№ 2601
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20221100503567 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците В. Д. А. и Р. В. А., срещу решение №
1098/14.02.2022 г., постановено по гр. д. № 46107/2021 г. на CPC, ГО, 80 състав, с което
съдът е издал заповед за защита срещу тях, в полза на Д. С. Д. и им е наложил мерки по
ЗЗДН. Въззивниците са посочили в жалбата си в какво се състои порочността на решението-
считат, че е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при допускане на
процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Изложили са съображенията
си. Молят обжалваното решение да бъде отменено изцяло. Претендират присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна Д. С. Д. не е подал възражение в законоустановения срок.
В съдебно заседание въззивниците поддържат жалбата си. Представят списък на
разноските.
В съдебно заседание въззиваемата страна моли жалбата да бъде оставена без
уважение. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, от ответниците в
първоинстанционното производство, които имат правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН,
валиден и допустим съдебен акт.
С молба от 06.08.2021 г. Д. С. Д. е поискал да се издаде заповед за защита в негова
полза, срещу В. Д. А.-негов чичо- брат на баща му и Р. В. А.- съпруга на В. Д. А., за актове
на домашно насилие, извършени на 26.07.2021 г. спрямо него, описвайки в какво се е
1
изразявало насилието.
С решение № 1098/14.02.2022 г., постановено по гр. д. № 46107/2021 г., CPC, ГО, 80
състав е издал заповед за защита в полза на Д. С. Д., като е наложил на В. Д. А. и Р. В. А.
мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН- да се въздържат от извършване на домашно
насилие по отношение на молителя, наложил е на ответниците глоба в размер на по 200 лв.
на всеки от тях, осъдил ги е да заплатят държавна такса в размер на по 25 лв. и разноски на
молителя в размер на 400 лв.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:
Във въззивната жалба са наведени доводи, че съдът е обсъдил единствено от
събраните писмени доказателства декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, а не е обсъдил
представените от ответниците съдебномедицински удостоверения и заповед за задържане на
лице, касаещи процесната дата, че в решението са обсъдени единствено от събраните гласни
доказателства показанията на свидетелите на молителя, които си противоречат, че не се е
установило извършването от ответниците на процесната дата на актове на насилие спрямо
молителя.
Тези доводи са неоснователни.
В мотивите си към обжалваното решение съдът е посочил защо приема за доказано
извършването на домашно насилие- разпита на свидетелите на молителя- И.С. и Г.К.,
показанията на които настоящия съдебен състав счита за непротиворечащи си едни на други.
Показанията им са дадени под страх от наказателна отговорност, свидетелите установяват
обстоятелства, за които имат преки и непосредствени наблюдения, като не се установява и
св. Г.К. да е заинтересован от изхода на делото. Съдът съобрази родствената връзка на св.
Стоянова с една от страните, но предвид липсата на противоречия и взаимно изключващи се
твърдения, съдът не намира пречка да ползва показанията при формиране на свободното си
вътрешно убеждение. С кредитираните свидетелски показания се установява, на процесната
дата, час и място извършено от ответника В. Д. А. спрямо молителя домашно насилие,
представляващо физическо насилие- бутане, удари по гърба, опити за нанасяне на удари,
заплаха за здравето и живота му- „Ще ти счупя главата!“, „Ей сега ще ви изколя всичките!“,
което е умишлено сериозно засягане на физическата и психологическата неприкосновеност
на молителя, причинявайки му болка, уплаха, стрес и негативни емоции. Ответницата Р. В.
А. е извършила спрямо молителя физическо насилие- нанасяне на удари по гърба,
психическо и емоционално насилие, изричайки клетви: „Господ да те убие! Да отидеш при
баща ти! Всички да свършите като баща ти!“.
Свидетелските показания на В.Р. са лишени от всякаква конкретика и с тях не могат
да се установят релевантни за спора факти. Разпитаната в качеството й на свидетел Т.П. дава
показания за случилото се на дата, различна от процесната и показанията й са неотносими.
На стоящия съдебен състав намира, че доказателствената стойност на декларацията
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не се оборва от свидетелските показания, тъй като същите съвпадат с
декларираното от молителя.
2
При твърдения за извършено от молителката спрямо ответниците домашно насилие
на посочената дата, последните са разполагали с възможността да търсят защита правата си
по ЗЗДН и в производство по НК, като представените съдебномедицински удостоверения,
установяващи причинени увреждания на ответниците биха били относими единствено в
такова производство, като предмет на настоящото производство е наличието/липсата на
извършено от ответниците спрямо молителя насилие по смисъла на ЗЗДН.
Институтът на реторсията, както правилно е посочил и първоинстанционния съд, е
неприложим в производството по ЗЗНД.
И във въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства, обуславящи
основателността на жалбата.
Съобразно така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно. Съобразено е с всички ангажирани и
относими към спора доказателства, поради което следва да се остави в сила.
Въззивниците, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължат заплащане на държавна
такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на по 12,50 лв.
С оглед изхода на делото, неоснователно се явява искането на въззивниците за
присъждане на разноски. На въззиваемата страна съдът присъжда такива в размер на 400
лв.- платено възнаграждение за адвокат.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1098/14.02.2022 г., постановено по гр. д. № 46107/2021
г. на CPC, ГО, 80 състав.
ОСЪЖДА В. Д. А., ЕГН********** и Р. В. А., ЕГН********** да заплатят държавна
такса по сметка на СГС в размер на по 12,50 лв. всеки от тях.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Д. А., ЕГН********** и Р. В. А.,
ЕГН********** за присъждане на разноски, като неоснователно.
ОСЪЖДА В. Д. А., ЕГН********** и Р. В. А., ЕГН********** да заплатят на Д. С. Д.,
ЕГН********** разноски в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4