№ 75
гр. Пловдив, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330207274 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 588412-F606024/20.07.2021 г.
на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на
Самиголд ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, на
основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лв. за нарушение на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.
118, ал. 4, т. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Жалбоподателят моли да се отмени НП, евентуално да не се наложи наказание
като се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Изложените аргументи се
концентрират по приложението на маловажния случай. В съдебно заседание се излагат
сходни доводи като се доразвиват доводите, а именно че търговецът е положил
достатъчна грижа като е възложил обслужването на касовия апарат на конкретна
фирма. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител,
моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Оспорва доводите на
жалбоподателя. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Претендира се възнаграждение за представляване от юрисконсулт.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
От събраните доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
Служители на ЦУ на НАП, сред които свидетелят Н.С. извършили проверка на
08.03.2021 г. в 10:32 часа на търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 от ДР към
ЗДДС – кафе-аперитив, находящ се в ***. Същият бил стопанисвано от жалбоподателя
1
Самиголд ЕООД с ** Н.М.. При проверката била извършена контролна покупка на 2
бр. кафе и 2 бр. води, за която покупка бил издаден касов бон. След извършването на
контролната покупка служителите на ТД на НАП се легитимирали и извършили
проверка на касовия апарат. Същите инициирали съкратен отчет на фискалното
устройство, намиращо се в обекта. ЕКАФП в обекта било DATECS DP-150, с
индивидуален № DT835732, фискална памет № 02843078, който софтуерно поддържал
функцията данъчна група с 9% ставка на ДДС но такъв оборот за деня нямало.
Проверяващите установили, че целият оборот за деня бил въвеждан в устройството в
данъчна група със ставка от 20% ДДС . Няма данни да са били установени други
нарушения. На проверката присъствал Т. М. ***. За установеното бил съставен
Протокол за извършена проверка от дата 08.03.2021 г. серия АА№ 0081773, който бил
подписан от присъстващия М.. На 17.03.2021 г. пред представител на дружеството
била извършена проверка на постъпилата информация и справки в ИС на НАП е
установено, че за периода 01.03.2021 до 08.03.2021 г. всички продажби били отчитани
в данъчна група „Б“ със ставка 20% ДДС, а не в данъчна група „Г“ с 9% ДДС. На
същата дата 17.03.2021 г. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № F606024, в присъствието на упълномощено лице от представител на
Самиголд ЕООД и който и бил връчен веднага. В него било посочено, че установеното
от фактическа страна изпълва състава на нарушение на чл. 27, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 , т. 4 от ЗДДС. На 20.07.2021 г. било
издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 185, ал. 2 ,
вр. с ал. 1 от ЗДДС на Самиголд ЕООД била наложена имуществена санкция в размер
на 500 лв., която се явява минимума на санкционната норма. Жалбоподателят бил
възложил техническото обслужване на касовия апарат на „Рета“ ЕООД.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля
Н.С., от събраните по делото писмени доказателства, както и от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени
към доказателствения материал по делото, включително АУАН, Протокол за
извършена проверка сер. АА № 0081074 от 17.03.2021 г. и Протокол за извършена
проверка от дата 08.03.2021 г. серия АА№ 0081773, пълномощно, фискален бон на
стойност 4,40 лв., Дневен отчет от 08.03.2021 г., опис на паричните средства,
декларация, Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., свидетелство за регистрация на
фискално устройство и Договор за абонаментно сервизно обслужване на електронни
касови апарати.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят Н.С. потвърждава авторството на
АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява механизма на
установяване на нарушението и извършените проверки.
Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични,
непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства,
поради което им дава вяра. Същите съответстват на съставения протокол за извършена
проверка и ксерокопията на касов бон и междинен отчет и всички писмени
доказателства.
Доказателствата в своята съвкупност чертаят една безпротиворечива фактическа
обстановка, по която и самите страни не спорят.
По спазването на процедурата:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават
административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата
на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от
2
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в
същия е дадена правна квалификация на вмененото нарушение. Не е ограничено
правото на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да
направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН
жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения и се е възползвал от
това. Актът е съставен в присъствието търговеца.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните
и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и
обстоятелства, при които е извършено).
От материалноправна страна:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената
разпоредба на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Със нея се въвежда
задължението лицата по чл. 3, да регистрират всяка продажба на стока или услуга по
данъчни групи според вида на продажбите: т. 2. група "Б"-за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; и т. 4. група
"Г"-за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената
стойност. Касовият апарат на обекта е отговарял на изискванията на наредбата и е
поддържал двете различни данъчни групи. Като задължено лице по Наредбата
търговецът е бил задължен да въвежда продваните стоки в коректната данъчна група с
оглед коректното начисляване на дължимия данък. Това не е било сторено като всички
стоки са били въвеждани в данъчната група с по-високо ДДС, а именно 20 %. Такива
именно данни са били подавани към ТД на НАП.
Тъй като нарушението е извършено от юридическо лице то отговорността му е
обективна и не се изследва виновно поведение.
По наказанието:
Административнонаказващият орган е определил и наложил имуществена
санкция в минимално зададения в чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС размер от 500 лв.,
като правилно е определил санкционната разпоредба съобразно нарушената норма.
С оглед на приетата обаче за осъществена фактическа обстановка съдът приема,
че определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП не е в съответствие с
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и не отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като са
налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. е налице
„маловажен случай” на административно нарушение.
При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите
на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има
предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административнонаказателният
процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага
съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на
законосъобразност. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 година на ВКС предмет
на преценка в настоящото производство е не само законосъобразността на
наказателното постановление, но и неговата правилност и обоснованост, обуславящи
се от правилната преценка на конкретната тежест на извършеното нарушение и
степента на засягане от негова страна на установените и защитени с конкретния закон
обществени отношения. Съдът споделя аргумента на жалбоподателя, че мотивите към
3
законопроекта за ЗИЗДДС с вх. № 054-01-43/15.05.2020 г. на Народното събрание на
Република България [1] (ЗИДЗДДС обн., ДВ, бр. 55 от 19.06.2020 г., в сила от 1.07.2020
г.), "предложението за промяна в Закона за данъка върху добавената стойност
предвижда въвеждане на нова намалена ставка на данъка за ресторантьорски и
кетъринг услуги в размер на 9%, за ограничен период от време - до 31 декември 2021
г., с цел по-бързо възстановяване на сектора от последиците от пандемията на вируса
на COVID-19 и защита на българското производство". Именно тази е била и волята на
законодателя да уреди прилагането на тази по-ниска ставка на ДДС в полза на
търговците от сектора на ресторантьорските и кетъринг услуги. Съгласно чл.54, ал.1 от
ППЗДДС, регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем, го начислява като
издаде данъчен документ, в който посочва данъка на отделен ред, включва размера на
данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-
декларацията по чл.116 от ППЗДДС за този данъчен период и посочва документа по т.1
в дневника за продажбите по чл. 113 от ППЗДДС за съответния данъчен период.
Когато регистрираното лице извършва доставки, за които издаването на фактура или
протокол не е задължително, както е при търговията на дребно, продажбите при която
обикновено се документират само с издаването на фискални касови бележки, то
регистрираният по ЗДДС търговец, съгласно чл.119 от ЗДДС и и чл.112 от ППЗДДС,
следва да състави отчет за извършените продажби, който се отразява в дневника за
продажбите съгласно чл.124, ал.2 от ЗДДС, респ. чл.112, ал.4 от ППЗДДС. Отчетът на
извършените продажби е вторичен счетоводен документ, в който се описва обобщена
информация за тези доставки, за които издаването на фактура или протокол не е
задължително. Този отчет се различава от месечния фискален отчет от фискалното
устройство, в който са включени всички суми, платени в брой, в това число и тези, за
които са издадени фактури и протоколи. Отчетът за извършените продажби за
съответния данъчен период, който се включва в дневника на продажбите, се съставя
въз основа на данните от месечния фискален отчет от фискалното устройство. Видно
от съкратения отчет на фискалната памет от фискалното устройство в търговския
обект, жалбоподателят е регистрирал всички извършвани от него продажби,
включително тези след намаляването на данъчната ставка от 20 % на 9% съгласно
чл.66, ал.2, т.3 от ЗДДС, в сила от 01.07.2020 г., в данъчна група "Б", за която е
приложима ставка от 20 % ДДС. Следователно, при липса на данни за противното, а и
както посочва актосъставителят, че като е регистрирал извършваните от него продажби
в тази данъчна група, е начислявал и заплащал по-висок размер на данъка, той е
ощетил себе си, а не фиска, като в държавния бюджет е внесен данък в размер по-висок
от дължимия. Поради гореизложеното съдът счита, че деянието, осъществено от страна
на търговеца макар и формално да осъществява признаците на посоченото нарушение е
с изключително ниска степен на обществена опасност, тъй като на първо място е била
изпълнена целта на закона събирането на ДДС, дори по-високо от дължимото и вече
веднъж търговецът е ощетил себе си за сметка на фиска. Тези обстоятелства определят
конкретното нарушение като явно малозначително. Поначало обществената опасност
на този вид нарушения е определена от законодателя като изключително висока, тъй
като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при
осъществяване на дейността по контрол на задължението за отчитане на всяка
продажба, както и осигуряването на държавния фиск, но в случая фискът е
бонифициран по вина на търговеца и поради това, допълнителна санкция се явява
незаконосъобразна. Именно поради това и нормативно определените санкции на
административни наказания за тях са във висок размер.
Затова съдът намира, че е налице хипотезата на „маловажен случай“ по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН и като не е взел предвид това и е наложил санкция в размер на 500
лв., административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно НП, което на това
4
основание подлежи за отмяна. По правните си последици това представлява
освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят има
правно на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава
претенция е своевременно направена от процесуалния му представител. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, следва разноски да бъдат присъдени в
размер на 300 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, в
който изрично е посочено, че сумата по нея е платена в брой.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 588412-F606024/20.07.2021 г. на
началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на
Самиголд ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, на
основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лв. за нарушение на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.
118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС.
ОСЪДЖА Национална агенция по приходите да заплати на Самиголд ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **** сумата от 300 лева, разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5