№ 9142
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110146787 по описа за 2022 година
Ищцата В. С. П. е предявила срещу ответника С.... (СИФАМ)
кумулативно обективно съединени искове, както следва: 1) за признаване за
незаконно на уволнението й, извършено със Заповед № 9/28.06.2022 г. и
неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2) за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител”
при ответника – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; 3) за заплащане на
парично обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението, през които не
е полагала труд по трудово правоотношение, а именно за периода от
01.07.2022 г. до 01.01.2023 г. общо в размер на сумата от 17 311.38 лв. –
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че е работила при ответника на посочената по-горе
длъжност, като с посочената по горе заповед трудовото й правоотношение
било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ. Поддържа, че
гореописаната заповед е незаконосъобразна по подробно изложените в
исковата молба съображения, а именно - не бил налице фактическият състав
на прекратителното основание; било допуснато нарушение на чл. 329 от КТ,
1
тъй като не бил извършен подбор; трудовите функции, включени в
длъжностната характеристика на ищцата, продължавали да се изпълняват от
друг служител.
Ответникът С.... (СИФАМ) в законоустановения едномесечен срок, е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете, като излага
подробни аргументи, че работодател на ищцата е У... (УАФ), представляваща
международна организация, регистрирана и осъществяваща дейност
съобразно канадското законодателство. При условията на евентуалност
навежда доводи, за това че при прекратяване на трудовото правоотношение е
спазена законовата процедура и уволнението на ищцата е законосъобразно.
При условията на евентуалност прави възражение за прихващане на
претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ с изплатените такива при
прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 222, ал. 1 от КТ и чл.
220, ал. 1 от КТ. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
От представените по делото трудов договор от 28.05.2010 г. (л. 91-96 от
делото) и допълнителни споразумения към него, се установява, че между
ищцата В. С. П. и У... (УАФ) е съществувало трудово правоотношение за
неопределено време, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността
„счетоводител“.
Това трудово правоотношение е било прекратено при неспазен срок на
предизвестие, считано от 01.07.2022 г., като Заповед № 9/28.06.2022 г. е
връчена на ищцата на 30.06.2022 г., което е удостоверено с полагането от
ищцата на подпис върху заповедта.
В съдебно заседание от 01.02.2023 г. съдът е извършил констатация от
трудовата книжка на ищцата и е констатирал, че след прекратяване на
трудовото правоотношение липсва отбелязване ищцата да е започвала работа
по друго трудово правоотношение към 01.02.2023 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
По въпроса за процесуалната легитимация на ответника.
2
Кой е надлежният ответник по предявения иск следва от въведените от
ищеца фактически твърдения, като процесуално легитимиран ответник по
делото е правният субект, страна по заявеното от ищеца спорно право. В
настоящия случай в исковата молба ищцата твърди, че с трудов договор от
01.07.2009г г. е назначен на длъжността „счетоводител“ при С.....
С оглед въведените фактически твърдения с исковата молба съдът с
определението си от 24.10.2022 г. е дал възможност на ищцата да уточни, кой
точно е работодател (ответник) – УАФ или СИФАМ.
В проведеното на 17.11.2022 г. открито съдебно заседание
процесуалният представител на ищцата е заявил изрично искане исковете да
се считат предявени срещу ответника СИФАМ, тъй като счита СИФАМ за
работодател на ищцата.
Процесуално легитимиран да отговаря по исковете по чл. 344 от КТ е
посоченият от ищеца работодател, за който са въведени твърдения, че
самостоятелно наема работници по трудово правоотношение, т.е. с който
ищецът твърди да е сключил трудов договор, извън хипотезата на сключване
на трудовия договор по чл. 61, ал.2 от КТ, за която не се налице твърдения в
исковата молба. Настоящият спор е трудов, поради което по отношение на
него важи специалната процесуална правосубектност предвидена в §1, т.1 от
КТ, т.е. ответник по делото може да бъде и организационно и икономически
обособено образувание, което не е юридическо лице и което самостоятелно
наема работници и служители. За преценка процесуалната легитимация на
ответника в този случай следва да се налице обаче твърдения в тази посока в
исковата молба. При липса на такива процесуално легитимиран да отговаря
по исковете по чл. 344 от КТ е юридическото лице, част от чиято структура е
работодателят. В тази връзка е и постоянната практика на ВКС - Решение №
380 от 10.01.2014 г. по гр. д. № 2034/2013 г., г. к., ІV г. о. на ВКС; решение №
325 от 22.07.2011 г. по гр. Д. № 954/2010 г., г. К., ІV г. о. на ВКС и решение №
203 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 177/2010 г., г. к., ІV г. о. на ВКС. В цитираните
решения е прието, че специалната правосубектност на работодателя по
трудови спорове не изключва участието като страна в процеса на
юридическата личност, в чиято структура е икономически и организационно
обособеното образование, с което е възникнало трудовото правоотношение и
участието на юридическото лице като страна в процеса по трудов спор не е в
3
нарушение на закона, тъй като правните последици на решението, дори и
постановено по отношение на негова организационна структура, настъпват в
правната сфера на юридическото лице.
Според дефиницията на §1, т.1 от ДР на КТ работодател е всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание ––(предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение. В теорията и съдебната практика е
утвърдено становището, че легитимацията на работодателя, от материално и
процесуалноправна гледна точка, се отклонява от тази по други видове
правоотношения. Трудовото законодателство допуска, изхождайки от
особения характер на трудовите правоотношения, страна по тях да са
образувания без призната от закона правоспособност и дееспособност,
обособяваща ги като самостоятелни правни субекти.
Страните по трудовото правоотношение и неговото съдържание се
определят от тези, които са сключили договора по общото правило на чл. 61,
ал.1 КТ, а именно работникът или служителят и работодателят. Отклонение в
тази посока е предвидено в чл. 61, ал.2 КТ, според който за длъжности
определени в закон или акт на МС, трудовият договор се сключва от по-
горестоящия спрямо работодателя орган, но и в тези случаи трудовото
правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност.
В разглеждания случай ищцата е сключила трудов договор с У... (УАФ),
видно от представеното по делото копие на трудов договор от 28.05.2010 г. (л.
91-96 от делото). Прекратяването на трудовото правоотношение е извършено
със Заповед № 9/28.06.2022 г. на Н. М. – директор на СИФАМ, действащ от
името на работодателя УАФ, поради което УАФ се явява работодател и в
този смисъл пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове.
СИФАМ не е бил и не е страна по трудовото правоотношение и не разполага с
работодателска власт спрямо ищцата.
Видно от представените по делото Общи административни правила на
УАФ ректорът на УАФ назначава, ръководи и управлява персонала, като
същото обстоятелство се установява и от представените устави на УАФ и
СИФАМ. В горепосочените административни правила е уредена изрично и
4
възможността за делегация на работодателските правомощия на ректора на
УАФ, а от представеното по делото пълномощно от 14.01.2020 г. – на л. 66 от
делото, се установява, че директорът на СИФАМ - Н. М. е оправомощен от
ректора на УАФ да изменя и прекратява трудовите договори на служителите
на УАФ.
Пасивната процесуално правна легитимация следва от твърденията на
ищеца в исковата молба (с изкл. когато самият закон посочва легитимацията
на ответника – напр. чл. 74, ал. 1, изр. 2 от ТЗ), а дали този ответник е
материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск е въпрос по
същество, като в настоящия случай въпреки изрично предоставената от съда
възможност с оглед указанията, съдържащи се в определението от 24.10.2022
г., в проведеното на 17.11.2022 г. открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата е заявил изрично, че исковете следва да се считат
предявени срещу ответника СИФАМ, тъй като счита СИФАМ за работодател
на ищцата и при следващите си процесуални действия е поддържал това
становище.
По изложените съображения съдът намира, че по отношение на
СИФАМ не е налице пасивна легитимация (процесуална и материална) в
настоящия спор, поради което предявеният иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ се
явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ
Предвид неоснователността на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
неоснователен се явява и акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на предишната длъжност, както и иска с правно основание чл.
225, ал .1 от КТ.
Относно разноските по производството
Предвид направеното своевременно искане в полза на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъди сумата от 1 000.00 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. С. П., ЕГН **********, с адрес – гр.
5
София, ул. ..., срещу С...., БУЛСТАТ .., със съдебен адрес: гр. София, ул. ... –
адв. И. П., иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и
отмяна на уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 9/28.06.2022 г.,
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването на
заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител” при ответника и иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл.225, ал. 1 КТ за заплащане
на парично обезщетение за периода от 01.07.2022 г. до 01.01.2023 г., през
който не е полагала труд по трудово правоотношение общо в размер на
сумата от 17 311.38 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 30.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В. С. П., ЕГН **********, с адрес – гр. София, ул. ... да
заплати на С...., БУЛСТАТ .., със съдебен адрес: гр. София, ул. ... – адв. И. П.,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1 000.00 лв., представляващи
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от 01.06.2023 г. (чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от
ГПК).
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от
ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6