Р Е Ш Е Н И Е
№……………………………………. 2021
година,
гр.ВАРНА
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, тридесет и
втори състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 21.05.2021 г. при участието на секретаря Камелия Александрова изслуша докладваното от
председателя административно дело № 604/2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и слд.
от АПК, във връзка с приложението на ЗКИР.
Инициирано е по жалба на „П.И. “ ООД,
представлявано от П.П., срещу Заповед № 18-463/14.01.2020 г. на Началник СГКК –
Варна.
Оспорващия счита заповедта за
незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които го лишили от участие в производството по
издаването и.
Твърди , че с допуснато с процесната
заповед изменение на кадастралната карта се засягат пряко придобитите от него
вещни права с предвиденото заличаване на ПИ с идентификатори ***и ***на които е
собственик по силата на договори за продажба на недвижими имоти - частна
държавна собственост и нанасяне на
три нови поземлени имоти с
идентификатори ***, ***и ***.
Заповедта е аргументирана с необходимостта
от коректно отразяване на улично-регулационните граници, съгласно ИРП на
местност “Планова“, промишлена зона.
Твърди, че е процедура по вписването му в кадастралния
регистър като собственик, но му е отказано.
Формира искане за отмяна на заповедта,
като първо се претендира нейната нищожност, в условия на евентуалност,
незаконосъобразност.
Ответникът
в кратко становище, ведно с административната преписка е изтъкнал, че към
момента на издаване на заповедта кадастралния регистър за поземлени имоти с
идентификатори ***и ***заличените нямало данни за собственици, т.е. не е констатирал
заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ПЗР на ЗКИР, поради което
счита, че процесната заповед е влязла в сила и е актуализирана в
информационната система на кадастъра.
Заинтересованата
страна община Варна не изразява становище.
Съдът, като анализира доказателствата и
данните по делото, съобрази
доводите на страните с относимата за случая правна уредба,
и по свое вътрешно убеждение прие следното:
По допустимостта:
Относно
наличието на правен интерес от оспорване съдът прие следното:
Съгласно
§1, т.13 от ДР на ЗКИР по смисъла на същия този закон "заинтересовани
лица" са собствениците и носителите на други вещни права
върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление –
ведомствата и общините, на които са предоставени правата;
Видно
от Договор № 2762/31.07.2000 г. за
продажба на недвижим имот, сключен между МРРБ и ЕТ „П. -91-П.П.“ последният
придобива правото на собственост върху складови площи на под. 62180, в стопански район ІІІ, обособен със Заповед№ Р-37/14.03.2000 г., а именно складове № 1, № 2; № 3 и № 4 по АДС №
3117/20.07.2000 г., които са идентични
със складове №6; №7; №8 и №9, описани в
АДС № 2337/14.11.1994 г., представляващи масивни триетажни
монолитни сгради, построени през 1982 г. с обща застроена площ 1040
кв.м., заедно с правото на строеж върху
обособената част, при граници на имота: изток – път; запад – стопански район
ІІ; север – вирна зова м.“Планова“; юг-
локален път- казармен район поделение 62180 – Варна.
С
Договор от 31.05.2006 г., вписан в
книгите по вписванията на 28.07.2006 г., том **,№ * вх.рег. **, ЕТ „П. -91-П.П.“
представляван от П.В.П., прехвърля правото на собственост върху търговското си
предприятие на „П.И. “ ООД -Варна.
Видно
от детайлното описание на предмета на
сделката по първия договор, ЕТ „П. -91-П.П.“
придобива следното: 1. правото на собственост върху конкретно описаните
четири конкретно идентифицирани складови
помещения, с обща застроена площ 1040 кв. м..,
караулно с площ от 225 кв.м.; и
2. Ограниченото вещно право на СТРОЕЖ ВЪРХУ ОБОСОБЕНАТА ЧАСТ, т.е. върху стопански район ІІІ.
Продавачът
– МРРБ легитимира собствеността си с АДС № 3117/20.07.2000 г. и с предходно издаден АДС № 2337/14.11.1994
г., като в по-късно издадения АДС № 3117/20.07.2020 г. вече е посочена площ от
9000 кв.м. В забележка към този АДС е отбелязано следното: „Съгл. Дог.
2762/3.07.2000 г.продадени са складовете № 1,2,3 и 4 с обща застроена площ от
1040 кв.м. и караулно с площ 225 кв.м., заедно с правото на строеж в/у
обособената част на ЕТ „П. -91-П.П.“
Никъде
в Договор № 2762/31.07.2000 г . продавачът МРРБ, действащ чрез областния
управител проф. д.н. Н.П. не е посочил, че продава и земя с площ от 9000 кв.м.!
Нещо повече - в този договор обща площ на обособения със Заповед№
Р-37/14.03.2000 г., на кмета на община
Варна стопански район ІІІ въобще не се
посочва
Настоящият
оспорващ „П.И. “ ООД -Варна, като
правоприемник на ЕТ „П. -91-П.П.“ е придобил притежавания от праводателя
актив, т.е. описаните в Договор №
2762/31.07.2000 г. четири конкретно идентифицирани складови помещения,
с обща застроена площ 1040 кв. м. ведно с ограниченото вещно право на СТРОЕЖ
ВЪРХУ ОБОСОБЕНАТА ЧАСТ, т.е. върху
стопански район ІІІ.
