№ 137
гр. Варна, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. М.
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20243001000084 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и след. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „Водоснабдяване и
канализация – Шумен“ ООД, чрез адв. А. М. против Решение № 59/25.10.2023
г., постановено по т.д. № 18/2022 г. по описа на Окръжен съд - Шумен, с
което дружеството е осъдено да заплати на „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ сумата
от 65026,45 лв., от които главница в размер на 60209,68 лв., като част от
вземане в размер на 6 069 135,73 лв. по сключен договор за изпълнение и
рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен
от 08.01.2013 г., между ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“ и „Водоснабдяване и
канализация – Шумен“ ООД, и сумата от 4816,77 лв., представляваща
неустойка за забава върху дължимите суми до 10.02.2019 г., ведно със
законната лихва за забава върху дължимите за периода от датата на
завеждането на исковата молба – 10.02.2022 г. до окончателното заплащане на
месечните вноски.
Според въззивника решението е неправилно като постановено в
противоречие с материалния закон и необосновано. Изразява се несъгласие с
изводите на съда, че обявяването в несъстоятелност на „Строителна
механизация“ АД, съдружник в Консорциум „СМ Секисуи Европа“, не е
довело нито до неговото прекратяване, нито до прекратяване по право на
консорциума, въпреки разпоредбата на чл. 252, ал.1, т.3 ТЗ. Счита, че
обявяването в несъстоятелност на дружеството е самостоятелно уредено от
1
закона основание за прекратяване на търговското дружество (в т.ч.
акционерно) съгласно изричната разпоредба на чл.252, ал.1, т.3 ТЗ.
Прекратяването на договора за консорциум съгласно чл.363, б. „в“ ЗЗД води
до отпадане на материалноправната легитимация на ищеца да претендира
цялото дължимо възнаграждение по договора.
В срока за отговор такъв е постъпил от „Ар Ти Ай Файненс“ ГмБХ,
представлявано от К.С., чрез адв. Е. Д., посредством който се изразява
становище за законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Навеждат се
подробни съображения за това, като се акцентира, че с влизане в сила на
Решение № 50112/06.01.2023 г. по т. д. № 2499/2019 г. по описа на ВКС,
окончателно е разрешен спорът по т.д № 67/2017 г. по описа на Окръжен съд –
Шумен и е признат със сила на пресъдено нещо юридическият факт на
договорна активна солидарност, уговорена посредством процесния договор
за рехабилитация. Въз основа на изложеното, моли за потвърждаване на
обжалваното съдебно решение.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Строителна механизация“
АД - с. Копринка, не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Следната фактическа обстановка, възприета от ОС – Шумен, не се
оспорва във въззивното производство:
На 11.09.2012 г. между ищеца „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ (с тогавашно
фирмено наименование „Секисуи СПР Европа“ ГмБХ) и „Строителна
механизация“ АД, ЕИК *********, е учреден консорциум при условията на
чл.275 и чл.276 ТЗ и чл.357 и сл. ЗЗД с наименование ДЗЗД „СМ Секисуи
Европа“. От съдържанието на договора става ясно, че обединяването на
съдружниците е с цел участие в открита процедура за възлагане на
обществена поръчка за избор на изпълнител на обект: рехабилитация на
водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен по договор с
гарантиран резултат.
На 08.01.2013 г. между консорциума и ответника на основание чл. 41 от
ЗОП (отм.) е сключен договор за изпълнение на рехабилитация на
водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен. С договора,
ответникът, в качеството си на възложител е възложил, а консорциумът, в
качеството си на изпълнител е приел да изпълни срещу възнаграждение
монтаж, рехабилитация и подмяна на водопроводи и канализационни тръби
от водоснабдителната система на гр. Шумен.
В производството пред въззивната инстанция не се оспорва извода на
ШОС, че ответникът - възложител е задължен със заплащането на част от
дължимото възнаграждение по договора в размер на 60 209, 68 лева,
съставляващо месечна вноска № 50, дължима до 10.02.2019 год. Не се оспорва
и дължимостта на сумата от 4 816, 77 лева, представляваща неустойка за
2
забава върху посочената месечна вноска.
Спорът пред въззивната инстанция е сведен до това активно
материалноправно легитимиран ли е ищецът да получи дължимото
възнаграждение с оглед обявяването в несъстоятелност на „Строителна
механизация“ АД и твърдяното прекратяване на ДЗЗД – изпълнител в
хипотезата на чл. 363, б.В ЗЗД.
В сочените предметни предели следва да се произнесе и въззивната
инстанция /арг. чл. 269, изр.2 ГПК/.
