Решение по дело №748/2014 на Окръжен съд - Добрич

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                         №   15              ,28.01.2016 година, град Д.

 

                                     В      ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

          Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

  На седми януари две хиляди и шестнадесета година

  В публичното заседание в следния състав :

 

                                       Председател : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

 

 Секретар П.П. 

 като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова

 гражданско дело номер 748 по описа за 2014 година намира следното :

 

                   Предявени са от „ Д.Х. ”АД, град Д. срещу Д.П.А. *** ( предпочитан ответник ) и срешу П.Г. *** ( евентуален ответник ) осъдителни искове за парични вземания от главница в размер от 65 000 лева, ведно със законни лихви до окончателно плащане и обезщетение за забава, определено по размер от законната лихва от 12 545,81 лева.

Главните ( срещу предпочитания ответник ) искове са по член 55,ал.1 и член 86 от ЗЗД – за връщане на полученото от ответника А. по до-говор за правна защита и съдействие от 14.05.2012 г., който ( съгласно посочените още в исковата молба факти ) е твърдян за : нищожен по липса на съгласие ( липса на предварително одобрение от съвета на директорите на дружеството ) , недействителен поради споразумяване на представителя

( изпълнителния директор П.Г.Г. ) и ответника във вреда на представлявания и прекратен с оттегляне на поръчката ( с нотариална покана от 17.07.2012 г. ), без да има до оттеглянето осъществено от довереника изпълнение.   

Евентуалните ( срещу евентуалния ответник ) искове са по член 45 от ЗЗД и член 86 от ЗЗД за обезщетяване на вредите, причинени на дружеството от ответника Г. ( изпълнителен директор към 14.05.2012 г. и до дата 27.06.2012 г.) от сключването в нарушение на член 237,ал.2 от ТЗ ,с користна цел на безполезен и неизгоден договор и нареденото ( след 27.06. 2012 г. ) плащане на уговореното в полза на довереника – адвокат възнаграждение в размер на сумата от 65 000 лева.

         Ответникът Д.П.А. оспорва исковете като нередовно заявени от пълномощник, чието упълномощаване е извършено от ненадлежен представител по член 30,ал.1 от ГПК , в несъответствие с изискване-то на  член 127,ал.1,т.5 от ГПК и като неоснователни при възражение, че  полученото е на основание валиден и изпълняван от него до неоснователното оттегляне на пълномощията договор.

         Ответникът П.Г.Г. оспорва исковете като нередовно заявени с възражения ( като посочените в отговора на другия ответник ) и още, защото искът не е насочен срещу „ целия състав на Съвета на директорите ” и като неоснователни с възражения, че възлагането на поръчката -  проучване на сделки, осъществени от предходни състави на управителния орган - е извършено в интерес на дружеството от установяване по съдебен ред на нищожност на някои сделки ,сключени в нарушение на закона и устава и от „ възстановяване на собствеността на Х.а ” .

         Исковете са допустими,в т.ч. редовно заявени от пълномощник , овластен от надлежен представител на ищеца – посочения към предявяването на исковата молба в търговския регистър представител по закон, срещу  евентуален ответник , който и при уредената в закона солидарна отговорност на членовете на управителния орган за вреди от управлението има самостоятелна пасивна процесуална легитимация. 

         На 14.05.2012 година между ищеца – публично дружество, представлявано от втория ответник като изпълнителен директор и ответника Д. А. *** ) е сключен писмен договор за правна защита и съдействие. Дружеството е поело задължение за заплащане на възнаграждение в размер от 65 000 лева до 30.06.2012 година. Посочено е още ,че договорът се сключва въз основа на предварително одобрение от Съвета на директорите на Х.а, изразено в „ единодушно решение ” . Към сключването на договора двама от общо тримата членовете  на Съвета на директорите ( СД ) въз основа на избор от Общо събрание на акционерите от месец април 2012 г. са П.Г. - изпълнителен член  и Р. Ж.. 

         По делото не се твърди от ищеца, че сделката е от категорията на тези по член 114,ал.2 от ЗППЦК ( в редакция ,Дв.бр. 21 /1303.2012 г.), които подлежат на предварително одобрение от управителния орган . Предварителното съгласие на управителния орган на публичното дружество не е изискуем от закона елемент от фактическия състав на сделката . То не може стане такъв и по волята на страните, защото би съставлявало непредвидено в него ( допустимо при изрично правило – например по член 293,ал.2 от ТЗ относно формата на сделката ) разширяване на основанието за нищожност по член 26,ал.2,пр.2 от ЗЗД. Декларацията на страните, че сключват договора при условие на получено одобрение от Съвета на директорите ( СД ) е без правно значение. Достатъчно е, че от името на дружеството има волеизявление на органния представител – изпълнителния директор. Договорът не е нищожен по липса на съгласие .     

         Съгласно посоченото в точка І предмет на поръчката са действия по „ цялостно проучване и проверка на сключените сделки с активи и акции на „ Д.Х. ” АД ” и по осъществяване „ в тази връзка ” на процесуално представителство по „ граждански, наказателни, административни, изпълнителни и други дела на всички съдебни инстанции ” , въз основа на последващо „ изрично пълномощно ” ,както и за представителство пред други органи - „ Комисията за финансов надзор , Агенцията за държавни вземания , Комисия за защита на конкуренцията , Търговския регистър” и други посочени длъжностни лица.

Следователно дължимата от адвоката престация включва действия по установяване на сделките, сключени от дружеството в нарушение на закона и увреждащи интересите му и действия по процесуална защита (чрез образуване на различни видове производства пред съд и други органи ) на неговите права . Дължимите действия по процесуално представителство са определяеми въз основа на резултата от действията по „ проучване и проверка ” на сделките и отграничаване на тези от тях, които са оспорими . Договорът се сключва за бъдещи действия по защита и съдействие . 

         Според свидетелката В.П. - тогавашен „ директор за връзки с инвеститорите ”  възлагането на поръчката на ответника А. станало по препоръка на единия от членовете на Съвета на директорите – Р. Ж.. Според свидетелката З.А. -  съпруга на ответника А. – той се ползвал с доверието на Ж. , тъй като още в 2011 година извършвал адвокатски услуги по личните й дела . След избора им в управителния орган на Х.а ответникът Г. и Ж. многократно идвали в адвокатската кантора ( там било и работното място на свидетелката ) на ответника А.. Искали правни консултации „ постоянно”, „и преди , и след сключването” на договора ; носели документи за „ сключени от предишни ръководства неизгодни сделки ,които ощетяват Х.а ”, с предмет – имуществени права : права върху сгради, „ някакви коли или кола ” . Коментирани били сделки , в т.ч. сделка, свързана с „Т.И.”АД ( бившо дъщерно дружество ). Общата работа по „ обследване на сделки ”  продължавала „ до много късно, понякога събота и неделя ”.

Свидетелката П. установила, че имало „ предварително ” ( с участието на адвокат А. ) проучване на „ положението ,което е във фирмите, които са в групата на Х.а ” . То ( проучването ) започнало още в месец февруари 2012 г., когато Ж. се снабдила със справка от имотния регистър за имотите на дъщерното дружество ( „ Т.И. ” АД ) и така бъдещите членове на СД добили информация , че са „ извършвани някакви неправомерни действия от предходните управителни органи ” . След избора им ( в управителния орган ) и въз основа на достъпната им вече документация на Х.а установили поредица от сделки, сключени в нарушение на закона ( например, продажба на акционерния дял от 51% от капитала на „ Т.И. ” на Х.а ; съглашение с елементи на заем / наем със същото дружество и други сделки ).

Част от водената между дружеството и ответника А. кореспонденция предхожда сключването на договора от 14.05.2012 година . Това са писмените изявления на : изпълнителния директор от 2.05.2012 г. –на   л.59 и от 8.05.2012 г. – на л. 60 и на ответника от 8.05.2012 г. – ( на л.62, еднакъв документ - на л. 233 ) и от 10.05.2012 г. - на л.70 от делото . Посочените в документите дати са противопоставими на дружеството – ищец, защото то не е трето лице по смисъла на член 181,ал.1 от ГПК, а издател на същите и достоверността на датирането не е оборена с други факти. Твърдението,че документите не са узнати от другите членове на СД , защото не били поставени в „ папката за входящата и изходяща кореспонденция ”, а отпосле били сложени в нея с преправяне на номерата им ( съгласно становището на представителя Ж. в заседанието от 6.10.2015 г. – съдебен протокол на л. 201 от делото ) не изключва достоверността на датите.

