РЕШЕНИЕ
№ 762
гр. Пловдив, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330115891 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК вр. с
чл. 79 от ЗЗД вр. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр.**************с ЕИК: ***************,
представлявано от ****** Н. Г. С. и А. Ч. Д., чрез юрк. С. против Ж. П. К.
ЕГН: ********** гр. ************* за признаване за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата от 5 398.33 лева /пет хиляди, триста,
деветдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/ –главница, дължима по
договор за потребителски кредит № ***********г., ; 952.95 лева /
деветстотин, петдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки/ - договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 15.07.2020г. до 18.02.2021г.; 223.62
лева /двеста, двадесет и три лева и шестдесет и две стотинки/ – обезщетение
за забава за периода 15.07.2020г. – 16.04.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
28.04.2021г. до окончателното погасяване Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 08.03.2019г между страните е
сключен договор за потребителски кредит №*******, с който на ответника е
предоставена в заем сума от 10462,59 лева, от която 8000-кредит и 1120,99
1
лв.-еднократна такса за оценка на риска. Сключена и е застраховка „Живот“ -
1341,60 лв. с ЗК“ Уника Живот“ АД. С част от сумата-974,81 лв. е погасено
старо задължение, а остатъка е преведен по сметка на заемополучателя
разкрита в банката. Възнаградителната лихва е в размер на 29.14 %, а
начисляваният годишен процент разходите е фиксиран на 43,06%. Общата
дължима от потребителя сума в размер на 16974,81 лева. Погасяването е
уговорено в погасителния план на 43 месечни вноски-42 по 394,77 лв. и
изравнителна-394,47 лв. Падежа на първата е 05.03.2019 г., а на последната-
05.04.2020 г. Платена е сума от 669,32 лв. за 15 пог. вноски. Плащанията са
преустановени от 15.07.2020 г. Не са платени три вноски-15.07.2020г.;
15.08.2020 г.; 15.09.2020 г. Предсрочната изискуемост е настъпила от
18.02.2021 г., за което длъжник ае уведомен лично на същата дата. Не са
заплатени 28 погасителни вноски. Сумата от 5 398.33 лева включва: 4127,72
лв.-главница; 692,22 лв.-премия по застраховка и 578,39 лв. –такса оценка на
риска. Вземането е притендирано по реда на заповедното производство-ч.гр.д.
№ 7123/2021 г. на ПPC. Подадено е възражение от длъжника.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Твърди
недействителност на договора поради нарушение на ЗПК. Липсва посочване
на условията за прилагане на ГЛП, какви разходи участват в ГПР, какви
компоненти участват в погасителните вноски, различен шрифт на
застрахователния договор и преддоговорната информация при какви условия
е възможно предстрочно погасяване, застрахователната премия и таксата за
експресно разглеждане не са включени в ГПР, ГПР противоречи на добрите
нрави, а таксата за експресно разглеждане, премиите по застраховките са
нищожна, прекомерни и не се дължат.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства-договор за кредит от
08.03.2019 г., заявление-декларация, рамков договор за платежни услуги;
преддоговорна информация; Застрахователен договор от 08.03.2019 г. е
видно, че на 04.10.2018 г. между страните е постигнато съгласие за
предоставяне от ищеца на ответника в заем на сума от 8000 лв. за срок до
15.10.2022 г. Лихвения процент е 29,14 % начисляван ежемесечно върху
остатъчния размер на главницата на база 30 дни в месеца и 365 дни в
годината. ГПР е 43,06 %. Дължи се заплащане на застраховка „Банк Комбо
2
Живот“ -1341,60 лв. в полза на кредитора;. и еднократна такса за оценка на
риска-1122,99 лв.. Общия размер на задължението е 16974,81 лв. Същото се
дължи на 43 месечни вноски съобразно погасителен план всяка в размер от по
394,77 лв. до 05.10.2022 г.
От представеното заявление за рефинансиране от 08.03.2019 г. е видно,
че на същата дата ответника е заявил през ищеца желание за рефинансиране
на задълженията му по договор за потребителски кредит*********в размер от
974,81 лв.
От изготвеното заключение от 09.12.2022 г. по извършената ССЕ е
видно, че от ответника е усвоена сума от 10462,59 лв., като 1341,60 лв. са
преведени на ЗК Уника Живот АД за застраховка живот. От страна на
ответника са извършени плащания към 02.07.2020 г на суми по договора в
общ размер от 7906,52 лв. От нея са погасени 1890,99 лв.-главница, 2684,87
лв.-договорна лихва; 125,66 лв.-обезщетение за забава. В ГПР е включена
еднократната такса за оценка на риска. Ако в при изчисляване на ГПР се
включи и застрахователната премия същият ще бъде в размер от 60,72 %.
От приложеното към ч. г. д. 7123/2021 г. на ПРС уведомление от
21.01.2021 г. и обратна разписка е видно, че на 18.02.2021 г. ответника е
уведомен за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора.
От приложеното ч. г. д. 7123/2021 г. на ПРС се установява, че за
притендираните вземания ищеца е подал заявление на 28.04.2021 г. и се
снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу, която в
срок е постъпило възражение от длъжника.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение
обосновава правния интерес от предявяване на настоящия положителен
установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД.
С оглед отправеното възражение от длъжника в заповедното
производство и отговора на ответника в настоящето производство за
недължимост на притендираните вземания, съдът намира, че уважаването
предявения иск по чл. 422 от ГПК налага установяване, при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца, възникване на валидно
облигационно отношение между страните по договора за кредит ; усвояване
3
от кредитополучателя на заявената сума като главница наличие на
падежирали и неплатени месечни вноски; упражняване право за обявяване
на кредита за изцяло предсрочно изискуем; уговорена клауза за заплащане на
застраховки и такса за оценка на риска.
Не се оспорва от ответника, а и от представения писмен договор
за кредит, се установява сключен между страните договор за кредит с
фиксиран размер на заемната сума и начин на усвояване чрез превод по
банкова сметка. С оглед изготвено основно заключение на вещото лице по
допуснатата ССЕ, което се кредитира изцяло от съда като компетентно
извършено съдът намира, че заемната сума е усвоена от кредитополучателя.
Това налага извод за възникване на задължение на същия за заплащане на
суми за главници и лихва по договора.
Съобразно наведените от ответника възражения за недействителност на
договора за заем поради нарушение на императивни законови норми, съдът
намира, че характера на постигнатото съгласие и целта на предоставянето на
средствата сочат, че се касае за потребителски кредит, чийто уговорки
подлежат на регулиране от ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.
1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази изначална
недействителност, като заемателят дължи връщане само на чистата стойност
на кредита, но не и на лихви и други разходи.
В настоящия случай в договора се съдържа клауза за заплащане на
такса еднократна такса за „Оценка на риска“ в размер от 1120,99 лв., която
подлежи на възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски
съгласно погасителния план и предвид заявеното му желание в искането –
декларация. Съдът намира, че тя е уговорена в противоречие с разпоредбата
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Разходите за оценка на риска, представляват разходи,
свързани с усвояване на кредита. Задължение на кредитодателя е да
осъществи преценка за платежоспособността на лицето, в чиято полза се
предоставя за временно и възмездно ползване определен финансов ресурс,
4
като в противоречие със закона е да се възлага в тежест на длъжника такса за
оценка на платежоспособността му. Осъществяването й е в полза на
кредитодателя, който въз основа на оценката взима информирано решение за
кредитиране на длъжника на основание платежоспособността му към момента
на постигане на съгласие между страните.
Наред с това в договора е посочено, че размера на ГПР е 43,06 %, но от
изготвеното заключение по извършената допълнителна ССЕ, което се
кредитира изцяло то съда като пълно всестранно и обективно, се установява,
че при определянето на същия не са включени всички разходи и не е
възможно да се установи, какви разходи участват в посочения процент. Ето
защо съдът приема, че е налице нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Посочените нарушения са достатъчни за определяне на договора като
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради което и на основание чл.
23 от ЗПК като дължима от заемополучателя се явява само усвоената, но
невъзстановена сума за главница. Тъй като по делото се установява
безспорно, че ответника е изтеглил притендираната сума от 8000 лв. и от
страна на заемодателя е била преведена на застрахователя дължимата сума от
1341,60 лв. за застраховка по сключения от заемополучателя договор, а от
заключението по ССЕ се установява, че длъжника е внесел сума от 7906,52
лв. то същата следва да се отнесе за погасяване на задължението му за
главница и застраховка в размер от 9341,60 лв. Съобразно с това неизплатен
от него остава остатъка от 1435,08 лв.
По изложените съображения съдът намира, че иска е доказан и следва
да се уважи относно дължимата главница до размера от 1435,08 лв. , като за
разликата над нея до 5 398.33 лева –главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
28.04.2021г. до окончателното погасяване; 952.95 лева - договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 15.07.2020г. до 18.02.2021г.; 223.62
лева– обезщетение за забава за периода 15.07.2020г. – 16.04.2021г., да се
отхвърли.
Дължимостта на вземането за главница е основание за уважаване на
искането за заплащане на обезщетение за забава за периода от дата на
подаване на заявлението по 417 от ГПК-17.01.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, доколкото не се твърди и не се установява да е
5
извършено такова в рамките на производството.
С оглед изхода на делото на ищеца разноски се дължат съразмерно на
уважената част от иска и съобразно представения списък и доказателства за
сторени такива в размер от 50,53 лв. за деловодни разходи и 150 лв. за
юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство, както и сумата
от 28,70 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
На ответника се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от
иска и съобразно представените доказателства за сторени такива в размер от
78,17 лв. за възнаграждение на вещо лице по настоящето производство и
234,52 лв. за адвокатско възнаграждение по заповедното производство по ч. г.
7123/2021 г. ч. г. д. 7123/21 г. съобразно отхвърлената част от иска и
представените доказателства за заплатеното такова.
Тъй като същия е представляван от пълномощник в настоящето
производство, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата, на адвокат М. следва да се определи възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част от иска и съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т. 3
на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., и отправеното искане или в размер от 586,99
лв. Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Ж. П. К. ЕГН: ********** гр.
********* дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. **************с ЕИК: ********, представлявано от
*********Н. Г. С. и А.Ч.Д., сумата от 1435,08 лв. (хиляда четиристотин
тридесет и пет лева и 08 ст.) –главница, влючваща неизплатена главница,
застраховка живот по договор за кредит **********/08.03.2019г., ведно със
законната лихва, считано от дата на подаване на заявлението по 417 от ГПК-
28.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението; за която е
издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. г. д. 7123/2021 г. на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. *********** с ЕИК: ********, представлявано от
***********Н.Г. С. и А. Ч. Д., против Ж. П. К. ЕГН: ********** гр.
******* за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата
над 1435,08 лв. (хиляда четиристотин тридесет и пет лева и 08 ст.) до 5 398.33
6
лева /пет хиляди, триста, деветдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/ –
главница, дължима по договор за потребителски кредит № **********, ;
952.95 лева / деветстотин, петдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки/ -
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 15.07.2020г. до 18.02.2021г.;
223.62 лева /двеста, двадесет и три лева и шестдесет и две стотинки/ –
обезщетение за забава за периода 15.07.2020г. – 16.04.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 28.04.2021г. до окончателното погасяване за които е
издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. г. д. 7123/2021 г. на ПРС
ОСЪЖДА Ж. П. К. ЕГН: ********** гр. ************ да заплати на
„ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. *******с
ЕИК: *********представлявано от ********** Н.Г. С.и А. Ч. Д. сумата от
200,53 лв.(двеста лева и 53 ст.) за разноски по настоящето производство и
сумата от 78,70 лв.(седемдесет и осем лева и 70 ст.) разноски за
производството по ч. г. д. 7123/2021 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. ****** с ЕИК: ******представлявано от ******Н. Г. С. и А.
Ч.Д. да заплити на Ж. П. К. ЕГН: ********** гр. ****** сумата от 312,69 лв.
(триста и дванадесет лева и 69 ст.) за разноски за настоящето производство.
ОСЪЖДА «ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. **********, с ЕИК: *******, представлявано от *********Н.
Г. С. и А.Ч. Д. да заплати на М. В. М., с адрес: гр. *********** сумата от
586,99 лв. /петстотин осемдесет и шест лева и 99 ст./ за адвокатско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата за производството по настоящето дело.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от датата на връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7