Предвид
горните факти, по които спор между страните не съществува, съдът счита, че оспорващото дружество „П.И. “ ООД -Варна, има качеството на заинтересована
страна по смисъла на §1, т.13 от ДР на ЗКИР, тъй като е собственик на конкретните четири сгради в
стопански район ІІІ в ж.к. Вл.Варненчик под.62180 и е носител на ограничено вещно право върху стопански район ІІІ.
Относно
срочността на жалбата:
Заповедта,
предмет на оспорване е издадена на 14.01.2020 г., същата няма данни да е
връчвана на оспорващото дружество – същото не е конституирано за участие в
административното производство.
Жалбата
срещу заповедта е депозирана пред СГКК Варна на 31.01.2020 г. с изричното
изявление на оспорващия, че е узнал за заповедта на 30.01.2020 г., поради което съдът я намира за срочно
депозирана, допустима за разглеждане по същество.
Разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
По фактите:
Предмет на оспорване в производството пред настоящия съд е Заповед № 18-463/14.01.2020 г. издадена от Началника
на СГКК Варна, с
която на основание чл. 54, ал.4 във връзка с ал.1 на същата норма и чл. 51,
ал.1, т.2 от ЗКИР е одобрено изменение
на Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна, одобрена със
Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК. Според изрично записаното в
заповедта изменението се състои в заличаването на два поземлени имота с идентификатори ***и **.**; нанасяне на три
нови ПИ с идентификатори ***; ***и *** с цел коректно отразяване на улично
регулационните граници съгласно изменение на регулационния план на м. „Планова“
– площадката на поделение 62180, одобрено със Заповед № Р-37/14.03.2000 г. на
Кмета на община Варна.
Производството
пред СГКК Варна е инициирано заявление на община Варна № 01-577755/18.12.2019 г.
Съгласно
това одобреното с оспорената заповед изменение заличават се два поземлени имота
– ПИ ***и ПИ **.**, нанасят се три нови поземлени имота - ПИ ***(нов
обект), на който оспорващото дружество твърди, че е собственик е вписана площ
от 6987 кв.м. с НТП – комплексно застрояване; за ПИ ***(нов обект)
– площ от 1077 кв.м. и НТП „друг вид застрояване“ и за ПИ *** – площ от 1189
кв.м. и НТП „за второстепенна улица“.
От
заключенията на вещото лице по проведените
СТЕ – една основна и две допълнителни, приети от съда като компетентно и
обективно изготвени и неоспорени от
страните е видно следното: Първият РП, с който се отрежда площадка на
„Трудово поделение 2400“ е от 1964 г.
първото отреждане е със заповед № 65/2.05.1977 г.,, изменено със Заповед№ Р-37/14.03.2000 г.
По
КП от 1990 г- процесната територия попада в ПИ № 84, записани в разписните
листи на „Строителни войски КЕЧ“. Едва със Заповед № Р-37/14.03.2000 г. на
кмета на община Варна е извършено
изменение на РП, според което от отредената площадка на под.2400 в п.з.
Планова се обособяват 4 самостоятелни
парцела – І -казармен район и паркинг; ІІ -ри стопанаски район; ІІІ-ти
стопански район и ІV-ти стопански район. В процесния ІІІ-ти стопански район се
включват ПИ **.****; ПИ *.**** и ПИ *.****.
В
отговора на въпрос № 5 експертът посочва, че задънената улица одобрена
извършеното изменение на РП засяга бивши
ПИ ***(сега **.*****) и ПИ ***(сега **.****) и ПИ ***. Във втората допълнителна
СТЕ вещото лице посочва и точките на засягане върху изготвената комбинирана
скица – точки от едно до четири по чупките на червената линия, на югоизточната граница между стопански район
ІІІ (сега ПИ **.*****, бивш **.***) и І
казармен район поделение 62180 ( сега ПИ **) . Видно е ясно застъпване на част
от задънената улица -тупик - сега ПИ ***
с частта на ПИ ***- от точка 1 до т.4 .
Регулационният
план не е бил отразен в КК. Границата на ІІІ-ти стопански район се различава от
поземлените имоти , отразени в КК – в северната и североизточната част. Общата площ на ІІІ стопански район включваща според
заключението от 9000 кв.м. се формира от площите на: ПИ ***и на ПИ **.*****.
Оспорващото
дружество обаче претендира да е собственик на цялата обща площ от 9000 кв.м. на ІІІ стопански
район ( формирана според заключението от ПИ ***и ПИ ***), която се намалявала с
оспорената заповед. Съдът се позовава на
казаното по-горе при преценката на активната процесуална легитимация на
дружеството относно придобитите от него вещни права, като това позоваване има значение при преценка
доколко не е налице спор за материално
право.
По
правото:
Правното основание за изменение на КК е по
чл. 51, т. 2 от ЗКИР, а фактическото такова
– отстраняване на непълнота и грешка в КК. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 16 от ЗКИР "непълноти и
грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в
КК за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Видно от
оскъдно изложените мотиви, целта на извършеното изменение на КККР в оспорената част е „коректно отразяване на
улично регулационните граници съгласно ИРП на ПЗ „Планова“ площадката на
поделение 62180, одобрен със заповед № Р-437/14.03.2000 г. на кмета на община
Варна.“
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗКИР, "Кадастър е
съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на
недвижимите имоти на територията на Република България" и като съвкупност
от такива данни следва при отразяването на обектите да е налице съответствие
между тези данни - нанесените граници да съответстват на размерите на обектите
по съответните документи за собственост.
В случая за да издаде оспорения
административен акт, административния орган е посочил като правно основание
разпоредбите на чл. 54, ал. 4 във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, тоест изменението в
КККР е свързано с отстраняване на непълноти и грешки.
Съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР /приложима редакция
съгласно изм. – ДВ, бр. 57 от 2016 г. /, когато непълнотата или грешката е
свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора
по съдебен ред.
Съгласно чл. 70, ал. 1 от Наредба №
РД-02-20-5 от 15.12.2001 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри, издадена на основание чл. 31 от ЗКИР, в случаите на
непълноти или грешки за започване на административно производство се уведомяват
заинтересуваните лица по реда на АПК, които могат да правят писмени възражения
по проекта в 7-дневен срок от получаване на уведомлението.
Съгласно ал. 4 на разпоредбата, при
установяване на спор за материално право, следва да се постанови отказ. В
разглеждания случай оспорващото дружество
както се каза има качеството на заинтересовано лице по см. на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР и е следвало да бъде уведомено за започналото
по инициатива на община Варна административно производство, за да упражни
правото си на становище, евентуално – на възражения и оспорвания, съответно да се ползва от възможността да ангажира доказателства
з защита на своите права.
Впрочем, доказателства за установяване на
относимите за случая обстоятелства и факти се събират и служебно от
административния орган, който ги проверява и преценява (чл. 36, ал. 1 и ал. 3 АПК). Административен акт
се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая
и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и
организации, ако такива са дадени, съответно направени (чл. 35 АПК).
Поддържаната от оспорващото дружество
теза в хода на съдебното производство
и изразеното становище по съществото на
спора – в открито съдебно заседание и в писмени бележки насочва към евентуален
спор за материално право в частта на засягане с процесното изменение на КККР на
ПИ **.*****, както и досежно новообразувания ПИ ***.
Безспорен факт е, че оспорващото дружество не
е предприело действия по нанасяне на придобитата
от него собственост по силата на Договор 2762/31.07.2000 г. в Кадастралната
карта и регистри на гр.Варна, поради което КК и КР в тази си част не съдържат
кадастрална информация, т.у. са непълни.
Това обаче не изключва задължението на АО да
изследва и установи всички факти и обстоятелства от значение за правилното
прилагане на закона и едва тогава да предприеме издаването на административния
акт.
Констатираната фактическа неяснота и липса на мотиви при постановяването на административния акт
представляват две самостоятелни съществени нарушение на
административнопроизводствените правила, достатъчни да обосноват извод за незаконосъобразност.
Освен
посоченото нарушение на формата на акта, последният е бил издаден и при
допуснато съществено процесуално нарушение, представляващо друго самостоятелно
основание за отмяна на оспорения акт.
В административното производство, свързано с
издаването на индивидуален административен акт, компетентният за това орган
следва да се съобразява освен с предписаните според специалния закон процедурни
правила, а и с установените в АПК, такива.
Съдът
констатира и че процесното производство е протекло в нарушение
разпоредбата на чл. 26 от АПК, изискваща административният орган да уведоми
заинтересованите лица, различни от заявителя, за започналото административно
производство. Доколкото
оспорващото дружество има качеството на заинтересовано лице по смисъла на §1,
т.13 от ДР на ЗКИР, процесния акт безспорно засяга неговите правата, като такова лице е следвало да бъде уведомено за
започнатото производство, каквито действия не са били предприети от страна на
административния орган. Това
пряко рефлектира върху правото му да участва в производството, да прави
възражения и да иска събиране на доказателства – това право е напълно
препятствано. Ако не бе го допуснал, АО можеше да достигне до извод, различен от изложения в
процесния акт. Това
процесуално
нарушение
е
също съществено и води до отмяна на оспорения
акт.
Предвид
приетия по спора краен правен резултат и своевременно претендираното от оспорващото
дружество искане за присъждане на разноски по делото съдът го намира за
основателно, следва да го уважи в пълния
му размер.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 предл. II- ро и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№ 18-463/14.01.2020 г. на Началник СГКК – Варна, с която е одобрено изменение на КККР, като се
заличават ПИ с идентификатори ***и ***и
се нанасят нови обекти – ПИ ***; ПИ ***и ПИ ***.
ОСЪЖДА СГКК Варна да
заплати на „П.И. „ ООД сумата от 1530 лв. (хиляда петстотин и
тридесет), представляваща общия размер на
разноските по делото, от които 1080 (хиляда и осемдесет) лв. за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА
СТОЯНОВА