№ 1413
гр. Варна , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501443 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Н. ИЛК. ИВ. като
майка и законен представител на ИЗ. Т. П. чрез процесуалния представител адвокат П.Н.
срещу решение № 260151 от 21.01.2021 г., допълнено с решение № 261439 от 26.04.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 5200 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, петдесет и трети
състав, в частта, с която е отхвърлен иска за увеличение на месечната издръжка, определена
с решение № 249 от 22.01.2019 г. по гр.д.№ 16854/2018 г. по описа на Районен съд – Варна,
25 състав, дължима от Т. ПЛ. П. в полза на детето ИЗ. Т. П., платима чрез неговата майка и
законен представител Н. ИЛК. ИВ., за разликата над постановената от 170 лева до
претендираната от 350 лева, на основание членп 150 от СК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като се твърди,
че съдът не е обсъдил и анализирал в цялост представените доказателства, което е довело
до погрешни правни изводи. Сочи се, че е налице противоречие между действията на ищеца
и установеното по делото – същият получава минимална работна заплата, а доброволно е
заплащал издръжка за детето в размер на 350 лева месечно, както е вноска по кредит в
размер на 224,62 лева месечно, но не може да даде обяснение с какви доходи разполага след
заплащане на тези суми и данъчното облагане. Отделно от това води начин на живот, който
не съответства на доходите му, което води до извод за укриване на доходи с цел да не плаща
издръжка в по-голям размер. Възразява се и по разпределението на тежестта на всеки
родител в общо определената издръжка – при определена такава общо месечно в размер на
400 лева, то съдът е постановил за бащата да заплаща такава от 170 лева, докато майката,
която и осъществява непосредствените грижи за детето, да заплаща 230 лева. Иска се отмяна
на решението в обжалваната част и уважаване на предявеният иск за издръжка в пълния му
размер.
1
В срока по член 263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който
въззивната жалба се оспорва и се желае потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно. Излага се, че въпреки, че майката е възпрепятствала режима на лични
отношения с детето, то той е заплащал във времето издръжка, която е била по-голяма от
определената с решението на съда. Отделно от това се набляга, че майката заплаща месечен
наем от 500 лева, както и отглежда дете от друг мъж, който не го е припознал, като чрез
увеличение на издръжката за общото им дете се опитва да компенсира собствените си
неудобства, които са резултат на нейни лични решения.
Постъпила е и частна жалба от Н. ИЛК. ИВ. като майка и законен представител на
ИЗ. Т. П. чрез процесуалния представител адвокат П.Н. срещу определение № 262612 от
09.03.2021 г., постановено по делото, с което е оставена без уважение молбата на Н. ИЛК.
ИВ. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските на основание
член 248 от ГПК.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на това определение, тъй като в
случая следва да се приложат общите правила на член 78 от ГПК за определяне на
разноските, а не както е приел районният съд правилата при спорна съдебна администрация
и всяка от страните да понесе разноските така, както ги е направила.
Срещу частната жалба е подаден отговор от насрещната страна, с който същата се
оспорва.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от Т. ПЛ. П., в която се
твърди, че страните са бивши съпрузи, като с влязло в сила решение № 249 от 22.01.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 16854/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 25-ти състав, е
прекратен бракът между тях; упражняването на родителските права по отношение на
роденото от брака им дете ИЗ. Т. П. е предоставено на майката и местоживеенето му е
определено при нея на адрес в ***; определен е режим на лични контакти на бащата с
детето; както и последният е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето, чрез
неговата майка и законен представител, в размер на 140 лева с падеж до пето число на
месеца, за който се дължи, считано от датата на предявяване на иска /27.05.2020 г./ до
настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху нея за всяка просрочена вноска. Ищецът излага, че ответницата и
детето не живеят на определения от съда адрес и не знае къде е тяхното местоживеене към
момента. Сочи, че ответницата го възпрепятства да осъществява постановения от съда
режим на лични отношения с детето. Заявява, че в периода след влизане в сила на
посоченото съдебно решение до момента е полагал необходимите грижи за детето,
включително е заплащал присъдената издръжка и е предоставял парични средства за него.
Иска да бъде изменено местоживеенето на детето и режима на лични отношения на бащата с
детето, както и да бъде присъддена издръжка, която той да заплаща в размер на 155 лева.
Ответницата не оспорва, че с посоченото решение, което е влязло в сила, е прекратен
бракът между страните, упражняването на родителските права по отношение на роденото от
брака им дете ИЗ. Т. П. е предоставено на майката и местоживеенето му е определено при
2
нея на адрес на посочения адрес; определен е режим на лични контакти на бащата с детето,
както и последният е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето чрез неговата
майка и законен представител, в размер на 140 лева с падеж до пето число на месеца, за
който се дължи, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на законна причина
за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху нея за всяка
просрочена вноска. Ответницата твърди, че до предявяване на настоящите искови претенции
ищецът е превеждал на детето по 350 лева месечно, а чрез насрещен иск претендира
месечната издръжка да бъде увеличена на 350 лева.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна не е изразила становище по предявените
искове.
При настоящото разглеждане на делото пред въззивната инстанция предмет на спора е
определената издръжка за детето И..
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата
инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта
от мотивите досежно фактическата обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени
събраните пред въззивната инстанция доказателства.
Вече определена издръжка може да бъде изменена, ако бъде установено, че е налице
трайно увеличаване на потребностите на издържания и възможност на дължащия да
заплаща издръжка в увеличен размер.
В конкретния случай от момента на присъждане на дължимата издръжка /месец януари
2019 г./ са изминали две години, през който период обществено-икономическите условия са
се изменили и потребностите на детето са нараснали, още повече, че И. през октомври ще
навърши 7 години, тоест ще започне училище, което неминуемо води до по-високи разходи
за детето. Поради това и съдът намира, че е налице промяна в обстоятелствата.
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5 от
30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от
обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта, образованието и
всички обстоятелства, които са от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни.
Възможностите на лицето, което дължи издръжката са основание за даването й и показател
за нейния размер. Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени правилно тези
разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са живели децата в
семейството. Издръжката трябва да е в такъв размер, че да способства за правилното и
хармонично изграждане на издържания и за подготовката му за пълноценна изява в
обществото. При определяне размера на издръжката следва да се определи общата сума за
издръжка на детето, която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За
размера е от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане, като
усилията, които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с отглеждане на
детето следва да се вземат под внимание при определяне на издръжката, която той дължи.
С оглед на така изложеното съдът намира за адекватен за нуждите на И. да определи
общ размер на издръжката от 450 лева.
Така определеният общ размер на необходимата на детето издръжка следва да бъде
разпределен между двамата родители, като се съобразят техните възможности и материално
състояние съобразно нормата на член 143, алинея 1 от СК. Възможностите на дължащия
3
издръжка родител се преценява въз основа на получавания от него доход, квалификацията,
имотното състояние и обстоятелствата дали има други деца, за които също дължи грижа и
издръжка.
Съгласно приетите по делото доказателства за периода от месец февруари 2020 г. до
месец октомври 2020 г. Т. ПЛ. П. е имал среден месечен осигурителен доход от 632,30 лева,
като по делото липсват доказателства за получавани от него допълнителни доходи. Не е
установено, а и няма наведени такива твърдения, ответникът да издържа други деца.
Доказано е по делото, че ответникът извършва допълнителни разходи за детето: закупуване
на необходими за него вещи, изплащане на кредит за закупуване на лек автомобил,
придобит по време на брака между страните и ползван от ответницата и до настоящия
момент, с месечни вноски в размер на 224,62 лева.
Видно е от събраните доказателства, че за периода от месец октомври 2019 г. до месец
април 2020 г. Н. ИЛК. ИВ. е получила общо брутно трудово възнаграждение в размер на
9 648,19 лева, като в последващия период от месец май 2020 г. до месец ноември 2020 г.
ответницата е била в отпуск поради временна неработоспособност. Доказан от страна на
майката е и ежемесечен разход в размер на 500 лева за наем на жилище, като следва да се
има предвид и обстоятелството, че ответницата е тази, която полага непосредствените грижи
по отношение на детето, както и че същата има още едно малолетно дете, за което полага
грижи сама.
Доколкото майката полага и ще предстои да полага непосредствените ежедневни
грижи за детето, от общия определен размер на издръжката бащата следва да поеме сумата
от 250 лева месечно, която съдът преценява като напълно съобразена с възможностите му с
оглед данните по делото, а майката ще следва да поема разликата.
С оглед изложените мотиви първоинстанционното решение следва да бъде
отменено за разликата над присъдената сума от 170 лева месечно до 250 лева, а в
останалата обжалвана част - да бъде потвърдено.
По разноските
На основание член 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК във връзка с член 69, алинея 1, точка 7 и член 78, алинея 6 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да дозаплати по сметка на Районен съд – Варна държавна
такса в размер на 115,20 лева, както и дължимата за въззивното разглеждане на делото
държавна такса в размер на 79,20 лева по сметка на Окръжен съд – Варна.
С оглед изхода на спора и на основание член 78, алинея 1 и алинея 3 от ГПК следва да
бъде ревизирано решението на районния съд в частта досежно разноските. Пред първата
инстанция ищецът е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева. Доколкото в сключеният договор за правна помощ не е посочено за коя от претенциите
каква сума е платена, то съдът счита, че следва да ги раздели по равно – по 200 лева.
Предявените искове за промяна местоживеенето на детето и на режима на лични отношения
на бащата с детето са уважени, поради което по правилото на член 78, алинея 1 от ГПК
следва да бъде уважено искането за заплащане на разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева. Това води до извод, че решението в частта му за
присъдените разноски на ищеца Т.П. за разликата над 400 лева до присъдената сума от 600
лева следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание член 78, алинея 1
от ГПК следва да бъде постановено въззиваемият да заплати сторените от въззивницата
4
разноски пред настоящата инстанция съразмерно с уважената част от иска. Въззивницата е
претендирала такива в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение по въззивната
жалба и 200 лева за адвокатско възнаграждение по частната жалба, за което е представила
доказателства, съответно на репариране подлежат 266,66 лева по въззивната жалба и 66,66
лева по частната жалба. Адвокат Н. е осъществил адвокатската помощ при условията на
член 38, алинея 1 от ЗА, поради което и сумите следва да бъдат присъдени нему. На
въззиваемия на основание член 78, алинея 3 от ГПК следва да бъдат заплатени от
въззивницата разноски за настоящата инстанция в размер на 333,33 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260151 от 21.01.2021 г., ., допълнено с решение № 261439 от
26.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 5200 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна,
петдесет и трети състав, в частта, с която е отхвърлен иска за увеличение на месечната
издръжка, определена с решение № 249 от 22.01.2019 г. по гр.д.№ 16854/2018 г. по описа на
Районен съд – Варна, 25 състав, дължима от Т. ПЛ. П. в полза на детето ИЗ. Т. П., платима
чрез неговата майка и законен представител Н. ИЛК. ИВ., за разликата над постановената от
170 лева до 250 лева, на основание член 150 от СК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Т. ПЛ. П. ЕГН ********** от *** да заплаща в полза на ИЗ. Т. П. ЕГН
********** чрез нейната майка и законен представител Н. ИЛК. ИВ. ЕГН ********** от ***
още 80 /осемдесет/ лева месечна издръжка /общо месечно 250 лева/, считано от 27.05.2020
г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж пето число на месеца, за
който се дължи, до настъпването на законово основание за прекратяване или изменяването
на издръжката, на основание член 150 във връзка с член 143 от СК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част по иска с правно
основание член 150 във връзка с член 143 от СК – за разликата над 250 лева до 350 лева.
ОТМЕНЯ определение № 262612 от 09.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 5200 по
описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, петдесет и трети състав, с което е оставена без
уважение молба вх.№ 270629 от 11.02.2021 г., подадена от Н. ИЛК. ИВ. за изменение на
решение № 260151 от 21.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 5200 по описа за 2020 г. на
Районен съд – Варна, петдесет и трети състав, в частта, с която Н. ИЛК. ИВ. е осъдена да
заплати на Т. ПЛ. П. съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, за
разликата над 400 лева до присъдената сума от 600 лева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на Т. ПЛ. П. ЕГН ********** от *** за присъждане на разноски
за разликата над 400 /четиристотин/ лева до присъдената сума от 600 /шестстотин/ лева.
ОСЪЖДА Т. ПЛ. П. ЕГН ********** от *** да заплати в полза на държавата по
сметка на Районен съд – Варна още сумата от 115,20 /сто и петадесет и пет 0,20/ лева,
представляваща дължима държавна такса за производството пред първата инстанция, на
основание член 78, алинея 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Т. ПЛ. П. ЕГН ********** от *** да заплати в полза на държавата по
сметка на Окръжен съд – Варна сумата от 79,20 /седемдесет и девет 0,20/ лева,
представляваща дължима държавна такса за производството пред въззивната инстанция, на
основание член 78, алинея 6 от ГПК.
5
ОСЪЖДА Т. ПЛ. П. ЕГН ********** от *** да заплати на адвокат П.Й. Н. от
Адвокатска колегия – Варна, рег.№ ********** с адрес в *** сумата от 266,660 /двеста
шестдесет и шест 0,66/ лева и сумата от 66,66 /шестдесет и шест 0,66/ лева, представляващи
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, на основание член 78, алинея 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА Н. ИЛК. ИВ. ЕГН ********** от *** да заплати на Т. ПЛ. П. ЕГН
********** от *** сумата от 333,33 /триста тридесет и три 0,33/ лева, представляваща
платено от него адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, на основание член
78, алинея 3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2,
изречение първо от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6