№ 2597
гр. София, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110143551 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за
установяване на вземане при издадена заповед за изпълнение при
подадено възражение)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
303090/27.10.2023 г., уточнена с молба с вх. № 360159/14.12.2023 г., от
**************- председател на УС срещу Д. Н. З. с ЕГН:**********, с
адрес: *******************, с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове, с правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 546.22 лева-главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.04.2022 г. , ведно със
законната лихва от 24.01.2023 г. (дата на подаване на заявление по чл.410
ГПК) до окончателното изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
102.84 лева - мораторна лихва за забава от 16.10.2020 г. до 04.01.2023 г.,
изчислена върху главница от 546.22 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 134.82 лева главница за периода м.12.2019 г. до м.04.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение ведно със законната лихва
1
от 24.01.2023 г. (дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК) до
окончателното изплащане на вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 6.01 лева -
лихва за периода 31.01.2020 г. до 04.01.2023 г., изчислени върху
главница от 134.82 лева
за които суми има издадена Заповед № 6024 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 21.02.2023 г. по ч. гр. д. № 3694 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер *****, ID номер ******,
***************
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е потребител
на топлинна енергия за имот: ***************. Твърди се, че ищецът е
предоставил количество топлинна енергия на ответника, която той е длъжен
да плати. Твърди се, че ответникът е използвал доставянето топлинна енергия
и не е платена. Твърди, че сумата следва да се плати, поради което предявява
настоящия иск.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на
дължимите суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN:
BG48SOMB 9130 1011 2533 02 BIC: SOMBBGSF.
Исковата молба е връчена на ответника на 11.09.2023 г. (л.46 от
делото), поради което срокът изтича на 11.10.2023 г. До посочената дата по
делото не е постъпил отговор. Следователно в срока по чл.131 ГПК няма
отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът ************, редовно
призовано, се представлява от юрисконсулт Петракиева. Поддържа исковете.
Моли съдът да уважи исковете. Прави искане за неприсъствено решение
Претендира деловодни разноски, за които представя списък на разноските по
чл. 80 от ГПК.
Ответникът Д. Н. З., редовно призован не се явява в о.с.з. и не взема
становище по доклада по чл.146 ГПК.
Третото лице – помагач *********** със седалище и адрес на
управление: **********, редовно призовано не се явява и не се представлява.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.238 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
2
страна:
По допустимостта на настоящото производство
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 3694/2023 г.
Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение
№ 6024/21.02.2023 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на 01.06.2023
г. (л.16 от ч. гр. д. № 3694/2023), поради което срокът по чл.414 ГПК изтича
на 01.07.2023 г. На 30.06.2023 г. е подадено възражение по чл.414 ГПК.
Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на
ищеца на 07.07.2023 г. (л.28 от ч. гр. д. № 3694/2023), поради което
едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 07.08.2023 г.. Исковата
молба е подадена в съда на 03.08.2023 г. и на същата дата са представени
доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок. Ето защо
настоящото производство е допустимо.
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
Предявени са положителни установителни искове, с които се иска да
бъде признато за установено, че ****************, има вземания по
отношение на ответника, съгласно издадена заповед за изпълнение. ,
За да бъдат уважени исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи 1)
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между
него и ответника, по силата на което 2) е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
3) уговорената цена в претендирания размер, както и 4) че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
3
извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което 5) ищецът е
сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника
в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна
енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и
получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово
разпределение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съдът като констатира, че ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба, не се явил в първото заседание по делото и не е направил
искане за разглеждане в негово отсъствие. Същият е предупреден с
разпореждането по чл.131 ГПК за възможността за постановяване на
неприсъствено решение. Освен това искът е вероятно основателен, с оглед
представените към исковата молба доказателства. Ето защо настоящият
състав приема, че са налице условията на чл.238 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение. Искът следва да бъде постановен, съгласно петитума
на исковата молба.
Ето защо следва да бъде признато за установено, че Д. Н. З. с
ЕГН:**********, с адрес: ******************* дължи на **************-
председател на УС следните суми:
1. 546.22 лева-главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.04.2022 г. , ведно със
законната лихва от 24.01.2023 г. (дата на подаване на заявление по чл.410
ГПК) до окончателното изплащане на вземането, на основание чл.422
вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ;
2. 102.84 лева - мораторна лихва за забава от 16.10.2020 г. до 04.01.2023
г., изчислена върху главница от 546.22 лева, на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД;
3. 134.82 лева главница за периода м.12.2019 г. до м.04.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение ведно със законната лихва
от 24.01.2023 г. (дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК) до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415,
ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ;
4. 6.01 лева - лихва за периода 31.01.2020 г. до 04.01.2023 г., изчислени
върху главница от 134.82 лева, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1
ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД;
за които суми има издадена Заповед № 6024 за изпълнение на парично
4
задължение по чл.410 ГПК от 21.02.2023 г. по ч. гр. д. № 3694 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер *****, ID номер ******,
***************
По разноските
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ето защо, ищецът има право на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ищецът представя списък с разноски по чл.80 ГПК.
За заповедното производство:
Претендира се 25.00 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение. Тези разходи са включени в процесната заповед за
изпълнение, поради което съдът не следва да се произнася по тях за втори
път. За тези суми ще бъде издаден изпълнителен лист по издадената заповед
за изпълнение.
За исковото производство:
Претендира се: държавна такса в размер на 175 лева (л.43 от делото),
800.00 лева депозит за СТЕ (л.69 от делото), 800.00 лева за ССчЕ (л.68 от
делото) и 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство. Общият размер на разходите, които следва да се признае на
ищеца е 1975.00 лева.
Ето защо Д. Н. З. с ЕГН:**********, с адрес: *******************
следва да бъде осъден да заплати на **************- председател на УС,
сумата от 1975.00 лева (хиляда деветстотин седемдесет и пет лева),
представляващи разноски в настоящото производство гр. д. № 43551/2023 г.,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението по чл.238 ГПК не подлежи на обжалване и влиза в сила
веднага. Ето защо съдът служебно следва да издаде изпълнителен лист за
сумите по издадената заповед, а за разноските в настоящото производство,
само след представяне на молба и документ оп чл.11 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. Н. З. с ЕГН:**********, с
адрес: ******************* дължи на **************- председател на УС
следните суми:
5
1. 546.22 лева-главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.04.2022 г. , ведно със
законната лихва от 24.01.2023 г. (дата на подаване на заявление по чл.410
ГПК) до окончателното изплащане на вземането, на основание чл.422
вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ;
2. 102.84 лева - мораторна лихва за забава от 16.10.2020 г. до 04.01.2023
г., изчислена върху главница от 546.22 лева, на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД;
3. 134.82 лева главница за периода м.12.2019 г. до м.04.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение ведно със законната лихва
от 24.01.2023 г. (дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК) до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415,
ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ;
4. 6.01 лева - лихва за периода 31.01.2020 г. до 04.01.2023 г., изчислени
върху главница от 134.82 лева, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1
ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД;
за които суми има издадена Заповед № 6024 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 21.02.2023 г. по ч. гр. д. № 3694 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер *****, ID номер ******,
***************
ОСЪЖДА Д. Н. З. с ЕГН:**********, с адрес: ******************* да
заплати на **************- председател на УС, сумата от 1975.00 лева
(хиляда деветстотин седемдесет и пет лева), представляващи разноски в
настоящото производство гр. д. № 43551/2023 г., на основание чл.78, ал.1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
ФДР - *********** със седалище и адрес на управление: **********, на
страната на ищеца *********.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и при изтичане на срок.
РЕШЕНИЕ е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание
чл. 239, ал.4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6