Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр.В.Търново, 22.12.2017 г.
Великотърновският районен съд, девети състав, в публичното заседание на
двадесет и първи декември, през две хиляди и седемнадесета година ,
в състав: районен съдия- Йордан
Воденичаров,
при секретаря Виляна Цалова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2744 по описа за
Предявен е иск за развод с правно основание чл.49, ал.1 от СК, заедно със съединени с него по реда на чл.322, ал.2 ГПК искания за титулярство в упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете на съпрузите, за личните отношения на бащата с детето, за издръжката му и за
фамилното име на жената след развода 8 чл.59, ал.2, чл.53 СК/.
Ищцата Ц.Ц.В. чрез пълномощника си - адвокат Т.С.П. от ВТАК твърди в исковата си молба, че с ответника Н.П.В. са сключили граждански брак на 08.11.2014 г. в гр.Кнежа и по време на този брак е родено детето Т. Начова В.- на 10.05.2016 г. В началото двамата нормално съжителстват като обитават жилище в гр.Кнежа - собственост на родителите на ответника. не след дълго обаче помежду им се появили различия в разбиранията им, действията и характерите им, довели до тяхната социална раздяла, която продължава повече от 2 години. Ищцата напуска семейното жилище в гр.Кнежа и се завръща в гр.В.Търново. Всеки от тях живее собствен живот, без да се интересува от другия.
Предвид горетвърдяното и с оценъчното твърдение, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, моли съдът да постанови решение, с което да го прекрати с развод , да й предостави упражняване на родителските права по отношение на детето, да определи режим на лични отношения между него и ответника: да го вижда всяка първа събота от месеца за времето от 10.00 часа до 15.00 часа в присъствие на майката, без да го взема при себе си и да го води на други места, да го осъди да заплаща за детето месечна издръжка в размер на 170 лева/ тъй-като то страда от бронхиална астма с алергичен компонент и е на поддържащо лечение , често се разболява от остър бронхиолит, ларинготрахеит и има специфични нужди, костващи допълнителни разходи/ , от 1-во до 10-то число на месеца, считано от датата на постановяване на решението за прекратяване на брака до настъпване на обстоятелства за нейното изменение, както и да възстанови предбрачното си фамилно име-В.
В съдебно заседание поддържа иска за развод и небрачните искове.
Назначеният по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответника - адвокат П.К. от ВТАК заявява, че иска за развод е основателен. Оспорва размера на претендираната издръжка с довода, че няма никакви доказателства за доходите на ответника , поради което такава следва да се присъди в минимален размер. Възразява срещу поискания крайно ограничителен режим на лични отношения на ответника с детето поради недоказаност на негова лоша нравствена характеристика и престъпна дейност.
Съдът след като изслуша представителите на страните и прецени по реда на чл. 235 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено :
Страните са съпрузи по силата на акт за
граждански брак № 0018/08.11.2014 г. на
длъжностното лице по гражданското състояние
при Община гр.Кнежа/ вж.удостоверение за сключен граждански брак № **********/08.11.2014 г./ . за кратко време живеят съвместно в гр.Кнежа в жилището на родителите на
ответника, след което заминават за Германия
с намерение за търсене на препитание. Поради проблеми на ответника с германските власти / по устни данни -
заради кражби/ , ищцата се завръща в България през месец януари
Преценката на изложените факти позволява да се направи категоричен извод за основателност на брачния иск по следните правни съображения:
