Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260
073
Гр.ДОБРИЧ 28.05.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на двадесет и девети април през две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря Билсер Мехмедова – Юсуф като
разгледа докладваното от Председателя т.д.№56/2020г. по описа на ДОС и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена от Н.П.Г.,
ЕГН ********** *** срещу Застрахователно дружество „ Б. И.“ АД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Л., бул.“Д. Б.“ №* искова молба (уточнена с молба с вх.рег.№261261/13.10.2020г.), с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 60 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие претърпяно на
10.02.2019г. ПТП, виновно причинено от водача на лек автомобил марка марка „Фолксваген", модел „Голф" с peг.
№ ** И.С.Г., застрахован по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.04.2020г. до
окончателното погасяване на задължението.
Претенциите на ищеца се основават на следните,
изложени в исковата молба обстоятелства: На 10.02.2019г.
около 20.00 часа по главен път I-9 на км 59+4 посока от гр.
Балчик към гр. Каварна, на около 1300 м. след бензиностанция „Лафи" по
посока на движението настъпва пътно-транспортно произшествие - самокатастрофа с
л.а. марка „Фолксваген", модел „Голф" с peг.
№ **, собственост на и управляван от правоспособния водач И.С.Г., ЕГН **********,
който поради несъобразяване с правилата за движение по пътищата, а именно
нарушаване на разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, по
непредпазливост е причинил телесни повреди на ищцата Н.П.Г. - пътник на задна седалка зад
водача в процесния л.а.
В пряка причинно-следствена връзка с реализираното ПТП
са причинени телесни увреждания на ищцата, изразяващи се в счупване на седми,
осми и девети ребрени дъги в лява гръдна
половина с разместване на фрагментите на седмо ребро, довели до трайно
затруднение движението на снагата за период от около 3-4 месеца. Ищцата е
приета по спешност в „МБАЛ - Добрич" АД със силни болки в лявата гръдна
половина, без ясен спомен за случилото се. След проведени прегледи и направени
изследвания, Н.Г. е приета в Хирургичното отделение на „МБАЛ - Добрич" АД
за наблюдение. Проведено е медикаментозно лечение. Общият престой на
пострадалата е 4 дни, след което е изписана за домашно амбулаторно лечение и
спазване на съответния двигателен режим.
Налице е влязло в сила на
22.08.2019г. одобрено от съда Споразумение по НОХД № 204/2019г. по описа на PC
- Балчик, съгласно което водачът И.С.Г., ЕГН ********** е признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 343, ал.3, б. „а", предл. 3-то във вр. с чл.
342, ал.1 от НК. Видно от влязлата в сила присъда на наказателния съд,
отговорността за настъпилото ПТП и крайно негативните последици от същото е на
водача на л.а. марка „Фолксваген", модел „Голф" с peг.
№ ** - И.С.Г., ЕГН **********, който с безспорното си неправомерно и
непредпазливо поведение, виновно допуска настъпането на фаталното ПТП, в пряка
причинно-следствена връзка с което са и последвалите телесни повреди на ищцата Н.Г..
Видно от данните на
нормативно уредения Информационен център към Гаранционен фонд, публично
оповестени на интернет страница на фонда
към дата 10.02.2019г. МПС с ДКН **
има активна застраховка "Гражданска отговорност" със застраховател ЗД
„Б. И.“ АД, начална дата на покритие – 11.01.2019г. и крайна дата 10.01.2020г.,
които данни от КЗ, до доказване на противното удостоверяват застрахователя,
номера на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, началната и крайната дата на покритието, рег.№ на МПС и номер
на рама, а също така и че към датата на събитието е било налице застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с начална дата на покритие 11.01.2019г. и крайна дата на
покритие 10.01.2020г., представляващо покритие по чл. 493 от КЗ.
Предвид изложеното,
настъпилото събитие, неговата противоправност и виновността на дееца са
безспорно доказани, а от тук и доказано е наличието на гражданска отговорност,
попадаща в покритието по чл. 493, ал. 1 във връзка с чл. 477, ал. 1 от Кодекса
за застраховането.
