№ 30662
гр. София, 31.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20221110168163 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявен по реда на чл. 422 от ГПК е установителен иск от ищеца Р. Б. Т. срещу А.
Х. Б., за признаване установено съществуването на вземания по издадена в полза на ищеца
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.06.2022 г.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими и следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
Искането на ответника за задължаване на ищеца да представи оригинал на Договор за
наем и договор за безвъзмездно ползване на имот, следва да се остави без уважение,
доколкото представените копия са четливи, заверени от процесуалния представител на
ищеца и липсва необходимост от представянето им в оригинал на този етап.
Ответникът е направил искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез
разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в
отговора на исковата молба обстоятелства, което съдът намира за относимо и необходимо и
следва да уважи.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 30971/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
ДОПУСКА на ответника събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в отговора на
исковата молба обстоятелства.
1
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищеца да
представи оригинал на Договор за наем и договор за безвъзмездно ползване на имот.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 06.11.2023 г. в
11,20 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 232, ал.
2, пр. 2 ЗЗД от Р. Б. Т. срещу А. Х. Б. с искане да се признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 2 744,76 лева представляваща дължима сума за консумативи за
електрическа енергия съгласно чл. 13 от Договор за наем на недвижим имот от 01.07.2021 г.,
представляващ апартамент № D21, ет. 2, вх. D, в гр. София, ул. „Борис Арсов“ № 19,
съгласно издадени фактури и разписки за период от 02.11.2021 г. до 31.01.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 09.06.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30971/2022 г. по описа на СРС,
178 състав.
В исковата молба и уточняващата към нея от 24.02.2023 г., се твърди, че между
страните е сключен Договор за наем на недвижим имот от 01.07.2021 г., а именно:
апартамент № D21, находящ се в гр. София, ул. „Борис Арсов" № 19, вх. „D", ет. 2. Сочи се,
че ответникът е ползвал наетия апартамент, като на 25.01.2022 г. ищцата получила
електронно съобщение чрез електронното приложение Вайбър (Viber) от ответника, че
същият е освободил наетия апартамент и е оставил ключовете за апартамента при охраната
на входа. На 25.01.2022 г. ищцата не била в гр. София и се върнала на 01.02.2022 г. В
периода от 25.01.2022 г. до 31.01.2022 г. включително наетият от ответника апартамент не
бил ползван от ищцата, последната влязла в него на 01.02.2022 г. и тогава установила, че
ответникът е напуснал наетия имот предсрочно. В периода от 02.02.2022 г. до 02.03.2022 г.
ищцата установила, че ответникът не е заплатил ползвана от него електрическа енергия на
обща стойност 2 744,76 лева по фактура № *********/12.01.2022 г., фактура №
*********/12.01.2022 г., фактура № *********/12.02.2022 г., фактура №
*********/12.02.2022 г., издадени от „ЧЕЗ Електро България" АД за периода от 02.11.2021 г.
до 31.01.2022 г. В същия период - от 02.02.2022 г. до 02.03.2022 г., ищцата правила
многократни опити да комуникира с ответника за плащане от негова страна на ползваната
електрическа енергия в наетия имот, но такова плащане не постъпило. На 02.03.2022 г.
ищцата платила с лични парични средства ползваната електрическа енергия на обща
стойност 2 744,76 лева. На 06.04.2022 г. отправила до ответника Нотариална покана с peг. №
3429 от 06.04.2022 г., акт № 89, том II на Георги Тихолов, помощник-нотариус на нотариус
Валери Манчев с peг. № 053 на Нотариалната камара, с район на действие - района на
Софийски районен съд, за доброволно възстановяване на платената от нея, но ползвана от
ответника, електрическа енергия в срок до 14 дни, считано от датата на получаване на
нотариалната покана. На 11.04.2022 г. горепосочената нотариална покана била връчена
лично на ответника А. Х. Б.. В посочения в поканата 14-дневен срок не последвало плащане.
При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че между страните е
сключен договор за наем на 01.07.2021 г. Твърди, че през м.09.2021 г. случайно е установил,
че наетият от него апартамент е собственост на търговско дружество, а не на ищцата. След
като установил, че собственик е търговско дружество, което според ответника рефлектирало
2
върху размера на разходите за имота, уведомил ищцата, че прекратява договора и напуска
имота. Твърди, че от м.10.2021 г. договорът е прекратен и аргументира, че не дължи
заплащане на процесните суми. Излага, че договорът за наем е нищожен, поради липса на
знание, че се договаря с юридическо, а не с физическо лице. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
На основание чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже: възникването на
облигационно отношение между ищеца и ответника, породено от сключен договор за наем;
предаването на вещта, предмет на договора, в състояние, годно за ползване; факта, че
ответникът е направил разходи, свързани с ползването на вещта за процесния период, какъв
е размерът на направените разходи, изискуемост на вземането.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже погасяването на
дълга, както и наведените възражение с отговора на исковата молба.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1,
т. 4 от ГПК факти:
1/ че между страните е бил сключен Договор за наем на недвижим имот от 01.07.2021
г., а именно: апартамент № D21, находящ се в гр. София, ул. „Борис Арсов" № 19, вх. „D",
ет. 2.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3