РЕШЕНИЕ
№ 5729
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110210095 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по повод на жалба с вх. № 26-Л-165 от 07.07.2023 г. по описа на
Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), съответно с вх.
№ 1698-1#4 от 14.07.2023 г. по описа на Отдел „Оперативни дейности“, Дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол”, в ЦУ на НАП, подадена от
„Л.“ ЕООД, ЕИК ... , със седалище и адрес на управление: град С., ул. „Г. С. Р.” №...,
представлявано от управителя Л. К., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление
(НП) № 699969-F694083 от 19.04.2023 г., издадено от началника на Отдел „Оперативни
дейности” София в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал.1 от Закона за
данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на дружеството жалбоподател е наложена
„имуществена санкция” в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение на чл. 27, ал. 2 вр. ал.
1, т.2 от Наредба № Н- 18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (Наредба № Н-18 от 2006 г.).
В жалбата се иска процесното НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Сочи
се, че административнонаказващият орган неоснователно твърди, че е нарушен чл. 27, ал.2
от Наредба Н-18/13.12.2006г. Отбелязва, че установеното нарушение е за първи път и че
1
били представени доказателства от страна на проверяваното лице. Твърди, че не са налице
основания за ангажиране на административна отговорност на дружеството, не били
доказани и фактическите основания на отговорността. Обжалван е и размера на наложената
санкция.
В съдебното заседание, жалбоподателят „Л.“ ЕООД, редовно призован, не се явява,
не се представлява.
Въззиваемата страна, Началник на отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП,
редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт М. И., с пълномощно по
делото. Същата моли съда да остави жалбата без уважение. Счита, че лицето- търговецът,
съгласно чл. 27, ал.2 от Наредба Н-18, независимо дали е регистрирано или не по ДДС,
задължително регистрират всички продажби по данъчни групи. Според представителят на
АНО в хода на административното производство не са констатирани съществени
процесуални нарушения, които да опорочат НП и да се налага отмяната му. Случаят не е
маловажен и намира, че не са налице разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 11.01.2023 г., в 10:32 часа, в гр. С., в търговски обект - магазин, намиращ се на
ул. „Г. С. Р.” №...., стопанисван от „Л.“ ЕООД, ЕИК...., със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Г. С. Р.” №... , В. Е. М. - старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП,
извършила контролна покупка, за която е издаден фискален бон № 0173712 от 11.01.2023 г.
от инсталираното в обекта фискално устройство модел „Датекс DP 150“ с индивидуален
номер DT856967 и номер на фискалната памет 02856967, регистрирано в НАП с
потвърждение № 4524668/02.11.2021 г.
Според показанията на свидетеля М. при извършената проверка установили две
нарушения- разлика в касата и неправилно отразяване на продажби в данъчна група.
Второто било установено, чрез изваждане на клен от 22.10.2022г. Неправилното отразяване
се изразявало, в това че продажбата на стоки – бира и цигари в такъв тип търговски обект
следва да се маркира в група „Б“, а не в група „А“ - за стоки и услуги с нулева ставка, както
е бло отразено.
За проверката инспекторите съставили Протокол серия АА № 0473248 от 11.01.2023
г., в който били отразени направените констатации. Протоколът съдържал и указания до
управителя на дружеството или упълномощено от него лице да се яви на 14.01.2020 г. в
09:00 часа, в гр. С., бул. „Ц. ш.“ №.... , за съставяне и връчване на Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН)
На 30.01.2023 г., свидетелят В. Е. М., в присъствието на свидетелите Е. Я. и К. Д.,
както и Л. К. – законен представител на дружеството жалбоподател, съставила АУАН серия
AN № F694083 от 30.01.2023 г. срещу „Л.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
2
управление: град С., ул. „Г. С. Р.” № ..., представлявано от управителя Л. К., ЕГН
**********, за нарушение на чл. 27, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 2006 г. вр. чл. 27, ал. 1, т.2
от Наредба № Н-18 от 2006 г. Копие от АУАН било връчено на управителя на дружеството,
който не изложил възражения срещу констатациите по акта.
В законоустановения срок срещу АУАН серия AN № F694083/30.01.2023 г. не
постъпили възражения
На 19.04.2023 г., въз основа на АУАН серия AN № F694083/30.01.2023 г., било
издадено НП № 699969-F694083, издадено от началника на Отдел „Оперативни дейности”
София в ЦУ на НАП, с което на „Л.“ ЕООД, ЕИК...., на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл. 185,
ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 1 000 (хиляда) лева за
нарушение на чл. 27, ал. 2 вр. Ал.1,т.2 от Наредба № Н- 18 от 2006 г.
Наказателното постановление било получено от жалбоподателя на 21.06.2023 г.
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови решението си,
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който
то е наложено.
Процедурата по установяване на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в
посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК.
В производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващият орган е този, който поддържа административно-
наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в акта за
установяване на административно нарушение фактически констатации нямат
доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени до доказване
на противното, със способите за събиране на доказателства в наказателния процес.
Описаната фактическа обстановка съдебният състав установи въз основа на
събраните по делото доказателствени материали: Жалба с вх. № 26-Л-165 от 07.07.2023 г. (и
вх. № 1698-1#4 от 14.07.2023 г.); НП № 699969-F694083 от 19.04.2023 г.; АУАН серия AN №
F694083 от 30.01.2023 г.; ПИП серия АА № 0473248 от 11.01.2023 г.; Опис на паричните
средства в касата към момента на започване на проверката; издадени от фискалното
устройство фискални документи (дневен отчет, клен, съкратен отчет, фискални бонове);
декларация от лице, работещо по трудово / гражданско правоотношение; декларация за
стопанисвани обекти от задължено лице, обяснения на Л. К., пълномощно №1342-1/
21.06.2023г. на ТД НАП София в полза на юрисконсулт И.; Заповед на изпълнителния
директор на НАП № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г.; Заповед ЗЦУ- ОПР-37/22.06.2023г.
В показанията си свидетелите възпроизвеждат фактическата обстановка, която
непосредствено са възприели. Свидетелят М. твърди, че през м. януари извършили проверка
на дружеството, в хода на която установили две нарушения- разлика в касата и неправилно
3
отразяване на продажби в данъчна група. Управителя лично и доброволно се явил за
съставяне на АУАН. Нарушенията били установени с изваждане на клен, като самата група
следва да бъде отразена във фискалния бон и същата информация оставала в клена.
Показанията са логични и последователни и допълват писмените доказателства
представени от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от лице, което има право на жалба, в законоустановения срок и
срещу подлежащ на оспорване акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан
друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да
ги съхранява до напускането на обекта.
Регистрирането и отчитането чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти е регламентирано в Наредбата № Н-18 от 13.12.2006 г. на министъра на
финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена в съответствие с чл.
118, ал. 4 от ЗДДС.
Според чл. 27, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 2006 г., лицето по чл. 3 от същата
наредба, независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС, задължително регистрира всички
продажби по данъчни групи съгласно чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 г., а именно:
1. група „А“ - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък,
за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0% ДДС, както и за продажби, за
които не се начислява ДДС;
2. група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху
добавената стойност;
3. група „В“ - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на
течни горива;
4. група „Г“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху
добавената стойност.
Данъчните ставки на данъка върху добавената стойност са определени в чл. 66 от
ЗДДС в редакцията изм. ДВ бр. 52 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г., действала към датата на
нарушението (11.01.2023 г.).
В чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в горната редакция, ставката на данъка е 20 на сто за
облагаемите доставки, освен изрично посочените с различна ставка.
4
В съответствие с текста на чл. 66а и чл. 66б са описани стоки и услуги с намалена
ставка на данъка или нулева такава.
Съгласно § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС "Търговски обект" е всяко място, помещение или
съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или
от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или
съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или
други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или
други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват
продажби.
По отношение на наказанието, според чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, извън случаите по чл.
185, ал. 1 от ЗДДС, на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.
118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1 000 лева, или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лева. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по чл. 185 ал. 1 от
ЗДДС.
Съответно в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е предвидено лице, което не
издаде документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, се налага глоба - за физическите лица, които не
са търговци, в размер от 100 до 500 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица
и едноличните търговци, в размер от 500 до 2 000 лева.
От правна страна следва изводът, че действително и практически безспорно е
налице нарушение на чл. 27, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., издадена от
министъра на финансите, доколкото при всяко положение въззивникът като лице по чл. 3 от
същата Наредба не е регистрирало продажба по надлежната данъчна група, така както
изисква чл. 27, ал. 1 от Наредбата. Налице в този смисъл е неизпълнение на задължение към
държавата при осъществяване на дейността на юридическото лице-жалбоподател, т. е.
хипотеза по чл. 83 от ЗАНН. Отговорността по чл. 83 от ЗАНН е обективна, безвиновна,
поради което, допусната грешка, се явява ирелевантно за търсенето на отговорността
обстоятелство. Административното нарушение, както и обстоятелствата, при които то е
извършено, са описани надлежно в НП, съгласно изискванията по чл. 57, ал. 1, т.5 от ЗАНН,
като от цялостното съдържание на НП (а и на АУАН) няма абсолютно никакво основание за
съмнение, че обвинението се отнася до извършено при самото издаване на фискалния бон
административно нарушение, във връзка с чието издаване е извършено надлежно описание и
в акта, и в постановлението (и при всяко положение това издаване се е случило в гр. С.);
описанието на административното нарушение и на обстоятелствата, при които то е
извършено, определено позволява и реално е позволило упражняването на процесуалното
право на защита по същество, което в крайна сметка е от значение в случая. При всяко
положение съществено нарушение на процесуалните правила, държейки сметка за уредбата
по чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, не е налице. Извършеното
5
административно нарушение определено не се отличава качествено от обикновения случай
на административни нарушения от съответния вид (още по-малко от обикновения случай на
административни нарушения изобщо), че да е обосновано, с оглед целта и действителния
смисъл на чл. 28 от ЗАНН, неангажирането на административно-наказателна отговорност.
Неотразяването на ДДС във фискален бон (включително в конкретния такъв) реално е от
естество да затрудни дейността на приходната администрация, респективно релевантна в
случая е обществената опасност под формата на застрашаване по смисъла на чл. 10 от НК
(която разпоредба се явява релевантна и за административно-наказателната отговорност по
арг. от чл. 11 от ЗАНН), като на административното нарушение не следва да се гледа само в
светлината на единичното неправилно посочване като групова принадлежност на
продадената стока, но и от гледна точка на това, че липсата на реакция под формата на
търсене на административно-наказателна отговорност срещу подобна неточност (дори и
преценена само като единична) е от естество да доведе до системно неначисляване на ДДС
(независимо от това, че в случая до такъв резултат по една или друга причина не се е
стигнало), аргумент за който извод следва и от разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Следва да се отбележи, че действително, липсва хипотезата на административно
нарушение, водещо до неотразяване на приходи (в разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС се
говори за приходи, а не за дължими данъци и липсва основание за тълкуване на визираната
разпоредба в тази насока в друг смисъл освен буквалния), доколкото и в този си вид
фискалният бон отразява коректно самия приход (самото постъпление в имуществото на
нарушителя). При това положение с НП правилно е приложен закон за по-леко наказуемо
административно нарушение, а именно това по чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС
(относно основанието за налагане на санкцията. Това означава, че правилно е приложена
рамката на санкциониране съобразно ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС. Съобразно уредбата по чл. 12
и чл. 27 от ЗАНН, съответно приложима в хипотезите по чл. 83 от ЗАНН, сред които е и
процесната, съдът намира, че наложената имуществена санкция е определена правилно от
АНО.
При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл.
84 от ЗАНН съдът не установи причини за отмяна на постановлението или други причини за
изменението му, имайки предвид и това, че АУАН и НП изхождат от надлежни органи
съобразно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС.
При този изход от делото са налице основания за присъждане на разноски в полза на
НАП, следвайки логиката на уредбата по чл. 63д от ЗАНН вр. чл. 143 от АПК, доколкото
процесното НП в крайна сметка отговаря на закона, поради което на основание член 63д,
ал.4 от ЗАНН на въззивамета страна следва да бъде заплатено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и
правна сложност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН,
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 699969-F694083 от 19.04.2023 г.,
издадено от началника на Отдел „Оперативни дейности” София в ЦУ на НАП, с което на
основание чл. 185, ал. 2 вр. Ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на
дружеството жалбоподател „Л.“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: град
С., ул. „Г. С. Р.” №... , представлявано от управителя Л. К., ЕГН ********** е наложена
„имуществена санкция” в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение на чл. 27, ал. 2 вр. Ал.
1, т.2 от Наредба № Н- 18 от 13.12.2006 г. като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Л.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: град С., ул. „Г.
С. Р.” №...., да заплати на Централно управление на НАП сумата от 80,00 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7