Ищецът, в качеството му на
пострадало лице по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ, има право на основание чл.
492 от КЗ да претендира пряко от ответника, в качеството му на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" на
виновния водач, изплащане на обезщетение за всички претърпени от последния
болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното
ПТП.
Ищцата е изпълнила изискванията по чл. 380, ал. 1 от КЗ, като от нейно име е заведена извънсъдебна претенция oт 13.04.2020г. и е образувана Щета № ********** по
описа на ЗД „Б. И." АД. Получен е
отговор -писмо с изх.НЩ - 2440 от 04.05.2020г. по описа на ЗД „Б. И."
АД, с което дружеството изисква представяне на още допълнителни документи, без
представянето на които е в състояние да определи размер на обезщетение и което
писмо, поради тези съображения, ищецът намира за отказ от определяне и
изплащане на застрахователно обезщетение. Мотивирана от това на осн. чл. 432,
ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 496, ал. 1 и чл. 498, ал. 3 от КЗ за ищцата е
налице правен интерес да предяви
настоящата съдебна претенция за изплащане на обезщетение за причинените й
неимуществени вреди от настъпилото събитие.
Към настоящия момент пострадалата търпи и ще
продължава да търпи болки и страдания от претърпяното ПТП на 10.02.2019г.
Твърди се, че Н.Г. изживява изключително тежко и емоционално случилото се и до
ден днешен изпитва силни болки при дишане и натоварване, сънува кошмари от
преживяното събитие и все още продължава да изпитва страх за живота си.
Преди инцидента Н.Г. е била една жизнена, общителна и
социално ориентирана жена, а след трагичния инцидент на 10.02.2019г. животът на
същата се променя изцяло в посока отрицателна - става по-затворена, по-уязвима,
самочувствието й на самостоятелен човек намалява, вече не е уверен в себе си
независим човек. Ищцата е възрастна жена и случилото се отразява силно
негативно върху целия й бъдещ живот, нейната самостоятелност и самообслужване.
През първите месеци на възстановяването си е била изцяло зависима от грижите на
близките си, като постепенно след като болките в ребрата са намалели, е
започнала и самостоятелно да се обгрижва. Сега болките, макар намалени като
интензитет, се появяват при промяна на времето и при застудяване. Ищцата усеща
дегенеративните промени. Генерално случилото се оставя един траен негативен
отпечатък върху живота на ищцата. Обобщавайки дотук изложеното, видно е, че
настъпилото събитие има за последица силно негативно влияние върху бъдещия
живот на ищцата.
Вземайки предвид
гореизложеното, както и последователната съдебна практика по приложението на
чл. 52 от ЗЗД и принципа на пълно и универсално обезщетяване на увреденото лице
/в случая пострадало такова/, закрепен в чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, от една страна,
и отчитайки, че справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението при всеки решаван от него спор, както и, че преценката
на съда за размера на обезщетението, макар и да е такава по справедливост, не
може да бъде безгранична и безконтролна, от друга страна, ищцата намира, че
обезщетението, което се дължи от ЗД „Б. И." АД, за компенсиране на
неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания, подробно описани,
които пострадалата Н.П.Г., е претърпяла, търпи и ще продължава да търпи е в
размер на 60 000,00 лева, които с настоящата искова молба се претендират.
Ищцата е съгласна с този размер и приема, че същият представлява справедлив
такъв за обезщетението, което й се дължи, съгласно закона, за търпените от нея
неимуществени вреди.
В депозиран в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба с вх.рег.№4239/13.07.2020г. ответникът, чрез пълномощника си – адв.М.Г., САК оспорва предявения иск като неоснователен, недоказан и завишен по размер.
Не се оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите за процесния автомобил Фолксваген Голф, с peг. № **.
Влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца - аргумент чл. 413, ал. 2 НПК и чл. 300 ГПК. Предмет
на присъдата е разглеждането само на поведението на обвиняемия, без да се взима
под внимание поведението на пострадалите.
ПТП и произтеклите от него
вреди са съпричинени от самия пострадал, който с поведението си е създал
предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него
вреди. Твърди се, че настъпилите увреждания на Н.П.Г. не са резултат единствено
на виновното поведение на водача на лек автомобил Фолксваген Голф с peг. № **. Налице е съпричиняване от
страна на пострадалия, който е пътувал в лекия автомобил без поставен предпазен
колан, в противоречие с императивните изисквания на ЗДвП, като степента на
приноса на пострадалия е завишен. Налице е обективна причинно-следствена връзка
между поведението на самия пострадал от една страна и настъпилия вредоносен
резултат, като същият произтича по вид и степен и от собственото му противоправно
поведение. При правилно поставен предпазен колан вредите или не биха настъпили
или щяха да бъдат в значително по-лека степен.
Оспорват се твърденията, че
в резултат на процесното ПТП ищецът е претърпял цитираните в исковата молба
телесни повреди - по вид и степен. Оспорва се, че същите са резултат на
реализираното МПС. Няма данни и доказателства по делото ищецът да е претърпял
твърдените от него увреждания.
Оспорват се твърденията, че евентуално получените в
следствие на ПТП увреждания са довели до продължителни болки и страдания.
Твърди се, че заявените от пострадалия увреждания и болки и страдания в
следствие на тях се дължат единствено на предходни заболявания и на вече
проявили се хронично-дегенеративните изменения, от които ищецът е страдал преди
ПТП.
Оспорват се твърденията, че
оздравителният процес е бил продължителен, тъй като видно от представените с
исковата молба документи данни такъв да е протичал като цяло липсват. В случай,
че се установи някаква по-голяма продължителност на оздравителния процес -
твърди се същото да е следствие на поведението и неспазване на лекарските
предписания от страна на ищеца, както и на несвързани с процесното събитие
предходни заболявания, както и от хронично-дегенеративни изменения, от които
същият страда и които нямат връзка с ПТП.
Предявеният иск се оспорва и
по размер. Твърди се, че претендираната с исковата молба сума в размер на 60
000 лева е силно завишена и не отговаря на трайно установената практика на
съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на принципа на
справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност" е функционално обусловена от
отговорността на деликвента по чл. 45 ЗЗД. Тя има определени граници, именно с
оглед на които са определените застрахователни лимити. Застрахователят отговаря
само до размера на съответния лимит. Съгласно съдебната практика и нормативните
разпоредби обезщетението по чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по справедливост, а
не с оглед на застрахователните лимити. При определяне на същото, съдът е
обвързан със застрахователните лимити единствено, доколкото застрахователят не
отговаря над лимита.
Ищецът
е депозирал допълнителна искова молба с вх.рег.№ 260051/11.08.2020г., с която
се поддържат изцяло изложените в исковата молба твърдения.
Излага се, че в хипотезата на съпричиняване от пострадалото
лице по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД при определяне на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди от ищеца, предмет на така предявените искове,
което възражение за съпричиняване ще бъде изследвано в настоящия процес,
съгласно константната и задължителна практика на ВКС, последователно е
поддържано становището, че за да е налице съпричиняване като основание за
намаляване на дължимото от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" обезщетение, е необходимо пострадалият
обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат, а не с
условното и предполагаемото си поведение. Според
постановеното по реда на чл. 290 ГПК с характер на съдебна практика решение №
169/28.02.12г. по т.д.№762/10г. на ВКС, II т.о., релевантен
за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само конкретно установения принос на пострадалия, без който не би се
стигнало /наред с неправомерното поведение на делинквента/ до увреждането.
Твърдените от ответника обстоятелства, допринесли за
настъпилите вреди, следва да бъдат доказани при условията на пълно и главно
доказване, като конкретен обективен принос за настъпване на вредоносния
резултат.
Претендираното обезщетение не е
завишено, същото компенсира
вредите и е напълно съобразено с характера и степента на вредите, които по
силата на физичните закони е невъзможно да бъдат компенсирани в буквалния
смисъл на думата. Твърдението на ответното дружество, че така претендирания
размер е прекомерно завишен не кореспондира в никакъв случай с принципа на
справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД.
В отговор на допълнителната искова молба с вх.рег.№ 260651/17.09.2020г. ответникът поддържа изцяло изложените в отговора твърдения и възражения.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа страна:
На основание чл. 146, т. 3
и 4 ГПК е
признато за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег.№** е застрахован по
риска „Гражданска отговорност“ в ответното дружество по силата на
застрахователна полица с начална дата на покритие 11.01.2019г. и крайна дата на покритие до 10.01.2020г.
С одобрено по НОХД №204/2019г. на БРС и
влязло в сила на 22.08.2019г. споразумение по чл.384 НПК, И.С.Г. е бил признат
за виновен в това, че на 10.02.2019г. по главен път I-9 в посока от гр.Балчик към
гр.Каварна, на около 1300 метра след бензиностанция „Лафи“ при управление на лек автомобил марка
„Фолксваген Голф“ с рег.№** е нарушил правилата за движение по пътищата:
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - Всеки участник в движението по пътищата с поведението
си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя
в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; чл.20,
ал.2 от ЗДвП – Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението, и с това е причинил по непредпазливост
средна телесна повреда на лицата Д. Й. М. Й., изразяваща се в счупване на
главулечната ямка на лявата тазобедрена става, довело до трайно затруднение
движението на долен ляв крайник за период от около 5-6 месеца и счупване на
дясна срамна кост довело до трайно затруднение движението на
долен десен крайник за срок от 1-2 месеца и Н.П.Г., изразяваща се в счупване на
седма, осма и девета ребрени дъги в лява гръдна половина с разместване на
фрагменти на седмо ребро, довело до трайно затруднение на движението на снагата
за период от около 3-4 месеца, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. "а", пр.3-то във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, във вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено
с изпитателен срок от три години.
За установява на причинените на ищцата увреждания е
назначена съдебно-медицинска експертиза /л.176- 180/, чието заключение не е
оспорено от страните и е кредитирано от съда като обосновано и мотивирано. От
заключението на експерта се установява, че след произшествието на 10.02.2019 г.
ищцата е транспортирана до МБАЛ Добрич, като видно от Епикризата е поставена
диагноза: Счупване на седма, осма и девета ребрени дъги в лява гръдна половина
с разместване на фрагмените на седмо ребро, без наличие на кръв или въздух в
гръдната кухина. Установените травматични увреждания са резултат на сравнително
силен удар с или върху твърди, тъпи предмети в долната трета на лява гръдна
половина. Счупването на три съседни ребрени дъги обуславят трайно затруднение
на движението на снагата за период от около 2-3 месеца и са придружени със
значителни по интензитет болки и страдания, които налагат прием в лечебно
заведение и приложението на обезболяващи средства. Обичайно лечението протича в
рамките на 10-15 дни в лечебно заведение и у дома, с последващо пълно
възстановяване около 2-3 месеца, без остатъчни явления, тъй като при
извършените образни изследвания не са установени данни за хемопневмоторакс
/наличие на кръв или въздух в гръдната кухина/. По делото няма приложена
медицинска документация за настъпили усложнения в оздравителния процес.
Във връзка с наведеното от
ответника възражение за съпричиняване, експертът докладва, че при пътника Н.Г. не са описани
в медицинската документация в болничното заведение характерните за поставен
предпазен колан ивицести кръвонасядания или ежулвания, липсата на които не
изключва възможността същата да е била споставен
предпазен колан. Обичайно клиничната практика при приемане в болнично заведение
е лекуващите лекари да са съсредоточени към основното
заболяване - в случая гръдната травма и да не описват повърхностните
травматични увреждания.
Счупването на три съседни
ребрени дъги в лява гръдна половина е резултат на сравнително силен удар с или
върху твърд, тъп предмет в тази област. Подобни увреждания биха могли да се
получат от блокиралите ленти на задействал поставен предпазен колан и
действащите инерционни сили на тялото на пострадалата в посока напред и нагоре.
