че има спор за материално право. Предвид горното ищците са предявили настоящия иск.

В представения отговор ответника Община М. взема становище, че иска е неоснователен, тъй като имота е общинска собственост по силата на отчуждаване на имоти за изграждане на кооперативно жилищно строителство в парцела. В имота е реализирана надстройка на трети етаж върху съществуваща двуетажна жилищна сграда, и е изградена пристройка на триетажна жилищна сграда, съгласно договор за групов строеж.

Искът е неоснователен.

Видно от представената скица на имота на лист 11 - 12 от делото, в процесния парцел са налице пет сгради - Жилищна сграда – многофамилна със застроена площ 123 кв. м., хангар, депо със застроена площ 19 кв. м., още един хангар, депо със застроена площ 21 кв. м., сграда за търговия със застроена площ 39 кв. м. и жилищна сграда – многофамилна със застроена площ 101 кв. м.

Горното не се оспорва от страните. Съгласно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 6/10.05.2006 г. на ВКС по тълкувателно дело № 6/2005 г. на ОСГК, в т. 1 от същото, когато незаконно отнети или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините, и Народните съвети, в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г. недвижими имоти са били застроени и не съществуват до размера, в който са били отнети или отчуждени, се прилагат разрешенията на т. 1 и т. 2 от тълкувателно решение № 1 /1995 г. на ОСГК на ВКС за допустимостта на реституцията, ако строежа е законен. Когато строежът е незаконен, се прилага чл. 2 ал. 6 ЗОСОИ, като собствениците се обезщетяват по административен ред от органа по чл. 6 ал. 1 от същия закон.

В Тълкувателно решение № 1/17.05.1995 г. по гр. дело № 3/1994 г., ОСГК, в т. 1 на същото е посочено, че не се възстановява правото на собственост по отношение на отчужден незастроен имот, който след одържавяването му е застроен, освен върху останалата незастроена част, ако тя може да се обособи като самостоятелен обект на собственост /което не се твърди в исковата молба/. Както беше посочено по-горе, не се спори между страните, че след отчуждаването на имота в същия са построени сгради. Съгласно посоченото в тълкувателните решения, цитирани по-горе, възстановяването на собствеността върху отнетите без основание или отчуждени не по установения законов ред имоти се извършва при наличието на общите кумулативни предпоставки, визирани в чл. 2 ал. 3 от ЗВСОНИ, а именно: имотът да е бил собственост на лицето, което се позовава не реституционния ефект, респективно на неговия наследодател, да е отчужден по някой от посочените в закона ред, за него да не е получено обезщетение, да съществува реално до размерите в които е отчужден, и към момента на влизане в сила на закона имота да е собственост на държавата, общините, обществени организации или техни фирми или еднолични търговски дружества по чл. 61 ТЗ. Няма данни към момента на отчуждаването бил ли е имота застроен, но предназначението за което е отчужден имота – реализиране на строеж – надстройка на един етаж на съществуваща жилищна сграда и пристройка на триетажна жилищна сграда, е извършено. Следователно, и по аргумент на т. 2 от Тълкувателно решение № 1/17.05.95 г. на ОСГК на ВС, имотът вече реално не е същият, поради което възстановяване на собствеността по силата на закона не настъпва. Предвид горното, съдът намира, че не е налице една от кумулативните предпоставки на ЗВСОНИ – отчуждения имот да съществува реално до размерите, в които е отчужден, поради което предявения иск се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

При това положение съдът намира, че не следва да обсъжда останалите писмени и гласни доказателства, като неотносими към спора.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.И.П.,*** и И.Р.П., ЕГН ********** ***, иск против Община М., ЕИК ********* с адрес: гр. М., ул. „Х.Б.“ № 27, с който ищците молят съда да признае за установено по отношение на община М., че ответникът не е собственик на недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор .............по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18-1097/11.05.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр. М., ул. „Л.К.“ № 23, с площ от 644 кв.м. трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване, при съседи: 47714.500.842; 47714.5600.2228; 47714.500.2222; 47714.500.861., като неоснователен и недоказан.

        РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от получаването му от страните.

                                                                

                                                                Районен съдия: