Решение по дело №4855/2020 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ .........

гр.Плевен, 26.11.2020г.

В  И М ЕТ О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:                         

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЯ ШИРКОВА

при секретаря Петя Иванова, като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр.дело №4855 по описа на съда за 2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искова претенция с правно основание чл.150 от СК

Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от З.В.Н., като майка и законен представител на малолетното дете  ***против Д.В.Д.. Ищцата твърди, че ответникът е баща на малолетното дете. Твърди, че с одобрена спогодба ответникът се е задължил да заплаща издръжка за детето в размер на 150 лева месечно. Твърди, че от определяне на издръжката до момента е минал дълъг период от две години, в който нуждите на детето са се увеличили, детето е ученичка във втори клас, има повече нужда от средства за учебни пособия. Налице е изменение в обстоятелствата, отчетени при определяне на предишния размер на издръжката. В заключение моли съда да постанови решение, с което да увеличи издръжката от 150 на 200 лева.

В срок е постъпил отговор, в който ответникът оспорва претенцията. Твърди, че полага грижи за детето. Твърди, че няма възможност да заплаща по-висока издръжка от минималната, тъй като получава месечно възнаграждение в размер на 510 лева чисто, без удръжки, а за периода от януари до месец април 2020 е получавал възнаграждение в размер на 325,13 лева брутно. Алтернативно предлага спогодба на ищцата, като изразява готовност да заплаща издръжка в размер на 165 лева.

В съдебно заседание ищцата се представлява от процесуалния си представител адвокат В. ***. Поддържа исковата молба. Ответникът се явява лично и поддържа представения отговор, в който оспорва предявения иск по размер.

От представените по делото доказателства се установява следното от фактическа страна :

 От представеното удостоверение за раждане, издадено на основание Акт за раждане № ***. се установява, че детето ***, с ЕГН ********** е родено на ***г. и негови родители са З.В.Н. с ЕГН ********** и Д.В.Д. с ЕГН **********.

Установява се от представеното удостоверение с № РД-24-13/17.09.2020г от ***, че детето ***е записана като ученичка в II „в“ клас в ***през учебната 2020/2021г.

Представено е удостоверение от ***, от което се установява, че за периода от месец септември 2019 до месец септември 2020г. майката З.В.Н. е работила като мед.сестра и е получила трудово възнаграждение в размер на 13448,52 лева, като средното месечно е в размер на около 1100 лева.

По делото е приложено и гр.дело №5940/2017г. по описа на РС Плевен, от което се установява, че между З.В.Н. и Д.В.Д. е сключена съдебна спогодба, одобрена в съдебно заседание от 17.10.2018г. по силата на която ответникът се е съгласил да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 150 лева до настъпването на причини за нейното изменяване или прекратяване.

Представена е справка от ***, от която се установява, че ответникът работи с трудов договор като получава трудово възнаграждение в размер на 460 лева. Представено е удостоверение от 16.10.2020г, от което се установява, че ответникът е получил трудово брутно възнаграждение за периода от октомври 2019г. до октомври 2020г. в размер на 5751,83 лева, като средно месечното е в размер на около 650 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Правната квалификация на иска за увеличение на присъдена издръжка на ненавършило пълнолетие дете, а именно нормата на чл.150 вр.чл.143, ал.2 от СК изисква ищецът да докаже, че ответникът е родител на детето, нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер от 200,00 лева, материалната възможност на ответника да дава такъв размер издръжка и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка /изразяващо се в нарастване на нуждите на детето от издръжка в претендирания размер или увеличаване на материалните възможности на задължения родител/. Не всяко изменение  е основание за промяна на размера на присъдената издръжка, а само това, което има траен и продължителен характер и по което може да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства. За допускане изменение на размера на издръжката е достатъчно да е налице някоя от тези предпоставки. Когато има промяна в материалните възможности на родителя, следва да се установи дали този по-висок доход, който има е достатъчен, за да бъде уважена цялата претенция на ищеца. Когато има увеличение в нуждите на детето, следва да се прецени дали родителя, който полага непосредствените грижи за него може да ги посрещне с доходите си.

Съдът намира, че от определяне размера на предишната издръжка е изминал дълъг период от време – две години. През този период, на първо място, са настъпили изменения в социално - икономическите условия на живот в страната, водещи до увеличаване на издръжката на живота понастоящем спрямо тази, към момента на предходното определяне на издръжката. Показателно за това е размера на минималната издръжка, която към 2018г. е била в размер на 127,50 лева, а към настоящия момент е 152,50 лева. Към момента, когато страните са постигнали спогодба за размера на издръжката детето е посещавало детска градина, а към настоящия момент е ученичка във втори клас. Ответникът твърди, че детето учи в държавно училище и образованието е безплатно. Въпреки, че учебниците се получават безплатно за учениците във втори клас, учебният процес е свързан със закупуване на множество допълнителни учебни тетрадки и пособия, което изисква допълнително средства. Детето е във възраст, в която израства бързо, което налага повече разходи за облекло и обувки.

Съдът намира, че се установи 1.трайно изменение на условията, при които е определен предходния размер на издръжката, а именно налице е изменение на социално-икономическите условия, 2.възрастта на детето и съответното на възрастта обучение, които обстоятелства доказват иска по основание. 

По отношение на размера, съдът приема следното : Съгласно чл.143, ал.1 и 2 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Съгласно чл.142, ал.1 от СК размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи.

По делото са ангажирани доказателства за получаваното от двамата родители трудово възнаграждение, видно от представените служебни бележки. Възнаграждението на бащата е в значително по-нисък размер от това на майката, но следва да се отчете, че майката полага и непосредствените грижи за отглеждането на детето.

Съобразявайки обичайните нужди за възрастта на детето ***, а именно, че има нужда от здравословна храна, облекло според възрастта и сезона, учебници и учебни помагала и развлечения, съдът приема, че необходимата обща издръжка на детето, което е на осем години и половина, следва да се определи на 400,00 лева. От тази сума, след като взе предвид обстоятелството, че ответникът получава по-ниско възнаграждение от майката, но в същото време майката полага непосредствените грижи за детето, съдът счита, че бащата следва да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 180,00 лева, като останалата част от издръжката следва да се поеме от майката.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен до сумата от 180 лева като за разликата до 200 следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото ответникът следва да заплати по сметка на ПлРС сумата от 21,60 лева, представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката. Ищецът претендира разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената и отхвърлена част на претенцията, разноските на ищеца са в размер на 180 лева.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК определената по гр.д.№5940/2018г. по описа на РС Плевен издръжка, както следва:

ОСЪЖДА Д.В.Д. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАЩА на детето ***, с ЕГН **********, родено ***г, представлявано от неговата майка и законен представител З.В.Н. с ЕГН **********, месечна издръжка вместо по 150,00 лева, по 180,00 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.09.2020г., до настъпването на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването й, като за разликата до 200 лева, ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен и недоказан. 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Д.В.Д. с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Плевенски районен съд сумата от 21,60 лева, представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.В.Д. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на З.В.Н. с ЕГН ********** като майка и законен представител на детето ***, с ЕГН **********, направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 04.12.2020г., на основание чл.315, ал.2 от ГПК.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: