Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 03.10.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17
състав, в закрито съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Григорова ч.гр.д. № 12397 по описа на съда за 2019 г., констатира
следното:
Производството
е по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по
жалба на процесуалния представител на Г. ф. срещу постановление от 05.09.2019
г., с което съдебният изпълнител по изп.д. № 20199200400684 на ЧСИ, рег. № 920
на Камарата на ЧСИ е приел разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 1 005 лева.
В жалбата се твърди, че възнаграждението е
прекомерно и че налагането на запор по банкова сметка ***. Моли адвокатското
възнаграждение да бъде намалено до законоустановения минимум от 200 лева.
Взискателят е
подал отговор на частната жалба, в който оспорва жалбата. След като длъжникът
не заплатил доброволно задължението си и възпрепятствал принудителното
изпълнение, взискателят имал право да предприеме действия по събиране на
вземането си.
Частният съдебен изпълнител е депозирал
мотиви, според които жалбата е неоснователна по изложените в нея съображения.
Съдът, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Изпълнително дело
№ 20199200400684 по описа на ЧСИ рег. № 920 на Камарата на ЧСИ е образувано по подадена
от адв. Г.Х., представител на С.Е.С., към която е приложил изпълнителен лист,
според който длъжникът Г.ф. е осъден да заплати на адвокат С.Е.С. сумите от
25 416 лева и 12 708 лева адвокатски възнаграждения за
представителство по гр.д. № 7773/2016 г. по описа на СГС, САС и ВКС.
Към молбата е
приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че С.Е.С. е
заплатил по банкова сметка *** „Д.и Х.“ сумата от 1 005 лева за образуване и
представителство по изпълнително дело срещу Г.ф..
В молбата взискателят
е поискал от ЧСИ рег. № 920 да образува изпълнително дело срещу фонда, да
изпрати покана за доброволно изпълнение до длъжника, да извърши проучване на
имущественото състояние на длъжника и да събере разноските по делото.
До длъжника е
изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 30.08.2019 г.
С молба от 02.09.2019
г. длъжникът е поискал постановлението за определяне на разноски в частта за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 005 лева да бъде намалено до минималния
размер от 200 лева.
С постановление
от 05.09.2019 г. ЧСИ, рег. № 920 отказал да намали адвокатския хонорар.
След като на 11.09.2019
г. Г.ф. получил препис от постановлението, на 17.09.2019 г. подал жалба срещу
разноските в частта за адвокатското възнаграждение. Моли съразмерно да бъде
намалена и таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав приема, че
жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е
основателна.
Молбата,
с която е сезиран ЧСИ рег. № 920 на Камарата на ЧСИ за образуване на
изпълнителното производство и за проучване на имущественото състояние на
длъжника е за събиране на вземане на адвокат С.Е.С. за адвокатско
възнаграждение. В молбата на адв. Х. се
съдържа възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител извършване на
изпълнителни действия за събиране на присъдената сума.
Преди получаване на поканата
за доброволно изпълнение е наложен запор по вземания на длъжника по негови банкови
сметки.
Според нормата на
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лева, а за
процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания – ½ от размерите по чл. 7, ал.
2.
Адвокатското възнаграждение следва да се присъди в
минималния размер от 200 лева, тъй като след подаване на молбата, съдържаща
възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, не се е налагало взискателят да предприема други изпълнителни
действия: с писмо от 11.09.2019 г. „УниКредит Булбанк“ АД е признала вземането
за основателно и е заявила, че дължимите суми по запора са преведени изцяло.
На основание § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г., върху
възнаграждението се начислява ДДС, или дължимото възнаграждение е в размер на
общо 240 лева.
Що се отнася до искането
на длъжника да се намали пропорционално относно таксата по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ, съдът намира, че същата следва да бъде в размер, определен върху сумата
по изпълнителния лист. В случая липсва съставена сметка за тази такса, поради
което в частта за дължима от Г.ф. сума от 3 160.39 лева постановлението за
разноските следва да се отмени. След връщане на делото съдебният изпълнител
следва да състави подробна сметка за таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, като се
посочи главницата, върху която е изчислена.
С оглед извода за
основателност на подадената от Г.ф. частна жалба и предвид обстоятелството, че
именно взискателят е станал причина за настоящото производство, С.Е.С. дължи да
заплати 25 лева държавна такса и разноски за юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в размер на 50 лева, на основание чл. 25а, ал. 2 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление на ЧСИ, рег. № 920 по изп.д. №
20199200400684, с което са приети разноски за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство над сумата от 240 лева и за таксата по т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ за сумата от 3 160.39 лева.
ОСЪЖДА С.Е.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на Г.ф., ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 75 лева разноски за производството.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.