Посочената кореспонденция сочи, че изпълнителният директор е бил наясно с неправомерните ( от гледна точка на правното становище на бъдещия довереник ) сделки на Х.а ( за порок „ по член 114,ал.10 от ЗППЦК ”, обуславящ нищожност на продажбата на акции от капитала на

 „ Т.И.” ; за нищожност на „ договора за паричен заем”, сключен със същото дружество ); с  необходимостта от „ завеждане на най - малко шест съдебни дела ” за „ възстановяване на правата ” на Х.а върху отчуждените активи и акции, както и с възможността за търсене „ освен на административна и наказателна отговорност ” от бившия изпълнителен директор.

Кратко време след подписването на договора ( месец и няколко дни )  с решение на Съвета на директорите от 27.06.2012 година по член 56,ал.1 от Устава на дружеството ответникът Г. е освободен като изпълнителен директор на Х.а и за такъв е избран другият член на съвета – Р. Ж.. Заседанието се е провело в отсъствие на Г.. Той  бил уведомен за взетото решение от новия изпълнителен директор на дата 5.07.2012 г. по обяснение на представителя Р. Ж. в съдебно заседание от 6.10.2015 г. ( протокол на л. 212 – 213 ). Вписването на смяната на изпълнителния директор е извършено на 4.07.2012 г.

Със заключение от 17.12.2015 година на съдебно – счетоводна експертиза се установява, че плащането на уговореното възнаграждение е извършено със заверяване на дата 29.06.2012 г. на сметката на ответника А. в „ С. ” АД въз основа на нареден от ответника Г. на дата 28.06.2012 година превод на сумата от 65 000 лева от сметка на дружеството в „ ***Ю. . Нареждането е след смяната му, но преди вписването й , което пък предхожда уведомяването му от новия изпълнителен директор. Следователно към датата на нареждането ответникът Г. не е знаел за оттеглянето на овластяването му . Твърдяният от ищеца обратен факт ,като индиция за намерението за увреждане , не е доказан.     

         Сключената между дружеството и първия ответник сделка е гражданскоправна. За нея са приложими правилата на Закона за адвокатурата и ЗЗД. Извършеното от името на дружеството – ищец договаряне от органен представител ( а не пълномощник ) не изключва приложението на член 40 от ЗЗД , защото то е проявление на общия за институтите на представителството в гражданското и търговското право принцип за упражняване на представителната власт в интерес на представлявания.  Сделката е недействителна на основание член 40 от ЗЗД, ако уврежда представлявания и между представителя и третото лице има сговор за увреждането .

         Съдържанието на разменената до 14.05.2012 г. кореспонденция и установеният от свидетелите П. и А. факт за провеждане на

„ предварително проучване ” дава основание за извод, че преди сключването на договора дружеството – ищец, чрез членовете на СД – Г. и Ж. , има знание за неправомерните сделки на Х.а. Релевантно е знанието на изпълнителния директор, защото той действа като представител на дружеството при сключването на сделката.

         Специфичен факт е осъщественият от изпълнителния директор избор на довереник.  При получени вече правни консултации на същия адвокат за нищожност на част от сделките и за възможността за провеждане на искове по „ най –малко шест съдебни дела ” уговарянето с него на поръчка с общо формулиран предмет, в т.ч. за ново „ цялостно проучване ” на сделките и за процесуално представителство по дела с непосочен предмет, изброени само по вид, е безсмислено и без оправдан интерес за дружеството. Изпълнителният директор е обременил представляваното дружество със задължение за възнаграждение от 65 000 лева срещу конкретната престация от конкретния довереник във вреда на същото. Разсъждението е за „ договора от 14.05.2012 г. ”, а не изобщо за това имало ли е дружеството интерес от получаването на правни становища от други лица за сделките с активи на Х.а.

         Ответникът А., който участва в „ предварителното проучване”  „ като адвокат на Х.а ” , ползващ се с доверието на мнозинството от членовете на СД знае , че дружеството няма необходимост да получи изпълнение на поръчката от него. Тя дублира оказаното от него съдействие при „ предварително проучване ” и дадените от него устни и писмени прав-ни  становища за „ нищожност ” и за оспоримост на част от сделките, извършени от предишните състави на управителния орган на дружеството . Знанието за тези факти обосновава извод , че е действал при евентуален умисъл за увреждането.  

         Договорът е недействителен по член 40 от ЗЗД и ответникът Алексиев дължи връщането на полученото по него без основание – сумата от 65 000 лева . Дължи също обезщетение за забава в размер на законните лихви върху главницата, считано от изтичане на дата 22.07.2012 г. на три-дневния срок ,даден с връчената на 18.07.2012 г. покана за възстановяване на сумата от 65 000 лева. То е установено със заключение от 23.11.2015 г. на вещото лице Д.Д. в размер от 12 345,78 лева. Следователно искът по член 55,ал.1 от ЗЗД и искът по член 86 от ЗЗД срещу ответника А. са основателни – първият в цялост, а вторият – отчасти до размера от 12 345,78 лева , като за горницата над 12 345,78 лева до 12 545,81 лева като неоснователен подлежи на отхвърляне .    

С оглед цялостното уважаване на иска за главница и частичното ( заради доказването на част от  заявения размер на мораторните лихви ) срещу предпочитания ответник съдът не разглежда исковете срещу евентуалния ответник. На основание член 78,ал.1 от ГПК ищецът има право на сторените разноски ,посочени в списък : заплатената ДТ от 2 600 лева по иска за главница и част от заплатената ДТ от 493,82 лева съразмерно уважената част от иска за лихви . Заплатеното ( с банков превод от 6.12.2015 г по преводното нареждане на л.533 от делото ) за защита по иска срещу предпочитания ответник ( съгласно поясненията в нареждането ) възнаграждение от 4 200 лева е в съпоставка с определеното по член 7,ал.2,т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 2 856,37 лева 1,47 пъти по- високо ,но с оглед на фактическата и правната сложност на делото не е прекомерно и по възражението на ответника по член 78,ал.5 от ГПК не подлежи на намаляване ,като на присъждане подлежи съразмерна-та на уважените искове част от 4 189 лева. Съдът не присъжда разходи на пълномощника – адвокат за пътуване ( от 238,30 лева ), защото те не са разноски по производството - разноски за поискани от страната действия – член 76 от ГПК .

Воден от горните съображения, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

                                      Р  Е  Ш  И  :

ОСЪЖДА Д.П.А., ЕГН: ********** ***1 да заплати на „ Д.х. ” АД, ЕИК ********* от град Д., бул. „ ** С.” № ** сумата в размер от 65 000 ( шестдесет и пет хиляди ) лева, съставляваща получено от него парично възнаграждение без основание –по недействителен на основание член 40 от ЗЗД договор за правна защита и съдействие, сключен на 14.05.2012 г. ,ведно със законни лихви, считано от 12.06.2014 г. до окончателно плащане и сумата в размер от 12 345,78 ( дванадесет хиляди триста четиридесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки ) лева, обезщетение за забава, определено по размер от законните лихви ,при изпълнение на главното задължение за периода на забавата от 22.07.2012 г. до 11.06.2014 г.

ОТХВЪРЛЯ иска на „ Д.Х.” АД, от град Д. срещу Д.П.А., ЕГН: ********** *** за обезщетение за забава върху главното задължение в частта за горницата над 12 345,78 лева до 12 545,81 ( дванадесет хиляди петстотин четиридесет и пет лева и осемдесет и една стотинки ) лева.

ОСЪЖДА Д.П.А., ЕГН: ********** **** да заплати на „ Д. Х.” АД, ЕИК ********* от град Д., бул. „ ** С.” № ** сумата от 7 282,82 ( седем хиляди двеста осемдесет и два лева и оседмедет и две стотинки ) лева, сторени по делото разноски съобразно уважените искове, включващи заплатени държавни такси от 3 093,82 лева и част от заплатеното възнаграждение за един адвокат от 4 189 лева.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                            СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :