Решение по дело №398/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на О. М. бани против Решение № 38/24.02.2024 г., постановено по АНД № 861 по описа за 2023 година на Районен съд – Хасково, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № НЯСС-125 от 26.09.2023г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН).

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон. Сочи се, че районният съд неправилно интерпретирал фактическата обстановка, установяваща се в хода на административнонаказателната преписка, не взел предвид сочените от О. М. бани възражения и неправилно заключил, че при издаване на НП не били допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място се поддържа, че при съставяне на Акта за установяване на административното нарушение и при издаване на НП административнонаказващият орган не посочил нарушената законова разпоредба, доколкото посочената като такава на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите уреждала правомощия председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 - да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение, т.е. от нея не можело да се изведе конкретното правило за поведение, което да е било нарушено. Това представлявало съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност на НП, което не можело да се санира в рамките на съдебния процес. На следващо място, от данните в преписката не се установявало на Общината да бил връчен Констативен протокол № 09-02-13/19.01.2023г. в срока, регламентиран в чл. 118, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние, като същият бил връчен на собственика на язовира чрез упълномощено от него лице на 03.02.2023 г., което било след изтичане на 14-дневния срок. Сочи се и че от събраните по делото свидетелски показания се установявало, че Б. З. (инспектор, присъствала на проверката, обективирана в Констативен протокол № 09-02-13/19.01.2023г. и актосъставител) не притежавала нужното образование/професионална квалификация за извършване на въпросната проверка на язовира, което от своя страна представлявало нарушение на чл. 138а, ал. 5 ЗВ Освен това, към момента на извършване на проверката инспектор Б. Х. не била с правомощия да осъществява подобен тип проверки. Ето защо се счита, че Констативен протокол № 09-02-13/19.01.2023г. бил нищожен, а тъй като същият се явявал началото на административнонаказателното производство, всяко действие след него - съставяне на АУАН и издаване на НП било неправилно и незаконосъобразно.

Предвид изложените съображения се иска да се отмени Решение № 38/24.02.2024г., постановено по АНД № 860 по описа за 2023 година на Районен съд - Хасково, и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени НП № НЯСС-125 от 26.09.2023 г. на Председателя на ДАМТН, като се претендират и направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба - Председател на ДАМТН, чрез процесуален представител, в писмено становище я оспорва като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да му се присъдят разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд като правилно да бъде потвърденo.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

С Решение № 38/24.02.2024 г. по АНД № 861/2023 г. Районен съд – Хасково е потвърдил НП № НЯСС-125 от 26.09.2023 г. на Председателя на ДАМТН, с което на основание чл. 83 и чл. 53, ал. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ, на О. М. е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 000 лева за извършено нарушение по чл. 190а, ал. 2, във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ.

За да постанови този резултат, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са били допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон, като НП било мотивирано и отговаряло на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. На следващо място е счел за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че като бездействала [община], не изпълнила даденото ѝ задължително предписание – и по точно предписанието по Раздел 5 т. 1 от Констативен протокол № 09-02-72/12.05.2022 г. Ето защо е приел извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение по чл.190а, ал. 2, във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ. След като имуществената санкция на О. М. бани била в размер на 1 000 лв. следвало, че в случая АНО е обсъдил отговорността на жалбоподателя при пълен превес на смекчаващите вината обстоятелства, като определена по този начин тя била в най-благоприятния за него вариант като вид и размер.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, обсъдил е същите, както и наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

Оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и на материалния закон, са неоснователни.

Решението на въззивната инстанция е мотивирано.

Твърдението за неправилна правна квалификация на процесното административно нарушение е явно несъстоятелно, доколкото и в АУАН и в НП ясно и точно е посочено, че с деянието си О. М. бани е осъществила нарушение на разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 ЗВ, която задължава собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3, каквото в случая е било дадено с Констативен протокол № 09-02-72/12.05.2022 г. в Раздел 5, точка 1. От съдържанието на същата норма е видно, че с нея се вменява конкретно задължение на собствениците на язовирни стени, какъвто се явява и касатора, което безспорно се установява, че не е било изпълнено, т.е. било е нарушено. Ето защо деянието е правилно квалифицирано от АНО.

Некоректно е позоваването на чл. 118, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние, тъй като в нея е предвидено констативният протокол на контролния орган да се изготвя до 14 дни след извършването на проверката, но не е и че в същия срок се изпраща на собственика. Дори и да беше посочено това, доколкото в случая Констативен протокол № 09-02-13/19.01.2023 г. е връчен на 03.02.2023 г., т.е. на петнадесетия ден, нарушението не би било от категорията на съществените, налагащи отмяна на санкционния акт, тъй като адресатът е имал възможност да се запознае с него и да организира адекватно защитата си срещу НП с факта на депозиране на жалба срещу същото.

Противно на възраженията в касационната жалба, от приетата в първоинстанционното производство Заповед № А-354/27.05.2022 г. на Председателя на ДАМТН се установява, че към датата на проверката – 19.01.2023 г., инспектор Б. Х. е била надлежно оправомощена да дава предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях, както и да определя срок за тяхното изпълнение.

По отношение на оплакването, че същият служител не притежавал нужното образование/професионална квалификация съгласно чл. 138а, ал. 5 ЗВ, следва да се има предвид, че изискването на тази разпоредба се отнася до назначените от областните управители комисии, които включват представители не само на ДАМТН, но и на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи, съответната областна администрация, съответната басейнова дирекция и на съответната община, на територията на която се намира язовирът, като най-малко едно от тях трябва да има висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър" по някоя от специалностите от професионално направление "Архитектура, строителство и геодезия", свързана с проектиране, изграждане и експлоатация на язовирни стени и на съоръженията към тях, а възражения за останалите членове на комисията не са направени.

По-същественото обаче, което трябва да се отбележи във връзка с наведените в касационната жалба и обсъдени по-горе доводи относно твърдените пороци на Констативен протокол № 09-02-13/19.01.2023г., е, че евентуално допуснатите нарушения при изготвянето му не рефлектират върху законосъобразността на съставения АУАН и издадения НП и не съставляват самостоятелно отменително основание. Следва да се съобрази и че съгласно чл. 36, ал. 1 ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на АУАН, поради което изготвянето на констативен протокол или на друг акт извън посочените в чл. 36 ЗАНН не е необходима процесуална предпоставка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и не е акт, обуславящ издаването на НП. Освен това той не подлежи на самостоятелна проверка за законосъобразност и правилност в настоящото производство.

На последно място, касационният състав споделя изцяло и съображенията на въззивния съд за безспорна доказаност на нарушението от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което не следва да ги преповтаря, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН препраща към мотивите му в тази им част.

Ето защо съдът намира, че в случая не са налице поддържаните касационни основания, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и че касационният ответник е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, единствено в полза на учреждението, чийто орган е издал акта, следва да се присъдят такива, а именно сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 ЗПрП, във вр. с чл. 27е НЗПП и предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита по него.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 38/24.02.2024г., постановено по АНД № 861 по описа за 2023 година на Районен съд - Хасково.

ОСЪЖДА О. М. бани да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сумата от 80,00 лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.