С Решение № 80 от 26.07.2018 г. по т.д. № 67/2017 г. по описа на
Окръжен съд – Шумен, „Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД е
осъдено да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ (с предишно наименование
„КМГ холдинг“ ГмБХ), сумата 973 976.21 лв., от която сумата от 120 000
лева, като част от главницата, платима на основание чл.11 от Договор за
рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен
по договор с гарантиран резултат като суми в размер на 20% от
фактурираното по издадените фактури - № 1/19. 04.2013 г. за 34 177.60 лв.; №
2/19.04.2013 г. за 37 047.02 лв., № 3/18.05.2013 г. за 1 038 982.60 лв., №
4/25.07.213 г. за 490 464.06 лв., № 5/04.11.2013 г. за 12 931.71 лв., №
6/08.11.2013 г. за 24 114.31 лв., № 7/29.11.2013 г. за 1 034 043.55 лв., № 8/04.
12.2013 г. за 62 639.66 лв., № 9/31.01.2014 г. за 899 980.82 лв., №
10/02.06.2014 г. за 1 172 037.66 и № 11/01.07.2014 г. за 1 262 715.74 лв.,
сумата от 722 506.16 лв. – дължима главница, представляваща равни месечни
вноски определени от договора и приложение № 4 към него за период от
01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., сумата от 57 801.24 лв., представляваща
неустойка за закъснение по чл.38 от договора, сумата от 73 658.77 лв.,
дължими като мораторни лихви – реално претърпени като вреди над
претенцията за неустойка за периода от 01.01. 2015 г. до 31.12.2015 г., на
основание чл.92, ал.1, изр.2 от ЗЗД, считано от момента на падеж на всяка
една от месечните суми до датата на предявяване на исковата молба, ведно
със законната лихва върху сумите за главници от датата на завеждане на
исковата молба - 26.04.2017 г. до окончателното плащане на дължимите като
главница суми и е отхвърлил претенцията на ищеца за сумата от 20 000 лева
представляваща разликата между присъдената сума от 120 000 лева и
претендираните с исковата молба в тази част 140 000 лева.
Решението на Шуменския окръжен съд е потвърдено с Решение №138
от 05.06.2019 г. по в.т.д. № 166/2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна.
Върховният касационен съд, ІІ ТО с Решение №50112 от 06.01.2023 г. по т.д.
№ 2499/2019 г. по описа на съда е отменил решение №138 от 05.06.2019 г. по
в.т.д. №166/2019 г. на Апелативен съд-Варна в частта, с която е потвърдено
решение №80 от 26.07.2018 г. по т.д. №67/2017 г. по описа на Окръжен съд –
Шумен в частта, с която „Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД е
осъдено да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ сумата от 73 658.77 лв.,
дължими като мораторни лихви – реално претърпени като вреди над
3
претенцията за неустойка за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., на
основание чл.92, ал.1, изр.2 от ЗЗД, считано от момента на падежа на всяка
една от месечните суми до датата на предявяване на настоящата искова
молба, и е отхвърлил претенцията на ищеца за тази сума. В останалата му
част решение №138 от 05.06.2019 г. по в.т.д. № 166 по описа за 2019 г. на
Апелативен съд-Варна е оставено в сила.
Следователно – всички правопораждащи факти на спорното материално
право са установени с влязлото в сила решение № 80 от 26.07.2018 г. по т. д.
№ 67/2017 г. на Окръжен съд – Шумен по предявения от ищеца частичен иск,
в това число: наличие на облигационно отношение, възникнало въз основа на
валидно сключения между консорциума „СМ Секисуи Европа“ и ответника
„Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД договор за изработка;
извършването на възложената с договора работа и приемането й, както и
постигането на определения с него стопански резултат; размера на
договореното с ответника възнаграждение, начина и сроковете за неговото
заплащане; наличието на уговорка за плащане на неустойка и предпоставките
за заплащането й; валидността на договора за учредяване на консорциум и
наличието на активна легитимация на всеки един от съдружниците в него да
претендира изпълнение по договора за изработка. Относно тези факти,
решението се ползва със сила на присъдено нещо при предявяване на иск за
разликата до пълния размер на паричното вземане – т. 2 от Тълкувателно
решение № 3/2016 г. от 22.04.2019 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСГТК, ВКС.
Формираната сила на пресъдено нещо на решението по частичния иск
относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващи
възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти,
относими към възникването и съществуването на материалното
правоотношение, от което произтича спорното право. Правопогасяващите и
правоотлагащите възражения на ответника за останалата част от вземането не
се преклудират. Не се преклудират и възраженията, основани на
новонастъпили факти.
В решаващите си мотиви ВКС е приел, че ищецът е активно
легитимиран да претендира плащане, тъй като по силата на договор от
11.09.2012 год. е учреден консорциум със съдружници КМГ Холдинг ГмбХ, с
предишно наименование Секуиси СПР Юръп ГмбХ, и „Строителна
механизация” АД. Консорциумът е създаден при условията на чл.275 и чл.276
ТЗ и чл.357 и следващите от ЗЗД с цел участие в тръжна процедура за избор
на изпълнител за рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната
система по договор с гарантиран резултат. Така създаденото ДЗЗД СМ
Секисуи Европа е вписано в регистър Булстат. Договорът за гражданско
дружество е валиден и непрекратен. Поради липсата на правосубектност на
изпълнителя ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“ всеки от съдружниците в
дружеството разполага с активна легитимация да претендира изпълнение по
договора. В случая активна солидарност на съдружниците е възникнала по
силата на договора за възлагане на обществена поръчка, с който ответникът
4
се е задължил общо по отношение на гражданското дружество, а не по
отношение на някое от дружествата, доколкото в чл. 10 от договора е
уговорено, че „възложителят ще изплаща възнаграждение на изпълнителя“.
Съдружникът „Строителна механизация“ АД е обявен в
несъстоятелност с решение № 139/07.12.2021 год. по т.д. № 20215500901255
по описа на ОС – Стара Загора, постановено на основание чл. 632, ал.1 ТЗ вр.
чл. 710 ТЗ. На основание чл. 714 ТЗ същото подлежи на незабавно
изпълнение. Следователно – в настоящото производство въззивникът се
позовава на правните последици на факт, който е настъпил преди даване ход
на устните състезания пред ВКС, който е разгледал спора по същество –
7.09.2022 год.
Силата на пресъдено нещо отразява това правно положение, което
съществува при приключване на устните състезания, след което решението е
станало необжалваемо. Установените с влязлото в сила решение по частичния
иск правопораждащи факти, вкл. и изводите за активна солидарност, не могат
да бъдат оспорвани въз основа на обстоятелства, които са възникнали преди
посочения по-горе момент. Съдебно признатото право не може да се оспорва
въз основа на факти, които са съществували по време на висящия процес и
които ответникът е пропуснал да предяви.
Отделно от изложеното възраженията, основани на прекратяване на
ДЗЗД са изцяло ирелевантни за активната легитимация на ищеца. Както
изрично е посочено в решението на ВКС активната кредиторова солидарност
е възникнала по силата на договора за възлагане на обществена поръчка, с
който ответникът се е задължил общо по отношение на гражданското
дружество, а не по отношение на някое от дружествата, доколкото в чл. 10 от
договора е уговорено, че „възложителят ще изплаща възнаграждение на
изпълнителя“. Активната солидарност за разлика от пасивната не произтича
от закона. Тя може да бъде уговорена между кредиторите и длъжника в
договор / решение № 131/21.03.2014 год., постановено по т.д.№ 1121/2011 год.
по описа на ВКС, I т.о.; Решение № 50171 от 9.01.2023 г. на ВКС по т. д. №
1738/2021 г., II т. о., ТК /. На посоченото основание евентуалното
прекратяване на ДЗЗД има значение само във вътрешните отношения между
съдружниците, но не води до отпадане на поетото с договора солидарно
задължаване на възложителя към двамата кредитори.
При съвкупната преценка на гореизложеното обжалваният съдебен акт
следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Разноски: В полза на въззиваемото дружество следва да бъдат
присъдени сторените в производството съдебни разноски. Страната
претендира разноски общ размер от 5 852 лева, съставляващи договорен
адвокатски хонорар. Претендираното възнаграждение е прекомерно и
несъответно на фактическата и правна сложност на делото. Производството
пред въззивния съд е протекло в едно съдебно заседание, а въззивната
проверка е сведена единствено до правни въпроси. Размерът на разноските
5
следва да бъде намален до размер на 3000 лева при съобразяване, че оглед
задължителния характер на даденото с решение на СЕС по дело С - 432/2022
г. тълкуване, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери
на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на
хонорара между страните по договора за правна услуга и не обвързват съда,
при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 59/25.10.2023 г., постановено по т.д. №
18/2022 г. по описа на Окръжен съд – Шумен.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „Воин“, № 1,
представлявано от управителя И.Й.П. да заплати на „Ар ти ай файнанс“
ГмБХ, регистрирано в Търговския регистър раздел Б на районен съд Щендал
под № **** със седалище и адрес на управление: Ан дер Бренаер Щрасе 1,
06794 Глебицш, Хале (Заале), Германия, представлявано от управителя К.С.
сумата от 3 000 лева – разноски за въззивното разглеждане на спора, на
основание чл. 78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6