Съобразявайки механизма на
настъпилото ПТП и установяването на автомобила в покой /по таван/, липсата на
други травматични увреждания на крайници, главата или шията на пострадалата, вещото
лице приема, че Н.Г. е била с поставен предпазен колан, който е предотвратил
получаването на по-тежки и други травматични увреждания. В конкретния случай
предпазният колан е фиксирал тялото на пострадалата към седалката и облегалката
на автомобила, където същата се е намирала.
Посочените в медицинската
документация, като придружаващи заболявания на ищцата нямат отношение към
лечебния и възстановителен процес като продължителност. На тази възраст
счупването ка костни структури води до удължаване на процеса на формиране на
костен капус.
Във връзка с наведеното от
ответника възражение за съпричиняване
е допуснато изготвянето на съдебна автотехническа експертиза /л.168 -172/,
чието заключение не е оспорено от страните и е кредитирано от съда като
обосновано и мотивирано. Вещото лице докладва, че съгласно спецификацията на
лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№**, той е сериен модел, със стандартно
оборудване за безопасност и е оборудван с триточкови автоматични предпазни
колани за водача, пътника до него на предната дясна седалка и пътуващите на
трите места на задната седалка.
Автоматичният предпазен колан има задачата при
катастрофа да фиксира тялото на водача или пътниците в техните седалки, за да
бъдат по възможност равномерно спрени заедно с кабината за пътниците и да не са
изложени на високи, неконтролирани сили.
Предпазният /обезопасителен/ колан е средство за
пасивна защита, предназначено за удържане на водача на автомобила и пасажерите
му на място при случай на внезапно спиране при авария или внезапно спиране.
Използването на предпазните колани предотвратява привдижването на намиращите се
в автомобила хора по инерция и съответно възможното им стълкновение с частите
на интериора или с други пасажери, а също така гарантира, че пасажера ще са
намира на положение, гарантиращо безопасно отваряне на въздушната възглавница.
Установява се, че на 13.04.2020г. е получена от
ответното дружество застрахователна
претенция /л.54-57/ на ищцата Н.Г. за
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея
вследствие на ПТП от 10.02.2019г. вреди.
С писмо с изх.№ от 04.05.2020г. /л.59 по
делото/, с оглед произнасянето, от ищцата
са изискани документи, подробно посочени в същото.
Страните са ангажирали
по делото гласни доказателства с показанията на свидетелите И.С.Г. (делинквент), М. А. П. (без родство с ищцата) и Т. Д. А.(без родство с ищцата). Показанията на свидетелите са еднопосочни и непротиворечиви, кореспондират със събрания по делото
доказателствен материал, поради което липсва основание да не бъдат изцяло
кредитирани и при съобразяване с възможна заинтересованост на лицата от изхода на спора /чл. 172 от ГПК/.
Св.И.Г. излага, че на 10.02.2019 г. пътувал в автомобила си заедно с ищцата и с
лицетоД. М.от гр.Каварна до гр.Балчик. Към 20.00 часа тръгнали обратно за гр.
Каварна. Било тъмно, мокро и се спускала мъгла. Ищцата била на задната седалка,
с поставен предпазен колан. Малко след кръговото, на пътното платно излязло
куче, което Г. се опитал да избегне, при което загубил управление на
автомобила, който се преобърнал по таван. След като излязъл от автомобила и огледал
ситуацията, видял чеД. е извън автомобила, защото вероятно е била без
поставен колан. Ищцата Н. била леко в безсъзнание. Г. се обадил на тел.112 и
след 10-15 минути дошли линейка и полиция. След това в болницата свидетелят
разбрал, че двете пътнички имат травми. Н.Г. имала болки в гръдния кош. Г.
узнал, че имала три счупени ребра в ляво. Преди инцидента ищцата била весела,
разговаряли по пътя. След инцидента имала болки, била притеснена, дишала тежко.
Св.М.П. познава ищцата от 1984 г. и се
виждала с нея редовно при посещенията си в гр.Каварна, където има къща. През
м.февруари 2019г. ищцата се обадила на свидетелката по телефона, за да й каже
че е катастрофирала. П. видяла ищцата
два часа и половина след операцията. Тя изглеждала много зле. Била на количка,
на легло. Всяко нейно движение било болезнено. Ищцата плачела и споделила, че я
боли навсякъде. В болницата ищцата била около една седмица, като през цялото
време не можела да се движи и била на легло. Свидетелката я посещавала редовно.
След изписването от болницата ищцата била в дома си в гр.Каварна. Тъй като не
можела да се движи една жена се грижела за нея. Раните й били на гърба и някой
трябвало да ги маже, за да зарастнат. Ищцата живеела сама и не можела да бъде
самостоятелна. Нуждаела се от грижи /пазаруване, домакинстване/ за около един
месец. Лекарят й бил забранил да носи тежки неща. Впоследствие не била съвсем
неподвижна, но всяко движение било болезнено доста дълго време. И понастоящем
ищцата споделя, че при лошо време изпитва болки. Преди катастрофата ищцата
ходела редовно на почивки, всяка година в чужбина. След катастрофата се
страхувала да пътува с автобус. Изпитва страх от коли, от возене. Все още не се
е възстановила емоционално от преживяната травма.
Св. Т. А.излага,
че познава ищцата от ученическите си години. След като ищцата се прибрала от
болницата се обадила на свидетелката, като й споделила за катастрофата. Ищцата
споделила, че има нужда
някой да се грижи за нея. Свидетелката я посещавала почти всеки ден,
помагала й в домакинстквото, купувала й лекарства и хранителни прокукти. Също
така мажела с крем мястото на травмата. Ищцата
в първите дни имала нужда от помощ, за да отиде до тоалетна. След около десет
дни състоянието на ищцата се подобрило и тя започнала да се обслужва
самостоятелно. Преди катастрофата ищцата била
много инициативна, енергична, чувствала се добре. След катастрофата била
много зле, оплаквала се от болки.
Понастоящем изпитва страх при пътуване в автомобил. Преди ищцата много
пътувала, след катастрофата преустановила пътуванията си.
При тази фактическа установеност,
настоящият състав на Добричкия окръжен съд,
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съобразно
разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор за застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да
покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени
и неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Основателността на прекия иск на увредения срещу
застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно
събитие вреди, предполага установяването при условията на пълно и главно
доказване от страна на ищеца на валиден застрахователен договор; настъпило по
време на действие на застрахователния договор застрахователно събитие, представляващо покрит от застраховката риск; противоправност
на поведението на застрахования водач на МПС, в резултат на което е причинено
ПТП; обстоятелството, че вследствие извършеното ПТП ищецът е претърпял
неимуществени вреди, както и размера им; причинно-следствена връзка между
поведението на застрахования и претърпените вреди. В тежест на ответника е да
докаже наведените от него възражения.
Предявените искове са допустими съгласно разпоредбите
на чл.432, ал.1 и чл.498, ал.1 и ал.3 от К3, тъй като към исковата молба са
представени доказателства относно изпълнението на задължението на ищеца по
чл.380 от КЗ. Ищцата е депозирала претенцията си пред ответника, чрез
пълномощник на 13.04.2020г. Срокът по чл.496, ал.1 от КЗ е изтекъл, без да е определено
и изплатено обезщетение на пострадалата или пък да е бил даден от
застрахователя мотивиран отговор на предявената претенция, което обосновава
правния интерес от завеждане на настоящото дело.
Съгласно разпределената
доказателствена тежест, ищцецът установява наличието
на всички елементи от фактическия състава на чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за
обезвреда на настъпилите за тях в резултат на деликта неимуществени вреди.
Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК от постановения по НОХД
№204 по описа на Районен съд Балчик за 2019 г. съдебен акт се установява несъмнено
извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата противоправност и
вината на водача на МПС. С пълно и пряко доказване ищецът доказва и наличието на
останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане –
настъпилите за него болки и страдания от причинената травма, техния характер, степен
и продължителност във времето, както и пряката им причинна връзка с деянието.
Налице е и хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ. Доказва се наличието на валиден договор
за застраховка "ГО" към датата на реализиране на ПТП между
собственика на причинилия увреждането автомобил и ответника като застраховател
по риска.
Предвид обхвата на застрахователното
покритие, регламентиран в чл. 477, ал. 1 от КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди,
за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 2 от КЗ застраховани лица са собственикът на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на
законно основание.
Съгласно задължителните за
съдилищата постановки, дадени с Постановление № 4/23.12.1968 г. по гр. д. №
2/1968 г. на Пленума на ВС, понятието "справедливост" не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства. За да се определи обезщетение, съставляващо справедлив паричен
еквивалент на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на болките, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания, както и икономическата конюнктура в
страната към момента на причиняване на вредите. Следва задължително да бъдат
изтъкнати и надлежно оценени всички обстоятелства, обосноваващи размера на
дължимото по чл.52 ЗЗД обезщетение. С оглед определяне справедлив размер на
дължимото обезщетение, следва да бъдат съобразени характера, степента и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания от причинените с ПТП
травми, така и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия.
В
конкретния случай ищцата Н.Г. е жена в пенсионна възраст; към момента на осъществяване на ПТП и
настъпване на вредите – физически здрава. В резултат на процесното ПТП е
получила счупване на седма, осма и девета ребрени
дъги в лява гръдна половина с разместване на фрагмените на седмо ребро, без
наличие на кръв или въздух в гръдната кухина,
обусловило трайно затруднение движението на снагата за период от 3-4 месеца. Получените увреди са
наложили болничен престой за периода 10-14.02.2019г. Установено е по делото, че болничния и
следболничния период
са били придружени със силни болки и дисконфорт.
Претърпяното ПТП внася в живота на ищцата
промяна в ежедневните й навици и начин на живот. За период от около един
месец същата е била лишена от възможността да се самообслужва и обгрижва
домакинството си. Доказва се и наличието
на травми на психиката, доколкото след инцидента ищцата е изпитвала психически
дискомфорт, свързан със затрудненията при изпълняване на ежедневни дейности,
страх при возене в автомобил.
Същевременно следва да се отчетат
обстоятелствата, че липсват данни оздравителният
процес да е продължил много по-дълго от обичайното, както и да настъпили
усложнения по отношение на увредата, а
също и факта, че по делото липсват данни за симптоми, които да са налагали
нуждата от специализирана психиатрична или психологична помощ.
Анализираните по-горе писмени и
гласни доказателства установяват средна по степен и продължителност, понесена
от ищцата травма, като свързаните с нея болки и
страдания, с оглед критериите за справедливост, могат да бъдат репарирани със сумата от 35 000 лева.
Доколкото размерът на дължимото
обезщетение следва да се определи окончателно и съобразно възраженията на
ответника, съдът дължи преценка на възражението за
съпричиняване на вредоносните последици. При разглеждането на възражението съдът следва
да извърши преценка доколко
поведението на ищеца е способствало за настъпване
на деликтния резултат. Релевантен за съпричиняване на
вредата е само онзи конкретно установен принос, без който наред с проявеното от
виновния неправомерно поведение,
не би се стигнало до вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на
пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява
пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. (така
Р №
169/28.02.2012 г., т.д. № 762/2010 г., ВКС, ІІ ТО).
В случая съпричиняване вследствие на липсата на
поставен предпазен колан от ищцата Н.Г. в колата не е доказано. От събраните по
делото доказателства с показанията на св.И.Г. се установява, че при ПТП ищцата
е била с поставен предпазен колан. Съгласно заключението на притетата по делото
експертиза, с оглед механизма на настъпилото ПТП и установяването
на автомобила в покой /по таван/, липсата на други травматични увреждания на
крайници, главата или шията на пострадалата, вещото лице приема, че ищцата Н.Г.
е била с поставен предпазен колан, който е предотвратил получаването на
по-тежки и други травматични увреждания.
Изложената фактическа обстановка и правни изводи
обуславят основателност на иска за неимуществени вреди в размер на 35 000 лева,
до който следва да бъде уважен, а за разликата до първоначално предявения
размер от 60 000 лева – отхвърлен.
С оглед основателността на
претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди, съдът намира за
основателна и акцесорната претенция за мораторни лихви.
Ищецът претендира и обезщетение
за забава в размер на законната лихва, считано от 13.04.2020г. до окончателното
изплащане на задължението.
На основание чл.45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава към увредения, което се покрива от застрахователя на
основание функционалната отговорност. Съдът
намира за основателна акцесорната
претенция за мораторни лихви, считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице - на
13.04.2020 г. на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към
обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната сума.
Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на
застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността
на застрахователя от отговорността на делинквента. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице
лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска
отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя
за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от
увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна
претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В тази насока Решение № 167/30.01.2020 по дело № 2273/2018 на ВКС, ТК,
II т. о. В случая застрахователят е уведомен за застрахователното
събитие на 13.04.2020 г. с предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице, поради което от посочената дата до окончателното изплащане на задължението ответникът дължи законна лихва за забава върху
застрахователното обезщетение за неимуществени вреди.
По разноските:
С оглед
изхода от спора по делото и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното дружество дължи на ищцата сторените от нея
разноски. Представени са доказателства по делото, че процесуалният представител
на ищцата – адв.Г. Г.
Р. й е указал безплатна правна
помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В този случай възнаграждението се
определя по чл. 36, ал. 2 от ЗА и следва да се присъди в тежест на ответника по
делото. По минимума на Наредба №1/2008 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съобразно на уважения размер на иска се
дължи на адв.Г.Р.
възнаграждение с включен ДДС,
тъй като адвокатът е данъчно регистрирано лице, в размер на
1896 лв. С оглед наведеното от ответника възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, няма основание за намаляване на същото, тъй като то се присъжда в минималния размер по Наредбата.
На ответната страна също се следват сторени по делото
разноски пропорционално на
отхвърлената част от иска. Ответникът е сторил разноски в
размер на 200 лв. – депозит по СМЕ;
204,75 лв. – депозит по САТЕ и 2880 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. От тях съобразно отхвърлената част от исковата
претенция в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1368,65 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Съдът намира за неоснователно
наведеното от ищеца възражение с
правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение. Действително същото спрямо заявения материален интерес по делото надвишава предвидения минимум по съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. – 2776 лв. /вкл.ДДС/, но
съответства на правната и фактическа сложност на спора и извършените от адвоката действия по защита на
страната. Съдът не е длъжен да намали заплатеното
адвокатско възнаграждение до законоустановения минимум в Наредба № 1/09.07.2004
г., поради което уговорената
сума от 2880 лева се явява справедлив размер на адвокатския
хонорар.
Ищцата е била освободен от
внасяне на държавна такса и разноски в производството на основание чл. 83, ал.
1, т. 4 от ГПК, поради което и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Добрички
окръжен съд сумата от 1400 лв., представляваща дължимата държавна такса, определена
съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, върху размера на уважената част от иска, както и авансираната от
бюджета на съдебната власт сума в размер на 116,67 лева за СМЕ.
Водим
от горното Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр.София 1407, район Л., бул.„Д. Б.“ №* да заплати на Н.П.Г., ЕГН **********
***, на основание чл.432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 35 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие претърпяно на
10.02.2019г. ПТП, виновно причинено от водача на лек автомобил марка марка „Фолксваген", модел „Голф" с peг.
№ ** И.С.Г., застрахован по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.04.2020г. до
окончателното погасяване на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 35 000 лв. до
претендирания размер от 60000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.
И.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.София 1407, район Л.,
бул.„Д. Б.“ №* да заплати на адв.Г. Г. Р. сумата от 1896 лв. представляваща дължимо възнаграждение за осъществена
безплатна адвокатска помощ, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.П.Г.,
ЕГН ********** *** да заплати на ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр.София 1407, район Л., бул.„Д. Б.“ №* сторени по делото разноски в
размер на 1368,65 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.
И.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.София 1407, район Л.,
бул.„Д. Б.“ №* да заплати по сметка на Окръжен съд Добрич, в полза на Бюджета
на съдебната власт, сумата от 1400 лв. - дължима държавна такса и авансираната
от бюджета на съдебната власт сума в размер на 116,67 лева за СМЕ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: