Определение по дело №1142/2023 на Административен съд - Хасково

На именното повикване в 12:14 часа се явиха:

 

ИЩЕЦЪТ Ш. Н., редовно уведомен, не се явява. Представлява се от адв. Г., с приложено по делото пълномощно.

ОТВЕТНИКЪТ ДИРЕКЦИЯ „МИГРАЦИЯ“ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, редовно уведомен, се представлява от гл. юрк. Ч., с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ ОД НА МВР – ХАСКОВО, редовно призован, се представлява от гл. юрк. Х.-Б., с приложено по делото пълномощно.

ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, редовно уведомена, се явява прокурор Елеонора Иванова.

 

АДВ. Г. – Да се даде ход на делото.

ЮРК. Ч. – Да се даде ход на делото.

ЮРК. Х.-Б. – Ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ – Ход на делото.

 

Предвид разпоредбата на чл. 215 от ГПК и доколкото делото се отличава с фактическа и правна сложност, с оглед обстоятелството, че исковата молба е насочена срещу двама ответници, което би затруднило производството, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

РАЗДЕЛЯ настоящото производство, като ПРЕДМЕТ НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО АДМ. ДЕЛО № 1142/2023 Г. се определя искането на ищеца Ш. Н., [държава] за присъждане на сумата в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконното ѝ лишаване от свобода в продължение на три месеца и от незаконосъобразен административен акт Заповед № 272з-2080/03.09.2018 г. на Началник група „Миграция“ към ОД на МВР – Хасково, ведно със законната лихва от 03.09.2018 г. до окончателното ѝ заплащане, с ответник ОД на МВР – Хасково.

ДА СЕ НАПРАВИ копие от делото по отношение на исковата молба на Ш. Н., [държава], за присъждане на сумата в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от лошите материални условия в СДВНЧ Л. и унизителното отношение на служителите в дома, ведно със законната лихва от 03.09.2018 г. до окончателното ѝ заплащане, с ответник Дирекция „Миграция“ на Министерство на вътрешните работи и СЪЩОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на Председателя на Административен съд – Хасково за преразпределяне.

 

С оглед изложеното по-горе СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го ДОКЛАДВА.

 

ДОКЛАДВА се исковата молба с приложена към същата Заповед от 03.09.2018 г., издадена от Началник група „Миграция“ към ОД на МВР – Хасково, ведно със съдебна практика към същата.

 

АДВ. Г. – Имам доказателствено искане да бъде разпитан един свидетел. Смятаме, че сама по себе си незаконната заповед поражда задължения на държавата за обезщетение в резултат на незаконосъобразното задържане, но смятам, че в случая се дължи по-голямо обезщетение от това, което е присъщо в такива случаи поради спецификата на конкретния случай и индивидуалната ситуация, в която жената се е намирала, бидейки задържана в СДВНЧ Л.. Това отново е свързано с нейните лични характеристики и условията, при които е била задържана, без това да бъде предмет на това дело, но като обосноваващо по-високо обезщетение от обикновеното, което би било присъдено в друго такова.

СЪДЪТ/към адв. Г./ - По отношение на Ш. Н. има ли друга заповед от тази, с която е било заповядано да се настани принудително като придружаваща детето си?

АДВ. Г. – Не, няма. Това е една заповед.

ЮРК. Х.-Б. – Считам исковата молба за неоснователна, съответно недоказана. Нямаме доказателствени искания. Няма да сочим доказателства. По преценка на съда за допускане до разпит на свидетел.

ПРОКУРОРЪТ – Становище по основателността на исковата молба ще взема в хода по същество. Да се приемат приложените към исковата молба писмени доказателства. Нямам възражения да се разпита свидетелят.

 

По доказателствата и доказателствените искания СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА представената към исковата молба Заповед от 03.09.2018 г. на Началник група „Миграция“ към ОД на МВР – Хасково, заверено копие.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА за сведение цитираната и приложена към исковата молба съдебна практика.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към настоящото дело заверени преписи на Решение по адм. дело № 870/2018 г. по описа на Административен съд – Хасково и Решение по адм. дело № 10453/2019 г. по описа на ВАС, Седмо отделение.

ДОПУСКА до разпит в днешно съдебно заседание, в качеството му на свидетел лицето Д. М. Д., при режим на довеждане от страна на ищеца.

 

В съдебната зала се въведе свидетелят Д. М. Д..

 

СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността и разпит на свидетеля.

СВИДЕТЕЛЯТ – Снета самоличност.

АДВ. Г. – Познавате ли г-жа Ш. Н.?

СВИДЕТЕЛЯТ – Познавам я от 2018 г. и началото на 2019 г. Когато се запознахме в Бежанския център в Харманли, тя дойде в едно от нашите ателиета да работи, но тогава разбрах, че живее на външен адрес. Участваше в дейностите, които имахме и така се запознахме.

АДВ. Г. – Можете ли да разкажете повече при условие, че сте работили с нея, да кажете в какво се изразява работата Ви с нея?

СВИДЕТЕЛЯТ – Нашата работа е изцяло насочена към терапевтична подкрепа, тогава към този момент, в тези ателиета, на жени, които са потърсили международна закрила в България. Много от тях бяха получили. Имаше и такива като нея, които бяха с отказ, или такива, които вече бяха получили. Ние се опитвахме да ѝ дадем защитено пространство, в което да изгради доверие с нас и да могат да разкажат за свои преживявания – драматичен опит в страната по произход, пътя до България, тъй като ние сме терапевти и социални работници, чрез Фондация „Мисия криле“, се занимавам с терапевтична и социална работа в подкрепа за спасяване на хора от смесени групи.

АДВ. Г. – Тя разказвала ли Ви е нещо за преживяванията си и емоциите си? Споделила ли Ви е да е била задържана в СДВНЧ?

СВИДЕТЕЛЯТ – В процес на работата много от жените разказват за техни различни преживявания. Ш. също не прави изключение. Тя и нейните две дъщери доста често са разказвали за това, което им се е случвало не само в [държава], но най-вече в СДВНЧ в Л..

АДВ. Г. – Спомняте ли си какво Ви е разказвала?

СВИДЕТЕЛЯТ – Специално майката – Ш., много често в разговорите споделяше за условията, в които са били настанени, и за това как се е чувствала, тъй като е трябвало постоянно да балансира между отношенията между нейния брат и съпруга ѝ, между по-малката ѝ дъщеря, която е била заедно с нея настанена. Доколкото разбрах от нея, са били в едно общо помещение, а другата й дъщеря била разделена от нея. А другата ѝ дъщеря е била настанена от нея и е била в Регистрационния център по това време, тъй като е била пълнолетна. Доста тежко го преживяваше. Беше много притеснена, тревожна. Споменавала е дори за ситуации, в които явно режимът е бил по-особен там вечер, когато бъдат затворени, нямат право на достъп през нощта до тоалетна. Самият факт, че е трябвало в една стая всички тези семейни отношения…, така или иначе те се развиват по някакъв начин да успява да балансира между различните членове на семейството, с подрастващата си дъщеря, която също е била в този период доста тревожна. Много често се връщаше в нашите срещи към тези моменти.

АДВ. Г. – А нещо конкретно за личните си емоции, преживявания, какво е изпитвала докато е била в тази институция, разказвала ли Ви е?

СВИДЕТЕЛЯТ – Като директор и учителка в училище в [държава], тази жена ми направи впечатление, че има своето достойнство и много често е споделяла, че се е чувствала унижена в тези условия. Тя беше много скромна и много премерена. Никога не е показвала агресия, но по думите и начина, по който тя е разговаряла с мен и с моите колеги психолози, стана ясно, че се чувства много унижена. Това, което е много важно и бих искала да отбележа е, че не става въпрос за някакъв конкретен инцидент. Това е било хронично по време на целия престой в Центъра в Л.. Дълго време, ние може би три години след това, непрекъснато сме се виждали всяка седмица в ателиетата ни в нашия център, извън бежанския лагер/център. Тя много често продължаваше да се връща към тези моменти, наложи се да разпределим колега, който да работи индивидуално с нея.

СЪДЪТ – Сега поддържате ли контакт с Ш.?

СВИДЕТЕЛЯТ – Да, те заминаха преди известно време за [държава] със семейството си, където веднага получиха статут и пребивават.

СЪДЪТ – Преди колко време? Наясно ли сте?

СВИДЕТЕЛЯТ – Миналата година се чухме с тях. В края на миналата година последно. Те искаха да благодарят и бяха много щастливи. Най-вече с нейните две дъщери и с майката поддържахме връзка.

СЪДЪТ – Миналата година – 2023 г. ли имате предвид?

СВИДЕТЕЛЯТ – Да, се чухме с тях. Те се обадиха.

СЪДЪТ – А виждали ли сте се преди да заминат?

СВИДЕТЕЛЯТ – Да, много пъти. Но непосредствено преди самото заминаване, ние правим такива изпращания. Те са по принцип привързани към хората, които им помагат. Често идваха при нас. Тя готвеше храна, носеше я един от нашите колеги, който е към тяхната общност. Аз имам един респект към това семейство, защото една от болките на тази жена беше като учителка, образована жена, директор на училище, че тя не е могла да образова двете си дъщери, тъй като в момента, в който навършиха шестнадесет, специално за този момент, тук нямаха право да участват в образователната система в България, и се чувстваше някак си виновна за това.

АДВ. Г. – Тя споделяла ли Ви е нещо свързано с образованието и настаняването в СДВНЧ, ако си спомняте?

СВИДЕТЕЛЯТ – Болката ѝ е, че не може да осигури възможности децата ѝ да продължат да се учат. Когато излязоха извън Центъра, направихме един годишен абонамент на малката ѝ дъщери за програмата „Уча се“, за да може детето да учи български онлайн. Една година имаше наш човек, който работи с нея онлайн уроци по българската система. Тя е един от малкото хора, които никога не е идвал да поиска хуманитарна помощ от нас, отказвала е. Единствено е молила за някаква помощ за училище за двете ѝ деца.

АДВ. Г. – Помните ли дали тя дали е получила закрила тук в България и ако случайно помните, кога е станало това?

СВИДЕТЕЛЯТ – Нещата много бързо се раздвижиха след август 2021 г. Това е, което мога да кажа заради ситуацията в страната по произход – [държава]. Даже ние бяхме доста учудени и разбрахме, че Агенцията за бежанците е отворила всички дела на афганистански граждани с откази, за да може да направи преглед на обстоятелствата в страната по произход. И тогава техните производства се придвижиха много бързо. Преди това бяха огромна серия от обжалвания, от експертни становища, поддържане на тези хора. Брат ѝ беше в много тежко състояние – на лекарства. Ние като бяхме, терапията… консултацията – ние я плащахме тук, при психиатър в Хасково, и т.н. Доста драматична история в продължение на няколко години.

АДВ. Г. – Споменахте за брат ѝ и казахте преди това, че той е бил с нея в една стая. Сега казвате, че той имал нужда от лекарства. Нещо разказвала ли Ви е за това дали е трябвало да полага някакви специални грижи за него?

СВИДЕТЕЛЯТ – Непрекъснато. Той не може да живее самостоятелно. Въпреки че е физически здрав, той има много тежки ментални и психически поражения и тази лекарствена терапия трябва да я продължи до живот. Той няма никакъв друг близък човек освен Ш. като негова сестра. Мога да кажа, че тя помага на цялата фамилия и и́ се налага да взема трудни решения.

СЪДЪТ – Тя има две деца, а има ли съпруг?

СВИДЕТЕЛЯТ – Съпругът и́ е с нея, да. Той е бил през цялото време и бяха заедно. Но като че ли тя беше водеща, тя идваше винаги да пита за децата. Направи ми впечатление, че той като различен мъж, търсещ международна закрила, че подкрепяше майката, съпругата, и двете си дъщери да се образоват, да участват в различни дейности, да не носят хиджаб, което беше много рядко срещано. Дори аз съм разговаряла с него по телефона, той е писал писма и казва, че подкрепя образованието на децата си. Той беше по-различен човек.

АДВ. Г. – Нямам други въпроси.

СЪДЪТ – Тя в България получила ли е статут или е получила такъв във [държава]?

СВИДЕТЕЛЯТ – Получи тук в България. Получиха цялото семейство след август 2021 г. Имаше серия от обжалване преди това и след получаването на статут те заминаха по законен път във [държава] в края на 2022 г.

ЮРК. Х.-Б. – Чувството на унижение от какво точно е продиктувано?

СВИДЕТЕЛЯТ – Първо, самият акт на задържането, защото те не бяха направили абсолютно нищо, нито някакво престъпление. Потърсили са убежище в България и тяхната молба не беше уважена многократно.

Второ, цялото място там, със сигурност знаете за какво място става въпрос, цялата структура предполага един по-особен режим, който напомня на задържане на лица, които са извършили деяния. И също така е споменавала и по наши анализи унижението от условията, от това, че е трябвало да съжителстват заедно, цялото семейство без никакви лични граници и пространство и са били повече от три месеца в едни по-необичайни условия за нея. Начинът, по който може да ползваш тоалетна, качествена храна, въобще липсата на възможност за свободно предвижване.

ЮРК. Х.-Б. – Нямам други въпроси.

ПРОКУРОРЪТ – Нямам въпроси.

 

АДВ. Г. – Освен представените от нас доказателства други важни документи, които биха имали отношение по това дело, е един договор за наем, който те имат сключен преди да бъдат настанени в Л.. Всъщност те са се устроили къде да живеят. Аз не разполагам с този договор. Убедена съм, че той се съдържа в адм. дело № 870/2018 г. по описа на Административен съд – Хасково. Образувано е дело пред АССГ, което приключи с решение и е обжалвано. Моля за срок да представя доказателства по електронен път.

 

С оглед изложеното по-горе и предвид, че след служебна справка от съдебен деловодител в хода на съдебното заседание се установи, че адм. дело № 870/2018 г. по описа на Административен съд – Хасково е изпратено за послужване на АССГ, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя да представи Договор за наем, удостоверяващ, че ищецът Ш. Н. е била настанена на външен адрес, както и всички други доказателства, които смята, че са относими за изясняване на фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба.

ЮРК. Х.-Б. – Нямам доказателствени искания.

ПРОКУРОРЪТ – Нямам доказателствени искания.

 

СЪДЪТ счете делото за неизяснено от фактическа страна, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТЛАГА и НАСРОЧВА същото за 04.06.2024 г. от 13:30 часа, за които дата и час страните и Окръжна прокуратура - Хасково да се считат за редовно уведомени.

 

Заседанието приключи в 12:44 часа.

Протоколът се изготви на 09.04.2024 година.