№ 62
гр. К., 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Кирил М. Димов
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело
№ 20215100500156 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 101/30.06.2021 г., постановено по гр.д. № 91/2021 г. по
описа на РС - М., е признато за установено по отношение на Р. АД. Х., с ЕГН
**********, че дължи на Г. В. Г., с ЕГН **********, сумата в размер на 600
лв., представляваща причинени имуществени вреди в следствие на
неправомерно завеждане на изп. дело № 1282/2020 г. по описа на ЧСИ Р.С. с
рег. № 812 на КЧСИ и район на действие ОС - К., ведно със законната лихва
върху главницата от 600 лв., считано от 26.01.2021 г. - датата на подаване на
заявлението, до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК № 24/27.01.2021 г.
по ч.гр.д. № 46/2021 г. по описа на РС - М..
Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Р.
АД. Х., представлявана от процесуалния си представител - адв. Л.Б., която го
обжалва изцяло като неправилно поради нарушение на материалния закон,
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост. В жалбата се застъпва становището, че въпросът за
разноските в изпълнителното дело следва да бъде разрешен единствено по
реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, а именно чрез обжалване отказа на съдебния
1
изпълнител да признае разноски, извършени от длъжника. Сочи се, че
въззиваемата не е претендирала разноски в изпълнителното производство,
поради което същите следвало да останат за нейно сметка. Поради това счита,
че предявеният иск е недопустим и производството следва да бъде
прекратено. Излага се и довод, че в договора за правна защита и съдействие
не е посочено, че сумата от 600 лв. е била изплатена. Моли съда да постанови
решение, с което да обезсили обжалваното решение на РС - М.. Евентуално се
прави искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск като
неоснователен и недоказан. В съдебно заседание, представлявана от
процесуалния си представител - адв. Л.Б., поддържа въззивната жалба по
изложените в същата съображения. Претендира разноски.
Въззиваемата Г. В. Г. не е представила отговор на основание чл.263,
ал.1 от ГПК. В съдебно заседание, представлявана от процесуалния си
представител - адв. Д.Д. оспорва въззивната жалба, като неоснователна и
моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски. В
представена писмена защита се сочи, че сумата по изпълнителното дело била
изплатена преди неговото образуване. Излага съображения относно
допустимостта на предявения иск.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
въззивницата, констатира:
Решението на М.ския районен съд е валидно и допустимо, като не са
налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му
за нищожно.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявен
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на Р. АД. Х. съществуването на вземане на Г. В. Г. в
размер на 600 лв., представляващи причинени имуществени вреди в следствие
на неправомерно завеждане на изп. дело № 1282/2020 г. по описа на ЧСИ Р.С.
с рег. № 812 на КЧСИ и район на действие ОС - К., ведно със законната лихва
върху главницата от 600 лв., считано от 26.01.2021 г. - датата на подаване на
заявлението, до окончателното изплащане на сумата. Ищцата сочи в исковата
молба, че преди образуването на изпълнителното дело изплатила на
взискателя дължимата сума в размер на 3000 лв. Отказът на ЧСИ Р.С. да
2
прекрати изпълнителното дело поради плащане бил отменен с решение на
съда. Въпреки това ищцата ангажирала адвокат и заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв., което претендира да й бъде
възстановено.
Ответницата Р. АД. Х. оспорва предявения иск като недопустим и
неоснователен в представен отговор на основание чл.131 от ГПК. По
отношение на недопустимостта се сочи, че ищцата е могла да претендира
разноски само в изпълнителното производство, но тъй като това не е било
направено, то е недопустимо да бъдат претендирани в отделно производство.
По същество се сочи, че ответницата е дала подходящ срок на ищцата да
заплати дължимата сума и след като това не е било направено е образувала
изпълнително дело.
От представеното като доказателства по делото заверено копие от
изпълнително дело № 1282/2020 г. по описа на ЧСИ Р.С. с рег. № 812 на
КЧСИ и район на действие ОС - К., се установява, че същото е образувано на
09.11.2020 г. по молба на адв. Л.Б. - пълномощник на Р.А. Х., и представен
изпълнителен лист с дата 09.11.2020 г. по НЧХД № 46/2020 г. по описа на РС -
М., с който Г. В. Г. е осъдена да заплати на Р. АД. Х. сумата в размер на 3000
лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
След получаване на покана за доброволно изпълнение на 10.11.2020 г.,
Г. В. Г. е упълномощила адв. Д.Д. за процесуално представителство по
изпълнителното дело, за което бил сключен договор за правна защита и
съдействие с дата 12.11.2020 г. с договорено и заплатено възнаграждение в
размер на 600 лв. с ДДС.
С молба вх. № 37010/13.11.2020г. и молба с вх. № 37313/16.11.2020 г.,
адв. Д. е поискал от ЧСИ Р.С. да прекрати изпълнителното дело поради
плащане на дължимата сума или да намали разноските по изпълнителното
дело. По тези молби ЧСИ Р.С. се е произнесъл с констативен протокол изх. №
64456/30.11.2020 г., като е оставил молбите без уважение.
С решение № 20205/15.12.2020 г. по в.гр.д. № 283/2020 г. по описа на
ОС - К., е отменен отказа на ЧСИ Р.С., обективиран в констативен протокол
изх. № 64456/30.11.2020 г., с който са оставени без уважение молби вх. №
37010/13.11.2020г. и молба с вх. № 37313/16.11.2020 г. Делото е върнато на
съдебния изпълнител с указания за изготвяне на постановление за
3
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.
В изпълнение на решението на ОС - К., с постановление от 22.12.2020
г., ЧСИ Р.С. е прекратил изпълнителното производство по изп. дело №
1282/2020 г. на основание чл.433.ал.1, т.1 от ГПК.
При така установените данни по делото следва извода, че предявеният
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на Р. АД. Х., с ЕГН **********, че дължи на Г. В.
Г., с ЕГН **********, сумата в размер на 600 лв., представляваща причинени
имуществени вреди в следствие на неправомерно завеждане на изп. дело №
1282/2020 г. по описа на ЧСИ Р.С. с рег. № 812 на КЧСИ и район на действие
ОС - К., ведно със законната лихва върху главницата от 600 лв., считано от
26.01.2021 г. - датата на подаване на заявлението, до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК № 24/27.01.2021 г. по ч.гр.д. № 46/2021 г. по описа на РС –
М., е основателен и доказан, а обжалваното решение е правилно.
Основният спорен по делото въпрос, който е релевиран като такъв и във
въззивната жалба, е: дали при прекратяване на изпълнителното производство
на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, длъжникът следва да претендира
сторените от него разноски в изпълнителното производство по реда на чл.435,
ал.2, т.7 от ГПК, или това следва да стане в отделно производство по иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД. В изпълнителното производство длъжникът
има правото да обжалва лимитативно изброени действия на съдебния
изпълнител, едно от които е постановлението за разноските по изпълнението,
която възможност е регламентирана единствено с разпоредбата на чл.435,
ал.2, т.7 от ГПК. Относно въпроса кои разноски подлежат на обжалване от
длъжника, отговор дава т.II на Тълкувателно решение № 3/2015 от 10.07.2017
г. по тълк. дело № 3 по описа за 2015 г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено,
че използвания в чл.435, ал.2 ГПК израз „постановление за разноски”, следва
да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния
изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за
разноски по изпълнението. Т.е., изводът е, че длъжникът може да обжалва
само онези разноски, които самият той следва да заплати на взискателя, но не
и да търси присъждане на разноски, които е направил в изпълнителното
производство. Този извод се подкрепя от разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК,
4
която сочи, че при прекратяване на изпълнителното производство поради
плащане преди неговото образуване, разноските остават за сметка на
взискателя, като не е предвидена никаква възможност на длъжника да търси
свои разноски в изпълнителното производство. Ето защо, предявеният иск е
допустим, а изложените във въззивната жалба в тази насока са
неоснователни.
Неоснователен е и доводът на въззивника за неоснователност на
предявения иск поради липса на отразяване в договора за правна защита и
съдействие, че сумата от 600 лв. е била изплатена. Ведно от представения на
л. 20 от изп. дело № 1282/2020 г. по описа на ЧСИ Р.С. договор за правна
защита и съдействие, страните по същия са договорили адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. с ДДС, а в графата „платена сума в брой“
е посочено с цифри и думи: „600 шестстотин“.
Като е достигнал до такива фактически и правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да
бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на въззиваемата би
следвало да се присъдят разноски, но тъй като доказателства за направени
такива са представени след приключване на устните състезания, такива не
следва да бъдат присъждани.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 101/30.06.2021 г. по гр.д. № 91 по описа
за 2021 г. на РС - М..
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5