Правната норма на чл. 49, ал. 1 от СК по своя социален смисъл предпоставя възникването на субективното преобразуващо право да се иска прекратяване на гражданския брак с развод с наличността на такова порочно и съвършено неприемливо обективно негово състояние, което е довело до пълното му формализиране и невъзможност по какъвто и да било начин да се нормализират вече съпружеските отношения, за да се реализират всички семейни нравствени ценности и цели, очертани в нормите на чл. 14, чл.15, чл.17 от СК - взаимно уважение, доверие, разбирателство, взаимопомощ, обща загриженост за материалното благополучие на семейството, вярност, съвместен живот и др. Разбира се практически много рядко в живота всички тези отношения, лични подходи и състояния съществуват едновременно и в някаква идеална хармония в едно семейство /винаги се срещат несъвместими елементи в характерите, интересите и възгледите на двамата съпрузи - въпросът опира до преодоляване на противоречията с търпение и компромис/, но също така е вярно, че дори някой от тези ценности упорито да отсъства, това може да доведе до окончателен срив и безперспективност на брака. В конкретния случай е ясно, че е налице пълна липса на дължимото от закона и морала горепосочено жизнено съдържание на брака, поради настъпилата между съпрузите фактическа раздяла с трайна продължителност вече почти 3 години , изразена в липса на каквито и да било икономически /липса на сътрудничество за взаимопомощ и общото семейно благо/, социални, духовни и интимни отношения. Тя отдавна е непреодолима от субективно - волево гледище , тъй-като всеки от тях отдавна живее сам за себе си, без да се интересува от другия. Това несоциално и абсолютно непълноценно състояние на брака оценъчно представя същия като дълбоко и непоправимо разстроен, обезсмисля по-нататъшното му съществуване в правния свят /поради житейската му безпредметност/ и налага прекратяването му с развод като един краен /по принцип обществено нежелан/ коректив - израз на идеята за привеждане на правното положение в съответствие с фактическото. Никой от тях не желае да промени това положение на разделност и показателно доказателство за това е фактът, че ответникът проявява безразличие към делото за развод, а ищцата е установила съжителство на семейни начала с друг мъж.
Ищцата следва да възстанови предбрачното си фамилно име , тъй-като е упражнила предоставеното й от нормата на чл.53 от СК лично субективно преобразуващо право за това .
Спор за родителските права относно детето , както и за местоживеенето му, няма.
Титулярството при упражняването им следва да бъде предоставено на майката. Това разрешение на въпроса освен че има обичайна доминантна приложимост в живота и съдебната практика, наложително и закономерно следва от обстоятелствата по конкретния случай.
Няма съмнение, че майката /ищцата/ изпълнява много добре своите родителски задължения , а детето от раждането си досега винаги е пребивавало при нея. В семейната й среда няма установени нежелани обстоятелства, поставящи детето в риск за правилното му социално, нравствено, духовно и физическо развитие/ становището в представения писмен социален доклад на ДСП-"ОЗД" В.Търново/ От произнасянето на съда по въпроса за титулярството в упражняване на родителските права , естествено произтича и нуждата от служебно определяне на някакъв режим за лични отношения между него и ответника , когото необореното по съдебен ред предположение на закона поставя в положението на баща/ чл. 61, ал.1, чл.71 СК/ , въпреки че той не проявява никаква загриженост и интерес за/ към него- чл.59, ал.2 СК.
Този режим следва да бъде поисканият , но съобразен и с повелителната норма на чл.59, ал.3 СК/ независимо от това, че никога няма да бъде прилаган поради очевидната житейска невъзможност да се свърже биологичния произход на детето с ответника / : ответникът да има право да вижда детето/ без да го взема при себе си с припсиване/ по неговото местоживеене в присъствието на майката всяка първа събота от месеца за времето от 10.00 часа до 15.00 часа , да го вижда и взема при себе си за 5 последователни дни през летния сезон, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и за два последователни дни през коледната и пролетната му училищни ваканции.
Искът за издръжка подлежи на положителна санкция в пълен размер.
Съгласно правилото на чл. 143, ал.2 от СК законоустановените родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали /последните/ са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката следва да се определя в резултат на внимателно преценено съотношение между нуждите на правоимащото дете и възможностите на родителите в минимален мащаб , равен на ¼ от размера на МРЗ на страната - чл.142, ал.1, ал.2 от СК.
Такъв законоустановен родител/ докато не се обори предположението за бащинство по съдебен ред - чл.61, ал.1, чл.71 от СК/ е ответникът, въпреки очевидната житейска невъзможност да се свърже с него биологичния произход на детето.
Парично оценимите алиментни обичайни, обикновени потребности на детето за месец , с оглед възрастта му и фактът , че страда хронически от заболявания , изискващи допълнителни и специфични грижи и разходи, възлизат и биха възлизали в относителен размер на не повече от 250 лева . Тъй-като по начало издръжката на ненавършилите пълнолетие деца се дължи от двамата родители поравно, освен ако обективно възможностите на двамата родители не са съществено различни/ аргумент от чл.13 от СК, вр. с чл.143, ал.2 от СК/, то участието на ответника в паричното осигуряване на тази издръжка следва да бъде в гореопределената стойност, като се съобразят обстоятелствата , че майката не разполага с доходи от трудово правоотношение, обременена е с полагане на грижите за двете си деца, а поради престоя на първия в чужбина се предполага, че разполага с достатъчно средства да осигурява своята издръжка , без да засяга социалния минимум за лично оцеляване. Няма данни той да страда от някакви заболявания , да издържа други лица и да живее под нивото на приемлива социална бедност.
Издръжката издръжка следва да се изплаща до 10-то число на текущия месец, за който се дължи, като при забава ще се дължи законната лихва – чл.146, ал.1 от СК. Началният момент, от който следва да се определи изпълнението на задължението за заплащане на присъдената издръжка е датата на постановяване на съдебното решение. Въпросът за изпълнението му обаче има откровено морално измерение.
Ищцата следва да възстанови предбрачното си фамилно име , тъй-като е упражнила предоставеното й от нормата на чл.53 от СК лично субективно преобразуващо право за това .
На основание чл.69, ал.2, чл.6, т.2 от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по реда на ГПК, чл.69, ал.1, т.7, чл.78, ал.6 от ГПК, вр. с чл.1 от Тарифата за ДТ събирани от съдилищата по реда на ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на ВТРС сумата 50 лева - представляваща държавна такса за разглеждане на молбата за развод , сумата 244, 80 лева, представляваща държавна такса върху уважения иск за издръжката на детето, както и сумата 300 лева - разноски за особен представител от бюджетните средства на съда.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал.1 от СК гражданския брак между Ц.Ц.В.,
с ЕГН: ********** и Н.П.В., с ЕГН: ********** , сключен с акт № 0018/ 08.11.2014 г. на длъжностното лице по гражданското
състояние при Община Кнежа, като дълбоко
и непоправимо разстроен.
ПРЕДОСТАВЯ титулярството при упражняване на родителските права по
отношение на роденото през време на брака дете Т.
НАЧОВА В., с ЕГН: ********** на майката Ц.Ц.В.
, като определя детето да живее при нея.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между Н.П.В., с ЕГН: **********, поставен във формално- юридическото положение на баща по силата на чл.61, ал.1, чл.71 СК, и детето , както следва: има право да вижда детето/ без да го взема при себе си с преспиване/ по неговото местоживеене в присъствието на майката всяка първа събота от месеца за времето от 10.00 часа до 15.00 часа , да го вижда и взема при себе си за 5 последователни дни през летния сезон, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и за два последователни дни през коледната и пролетната му училищни ваканции.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2
от СК Н.П.В., с ЕГН: ********** поставен във формално- юридическото положение
на баща
по силата на чл.61, ал.1,
чл.71 СК, да заплаща за детето Т. НАЧОВА В., с ЕГН: ********** чрез
неговата майка и законен представител Ц.Ц.В., с ЕГН: ********** месечна
издръжка в размер на 170/ сто и
седемдесет/ лева , считано от 22.12.2017
г. до настъпване на законни причини за
изменението или прекратяването й , платима до 10-то число на всеки текущ
месец, за който се дължи , заедно със законната лихва при забава в изплащането й.
Допуска на основание чл. 242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка.
След прекратяване на брака жената възстановява предбрачното
си фамилно име В.
ОСЪЖДА на основание чл.69, ал.2, чл.6, т.2 от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по реда на ГПК, чл.69, ал.1, т.7, чл.78, ал.6 от ГПК, вр. с чл.1 от Тарифата за ДТ събирани от съдилищата по реда на ГПК Н.П.В., с ЕГН: ********** да заплати по бюджетната сметка на ВТРС сумата 50 лева - представляваща държавна такса за разглеждане на молбата за развод , сумата 244, 80 лева, представляваща държавна такса върху уважения иск за издръжката на детето, както и сумата 300 лева - разноски за особен представител от бюджетните средства на съда.
Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му .
Районен съдия: