О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 02.03.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VІ-13 състав, в закрито
заседание на втори март две хидяли и осемнадесета
година в следния състав
СЪДИЯ : ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
като разгледа
докладваното от съдията т.д. № 3482 по описа за 2016 година на Софийски градски
съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от Сдружение „М.“ срещу „Л.Б.“
ООД. В исковата молба се твърди, че ищецът е регистриран като организация за
колективно управление на авторски и някои продуцентски права по чл. 40 ЗАПСП.
Ответникът стапонисва обект за хранене, находящ се в гр. София, ул. „*******, където на 29.05.2016
г. са изпълнени публично звукозаписи без да са му отстъпени права да използва
произведенията. Твърди, че авторите са членове на чуждестранни организации за
колективно управление на авторски права, с които ищецът има сключени договори
за представителство и го осъществява на територията на Република България. Иска
се ответникът да бъде осъден да заплати сумата 8 000 лв. и за своя сметка
да разгласи диспозитива на съдебното решение в два
всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с
национално покритие.
С разпореждане от 02.02.2018
г. на ищеца е указана необходимостта да докаже твърдяния
статут на посочените организации и членство на лицата, чиито права упражнява в
производството. От доказателствата по делото, а и след служебна справка в
деловодната система не се установява това указание да е било изпълнено. Не се
установява и да е срещнато затруднение за изпълнение, налагащо съдействие от
страна на съда.
Настоящият
състав счита предявените искове за недопустими по следните съображения:
Съгласно чл. 26
ал. 1 ГПК страни в граждански спор са лицата, от чието име и срещу които се
води делото, а предмет на съдебното производство, по аргумент от следващиата алинея, по принцип е принадлежащо на страната
право – в този смисъл и чл. 2 ГПК. Правото от своя страна следва да се разбира
като гарантирана от правния ред възможност да бъде наложено конкретно поведение
или да бъде утвърдено конкретно по съдържанието си правно положение,
обезпечаващо реализацията на конкретен, зачетен от правния ред интерес за
страната в процеса. Наведените в исковата молба твърдения еднозначно сочат, че
ищецът предявява в процеса чужди права. Ето защо и с оглед нормата на чл. 26
ал. 2 ГПК дължи да докаже обстоятелствата, от които специалният закон извлича
тази възможност.
Според чл. 95а
ал. 2 изр. първо вр. ал. 1 т. 1 ЗАПСП организация за
колективно управление на права могат да предявяват искове само по повод на права, които са им поверени за управление, съответно за защита. Текстът на изречение второ от чл. 95а ал. 2 ЗАПСП изключва
нуждата в рамките на особеното производство да бъдат доказвани индивидуални
права, но същевременно изрично ги квалифицира като поверени. В тази насока изрично е изключена единствено принципно
утвърденото правило, че защитата на чуждо право предполага непосредствено участие
в процеса и на неговия титуляр – чл. 26 ал. 4 ГПК. С други думи, процесуалната
легитимация произтича от доказано
членство в сродна организация. При
положение, че надлежното упражняване на правото на иск при принципно
утвърденото изключение с чл. 26 ал. 2 ГПК предпоставя
поверени права, настоящият състав
счита, че ищецът дължи да докаже и това легитимиращо го обстоятелство (в този
смисъл Определение № 3397/18.10.2017 г. по ч.гр.д. №5102/17 г. по описа на САС,
8 гр.с-в)
От приложения
документ по л. 100 от делото се налага извод, че идентична по съдържанието си
информация е поискана от ищеца още на 08.06.2016 г. от Министерство на
културата. Ангажираните по делото договори не позволяват яснота за статута на
организациите. Като частни документи договорите не са в състояние да
удостоверят статута на организациите, а и ищецът не твърди да съществува
обективна пречка да докаже това обстоятелство при изрично указаното му
средство. Липсват и доказателства, подкрепящи твърдяното членство на посочените
автори в всяка една от посочените организации. За процесуалната легитимация съдът следи
служебно като за наличието на обуславящите я обстоятелства дължи да се увери
непосредствено.
Понеже при
наличните по делото доказателство това е невъзможно, настоящият състав намира
правото на иск за ненадлежно упражнено.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ
:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3482/17 г. по
описа на СГС, ТО, VІ-13 състав.
Определението
може да бъде обжалвано с
частна жалба пред Апелативен съд – гр. София в едноседмичен срок от съобщението.
При
упражняване на тази процесуална възможност следващата се държавна такса е в
размер на 15 лв. и следва да бъде внесена по сметка на Апелативен съд – гр.
София, а доказателство за това да бъде приложено към жалбата. Неизпълнението на
това задължение е основание за връщане на частната жалба.
СЪДИЯ :