РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. Русе, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело №
20214500100160 по описа за 2021 година
Предявен е пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл.432
от КЗ.
Ищцата М. А.. А. твърди, че на 14.01.2016 г. в гр.Р. пострадала като
пешеходка при възникнало ПТП. Водачът В. Я.. П. при управление на МПС-
лек автомобил марка „Р. с рег.№ **** при нарушение на правилата за
движение по пътищата- чл.5, ал.2, т.1 и чл.119, ал.1 от ЗДвП, като не я
пропуснал на пешеходната пътека, на която пресичала, по непредпазливост й
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на алатералния
кондил на лява голямопищялна кост, наложило оперативна интервенция с
метана остеозинтеза и счупване на лява малкопищялна кост, довело до трайно
затрудняване движенията на ляв долен крайник за срок, повече от тридесет
дни. Деянието било квалифицирано по чл.343, ал.3, пр.8, б.“б“ , пр.2 във вр.с
ал.1, б.“б“ във вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, за което виновният водач бил
признат за виновен с утвърдено споразумение по НОХД № 959/2016 г. по
описа на РРС. Към датата на настъпване на ПТП за процесния автомобил е
имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
1
застрахователно дружество съгласно застрахователна полица № BG
22115003101602, валидна до 17.12.2016 г. В пряка и непосредствена връзка с
гореописаното ПТП и в резултат на виновното и противоправно поведение на
водача на МПС В. ЯНК. П. претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се
в продължителни болки и страдания от причинените телесни увреждания и
последвалите усложнения, както и имуществени вреди, представляващи
направени разходи за лечението й, както и пропуснати ползи. След
възникналото ПТП постъпила по спешност в МБАЛ-Русе АД- гр.Русе, където
била оперирана. Месеци наред била напълно обездвижена. Опитите й за
прохождане били продължителни, без особен резултат и съпътствани със
силни болки и невъзможност да се възстанови нормалното й движение.
Наложило се няколко пъти да провежда рехабилитация, без особен резултат.
Използваните помощни средства също не й давали надежда, налагало се да
приема обезболяващи. Наред със силните физически болки и страдания,
които изпитвала, животът й бил съпътстван и от негативни психически
изживявания- силен стрес, невъзможност да спи нормално, често се будела и
будувала не само от болките, които изпитвала, но й я обземал страх за
бъдещето й, от това дали ще можела да се движи нормално, да бъдела отново
пълноценна, да има социален живот и контакти, тревожила се и за работата
си. Работела като учител и контактувала с много хора, обичала професията
си, но през времето, когато била в болнични, повече от една година се
чувствала принудително затворена и социално дистанцирана. Емоционалното
й състояние търпяло негативни промени- често плачела, била изнервена,
чувствата се непотребна. Многократните престои в болнични завадения
допълнително я натоварвали и изтощавали. Близките й същи търпели
негативи от състоянието й. Месеци не можела да се грижи пълноценно сама
за себе си, постоянно имала нужда от помощ и грижи. Поради
продължаващите силни болки и невъзможността да стъпва на левия си
крайник, който бил постоянно оточен и болезнен, на 22.08.2016 г- постъпила
в УМАЛ „ Св. Анна“ АД- гр.София, Клиника по ортопедия и травматология,
където било констатирано закрито счупване на бедрената шийка на левия
долен крайник и й била извършена операция за смяна на тазобедрената става.
Цялото й лечение било свързано със значителни разходи за лекарства,
манипулации, изследвания, престой в болничните заведения, рехабилитации
и др. От 14.01.2016 г. до13.02.2017 г. била в болнични като с ЕР на ТЕЛК била
2
освидетелствана и й била определена 50% ТНР. За лечението си направила
разходи в размер на 5832.04 лв. и пропуснала доходи в общ размер на 1227.09
лв., представляващи разликата между полученото обезщетение и трудовото й
възнаграждение, както и пари за представително облекло и допълнително
възнаграждение.
Предявила писмена претенция до ответника на 11.01.2021 г., била
образувана щета № 0000-1000-03-21-7017, по която й било определено
обезщетение в размер на 22 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и
2 212.04 лв.- обезщетение за имуществените вреди, с които размери не била
съгласна. За това уведомила ответника, който предложил нов размер на
обезщетение за неимуществени вреди от 25 000 лв. Така предложените
размери не обезщетявали претърпените от нея вреди, което пораждало
правният й интерес от иска. Счита, че са налице основания за ангажиране на
отговорността на ответника за причинените й неимуществени вреди, които
определя на 100 000 лв., както и за причинените й имуществени вреди в общ
размер на 5832.04 лв.
Претендира съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати сумата в размер на 100 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, сумата в размер на 5 832.04 лв.-
обезщетение за причинени имуществени вреди, сумата в размер на 1227.09
лв. пропуснати ползи, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането- 14.01.2016 г. до окончателното плащане. Претендира и
направените разноски.
Ответникът З.- гр. С.счита предявеният иск за недопустим, а по същество
оспорва основателността по съображенията, изложени в отговора. Оспорва
вида на получените травматични увреждания, както и пряката им връзка с
ПТП, оспорва изложените твърдения относно продължителността на
лечението и интензитета на болките и страданията. Прави възражение за
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД като твърди, че ищцата
внезапно се е появила като пешеходец на платното и водачът не е имал
техническа възможност да спре и предотврати удара, с което същата е станала
причина за ПТП. Същата не пресичала на пешеходната пътека, а в близост до
нея. Твърди, че е налице случайно деяние от страна на водача, поради което
3
същият не може да носи отговорност. Оспорва претенцията и по размер като
счита, че заявеният размер на съответства на критериите за справедливост по
смисъла на чл.52 от ЗЗД. Оспорва претенцията за присъждане на лихви от
датата на деликта. Прави възражение за погасяването на вземането за лихви
по давност.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.01.2016 г. около 19: 53 ч., в тъмната част на денонощието, л.а. „Р.“
с рег. № *****, управляван от В.П., се движил по ул.“Р. .Р., спрял на
кръстовището с бул.„ Ц.“ като предприел десен завой в посока „Градски
хали“. В момента на потеглянето на автомобила М.А. започнала да пресича
бул.“Ц. по пешеходната пътека в близост до кръстовището. Видимостта на
водача и пешеходката била неограничена. Автомобилът изминал 8.5 м
завивайки надясно, след което ударил пешеходката като технически е имал
възможност да достигне до 8.89 км/ч. М.А. е изминала върху платното за
движение около 5.6 м. В района на произшествието е имало работещо
изкуствено осветление, което е покривало широчината на пешеходната
пътека. В момента, в който пострадала е започнала да пресича булеварда,
автомобилът е потеглил и водачът е започнал маневра за завиване на дясно
като същият е могъл да възприеме пешеходката. За водача на автомобила
появата на пешеходката не е била внезапна и същият е могъл да предотврати
настъпването на произшествието като спре и я пропусне да премине платното
за движение.
В резултат на ПТП М. АЛ. АК. получила следните телесни увреждания:
Счупване на латералния кондил на лява голямопищялна кост, наложило
интервенция с метална остеосинтеза. Счупване на малкопищялна кост.
Уврежданията следва да се преценяват по медико- биологичен признак :
трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник, за срок повече от
тридесет дни.
С утвърдено споразумение по приложеното НОХД №959/2016 г. по
описа на РРС В. ЯНК. П. е признат за виновен в това, че на 14.01.2016 г. в
гр.Русе при управление на МПС – лек автомобил „Рено Клио“ с рег.№Р 6258
4
РС нарушил правилата за движение по пътищата- чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП и
чл.119, ал.1 от ЗДвП като не пропуснал преминаващата по пешеходната
пътека пешеходка М. АЛ. АК., в следствие на което по непредпазливост й
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на алатералния
кондил на лява голямопищялна кост наложило оперативна интервенци с
метална остеосинтеза и счупване на лява малкопищялна кост, довело до
трайно затрудняване движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30
дни като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Към датата на настъпване на ПТП за процесния автомобил е имало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
застрахователно дружество съгласно застрахователна полица № BG
22115003101602, валидна до 17.12.2016 г.
Веднага след инцидента А. е откарана в М.е АД-гр.Р. и е оперирана по
спешност. Извършени са й две оперативни интервенции- първата за
възстановяване на счупванията, при която е направена репозиция и фиксация
с импланти, а втората е за отстраняване на имплантите. Ищцата е провела и
физикално лечение в болниците в гр.Р. и гр.К.. Ищцата е имала силни болки
след травмата, след оперативните интервенции, при манипулациите, при
раздвижванията, а през останалите периоди при преохлаждане на крайника,
при пренатоварване. Нормалният възстановителен период за този вид
увреждане е около седем- осем месеца. В рамките на този възстановителен
период основната функция на крайника – вървенето е възстановена .
М.А. в продължение на седем- осем месеца изпитвала силни болки, не
можела да се придвижва самостоятелно, нуждаела се от чужда помощ и
грижи. След този период започнала да се движи сама, но с помощни средства.
В резултат на травмата изживяла нервен срив, изпитвала емоционална
слабост, чувствала се непълноценна, напрегната, страхувалата, че може да не
се възстанови напълно и да остане инвалид, променила начина си на живот и
ограничила социалните си контакти, нежелаела да общува с приятели.
С времето намалял интензитета на търпените от нея болки, но към
момента имала оплаквания и кракът й не бил напълно възстановен.
През м. август 2016 г. М.А. е получила нова травма, довела до счупване
5
на шийката на лявата бедрена кост. Тази травма не е в причинно- следствена
връзка с настъпилото ПТП. А. е провеждала лечение за остеопороза.
Ищцата е била във временна неработоспособност за периода от
14.01.2016 г. до 13.02.2017 г. като с ЕР на ТЕЛК №0417/14.02.2017 г. на
същата е призната 50% ТНР с водеща диагноза: Счупване на бедрената
шийка.
За изследвания и лечение на травмата, получена от ПТП М.А. е
направила разходи на обща стойност 1345.13 лв.
М.А. предявила писмена претенция на 11.01.2021 г., въз основа на която
била образувана щета №0000-1000-03-21-2017 г. и й било определено
обезщетение в размер на 25 000 лв. за причинените й неимуществени вреди,
както и в размер на 2 212.04 лв.- за причинените имуществени вреди,
изразяващи се в направените от нея разходи за лечението си.
Изложените факти съдът приема за установени въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, приложеното НОХД, комплексната
съдебно- медицинска и автотехническа експертиза, която съдът кредитира
предвид специалните знания на ВЛ и като компетентно и обосновано дадена.
По делото са събраните показанията на св.Е. К. А. – съпруг на ищцата, които
съдът кредитира през призмата на чл.172 от ГПК и им дава вяра, тъй като
същият сочи непосредствено възприети факти. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля в частта, с която същият заявява, че счупването на
бедрената шийка е от ПТП, но е открито по- късно, тъй като в тази част
показанията противоречат на събраните писмени доказателства, вкл. и
епикриза, издадена от У. гр.С.. Епикризата има характер на официален
документ, поради което се ползва с регламентираната в чл.179 от ГПК
доказателствена сила. В този смисъл е и приетата по делото експертиза на ВЛ
д-р С..
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
6
Предявен е пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл. 432
от КЗ.
Ответникът е направил възражение за недопустимост на иска.
Съдът намира възражението за недопустимост на иска за неоснователно.
Съгласно разпоредба на чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск на
увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от
предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и изтичане на
тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този начин
законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване
на право на иск на увреденото лице. При проверка на предпоставките,
обуславящи правото на иск, се дължи проверка както на общите условия, от
които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните
(специални) предпоставки – в случая заявена писмена претенция от страна на
пострадалия за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и
изтичане на тримесечния срок, регламентиран в чл. 496, ал. 1 от КЗ.
В настоящият случай тези предпоставки са налице. Ищцата е отправила
писмена претенция до ответното застрахователно дружество на 11.01.2021 г.
Исковата молба е подадена в СРС на 12.01.2021 г., към който момент не е
изтекъл регламентирания в закона срок. Към момента на образуване на
делото в Русенския окръжен съд, както и към настоящия момент тримесечния
срок е изтекъл, който факт следва да бъде съобразен с оглед нормата на
чл.235, ал.3 от ГПК.
Към настоящият момент установения в закона срок е изтекъл като
предложеното от ответника обезщетение е в различен от заявените от ищцата
размери и няма доказателства същото да е прието, съответно да е постигнато
споразумение с ответника. Това дава основание да се приеме, че предявеният
иск е допустим, тъй като са налице както общите, така и специалните
процесуални предпоставки, визирани в КЗ и същият следва да се разгледа по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.432 от КЗ, при наличие на договор за
7
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между застраховател и
водач на МПС, увреденото трето лице има право да предяви иск срещу
застрахователя, който по силата на договорната отговорност следва да го
обезщети за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба сочи, че отговорността на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение е функционално обусловена от
деликтната отговорност на застрахованото лице. При настъпване на
застрахователното събитие в полза на увреденото лице възниква
субективното право на деликтно обезщетение, както и прякото право на
застрахователно обезщетение.
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на това
основание, в доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи
наличието на претърпени вреди от виновно поведение на водач на МПС,
който е застраховано лице при застраховател по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност".
В процеса следва да се установяват и елементите от фактическия състав
на непозволеното увреждане, основаващо се на нарушението на правната
норма, изискваща да не се увреждат субективните права, имуществото и
телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 от
ЗЗД задължение за поправяне на вредите има обезщетителен характер. На
обезщетение подлежат всички вреди- както имуществените, така и
неимуществените, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като последните се определят от съда по справедливост / чл.51
и чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното увреждане, регламентирано в чл.45 и сл. от ЗЗД е сложен
юридически факт, елементите на който са: деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вина, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се
предполага.
Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя се схваща
като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на
човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. Наличието на вреда следва да се докаже в
8
процеса като тежестта на доказване лежи върху ищеца.
Деянието, което трябва да е противоправно, е конкретна човешка
постъпка, а причинната връзка е обединяващият елемент на фактическия
състав.
За да бъде ангажирана обезщетителната отговорност за неимуществени и
имуществени вреди, в процеса следва да се установят горепосочените
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, както и да не е
осъществено обратното доказване- т.е. оборването на законоустановената
презумпция за виновност.
В настоящият случай съдът намира, че са установени горепосочените
предпоставки, обуславящи отговорността на застрахователя за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди.
По делото се установи по категоричен начин, че с одобрено от съда
споразумение по приложеното НОХД №959/2016 г. по описа на Русенския
районен съд В. ЯНК. П. е признат за виновен в това, че на 14.01.2016 г. в
гр.Русе при управление на МПС – лек автомобил „Р.с рег.№***** нарушил
правилата за движение по пътищата- чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП и чл.119, ал.1 от
ЗДвП като не пропуснал преминаващата по пешеходната пътека пешеходка
М. АЛ. АК., в следствие на което по непредпазливост й причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на алатералния кондил на лява
голямопищялна кост наложило оперативна интервенци с метална
остеосинтеза и счупване на лява малкопищялна кост, довело до трайно
затрудняване движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни като
деянието е извършено на пешеходна пътека.
Утвърденото от съда споразумение има характер на влязла в сила
присъда, която съгласно чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ последиците от деянието относно неговото извършване и
противоправност, както и относно вината на дееца. С оглед на това
възраженията на ответника, че е налице случайно деяние, както и че не е
налице виновно и противоправно поведение от страна на водача на МПС са
изцяло неоснователно.
9
За ищцата в качеството й на пострадала от ПТП е възникнало
субективното право на обезщетение за причинените й вреди от деликта, които
са пряка и непосредствена последица от него.
По делото се установи, че в резултат на ПТП ищцата е получила средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на алатералния кондил на лява
голямопищялна кост наложило оперативна интервенци с метална
остеосинтеза и счупване на лява малкопищялна кост, довело до трайно
затрудняване движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни.
Същата е откарана и оперирана по спешност в М.АД-гр.Р. като е
престояла в болничното заведение за период от 12 дни.
Установи се също, че на ищцата са били извършени две оперативни
интервенции- първата за възстановяване на счупванията, при която е
направена репозиция и фиксация с импланти, а втората е за отстраняване на
имплантите. Провела е и физикално лечение в болниците в гр.Р. и гр.К..
Същата е имала силни болки след травмата, след оперативните интервенции,
при манипулациите, при раздвижванията, а през останалите периоди при
преохлаждане на крайника, при пренатоварване. Нормалният
възстановителен период е около седем- осем месеца. Основната функция на
крайника – вървенето е възстановена в края на оздравителния период- м. юли-
август 2016 г. М.А. в продължение на този период от седем- осем месеца
изпитвала силни болки, не можела да се придвижва самостоятелно, нуждаела
се от чужда помощ и грижи. След този период започнала да се движи сама, но
ползвала помощни средства. Изживяла нервен срив, изпитвала страх и
емоционална слабост, чувствала се непълноценна, напрегната, променила
начина си на живот като ограничила социалните си контакти, не желаела да
общува с приятели. С времето намалял интензитета на търпените от нея
болки, но и към момента имала оплаквания и кракът й не бил напълно
възстановен.
Установи се също, че през м. август 2016 г. М.А. е получила друга
травма, довела до счупване на шийката на лявата бедрена кост. Тази травма
обаче не е в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП, поради което
разходите за лечението й, както и негативните преживявания, болки и
10
страдания във връзка с нея не подлежат на обезщететяване.
По делото се установи, че по повод на тази нова травма на ищцата е
проведено оперативно лечение, била е във временна неработостпособност за
период от м. август 2016 г. до 13.02.2017 г и с ЕР на ТЕЛК №0417/14.02.2017
г. на същата е призната 50% ТНР с водеща диагноза: Счупване на бедрената
шийка. Тези обстоятелства не следва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението, тъй като не са пряка връзка с ПТП,
нито усложнение от получените при ПТП травми.
Въз основа на представените по делото писмени доказателства за
извършени изследвания и лечение, както и на база на приетата по делото
експертиза съдът приема, че направените от ищцата разходи лечение на
травмата от ПТП са на обща стойност 1345.13 лв., който размер съдът е
установил въз основа на извършени математически пресмятания на база
приетите платежни документи.
Тези факти дават основание да се приеме, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди- болки и страдания от получените травматични
увреждания и проведеното по повод на тях лечение, което се е отразило и на
нейната психика, емоционално състояние и начин на живот, поради което
подлежат на обезщетяване.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи по справедливост. Понятието „справедливост“
няма абстрактен характер. То е свързано с преценка на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да бъдат съобразени
при определяне на размера. При ангажиране на отговорността на
застрахователя следва да се съобразят и конкретните икономически условия в
страната, а като ориентир за размера на дължимите обезщетения следва да се
вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетенията момент. /В този см. решение
№83/06.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 795/2008 г., ІІ т.о, ТК./.
В настоящият случай ищцата е получила средна телесна повреда, приета
е по спешност в лечебно заведение, където са й направени две операции-
първата за възстановяване на счупванията, при която е направена репозиция и
11
фиксация с импланти, а втората е за отстраняване на имплантите. Провела е и
физикално лечение в болниците в гр.Р. и гр.К.. Същата е имала силни болки
след травмата, след оперативните интервенции, при манипулациите, при
раздвижванията, а през останалите периоди при преохлаждане на крайника,
при пренатоварване. Нормалният възстановителен период е около седем-
осем месеца. Основната функция на крайника – вървенето е възстановена в
края на оздравителния период- м. юли- август 2016 г. М.А. в продължение на
този период от седем- осем месеца изпитвала силни болки, не можела да се
придвижва самостоятелно, нуждаела се от чужда помощ и грижи. След този
период започнала да се движи сама с помощни средства. Същата изживяла
нервен срив, изпитвала страх и емоционална слабост, чувствала се
непълноценна, напрегната, променила начина си на живот като ограничила
социалните си контакти, не желаела да общува с приятели. С времето намалял
интензитета на търпените от нея болки, но към момента имала оплаквания и
кракът й не бил напълно възстановен.
Получените от нея телесни увреждания са с продължителен
възстановителен период, свързан със силни болки и страдания, нужда от
чужда помощ в елементарните дейности, като до момента са възстановени
само основните функции, без да е налице пълно възстановяване.
Съдът счита, че заявената от ищцата травма, изразяващиа се в счупване
на бедрената шийка, която е довела да продължаване на лечението й и до 50
% ТНР не е в пряка причинно- следствена връзка с ПТП, поради което не
следва да се съобразят при определяне размера на дължимото обезщетение.
Съдът като съобразява начина на извършване на деликта, както вида и
характера на телесните увреждания, продължителността на проведеното
болнично и извънболнично лечение, наличието на оперативни интервенции,
продължителността на временната неработоспособност на ищцата, нейната
възраст, установените силни болки и страдание през целия период на лечение,
липсата на пълно възстановяване до момента, стресът, който е изживяла,
промяната в начина й на живот, социално- икономическата обстановка в
страната, приема, че справедливия размер на застрахователното обезщетение
възлиза на 40 000 лв.
12
Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД от страна на пострадалия.
За да бъде намалено обезщетението за вреди с оглед разпоредбата на
чл.51, ал.2 от ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване.
Необходимо е обаче този принос да е конкретен - т.е. да се изразява в
извършването на определени действия или въздържането от такива действия
от страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е
налице само, ако именно поведението на увредения е станало причина или е
повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.
Възражението на ответника е неоснователно. По делото се установи по
категоричен начин, че ищцата е пресичала на пешеходна пътека, в
съответствие с изискванията на ЗДвП, не е налице внезапно появяване,
поради което водачът е могъл и е бил длъжен да спре и да я пропусне да
премине, което същият не е сторил.
С оглед на изложеното съдът приема, че в полза на ищцата следва да се
присъди обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 40 000
лв., до който размер искът като основателен следва да бъде уважен, а в
останалата част следва да се отхвърли.
По делото се установи, че за проведените изследвания и лечение на
получените от ПТП травми ищцата е направила разходи в общ размер
на1345.13 лв. Направените разходи са в пряка причинна връзка с деликта,
поради което подлежат на обезщететяване. В тази част искът е основателен и
следва да бъде уважен, а над посочената стойност искът следва да се
отхвърли.
Ищцата е претендирала и имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи. Същите не подлежат на обезщетяване, тъй като нямат характер на
пряка и непосредствена последица от увреждането и не са установи в
процеса, поради което искът в тази част следва да се отхвърли.
Ищцата е претендирал присъждане на законна лихва от деня на деликта
на основание чл.84 от ЗЗД. Тази норма е обща и се дерогира от наличието на
специални правни норми, визирани в КЗ, при ангажиране на отговорността на
13
застрахователя. В случая на основание чл.497 от КЗ във вр.чл.429 от КЗ
законната лихва следва да се присъди от датата на писменото уведомяване-
11.01.2021 г.
Разноските по делото следва да се определят съобразно правилата на
чл.78 от ГПК.
Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски за
производството и не е направила такива. По делото е представлявана от
адвокат безплатно, поради което в полза на процесуалния й представител
следва да се определи възнаграждение в размер на 1730лв.
Ответното дружество е направило разноски в общ размер на 630 лв., от
които 300 лв.- платено адв. възнаграждение. Съобразно отхвърлената част от
иска същото има право на разноски в размер на 387 лв., които ищцата следва
да бъде осъдена да заплати.
Ответникът дължи държавна такса върху уважаната част от иска в размер
на 1653.81 лв., както и 300 лв. разноски, платени от БС.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.гр.С., ЕИК ***** да заплати на М. АЛ. АК., ЕГН
********** от гр.Р. сумата в размер на 40 000 лв., обезщетение за причинени
неимуществени вреди и сумата в размер на 1345.13 лв.- обезщетение за
причинени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.01.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от 11.01.2021 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част като неоснователни.
ОСЪЖДА З.- гр.С., ЕИК ***** да заплати на адв. М.И. П. от САК на
основание чл.38 от ЗАдв. Адв. възнаграждение в размер на 1730 лв.
ОСЪЖДА М. А. А. от гр.Русе да заплати на З., ЕИК ***** сумата в
размер на 387 лв. разноски за производството.
14
ОСЪЖДА З., ЕИК ***** да заплати по сметка на Русенския окръжен съд
държавна такса в размер на 1653.81 лв., както и сумата в размер на 300лв.-
разноски, платени от БС.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
15